Срещите с т.нар. баща?

Аз имам син на почти 6 години .Бащата има право да го вижда 2 пъти в месеца/2 съботи/от 10:00 до 12:00 в мое пресъствие.До сега не го е правил..минаха почти 4 години..Та,аз лично не желая да срещам детето с него.И адвокатката ми каза,че мога да взема медицинска бележка,че детето е болно.Но пък всеки път не върви да го правиш.При мен е лсено/...за сега/,защото той не е в Бг,пък и хич не му е дерт за детенце..

Здравей,от опит(не се е слу4вало с мен де),зная ,4е то4но тези мьже много гледат децата си,малко са нескопосани ,но си ги оби4ат много .
КОгато един мьж се озлоби по такьв на4ин е заради теб не заради детето,него Ще го види,Ще му се насити и Ще го вьрне.Поне при моите познати беше така де

Уф, мисля, че аз бих се чувствала по-добре, ако подобни срещи изобщо няма, ако той не проявява интерес, няма да ми се налага да се виждам с него, нито да му давам детето и ще си живеем спокойно. А и както каза Милк в друга тема: на детето няма как да му липсва нещо, което никога не е имало!
Обаче от друга страна имам чувството, че той обича детето, но ми прави на инат, подтиска любовта си към него, за да ме тормози мене психически. И ако Вал е права и има шанс той да се вразуми и да започне да се интересува от сина си, може би си заслужава да му позволя да бъде  баща.
Ама и това е нож с две остриета, защото ако идва месец, два, година и после реши, че му е писнало аз какво ще обясня на детето?
То още е мъничко, но ще порасне, ще започне да разбира, ще се привърже и после какво?
Нашият татко е доста безотговорен в интерес на истината и доста податлив на чуждо влияние, особено от маминка Тая "разумна" и "практична" жена го съветва да ни забрави и мене и детето и да си живее живота!
За мен ОК и аз това искам да ме остави на мира, но детето си е дете, наше дете! Наша отговорност, но май само аз мисля така!
Ето, че пак се оплетох във въпросите си без отговор.........

Моето мнение е, че детето е хубаво да се вижда с баща си. Казвам го от гледната точка на дете на разведени родители. Когато майка и татко се разведаха аз бях в първи клас, а сестра ме бебе на няколко месеца... В началото и нашия баща не ни виждаше често. Понякога се случваше да не се видим година - две. Но след това нещата се нормализираха. Озлоблението между родителите ми отшумя.. Започнахме да се виждаме по-често. Простихме си всичко. Обичаме се. Поканих го на сватбата си с новото му семейство. Присъстваха и на абитюренския бал на сестра ми и на изписването на децата ми.
Обичам баща си! Той си ми е баща въпреки всичките му грешки и недостатъци...
Не лишавайте децата си от това. Един ден ще ви бъдат благодарни за разбирането (дано!). Зная, че е труден този момент, но трябва да се премине през него. Отдавна майка ми и баща ми си говорят без да има дразги помежду им. И това за нас - децата е много хубаво. Защото каквото и да става между родителите, те си остават такива за децата си докрая на живота си....

Аз това го разбирам отлично и съм готова да направя това, което е най-добро за сина ми, обаче как да стане като нямам човек отсреща?
Как да му наложа да обича детето и да се грижи за него, ако той самия не го иска?
Аз бих била щастлива да ги видя заедно, макар че за мене общуването с бившия ми съпруг ще е мъчение и много нерви ще си изхабя при подобни срещи. Обаче бих направила всичко възможно да поддържам добрия тон, за да расте детето ми щастливо и да има двама родители, макар и разделени.
Ама човекът не поема! Колкото по-добре се държа аз с него и колкото повече компромиси правя, толкова по-зле се държи той!

Така е за съжаление....
Ами аз ти писах, че на нас ни трябваха няколко години докъто се нормализират онтошенията... А и моя баща в началото не изглеждаше много заинтересуван от нас, но след години е плакал за нас и е искал да ни вижда колкото се може по-често...

В предния постинг видях, че Веселина го е казало много вярно. Нормализирането на отношенията с БНД не става изведнъж. При мен нещата бяха по същия начин - генетичния материал се изнесе още на 2-рия месец на малката. Минах през много кошмарни периоди, исках да взема правата му напълно и какво ли още не, но в крайна сметка успях да го игнорирам в съзнанието си и вече не ме дразни като идва да вижда малката. Просто времето, когато е с малката са или навън или в друга стая - аз гледам да си почина малко през това време и да не се дразня с присъствието на БНД.
Дано да успееш и ти да постигнеш някакво такова крехко равновесие с бащата на твоето дете, та да не ти е толкова неприятно и натоварващо времето на идване на "материала".

охх, много болна тема.
Биологичният при нас премина през няколко фази- отначало го вземаше един път от градина, разхождаше го и говръщаше, и един път в седмицата..., като тогава пък ме следеше къде и с кого съм, като детето беше с него и естествено го настроиваше
 после премина на друга фаза- тотална незаинтересованост- около 5-6 месеца
после пак 2-3 месеца го вземаше на две седмици един път
после пак спря
сега, го взема 1 път в седмицата от 6 вечерта и го връща на другият ден следобед.
Във всяка от фазите го настроива срещу ман- майка ти е лоша, не се грижи за теб, не те гледа, тя е ку.ва и т.н.
Ама е гадно -детето иска да е с него , а оня го депресира по този начин.и на мен ми е криво като си видя детето такова разцентровано- просто като си дойде от поредната среща му пускам един детски филм да изгледа и чак тогава се опитвам да говоря с него
Но никога не говоря срещу баща му- не че не ми е криво, напротив, но като си излея злобата пред детето на него ще му стане още по-зле, а децата и без това много страдат че не са с бащите си- вчера като се прибра пак плака, и вечерта му беше тъжно.
Знам че не е лесно, но заради децата трябва да им се позволява да ги виждат.
все пак ние се развеждаме/ разделяме с бащите, не децата и каквото и да ни струва трябва да го преглътнем заради ДЕТЕТО

