Я, ми кажете как се става приятелка с децата? Със синът ми имам много силна връзка, но е само на 3 знам ли какво ще стане. С дъщеря ми имам голям страх. Аз не успях никога да се разбера с майка ми, много различни и силни характери и беше постоянен сблъсък. Цял живот ми повтаряше дано да имам дъщеря, която да ми върнела нервите, които съм създавала и честно казано в мен се прокрадва лек страх.
- Публикувана: 1 септ. 2016, 12:52 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2016, 08:17 ч.
Как да бъдем приятели с децата си
Абе, с риск да влезем във вечния спор, няма нужда да си приятелка с децата си, те приятели си имат, ти също. Хубаво е да сме близки с децата си, да се разбираме, да се уважаваме, да се забавляваме заедно, но приятелството е нещо различно, нещо между равни.
А как да станем близки и в добри отношения с децата си, не знам дали има формула. Ние сме си много близки и много се разбираме, но предполагам, че това е понеже такъв ми е характера, не мога да съм строга и изискваща и се получава лесно. Често ми се иска да имам повечко и от другото (строгост), ама просто не ми се получава.
А как да станем близки и в добри отношения с децата си, не знам дали има формула. Ние сме си много близки и много се разбираме, но предполагам, че това е понеже такъв ми е характера, не мога да съм строга и изискваща и се получава лесно. Често ми се иска да имам повечко и от другото (строгост), ама просто не ми се получава.
Я, ми кажете как се става приятелка с децата? Със синът ми имам много силна връзка, но е само на 3 знам ли какво ще стане. С дъщеря ми имам голям страх. Аз не успях никога да се разбера с майка ми, много различни и силни характери и беше постоянен сблъсък. Цял живот ми повтаряше дано да имам дъщеря, която да ми върнела нервите, които съм създавала и честно казано в мен се прокрадва лек страх.
Зои, много е вероятно да ти обяснят надълго и нашироко как не трябва да искаш да бъдеш приятел с децата си, как те си имат приятели, как ти трябва да си само родител, какъвто и си си, и ей такива неща, и как децата имат нужда от някакви граници и рамки, които родителят определя. Принципно съм съгласна с тези неща, но с уговорката за достатъчно гъвкавост от страна на родителя.
Предполагам, че питаш как да запазиш в бъдеще близостта с децата си? Моят отговор е - не знам. Аз съм близка с дъщеря си, вярно, тя едва влиза в пубертета, но доста нейни връстнички са се отдалечили от майките си отдавна... Не мисля, че имам заслуга за това, че сме близки, нито съм някаква свръх-добре-възпитаваща майка, нито купувам скъпи подаръци, нито толерирам глезотии, нито пък държа твърде изкъсо. Започвам да мисля, че е въпрос на късмет
и най-голямият ми принос към тяхното възпитание е, че все още мога да ги разсмея до напикаване 
Затова единствения съвет, който мога да дам, е - развеселявай децата си колкото е възможно по-често
Бърди ме е изпреварила в уточненията
Бърди ме е изпреварила в уточненията
На едно и също мнение сме иначе, както и да я наричаме тази близост с децата.
Не става дума за равенства, а за това да сме в отношения, в които няма страх, а авторитет. В единия случай ще разбираш навреме проблемите и ще можеш да насочваш за по-важните, в другия ще научаваш, когато вече са факт.
Но как, и аз не знам, в същото положение като Annabelle* съм, навлизаме в дълбокото, но още усещаме земя под краката си
Но как, и аз не знам, в същото положение като Annabelle* съм, навлизаме в дълбокото, но още усещаме земя под краката си
Зои, ако нещо може да обърка отношенията ви е именно твоя страх. Просто се отърви от него и не позволявай такива страхове да ти внушават. Както и ти да не ги внушаваш на децата си.
И в това дали да са приятели родители-деца, също не може да съществува думата "трябва". Нищо не трябва, важното е отношенията да се приемат еднакво добре от двете страни. Тогава каквито и да са ще устройват тях двамата. Друг не е нужно да устройват
И в това дали да са приятели родители-деца, също не може да съществува думата "трябва". Нищо не трябва, важното е отношенията да се приемат еднакво добре от двете страни. Тогава каквито и да са ще устройват тях двамата. Друг не е нужно да устройват
Нямам панически страхове на темата, а като родител се замислям. През днешният си поглед виждам много от грешките на родителите си, но как да съм сигурна, че няма да ги повторя?
