Айде да кажа и аз, останах до края да не би да пропусна някоя важна мисъл и съвестно си водех бележки 
След представянето на проучването на детските млечни кухни в Пловдив, се включи д-р Жечка Сакакушева, представител на РИОКОЗ-Пловдив и обясни как от тяхна страна се контролират производството и търговията с детски храни, а също така и храненето в детските заведения и млечни кухни. Общо взето нищо интересно и нищо свързано с кърмене.
След нея думата взе доц. Мая Кръстева, неонатолог и педиатър, завеждащ Неонатологична клиника към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, единствения представител на педиатрите, който се беше отзовал на поканата и остана до края на срещата.
Тук следва да вметна, преди да ви преразкажа нейното изказване, малко за това, което ние с мама Моник казахме преди това, и по-точно аз, което предизвика съответната реакция от доц. Кръстева. С две думи, аз говорих малко за собствения ми опит с кърменето и педиатрите, който, както при повечето от нас, е свързан с опити да обясниш на педиатъра защо отказваш да захранваш детето по българската схема и когато не срещнеш разбиране, просто си действаш на своя глава и използваш информацията, до която сам си стигнал благодарение на Интернет, и най-вече Бг-мама. Като заключение казах, че педиатрите в България не предоставят адекватна информация, която да помага на майките да кърмят изключително и че трябва да предприемат мерки да се запознаят със световната практика. Може би думите ми са прозвучали малко рязко (според Бу
), но това както всички знаем, е самата истина, и може би именно поради това, че се почувства донякъде засегната, доц. Кръстева изрази своето становище, което беше следното:
Съжалява, че се е създал образ на педиатрите като неподготвени, според нея всички неонатолози са наясно с предимствата на изключителното кърмене, но не могат да приложат това на практика защото:
1. майките трябва да бъдат подготвени по време на бремеността психически и да желаят да кърмят, а вместо това те изпитват страх и стрес, че детето гладува (напр. при секцио) и медицинските работници не са в състояние да променят тази тяхна убеденост
2. няма единно становище кога да се закърмят децата, дали веднага, на втория час, на шестия час, или след едно денонощие, а това не може да бъде самоинициатива, няма общовалидни правила, които да бъдат следвани от всички болници
3. трябва да има изготвено на държавно равнище становище по въпросите на кърменето, което да бъде категорично и задължително сведено до знанието на педиатрите и те да го спазват, а също така трябва да се промени учебната програма по медицина, в която са залегнали остарели схващания за кърменето и захранването и тук тя директно се обърна към представителите на Министерството на здравеопазването, което трябва да създаде и наложи необходимите точни и стриктни критерии и правила, съобразени със законовата уредба.
С две думи, този процес на промяна не може да се извърши с една Кръгла маса, а трябва време и многостранен подход.
След това пламенно изказване, д-р Илинчева от РИОКОЗ и д-р Стефка Петрова дружно се съгласиха, че новите изисквания на МЗ наистина не са известни още на педиатрите, което те отчитат като свой пропуск, който е на път да бъде поправен. Стъпка в тази посока е именно тази Кръгла маса, след това ще бъде организирано национално съвещание на водещи педиатри и неонатолози, на което те да бъдат запознати с Националния план за Храни и Хранене, след това ще се издават образователни материали, и най-важно, ще бъдат променени учебните програми по медицина в близко бъдеще.
После д-р Бивол също подкрепи думите на д-р Петрова, и каза, че УНИЦЕФ работи с МЗ по тези въпроси и първо трябва наистина да се променят стандартите на държавно ниво и те трябва да бъдат прилагани от медицинските институции и също така да се контролират от съответните органи. И той също спомена за предстоящо съвещание на всички специалисти, на което да се реши как да се постигнат тези цели.
Остава да очакваме след десетина години да видим резултати
След представянето на проучването на детските млечни кухни в Пловдив, се включи д-р Жечка Сакакушева, представител на РИОКОЗ-Пловдив и обясни как от тяхна страна се контролират производството и търговията с детски храни, а също така и храненето в детските заведения и млечни кухни. Общо взето нищо интересно и нищо свързано с кърмене.
След нея думата взе доц. Мая Кръстева, неонатолог и педиатър, завеждащ Неонатологична клиника към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, единствения представител на педиатрите, който се беше отзовал на поканата и остана до края на срещата.
Тук следва да вметна, преди да ви преразкажа нейното изказване, малко за това, което ние с мама Моник казахме преди това, и по-точно аз, което предизвика съответната реакция от доц. Кръстева. С две думи, аз говорих малко за собствения ми опит с кърменето и педиатрите, който, както при повечето от нас, е свързан с опити да обясниш на педиатъра защо отказваш да захранваш детето по българската схема и когато не срещнеш разбиране, просто си действаш на своя глава и използваш информацията, до която сам си стигнал благодарение на Интернет, и най-вече Бг-мама. Като заключение казах, че педиатрите в България не предоставят адекватна информация, която да помага на майките да кърмят изключително и че трябва да предприемат мерки да се запознаят със световната практика. Може би думите ми са прозвучали малко рязко (според Бу
), но това както всички знаем, е самата истина, и може би именно поради това, че се почувства донякъде засегната, доц. Кръстева изрази своето становище, което беше следното:Съжалява, че се е създал образ на педиатрите като неподготвени, според нея всички неонатолози са наясно с предимствата на изключителното кърмене, но не могат да приложат това на практика защото:
1. майките трябва да бъдат подготвени по време на бремеността психически и да желаят да кърмят, а вместо това те изпитват страх и стрес, че детето гладува (напр. при секцио) и медицинските работници не са в състояние да променят тази тяхна убеденост
2. няма единно становище кога да се закърмят децата, дали веднага, на втория час, на шестия час, или след едно денонощие, а това не може да бъде самоинициатива, няма общовалидни правила, които да бъдат следвани от всички болници
3. трябва да има изготвено на държавно равнище становище по въпросите на кърменето, което да бъде категорично и задължително сведено до знанието на педиатрите и те да го спазват, а също така трябва да се промени учебната програма по медицина, в която са залегнали остарели схващания за кърменето и захранването и тук тя директно се обърна към представителите на Министерството на здравеопазването, което трябва да създаде и наложи необходимите точни и стриктни критерии и правила, съобразени със законовата уредба.
С две думи, този процес на промяна не може да се извърши с една Кръгла маса, а трябва време и многостранен подход.
След това пламенно изказване, д-р Илинчева от РИОКОЗ и д-р Стефка Петрова дружно се съгласиха, че новите изисквания на МЗ наистина не са известни още на педиатрите, което те отчитат като свой пропуск, който е на път да бъде поправен. Стъпка в тази посока е именно тази Кръгла маса, след това ще бъде организирано национално съвещание на водещи педиатри и неонатолози, на което те да бъдат запознати с Националния план за Храни и Хранене, след това ще се издават образователни материали, и най-важно, ще бъдат променени учебните програми по медицина в близко бъдеще.
После д-р Бивол също подкрепи думите на д-р Петрова, и каза, че УНИЦЕФ работи с МЗ по тези въпроси и първо трябва наистина да се променят стандартите на държавно ниво и те трябва да бъдат прилагани от медицинските институции и също така да се контролират от съответните органи. И той също спомена за предстоящо съвещание на всички специалисти, на което да се реши как да се постигнат тези цели.
Остава да очакваме след десетина години да видим резултати