Аз пък съм си отговорила на този въпрос.И ще го кажа в съда ако стигнем до там.Тези дето ще ми определят моя живот кои кога сще ми вижда детето.Аз ли 9 месеца бях сама и страдах аз ли гледах сама детето а тои по дърти мърши.На мен кои ще ми върне нервите и психиката това което аз преживях 4е сега ще ми се прави на родител 'пръдлиото".нема да стане.Аз имам теория.
Като го видя тоя ми се повръща дразни ме лази ми по нервната система и ме прави психи4но-нестабилна след това вси4ко отива върху детето ми .Викам креща докато ми мине.Зна4и следва 4е той ни действа отрицателно.Айде да бега кой от къде е.Ако ми се направат на интересни и да ми решават живота някакви си събрани на куб и незнаещи изобщо за какво иде ре4 ше ида с "закрила правата на децата".Това е биологи4ния е отрицателен фактор за нас с детето.Па да ме съдат пак няма да го види.

Тонката в Бг ще те осъди и ще го взима... така, че ако вече не го обичаш /защото последно друго писа тук/ - просто си опичай акъла и си намери перфектен адвокат /щото той май беше с мангизи? а те в Бг правят чудеса/
успех за офф-а - ма що така се изпокарахте? до скоро ти умираше за него а сега...

И аз така, разтрепервам се само при мисълта за среща с него!
За сега той изобщо не се появява вече четвърти месец, обаче дали пък утре няма да му дойде друг акъл и да реши, че трябва да си вижда детето
Знам как се отразяват този род срещи на децата, как родителите ги настройват и т.н. и не смятам да го правя, но за господина съм почти убедена, че ако след време реши да вижда детето постоянно ще му говори гадости за мен. Тогава  какво?
Или се примиряваш и търпиш заради детето, или започваш и ти да говориш, но при всички случаи ще страда детето от глупостите на баща си! 
 

Добре де, как няма в целия форум някоя мацка, която е била бременна и зарязана бременна /или с бебе на няколко месеца... макар че там ситуацията е малко по-различна... / - да каже как се държат тези мъже. То стана ясно, че който е живял някоя и друга година с детето си - примерно 2 години - се е привързал към него обича си го и проявява интерес. Обаче как стои въпроса с нас - другите.... Като гледам никакви отзиви положителни от такива случаи.. ще излезе, че няма файда да им даваме да виждат децата... Как беше "Та той познава по-добре съседското куче" 

Не мисля,че е правилно да криеш детето от баща му.Няма човек на този свят,който да не иска да узнае кои са родителите му,дори и от чисто любопитство.
Ще дойде ден,в който детето само ще потърси баща си,каквото и да си му говорил,както и да си го настройвал,природата си е природа-добър,лош -това е баща му,биологичния.
Тогава дано да е достатъчно разумен за да оцени всичко,което си направила за него.
Пожелавам си да бъда достатъчно силна и умна за да възпитам сина си и да го подготвя за живота,за живота такъв,какъвто е...
 

Mила ами има и такива мами тук.Аз наскоро писах 4е бях зарязана в момента в който му съобщих 4е съм бременна и той си заживя с друга.Ако искаш ще ти разкажа как се развиха нещата около мен.

Ами да ме съди ама трудно.Щото навремето му захлупих една тенджера с манджа на главата и целия стана в фиде.Та тогава си викам "Как мога да се влюба в това фиде?".Ами да много го оби4ах и до последно градях надежди 4е ще бъдем семейство и дотам стигнах 4е само конпромиси правех докато не ми писна.Аз му се извинявам на всяска 2ра дума а той самоме нари4а"селянко тъпа.проста и какво ли не".Ами то иде видов ден.А и доста време ме нямаше в форума та доста неща се измениха.Сега любовта ми към него е в голяма доза омраза.МРАЗА ГО ДО ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ.А с пари да видим как ще ме осъди?

Здравейте. И аз да се включе,че досега само четях и се записах като присъствие.





Има и такива...Аз съм от тях...и да ти кажа за сега ми е добре май...той не се появява,не се обажда, на улицата се прави,че не ме вижда и т.н.  Само да не му прищрака нещо да се мъчи да се връща в живота ми,защото незнам даже как ще реагирам и как ще се чуствам.
Имам приятел сега, който уж е със сериозни намерения и към мен и към детенце...да видим до къде ще я докараме...че аман от "неподходящия" до сега...ама с детенце вече е и по-сложно както се знае...

Евридика,
и нашия тати не се вясва никакъв, обаче ако евентуално реши да се прави на баща? Тогава какво?
Има и друго! Мисля, че ми е малко криво, че не си търси детето... Въпреки всичко ми е гадно, защото в крайна сметка той му е син и ми се искаше да имат някакви нормални отношения, но уви!
Притеснявам се, че ще се сети за сина си в момента, в който ме види с друг мъж, а това ще стане! И то до няколко месеца. Тогава на сигурно на инат ще идва при детето, за да ми вгорчава живота.
Разкажи нещо повече! Вашият татко знае ли, че има нов човек в живота ти? Как реагира?

нашия не се е срещал 5 години с дъщеря си,нито се обажда..нито плаща издръжка..детето вече не иска и да чуе за него..

При всички ли го има синдромът за "настройването на детето" против майката и как се справяте - с бащата и с детето, след срещите.
Много съм объркана, на моменти незнам как да се държа с дъщеря си. Боли ме като гледам, че страда, но много се дразня, че не смее да се опълчи на баща си. Когато е с него - мълчи и се съгласява на всичко, а след това плаче.
Не знам само моето мимиченце ли е така?

А срещали ли сте синдрома"настройване на детето"срещу бащата ???