Човече, много точно страх и авторитет, но къде е границата? Казвам на синът ми да направи нещо, един, два, пет пъти, прави се, че не чува като повиша тон или стана строга тогава може и да ме чуе. Мисля, че не е авторитет, а вече страх. На 3 години е, но все си мисля, че каквото посея в детска възраст, това ще пожъна с пораснал син.
Дъщеря ми е още бебенце
Човече, много точно страх и авторитет, но къде е границата? Казвам на синът ми да направи нещо, един, два, пет пъти, прави се, че не чува като повиша тон или стана строга тогава може и да ме чуе. Мисля, че не е авторитет, а вече страх. На 3 години е, но все си мисля, че каквото посея в детска възраст, това ще пожъна с пораснал син.
Дъщеря ми е още бебенце
През днешният си поглед виждам много от грешките на родителите си, но как да съм сигурна, че няма да ги повторя?
И мен ме е било страх да не повтарям грешките на родителите си и мисля, че не го правя - но за сметка на това правя купища други грешки, които децата ми да се стараят да не повтарят
Майка ми успяваше не знам съзнателно или не, да ни настройва един срещу друг с брат ми. Отношенията ни са били променливи през годините, към днешна дата трудни. При Мм всички са живели в мир и любов, има брат и сестра. Много се уважават, но не са големи приятели, да си звънят да се търсят. Най-голямото ми желание е децата ми да изградят силна връзка по между си. Дали, обаче мога да се меся или ще е въпрос на характери не знам.
Е, моите са много по големи. И се надявам, че не си въобразявам, че сме близки. Търпя критика и се опитвам да не нарушавам техните граници. С едната, която е доста далеч, поддържам всекидневен контакт, сигурна съм, че ще ме мърморите сега, но не ми пука. А като бяха малки, просто ги държах близо до себе си. Исках да бъда различна от моята майка, която има много приятели, но аз не съм от тях. Аз съм дъщеря и. Да, уважавам я, грижа се за нея, мисля я. Но не искам отношенията с дъщерите ми да са тези, които са с майка ми. Сега си спомням, че тя все ме заплашваше, че прекалявам с глезенето, с доверието към тях и ще съжалявам.
Дали не отместихме темата, за което се извинявам.💐
Дали не отместихме темата, за което се извинявам.💐
Цял живот ми повтаряше дано да имам дъщеря, която да ми върнела нервите, които съм създавала и честно казано в мен се прокрадва лек страх.
Силна връзка - ако въпреки, че се случи да не харесвам това, което правят с живота си, отношенията да останат, аз да приема тяхната истина въпреки различията.
Не става дума за равенства, а за това да сме в отношения, в които няма страх, а авторитет. В единия случай ще разбираш навреме проблемите и ще можеш да насочваш за по-важните, в другия ще научаваш, когато вече са факт.
Но как, и аз не знам, в същото положение като Annabelle* съм, навлизаме в дълбокото, но още усещаме земя под краката си
Но как, и аз не знам, в същото положение като Annabelle* съм, навлизаме в дълбокото, но още усещаме земя под краката си
Най- трудното е да ти се довери, че си права в нещото, което уж било разрешено на всичките съученици, а само ти не разрешаваш.
Цял живот ми повтаряше дано да имам дъщеря, която да ми върнела нервите, които съм създавала и честно казано в мен се прокрадва лек страх.
Силна връзка - ако въпреки, че се случи да не харесвам това, което правят с живота си, отношенията да останат, аз да приема тяхната истина въпреки различията.
Аз ще споделя едно мнение от страната на детето. С майка ми никога не сме били близки, не знам такива характери ли сме или какво. Според мен тя не знаеше как да подхване разговор с мен, а аз пък от друга страна съм леко затворена в себе си, и не обичам да споделям. Много често спорим за всевъзможни неща, и тя винаги ми пожелавам да имам деца по-проклети и от мен . Тя май вече осъзнава, че е сгрешила и не сме толкова близки и от време на време ми казва, че нищо не споделям с нея и си е така 
почти нищо не и казвам какво се случва в живота ми ( тревоги по момчета, караници с приятелки). Имам приятелки, които са толкова "приятелки" с майките си, че им споделят абсолютно всичко.