И кой настройва детето срещу бащата? Майката? Роднини?
И защо? Смятате ли, че това е решение?
Не е ли това най-голямата грешка, която една майка може да допусне във възпитанието на детето си? 
Според мен дори и нито веднъж да не чуе лоша дума за баща си, ако той не се грижи за него и не го обича, детето само ще се отдръпне .

Ами и аз съм го мислила това,ама колкото и да го мисля няма да го измисля. Не мога да знам на кой какво и кога ще му прищрака. И мен ще ме види със сигурност. А дали знае незнам- неможе всъщност някои мои "приятелки" да не са му споделили...просто е невъзможно.
Имаме намерението да заживяваме заедно с "новият " човек и то в друг квартал, че така или иначе тук,с майка ми нещата не стават никакси...тогава едва ли ще му е лесно да ме срещне.
А за гадно -гадно си е...и въпреки,че и да не бях забременяла щяхме дасе разделим най-вероятно... като се замисля си ми е кофти...защо трябва така да става-не сме животни в края на краищата...аз съм на мнение ,че човек,когато иска постига айде да не е всичко,но много...е явно те не са от "искащите"...
Но като се сетя,че едва ли не трябваше аз да "падам на колене" ако искам да се съберем и да се извинявам и обяснявам за несъществуващи "мои грешки" е айде няма нужда... Щом е така- така да е...ще мине още малко време и ще ми мине сигурно...
И никога не съм си представяла,че ще ми се случи на мен..но трябва да се нагаждаме според ситуацията и обстоятелствата.
 

Срещаме - особено тези, които сме от 'другата страна на пистолета' , демек спътници в живота на разведен мъж. Ако има рецепта за неутрализиране, моля някой да я каже, защото аз съм на път да вдигам бяло знаме вече .
И двете, дядо попе, и двете. Че и трети фактор, дето хич не му е работа да се меси, ама се - колеги и колежки на едните и на другите. Решили са хората, че ще спасяват света .
За мене не е, за бившата на скъпия явно е. Програмата включва и да ми се звъни в къщи (обикновено когато той е вече излязъл), за да ми се разправят небивалици - с цел може би да се изпокараме двамата. Държа да отбележа, че когато имахме сериозни проблеми от друго естество, това хващаше дикиш .
Ами да, грешка е. Още повече, че скъпият има контакт много повече време и се грижи за децата си така, както и доста женени не го правят - ама ходи обясни на някои хора на човешки език, ако можеш.  Аз с ръка на сърцето заявявам, че се провалих в това начинание и се отказвам, кой каквото иска - това да прави, само да не ми се меси в живота и да се опитва да ми прави номера . И това след като цяла зима всеки божи ден тичам (за собствена сметка, кога със скъпия, кога без, и при цялото ми натоварване в работата) да прибирам децата от алианс, от тренировки, за да може тя да завърши курса, дето е започнала, а да има и време да се види с гадже или приятелка някоя вечер. 'Ми, честно, след подобни изпълнения не ми издържат нервите вече и ще хвана . Децата много ги обичам, каквото мога им помагам с уроци или индиректни съвети, ама като се случи някоя такава 'случка' . Естествено, най-лесно ми е да си го изкарам на скъпия - това и правя обикновено  . А не трябва , 'щото и неговите нерви не са от корабни въжета направени и ще се върнем пак на изходно положение от преди няколко години, а това е нещото, дето не искам никога повече да става .

Много си права,само, че когато аз се проявих интерес вече беше късно.
Моята история на кратко.
Родителите ми се разделят,когато съм на 2-3м.Майка ми се жени повторно,когато съм на 2г.
Научих от улицата,че баща ми не ми е баща.До навършването си на 19г.не съм виждала,чувала и общувала по никакъв начин с истинския си баща.Не е допускан до мен,непрекъснато ми е говорено против него.
Срещнах се с него на 19г.-незнаех как да реагирам,а той още по-малко.Майка ми и баба ми присъстваха на срещата.Незнам защо,но дълго след това плаках.
Правих няколко опита да се свържа с него,ходих до тях,но неговите роднини ни пречеха и неможах да го видя повече.
Когато бях на 25г баща ми почина,никой не ми каза и за погребението.
Много ми е мъчно,винаги плача като си мисля за него,а съм го виждала само един път.Чувствам,че ми липсва,въпреки,че не го познавам и не съм имала нужда от него-според другите.Най-много съжалявам,че не познавам баща си,какъвто и да е бил-чувствам се празна и не завършена.
Не бих могла да ви съветвам как да постъпвате с живота си и с мъже,които вече не понасяте.Исках само да разкажа моята история и дано тя ви даде отговорите,които търсите.

Елан, опитвам се а те разбера, но как да искам малката да го вижда?! Ето ти и моята история накратко :забременях живеехме при нашите, при всичктие му приказки "аз ще направя това, другото така ще стане " аз  идиотката издържах себе си и бебето със цели 110лв. Оказа се че той постоянно е вземал пари от майка ми, мои приятели...Върха на сладоледа беше април 2002 г заведе ме заедно с бебчо на ръце при негови приятели, от разговора разбрах че ако не върне някаква сума ще пострадаме аз и детето ето това е загрижен баща след този случай имахме разговор, аз се опитах да помогна заради детето да не е без баща, но...един прекрасен следобед пристигнаха 2 джипа с "готини" мъже пред моя дом!? да съм го продавала за да им върна парите!? Размина ми се, същата вечер му събрах багажа и го изгоних. На тръгване не се сети да пита за малката, а каза ще мога ли да те виждам теб? Просто нямам думи Миналата година го потърсих да ми подпише декларация за излизане в чужбина, каза  ок нямя проблеми, но когато разбра че си имам сериозен приятел, не се появи повече. А ние все още не сме заминали никъде така че не искам да го вижда изобщо, тя знае че някъде има баща, но не е пожелала да го види, не пита за него. Когато я попита няой има ли си татко отговорът и е да моят любим тати е Гого (моят приятел)........

Aз пък да те питам.ТИ КАКВО ПРАВИШ ПРИ ТОЯ МЪЖ.На мен ли4но ми замерисва на нещо и ако е така,ами задаи си въпроса дали тази жена(жена му)не иска да си събере семейството?След като ти се обажда и т.н. Няма нужда да се правиш на родител,децата си имат родители.Ти малко си помисли по въпроса.Щото аз една такава връзка я наблюдавах и знаеш ли как свърши много траги4но за третия.Аз не ти знам историята ама доколкото знам той е по млад от теб а сега разбирам 4е е имал жена и деца.Та си помисли ти за какво се бориш и кой къде се намира в пейзажа .

Тонка, нещо ни бъркаш с друг случай - не е по-млад от мене, със 7 години е по-голям, заедно сме от 16... друга ни е историята. А това от страна на бившата му не е ново, винаги го е правила, ефектът е обратен на това, което иска да постигне... ако изобщо има някаква друга цел, освен да създава проблеми. Не се и опитвам да им се правя на майка на децата, само помагам на скъпия в нещата, които той по принцип прави.

Може и аз да съм се объркала.Но ти никога не си споменавала как той се е развел и как ти си се появила.Поне аз не съм попадала на твоя тема такава.Може би и там да е разковни4ето на това бившата да се опитва да прави скандали.Аз си мисля 4е все някой на някой нещо е пре4инил.Щото на мен ми прели4а на любовен триъгалник.Може и да греша но само говора на посокипонеже по4ти нищо незнам.

забравих исках и друго да те питам.много ми е любопитно защо ти си тук в този форум той е за самотни родители.Разбира се 4е си е твое право да си където си поискаш но тук се обсъждат теми които за теб са дале4ни.Пак се извинявам мога  да съм пропуснала и да не съм разбрала 4е и ти си самотен родител.ако е така ме извини.

Tonkata,kakto i drug pat sam go pisala,vseki ima pravo da pishe kadeto si poiska..tova e forum.Mislja che veche trqbva da vi stane qssno tova...
I az sam ot drugata strana na barikadata,i chestno veche mnogo se kefq ,kogato bivshata mu strada.Zashtoto i tq dosta intrigi sazdavashe...I oshte i oshte nasaskva deteto sreshtu bashta si,ama opre li rabotata za pari...maznica i polovina.Taka che aide molq....na koi kva bila istoriqta ...dalech sam ot misalta da sajelqvam dosta bivshi saprudi,zashtoto s pravo,nqkoi ot tjah sa si zaslujili tova..Ne vinagi majete sa vinovni za dadena razdjala...
Sorry ako sam ostra,ama baja se napushih ot poslednite postingi.
Sorri i za latineca ,ama i kredora mi se speche..po kasno 6te si opravja....

Абе, Тонка, ти за любов не си ли чувала- ами сигурно се обичат хорта, щом са 16 години заедно, а една бивша съпруга щом за 16 години не са й минали озлоблението и яда значи не е читав човек, туй и  с просто око ще го видиш... а пък що пише тука CTramell?ами сигурно нещо в нея е самотно, а и да не е,  нейните постинги са на човек с опит, а от това никой не губи мисля.. Всяка различна гледна точка е само още един плюс за онзи, който наистина търси отговори на въпросите си, а не си върти педалите на едно и също място:)) Ето ти възможност да видиш как изглеждат нещата от другата страна- а нейния мъж, доколкото съм схванала е от този изчезващ вид, дето си гледата децата, макар вече да не искат жената:)
Абе аз съм си объркала професията нещо, все на адвокатски пледоарии ме избива днес, ако стане постоянно, ще трябва да уча право

Виж аз с никой не се заяждам за да ми говориш така.Само попитах.А за "вас" от другата страна на барикадата както се нари4ате си имам собствено мнемие и позиция.Колкото и да се перите и ние да ви пре4им си оставаме майки на децата им.Колкото и да не ви се нрави това.Сори за тона но каквото по4укало такова се обадило 

"
Jaly аз нищо не казвам ама се дразна на тези дето били от "другата страна на барикадата щото ние сме им трън в о4ите.Те немогат да разберат 4е майката на децата ще остане до края на живота някъде в този мъж.Дали като приятел дали само като майка на детето му.Ама е там е проблема те искат напълно да я зали4ат.Е това ме дразни.А до това кой къде да пише аз казах 4е ми е странно нищо друго.всеки може да е полезен.Както казват хората"И от най простия или най големията ти враг може да имаш полза"

Тонка аз съм и от двете страни на барикадата, абе въобще съм като в сапунка. Първо бившия ми мъж има ново семейство има и още една дъщеря, но това са стари данни от преди 4-5 години сега и брат може да има но мен не ме касае, вече и нея де. Та аз никога и за нищо не съм се мешала, ето дори и издръжка от цели 20 лева, не съм получавала от 2000-та година насам. Болно ми стана когато Мария беше при него в един от редките случай и тази която сега му е жена е забранила на Мария да пипа бебето ама въобще, а тя милата беше толква щастлива, че е кака:(( После колко плака не е истина. Е аз тази жена не съм я виждала или чувала никога, не и знам името, но само с това което причини на първото дете на съпруга си е повод да я наричам нещасница, до края на живота ми и вярвай ми радвам се, че Мария не иска и да чуе за баща си. Сега си има друга сестра и е адски щаслива и грижовна кака. В другия случай бащата на Веселина има син който все още не е виждал сестра си макар да знае за нея и то не е защото аз не позволявам, а защото законата съпруга не иска, не пуска детето и това е. Аз нея не я съдя, само дето виждам колко се измъчва господина. Аз нищо не казвам и не преча той да се вижда със сина си. Даже често го упреквам, че не го прави, че бяга защото все още на всички ни е прясна прясна раната която взаимно си нанесохме. Та Тонка идеята ми беше в това, че аз съм майка и разбирам колко е кофти да настройваш детето срещу който и да е, затова не се бъркам, не се мешам в нищо, но изводи си правя и се старя МОИТЕ деца да не попадат под влиянието на разни елементи с нищожни умствени и социялни възможности.