Не знам, кое е правилното, но със сигурност един ден, когато имам деца, искам да бъда близка с тях и да знам, какво ги тревожи, какво ги радва.
Друг аспект,който подхванахте за връзката с брат/сестра, аз имам по-малък брат. Родителите ми винаги ни повтарят,че сме брат и сестра и трябва да сме си близки, да си споделяме, да не се караме и т.н.т
. Тя май вече осъзнава, че е сгрешила и не сме толкова близки и от време на време ми казва, че нищо не споделям с нея и си е така почти нищо не и казвам какво се случва в живота ми ( тревоги по момчета, караници с приятелки). Имам приятелки, които са толкова "приятелки" с майките си, че им споделят абсолютно всичко. Не знам, кое е правилното, но със сигурност един ден, когато имам деца, искам да бъда близка с тях и да знам, какво ги тревожи, какво ги радва.
Друг аспект,който подхванахте за връзката с брат/сестра, аз имам по-малък брат. Родителите ми винаги ни повтарят,че сме брат и сестра и трябва да сме си близки, да си споделяме, да не се караме и т.н.т
И да спазваме обещания, и да уважаваме мнението им. Това на мен ми е липсвало много.
Друг въпрос, ако детето не се реализира спрямо майчините очаквания университет-престижна работа или пък случайно прояви други сексуални наклонности, колко сме склонни да сме толерантни?!
Говорили сме си с Мм на тази тема и за мен образованието е изключително важно и ще гоня децата в тази посока, според него това е грешка и ако сина ни стане кравар, няма да го уважава и гордее по-малко, но дали наистина е така?
Друг въпрос, ако детето не се реализира спрямо майчините очаквания университет-престижна работа или пък случайно прояви други сексуални наклонности, колко сме склонни да сме толерантни?!
Говорили сме си с Мм на тази тема и за мен образованието е изключително важно и ще гоня децата в тази посока, според него това е грешка и ако сина ни стане кравар, няма да го уважава и гордее по-малко, но дали наистина е така?
Не е лесно да се приеме мисълта, че детето е отделен човек и не е длъжно да има нашите стремежи. На голямата ни дъщеря, естествено доктор беше малка ММ и казваше: не спори. И тя дълго време не спореше. Сега той вече е забравил за погрешния си подход, но на нея и трябваше време,а и усилия от нейна страна, предполагам, да разбере, че може ,а и трябва да отстоява позициите си. Малката, обаче, не се остави. Аз се опитвам да не правя нещата, които са ме разстроивали и наранявали в отношенията с майка ми. И сега ми прави впечатление начинът , по които те говорят с майка ми. Бих искала да съм като тях
Вчера разреших на децата си нещо, от което все още ми се изправят косите. Те се карат ежедневно и се бият понякога. Тя е на 12 и половина, той на почти седем, уж голям, но със склонност да изчезва за секунди и да се изпарява в тълпата, неведнъж съм споделяла какъв кошмар ми е да го загубя на плажа или в непознат град, или дори в моят град (никакви разговори и предупреждения не помагат). Вчера обаче ги пуснах самички да отидат на гости, когато свърших работа и се чухме по телефона, бяха в библиотеката и си избираха заедно книжки. Аз бях убедена, че ще се скарат и той ще хване пътя в неизвестна посока.
Посрещнаха ме хванати за ръка, обявиха ме за най-добрата майка и цяла вечер не се караха
Значи понякога трябва да надскочим страховете си и да им гласуваме доверие точно защото смятаме, че още им е рано
Посрещнаха ме хванати за ръка, обявиха ме за най-добрата майка и цяла вечер не се караха
Значи понякога трябва да надскочим страховете си и да им гласуваме доверие точно защото смятаме, че още им е рано
Аз на големия ми син му повтарям, че брат значи най-добър приятел. Защото брат му винаги ще го обича. А то е така, това малкото с такова обожание гледа батко си и му подражава.