Salai какво да ти кажа.Тези неща са много лоши.защо децата ни да бъдат потърпевши на нашите 4иства към другите?Да това е живота.Аз ли4но моя син никога не съм го настройвала срещу баща му даже се у4им едно стих4е "татко ,татко име сладко..........и т. н."Аз искам той да се радва на сина си както аз му се радвам въпреки 4е не сме заедно.Ама това за барикадите си е мое мнение.Аз също имах един такъв етап от живота си когато нашия татко живееше с друга и то абе нямам думи да не обиждам тук.И се разделиха поради при4ината 4е тя не можеше да ме диша щото много съм му била деиствала в смисъл 4е се съобразавал с мен и детето.И 4е той всяка събота и неделя си взимал детето при себе си вместо да я заведе на по4ивка някъде.

Skapa ,tochno tova e problema,che vie mislite taka,che shte ostanete do kraja na jivota mu njakade v nego.Moje bi za nqkoi maje da...no tova ne e taka pri vsi4ki.Mnogo zavisi kakvi sa vi bile vzaimotonosheniqta i t.n.Ako trqbva da govorq za nashta bivsha,koqto e bila prostitutka(samo da poqsna,che priqtelqt mi ne q e  sreshnal na rabotnoto i mqsto),zabremenqla dostatachno barzo...misleiki si che taka po tozi grozen nachin shte zadarji edin mazh do sebe si..i to nai veche za da poluchi redovni dokumenti za prebivavane...a i ne ostavqm nastrana i finansovata strana(zashtoto tq e absoliutna vashka,dori bez sredno obrazovanie)...Ta kakvo poveche da govorq po vaprosa..mislq che e qsna kartinkata.
Ama gorkata ...dokato oshte ne bqh zabremenqla vse si e mislila ,qvno,che po nqkakav nachin moje da se vkopchi pak v nego zaradi deteto...da ama ne.V edna vrazka nqma li liubov,nqma li toplota ,vaobshte istinski chuvstva,tq se razpada i kraq i e qsen.Ta tq..i cqloto i semeistvo me obijdaha...kakvi li ne prikazki sam chula po moi adres.No az nikoga ne se prinezqvah do neinoto nivo.Dokato v edin moment,kato zabremenqh(zashtoto tova dete e super jelano i pravehme dalgo opiti,poneje lekarite mi bqha kazali che edva li shte imam deca),tq poludja...psihi4eski e tolkova labilna veche...sajelqvam q ponqkoga.S golemite si ambicii ...propadna v oshte po golqma dupka...i sega veche naistina prilicha na kanalen plah.Hem da se smeesh..hem da plachesh,zashtoto zaradi deteto vse trqbva da ima edin normalen kontakt...

Съвсем разводнихме темата, ама натам зави дискусията. Родител не съм все още, но не са ми далечни темите изобщо, наясно съм с трудностите и проблемите, защото баща ми почина когато бяхме много малки и на практика се отгледахме сами. Различно е наистина от ситуацията на повечето момичета тук, но на практика и ние сме расли с един родител. От друга страна, ако се реша в близките години да имам дете, на практика пак ще го гледам сама, защото моя човек е с една особена теория как децата ако можело да се раждат направо към 7 годишни, а напоследък я и попромени - ако може и към 18 г. направо още по-добре . Не, че не се грижи за неговите в момента (както и споменах по-горе) и не, че ще ме остави на произвола в такава ситуация, обаче ми е ясно, че върху мен ще легнат основните грижи по детето и по-добре наистина да съм наясно с това отсега, отколкото да се тръшкам и да рева после, че нещо в поведението му не ми изнася. Историята ни (почти цялата съм я разказала назад из темите) е колкото за сапунка, толкова и нормална за далечния за повечето от вас период преди 16 години, откогато сме заедно. Различното в нашия случай е това, че не пожелах и аз да създам семейство на хартия, както направиха доста момичета като мен в същото положение, а останах вярна на себе си. Дали е било правилно или не, само времето ще покаже. Аз засега смятам, че е.

Tova e losho da..Nie si pravim pochivkite zaedno s sina mu....e ne vinagi,no go vzimame ponqkoga.

абе момичето що се полите толкова?
да си пише където иска- мен ме дрезни това определяне на този форум като ТУК- и като за самотни
ами в така нареченото ТУК да не би да сме прокажени, аз все си мисля че идеята е да се споделят проблеми, които при всяка една от нас се аналогични.
и кой го даде това определяне на жените, които огглеждат сами децата си като самотни???
замисляли ли сте се, че е възможно да живееш с някой и да си ужааасно самотна?
аз поне не се приемам като самотна майка и смятам така да възпитавам детето си- а не като дете което е отглеждано от някоя която е ТУК и която постоянно се самосъжалява.
направо побеснявам вътрешно като го видя това ТУК- не знам как е при вас
аз влизам отскоро във форум, и вчера докато се мотах и чаках да мине работният ден поогледах старите теми
tonkata само дето не сте я линчували, че се е похвалила със силикон и още какво там беше
с теб съм мила, хвали се ако искаш за всяка нова парцалка/пък може и аз да го правя  /- смятам че в живота ни има не само трудни моменти които да си споделяме, а и не малко приятни, които пак не е лошо да си кажем.
щом пишем във даден форум, значе сме намерили по някакъв начин разбиране- ама защо да е само за проблемите???

 

A da това беше миналата година за силикона ама аз спрях щото ме навикаха.Пак си сложих ама не го коментирам тук.Сега имам 4ас за края на април за отстаняване на мазнинки и повдигане на дупе.Не 4е ми е много зле ама еи така за настроение но пак си трая да не изям пак някоя критика.