За щастие големия за разлика от мен като малка, като е с неговите приятели винаги успява да включи и брат си в игрите.
Не знам дали съм достатъчно добър родител, но забелязвам, че децата ми много често ми казват, че ме обичат, малкото обича да ми казва "любимата ми майка", а последния път ми каза "много си ми важна". Замислих се, че всъщност аз много често им казвам колко прекрасни деца са, как не мога да повярвам че най-хубавите деца на мен са ми са се паднали. И въпреки че знаят, че са обичани когато чуят нещо мило ги виждам как разцъфтяват.
Другото, което ми каза големия ми е, че аз най-много си говоря с него от всички други в семейството.
Мен също ме вълнуват често такива мисли, дали ще съумея да запазя връзката с годините. Като цяло с нашите родители също сме в добри отношения, а това предполагам че също има голямо значение, личния пример.
За щастие големия за разлика от мен като малка, като е с неговите приятели винаги успява да включи и брат си в игрите.
Не знам дали съм достатъчно добър родител, но забелязвам, че децата ми много често ми казват, че ме обичат, малкото обича да ми казва "любимата ми майка", а последния път ми каза "много си ми важна". Замислих се, че всъщност аз много често им казвам колко прекрасни деца са, как не мога да повярвам че най-хубавите деца на мен са ми са се паднали
. И въпреки че знаят, че са обичани когато чуят нещо мило ги виждам как разцъфтяват.Другото, което ми каза големия ми е, че аз най-много си говоря с него от всички други в семейството.
Мен също ме вълнуват често такива мисли, дали ще съумея да запазя връзката с годините. Като цяло с нашите родители също сме в добри отношения, а това предполагам че също има голямо значение, личния пример.
Синът ми вчера беше на разходка с баща си, минали покрай някакви цветя и той казал, да донесе на мама цвете, че да се зарадвам и да го целуна! Много е гушкан и целуван, но явно му е важно на малката душичка. Не съм гушкана от майка си, за нея това бяха глезотии. Трябваше да съм нахранена, изгладена и с шестици в бележника, всичко друго бяха глупости.
Много е гушкан и целуван, но явно му е важно на малката душичка. Не съм гушкана от майка си, за нея това бяха глезотии. Трябваше да съм нахранена, изгладена и с шестици в бележника, всичко друго бяха глупости. 
Аз съм от хората, които не споделят с майка си. Като тийнейджър имах много проблеми с нея и връзката ни беше низ от постоянни скандали. Тогава се чудех на приятелките ми, които споделяха всичко с майките си. Бях много лош тийнейджър, на моменти непоносима. От сегашна гледна точка, осъзнавам колко трудно е било на майка ми с мен, но отчитам и някои нейни грешки.
Дъщеря ми е на 8, засега имаме чудесна връзка. Аз съм от либералните майки, рядко налагам ограничения и наблягам на привързаност, гушкане и "обичам те" по много, както от моя, така и от нейна страна.
Граници има - малко на брой, но твърди. За момента мисля, че сме достатъчно близки, но не знам как ще се развият нещата в следващите 3-4 години.
Майка ми смята, че твърде много глезя дъщеря ми и че не правя услуга нито на нея, нито на себе си. Точно тук ясно личи колко различни сме с нея в подхода към децата ни. Резултатите ще отчитам и сравнявам след години.
Дъщеря ми е на 8, засега имаме чудесна връзка. Аз съм от либералните майки, рядко налагам ограничения и наблягам на привързаност, гушкане и "обичам те" по много, както от моя, така и от нейна страна.
Граници има - малко на брой, но твърди. За момента мисля, че сме достатъчно близки, но не знам как ще се развият нещата в следващите 3-4 години. Майка ми смята, че твърде много глезя дъщеря ми и че не правя услуга нито на нея, нито на себе си. Точно тук ясно личи колко различни сме с нея в подхода към децата ни. Резултатите ще отчитам и сравнявам след години.
При нас скандалите се редуват със смях и добро настроение. Не съм твърде либерална, но не съм и Дзвер . Според дъщеря ми, аз й разрешавам най-малко неща, карам я да се прибира най-рано и т.н. - класика в жанра. Ужасно ме е страх да не затъне във вредни навици. За тия неща се караме предимно, защото настръхвам при мисълта...
За споделяне - не споделя нищо за себе си, особено що се отнася до гаджета и секс, въпреки че точно за тези неща пък не съм създавала никога у нея напрежение или отрицателно отношение (за разлика от зависимостите). Понеже съм все пак малко дзвер, успявам да разбера какво се случва, но не и от нея.
. Според дъщеря ми, аз й разрешавам най-малко неща, карам я да се прибира най-рано и т.н. - класика в жанра. Ужасно ме е страх да не затъне във вредни навици. За тия неща се караме предимно, защото настръхвам при мисълта... За споделяне - не споделя нищо за себе си, особено що се отнася до гаджета и секс, въпреки че точно за тези неща пък не съм създавала никога у нея напрежение или отрицателно отношение (за разлика от зависимостите). Понеже съм все пак малко дзвер, успявам да разбера какво се случва, но не и от нея.
Според дъщеря ми, аз й разрешавам най-малко неща, карам я да се прибира най-рано и т.н. - класика в жанра.
Абсолютна класика. И само ти от всички родители я караш толкова много да учи 
Според мен обаче колкото и да се оплакват от това, толкова им дава някаква вътрешна сигурност и спокойствие, че някой все пак контролира нещата и не са оставени съвсем сами.
Може и да бъркам.
Ох, за ученето....май съм абдикирала 
. Интересното е, че изкарва сносни оценки с почти нулеви занимания вкъщи (аз поне не я виждам да учи, освен преди някое контролно....за един час ). Вижда ми се вече абсурдно на 16 да я следя научила ли си е, написала ли си е... Може и да не съм права, но вече смятам, че сама трябва да се постарае да не "изпадне от лодката". Аз нищо повече не мога да направя за нея, освен финансово да помагам, ако има желание от нейна страна.
Сега съм си насочила усилията и тормоза към малката
.
. Интересното е, че изкарва сносни оценки с почти нулеви занимания вкъщи (аз поне не я виждам да учи, освен преди някое контролно....за един час ). Вижда ми се вече абсурдно на 16 да я следя научила ли си е, написала ли си е... Може и да не съм права, но вече смятам, че сама трябва да се постарае да не "изпадне от лодката". Аз нищо повече не мога да направя за нея, освен финансово да помагам, ако има желание от нейна страна.Сега съм си насочила усилията и тормоза към малката
.
За учебната година и аз освен да подвиквам, че не учи май не правя много Но те сега през лятото имат огромно домашно по японски, което ако не се прави всеки ден по малко е невъзможна мисия. Те го имаха и миналото лято и тогава не го контролирах какво прави, та накрая имаше двойки, пък трябваше да ги поправя, изобщо мъка - та тая година съм го затегнала да пише.
Но те сега през лятото имат огромно домашно по японски, което ако не се прави всеки ден по малко е невъзможна мисия. Те го имаха и миналото лято и тогава не го контролирах какво прави, та накрая имаше двойки, пък трябваше да ги поправя, изобщо мъка - та тая година съм го затегнала да пише. 
...........Точно тук ясно личи колко различни сме с нея в подхода към децата ни. Резултатите ще отчитам и сравнявам след години.
Тогава ще оценим колко и какво сме им дали/отнели с възпитанието, което се опитваме да е правилно според нашите си, неясни критерии.
Обвързан емоционално и зависим емоционално, не е едно и също. При второто живееш само и единствено за одобрението на този към който си зависим и за нищо друго. Много родители с насаждането цял живот на "аз заради теб това и онова направих", "аз/ние те изгледах/ме", "от тук нататък е твой ред" и т.н. насаждат чувство за дълг или вина, които прерастват в емоционална зависимост. И родители, които никога не са доволни от децата си и никога не ги хвалят, постигат същото
Абе и аз и брат ми се оправихме в живота и от рано сме независими, към днешна дата образовани и професионално реализирани, ама празнотите са трудни за запълване. Липсата на разбиране, потупване по рамото, прегръдка, утеха. Брат ми дори смятам има доста сериозни травми, тъй като почти на 40 години много често споменава как едно време не са го изслушвали и подкрепяли. Беше много чувствително дете и това му донесе дефицити, въпреки добрата му житейска реализация с много висок стандарт.