Без коментар то се вижда от това дето си написала със злоба кой колко умствен багаж има в главата.А по повод на маЖо ти тя като е проститутка и тъпа той какво е правил при нея 4е и бебе и е направил.А забравих той неискал тя сама си го е направила?.Ех тия мъже колко са невежи и как ходят на проститутки без презерватив.Пове4е въпроси нямам.

а така, а така
и този пък да се похвалиш и да поразкажеш, че и аз се замислям вече
ти си пусни темичката, пък които не му е интересно, или не го вълнува да не чете.....

Мале как да я пусна я върни назад и виж какво ме направиха .Старх ме е пак да не ме увикат .Даже и други нещица корегирах по мен ама траиката

видях, видях, вчера още, направо са те линчували-
 и много се издразних- че какво лошо има-
по тая логика само трябва да ревем и да се оплакваме- това да покажем и на децата си, че и те така да правят, ааааа не

Tonkata...vseki e pravil pone edna greshka v zhivota si nali???Shtom kazvash zlobna sam...kefi me da e gledam kak se garchi,a toi kak me slusha za vsqko neshto..moje da e v sledstvie na bremenosta i hormonite mi,no si priznavam dostavq mi udovolstvie.

Az i ne sam te pitala da mi zadavsh

еее megan ама ти вече си прекалено злобна, лоша- хубава родила му е дете, и щом ти сега си с него трябва да приемеш този факт.
тя жената ще се оправи по някакъв начин , а детето?
и с него ли така?

Не е от бременноста ти.Проблема ти е друг.НЕМОЖЕШ ДА Я ЗАЛИ4ИШ ОТ ЖИВОТА МУ ТЯ Е МАЙКА НА ДЕТЕТО МУ.Аз ще ти кажа какво ми се слу4и намен.Докато бях бременна ме гледаше добре,в смисъл грижеше се за мен като принцеска.В момета в който родих заведе бившата на по4ивка да си по4ивали 4е имали нужда от разтоварване.Не дърпай дявола за опашката и не злобей до нищо няма да те доведе това защото злобата я усещат и другите и трупаш само негативизам.

E tova che pri teb se e poluchilo taka,ne oznachava ,che i pri men shte e taka nali? :lol:az ne sam s nego ot parvija den na bremennosta si,naprotiv poznavam si go dosta dobre(no ne dostata4no :35:zashtoto i sebe si ne poznavam dostatachno ).I omrazata,koqto toi izpitva kam neq(a i semeistvoto mu),moje bi se prehvarli varhu men..ta zatova sega i az stanah takava kuchka.Neznam....predi mnogo e sajeljavah i vinagi sam se darjala dobre(prosto vazpitanie),no otkakto zapochna da govori losho za bebeto mi... :2gunfire:Nali ti e qsno,che za deteto si chovek e sposoben na vsi4ko.

ами ако не можеш да промениш неговото отношение към нея, защо не промениш твоето???
 и като казваш, че човек за детето си е готов на всичко, замисляш ли се че това важи и за нея

Eii toz kredor o6te ne raboti
Mirka,az detenceto sam si go priela ot samoto nachalo.I se grija dori prekaleno mnogo za nego....da ne kaja poveche ot maika mu ,che sega shte sko4ite otgore mi :35:Estestveno e che toi mu e bashta i shte se griji za nego.Ne sam i pomislqla da go otdeljam ot nego.Ne trqbva decata da stradat zaradi greshkite na roditelite si...vapreki ,che  malko ili mnogo pri edna razdjala tova e neizbejno....za sajalenie

е така те харесвам!!! 
не и се ядосвай- променяш ли нещо като се тровиш?
напротив, доставяш и удоволствие после да разнася как си си изпуснала нарвите, а тя да се кефи

Az tochno tova napisah,che vinagi sam se darjala dobre s neja,no tja prekali.
A i tochno tova se zamisljam,kolko vaobshte darji na deteto si .Zashtoto i tam e edna istorija...no ne mi se pishe poveche ,che foruma stana na chat.
Ne sam iskala da vlizam v konfrontacija s nikoi...no ne vsichki istorii sa ednakvi.I ne vsichki bashti(ili prosto maje)..sa ednakvi...Kakto ima edna prikazka,vseki znae sebe si.
Priqten den momicheta ....neka badem po dobri(kakto kazah veche pri men hormonite imat goljamo vlijanie...ne sam losh chovek,prosto ne iskam njakoi da me nastapva po mazola )

Ne tochno obratnoto stava pri nas,tja se obajda..kreshti vse za neshto,nie i zatvarjame telefona..tja pak zvani...poslednija pat sprja ,kogato sestrata na prijateljat mi vdigna...i kaza,poveche da ne se obajda.Abe isterichka e obshto vzeto..ama jivota i e bil, i e truden...kakvo da se pravi.

Деси02,едва ли ще можеш да ме разбереш,а и не това исках.Мислех,че като разкажа историята си мога да ви дам отговор на някой въпроси.
Аз също като твоето детенце съм казвала,че любимият ми татко е вторият ми баща,но аз само него съм познавала.В началото не съм общувала с истинския си баща, защото съм била малка(както и твоето детенце ) и според майка ми съм щяла да се объркам,депресирам и т. н.
Като пораснах(3клас ) и започнах да питам,ми казваха,че е най-лошият човек на света и ми забраняваха да говоря за това и да искам контакт.От друга страна до колкото знам и на баща ми са му забранявали и са го заплашвали.
Незнам кой е правилният начин,много деликатна  е темата.Всеки преценява сам,аз лично съм чувала за такива постъпки на мъже,че едва ли бих искала детото ми да общува с такъв човек.

elan,извини ме ако съм те обидила с нещо Въпреки цялото ми негодувание с/у него не съм казала нито една лоша дума на детето за него.А тя и не пита..Решила съм за себе си, когато някой ден ми зададе въпросите да и кажа само истината, нека тя да си вади изводи сама....Не знам дали съм права

Деси02,не си ме обидила по никакъв начин.
Много добре си решила да кажеш истината на детенце,това какви са вашите отношения не е важно.Вие винаги ще бъдете негови родители,добри-лоши,това е положението.Че не сте си паснали,никой не е виновен и едва ли някой ще ви обвинява.Никой не е застрахован от евентуален развод,важно е после да съумеем да запазим добрия тон и някакво нормално отношение.
Хубаво ще е повече хора да мислят като теб.

Елън, на мен твоя постинг ми показа онази страна, от която винаги съм страхувала, която знам, че немимнуемо ще дойде един ден до мен чрез дъщеря ми и заради която правя чудеса(за жалост и компромиси безчет) с биологичния й баща и което ме прави сигурна, че не греша като искам да го запазя в живота й, макар да не го искам вече в моя...Дали можем да го признаем  или не- хората са казали "кръвта вода не става"... Благодаря  ти, че го сподели с нас:))

А аз благодаря на теб,защото се опитвам да вървя по същия път и разбирам ,че не съм сама.
Елън беше примера,който исках да дам с по-горния си постинг/благодаря,че се намеси,Елън/

А какво да се прави когато детето иска да се види с "бащата" , да отиде при "баба и дядо", но всеки път като се върне от такова гостуване е нервна и поведението й е променено. Мислех че след като има желание да се вижда с роднините си аз не бива да я спирам и тя ходи там на гости - 1 път годишно за 2-3 дни. След което на мен ми е необходим 1 месец за да си възстановим душевния мир в къщи и отношенията помежду ни. Всеки път си мисля - е добре това ще й е за последно - тя повече няма да желае да ходи и т.н. ..... НО уви до следващия път е забравила или се надява че ще е по - различно. Какво да направя за да спестя разочарованията на моето момиченце 

Диони, според мен трябва да я оставиш сама да стигне до извода, че не иска да ходи там. Ужасно е, но иначе ти ставаш лошата и т.н И все пак става дума за един път годишно

добре е когато срещите са толкова рядко-1 -2 пъти годишно,
а при нас са почти всяка седмица, и като си дойде детето, винаги е затворено и сякаш сърдито.
обикновено не го насилвам да говори, оставям го да си постои, пускам му филмче да погледа, после вече му минава.
до следващият път, но като го виждам детето как се радва, че баща му ще го взема, как да не го пусна- все пак трябва да има контакт между тях, независимо дали на мен ми харесва

Aз бих искала да се вкю4а в темата и да попитам как вси4ки тук са за вижданията с бащата на детето.Нали то се 4уства подтиснато от тези срещи.Аз неразбирам защо като си виждате децата подтиснати ги пускате и 4акате то да реши.Ами те са малки и как да преценят да не на по 15 г.за да го разберат.АЗ така мисля пък ощете ме критикувайте.Моя син ако усета 4е след като се е видял с баща си и ми диуде намръщен мъл4елив и подтиснат КРАЙ С ВИЖДАНИЯТА.

Тонка, аз засега го нямам този проблем, тя не го е виждала от по4ти 2год. и ако кякога реши че иска да я види  ЩЕ БЪДЕ САМО С МОЕ ПРИСЪСТВИЕ И БЕЗ МЕН ТЯ НЯМА ДА МРЪДНЕ И МЕТЪР С НЕГО!!!

Desi как може той 2 години да не пожелае да я види и ако евентуално реши след още 2 да я види ти да му я заведеш.Аз знаеш ли какво ще му кажа.4е има грешка в телефона ние не познаваме такъв 4овек и ще му затвора.Така аз бих постъпила всеки си решава,не в мое пресъствие да го вижда В НИ4ИЕ.

твоя син е още много малък, за да осъзнава, че живее без баща си.
моят осъзнава и понякога плаче, че му е мъчно за тати- и какво да му спра свижданията ли??
още като се развеждох, бях наясно, че се развеждам аз, а не детето,той продължава да му е баща
не мога да искам от детето да не обича баща си, и следователно трябваше да намеря начин, в тези моменти, когато му е трудно,  да го разсея от мрачните мисли.
tonkata ти обичаш баща си нали? и аз моя, много и съм отраснала с него, при нашите деца не е така, и не можем да разрешим проблема, като забраним срещите- просто подхождам с разбиране към детето
нещо повече, сега когато идва да взема или оставя детето си не казвам на баща му и една дума на криво- в крайна сметка страда детето ми, защо да го правя?
понякога дори оправдавам баща му, когато не се е обаждал или вземал малкият, защото виждам че малкото страда

Защо трябва да е такъв живота да има разводи и раздели.Как може 2-ма да се оби4ат и да създадът едно невинно дететнце и после да се разделят и малкото да страда.как става вси4ко това да оби4аш после да мразиш.Егати и живота

а после и да си безразличен, и като гледаш човека отсреща да не можеш да намериш отговора на въпроса- ама аз теб защо съм те обичала ?
ако някой ден си отговориш на тези въпроси моля те, кажи и на мен

До Тонката:)Честно надявам се да не пожелае изобщо да я види В момента с приятелят ми търсим добър адвокат, за да мога да си взема правата от него Ако някой е чул или е използвал добър адв. моля помогнете

Аз както писах в една друга тема 4е права се отнемат трудно но ти имаш то4ка в закона в която може да му ги отнемеш.И пак ще го кажа за жалост в Бг вси4ко е "маджа с грозде"дори и да му отнемеш правата той остава да фигурира в акта за раждане като негов баща.За адвокат незнам но най-добре отиди първо в комисията за "защита правата на детето"и говори с тях те могат да ти помогнат първона4ално.Родител е този който живее с детето и полага постоянно грижи за него.Било през ноща когато вдига темература,сутрин когато става и го вижда този заслужа права а не този дето го вижда 2-ти на месец по 2 4аса и плаща 60лв.издръжка.На такъв трябва да му се отнемат правата.

Напълно съм съгласна с теб, но нали знаеш надеждата умира последна  А и приятелят ми има намерение и желание  да я осинови!?

Има една тема "адвокати"там пиши ще ти помогнат.И от мен успех

Тук ще споделя с Вас и моята история. Преди 4 години, когато се разведохме, аз бях тази, която ИСКАХ тя да общува с баща си и почти всеки ден я карах да му се обажда, канех го в къщи /за да е с нея/ и нито веднъж той не инициира някаква среща или да я заведе някъде или изобщо нещо. След малко повече от две години той срещна и заживя с някаква жена и от тогава край - обажда се през два - три месеца и толкова /едвали не - по задължение/. Аз спрях да създавам илюзии да дъщеря ми / а и на себе си/- няма смисъл. В крайна сметка човек е такъв какъвто е. По-добре е според мен тя сама да види и усети какво се случва. Сега  - търси друг "татко"  Липсва и мъж в къщи, но определено е изградила за себе си образ на "добър" баща, а не "такъв" /както го нарича тя/. 

Леле това е отвратително.Ето сега ми се потвърждават думите "за какво да си тикаме децата докато са малки да ги виждат".Дали на това моми4енце нямаше да и е по добре ако не го е познавала отколкото сега да страда.БЕЗ ДУМИ.

Няма начин да не го е познавала /живяла е с него 3 години/. Освен това дали и харесва или не - той е баща и. Друг е въпроса /и той по-скоро е към родителите/ защо и как се е стигнало до това!

Аз останах с впе4етление 4е не е живяла с него а е идвам да я вижда и после е спрял.

И аз така бях решила - да я оставя сама да решава - и само да чакам момента когато ще се откаже. Но честно да ви кажа като си дойде последният път - преди няколко дни (беше там за 3 дни - уж за ваканцията) - направо ми се скъса сърцето. Тя плаче и страда , а нощем аз плача. И най страшното което пак започвам да ги мразя - НЕГО И ЦЯЛОТО МУ СЕМЕЙСТВО.
Много ми е трудно да се въздържам да не изразя пред нея всички чувства и мисли за бащатата, бабата  и дядото.
КАК ДА ИМ ПОЗВОЛЯ ДА ПРИЧИНЯВАТ БОЛКА НА МОМИЧЕНЦЕТО МИ.
 
А на всичкото отгоре тя вече е голяма и постоянно прави паралел между нея и приятелките й, които си имат пълен комплект родители. Говоря й постоянно, но тя си иска бащата. Дори след като каже - той вече не ми е баща (казавла го е вече два пъти, но след 2 -3 месеца забравя  )
На моменти си мисля, че може би трябва да й припомням какво се е случило последният път 

няма смисъл от припомняне, според мен просто трябва да оставим децата и да им помогнем да надживеят мъката си
много у тъжно и болно и при мен е така,  като дойде петък и не го вземе, горкото ми дете как пита и чака
понякога чак се замислям дали да не се събера с баща му заради него, ама то е...си живота дето ще е

Не те познавам и не бива да ти давам съвети, НО НЕ СИ И ПОМИСЛЯЙ 
Аз правих тази грешка - да се събирам с бащата  - три пъти. И то с ясното съзнание , че правя компромис със себе си - "ЗА ДОБРОТО НА ДЕТЕТО" - за да има слънчицето ми "БАЩА".
Не знам дали ще ми повярваш - всики път мислех че по-лошо не може да бъде от предишния път, а този път  ще успея да се справя. Резултата е плачевен - трябваха ми много години за да разбера и приема очевидни неща. Загубих адски много време да се боря с баща й , вместо да се радвам на това как расте детенцето ми.
Може твоят случай да не е като моя .........
Но ако го направиш само заради детето - като резултат вероятно няма да сте щасливи и тримата.
Дано не съм права   

Диони, предполагам колко ти е тежко но според мен може да и напомняш достатъчно често как се е чувствала след последната среща с него.Колко много страдаш заради нея може и да има ефект...незнам

до скоро не се бях замисляла, ама в последно време като гледам детето как го чака, ми става много болно, но в същото време като го гледам този мъж не мога даси представя да живея с него- камо ли да го търпя всеки ден.
за сметка на това пъкправя комхпромиса да го трая да взема детето и като се видим да не се карам с него, какво било, било, какво да ровя и да се обвиняваме още
да са ни живи и здрави децата, ще порастнат
ама ние ще остареем

Като чета и направо се радвам, че бащата на голямата ми дъщеря, рано рано се отказа да се прави на такъв. Вярно и моето дете го преболедува, но поне беше по-малка и свикна, че за нея тати не е това което е за другите деца. Направо не си и помислям какво щеше да е, ако на тази възраст все още имаше илюзии за баща си

Аз също като се развеждах бях наясно, че се развеждам аз, а не детето и че това е неговият баща сега и завинаги. Затова все му напомнях за детето, канех го да го вижда, исках да има връзка между тях, но човека търсеше мен. Като разбра, че няма да ме има и се отказа.
И май много се радвам, че не е пожелал да го вижда, защото като чета какво предизвикват тези срещи и направо се ужасявам и аз като Салай.
Е, така като ви  чета, поне ще се подготвя психически за това, което ме очаква в бъдеще! 

Е добре де, ти си кара бременността сама, а сега искаш той да се радва на сина си? Това благородство в чист вид ли е? 
Нещо пак не ми се връзва в пейзажа. Той ти удря шамар, ти и другата буза ли подаваш?

на колко години беше детето?

[/quote]
на колко години беше детето?
[/quote]
тогава на 4, сега вече на 6

Аз не си карах бременността сама, но пък през тези девет месеца изживях невероятен психически тормоз(за щастие поне физически нямаше), но въпреки всичко настоявах таткото да вижда детето, защитавах го пред родителите си и предполагах, че той наистина ще идва да го вижда и ще му се радва. Това си беше абсолютно благородство в най-чистият му вид!
Обаче вече се излекувах от това и ще си защитавам интересите и спокойствието, защото от подобно благородство полза явно няма, а за благодарност да не говорим!