Майка ми много държеше да сме приятелки. За нея най-важно беше да ме обсипва с "любов" и да си споделяме всичко. Не става за съжаление така. Все пак приятелките ми не ми поставяха вечерен час, или правила вкъщи.
Жената дето ме отгледа, беше като камък. Както Zoι писа, за нея гушкане и целуване са глезотии, които само вредят на децата. Въпреки това дори за момент не ме е карала да се съмнявам, че ме обича и живота си ще даде за мен.
Кой знае какви майчини очаквания нямам. Към мен имаха едно - да мога да се грижа сама за себе си. Същото имам и аз към следващото поколение. Та ако ще и кравари да станат
Жената дето ме отгледа, беше като камък. Както Zoι писа, за нея гушкане и целуване са глезотии, които само вредят на децата. Въпреки това дори за момент не ме е карала да се съмнявам, че ме обича и живота си ще даде за мен.
Кой знае какви майчини очаквания нямам. Към мен имаха едно - да мога да се грижа сама за себе си. Същото имам и аз към следващото поколение. Та ако ще и кравари да станат
Обвързан емоционално и зависим емоционално, не е едно и също. При второто живееш само и единствено за одобрението на този към който си зависим и за нищо друго. Много родители с насаждането цял живот на "аз заради теб това и онова направих", "аз/ние те изгледах/ме", "от тук нататък е твой ред" и т.н. насаждат чувство за дълг или вина, които прерастват в емоционална зависимост. И родители, които никога не са доволни от децата си и никога не ги хвалят, постигат същото
Това имах предвид, благодаря че го обясни.
Аз не искам децата ми да ме сушат, не искам и да съм приятелка с тях, искам да се оправят сами в живота и да не зависят от мен - нито финансово, нито емоционално.
Не че няма да пораснат и да се оправят, но с проблемите, описани нагоре от били в това положение деца.
Зоуи, Аз мисля, че факта, че осъзнаваш какво ти е липсвало като дете е достатъчно като първа стъпка към това да промениш нещата в твоето семейство. Втората стъпка е да се научиш как да го правиш, защото често ние несъзнателно следваме модела, по който ние сме израсли. Много често като се ядосам на детето, сякаш от устата ми неволно излизат думите на майка ми към мен, когато аз бях дете. Уча се ежедневно благодарение на сина ми как да правя нещата по-различен начин, чета, интересувам се. Но то е стъпка по стъпка, всеки ден и мога да кажа, че връзката ни за сега е много силна и добра. Надявам се да остане такава.
Най-лошото нещо, което човек може да направи в отношенията с децата си, е по някакъв начин да проектира отношенията със своите родители. Нищо общо нямат. И не е редно да имат. Много е важно, поне според мен, преди да стане родител, човек да порасне и да надрасне отношенията със своите родители. Да ги излекува, да ги преболедува, ако трябва - да прости, ако трябва - да забрави, ако е нужно - да зачеркне.
Аз станах родител тогава, когато осъзнах, че съм личност съвсем различна от майка ми, че моето дете ще е различно от мен като дете - и цялата неприятна схема просто НЯМА КАК да се повтори
Не съм приятел с детето ми. Аз съм родител. Възрастният човек, който носи отговорност пред закона; зрелият човек, който има опит и знания как да реагира в кризисни ситуации. Близки сме, споделя с нас неща, които приятелите и съучениците му никога няма да споделят с родителите си. Но има граници, които не бива да се прекрачват. За доброто на всички.
Аз станах родител тогава, когато осъзнах, че съм личност съвсем различна от майка ми, че моето дете ще е различно от мен като дете - и цялата неприятна схема просто НЯМА КАК да се повтори
Не съм приятел с детето ми. Аз съм родител. Възрастният човек, който носи отговорност пред закона; зрелият човек, който има опит и знания как да реагира в кризисни ситуации. Близки сме, споделя с нас неща, които приятелите и съучениците му никога няма да споделят с родителите си. Но има граници, които не бива да се прекрачват. За доброто на всички.
Какви са твоите граници? Вашите, семейните? За мен например е недопустимо родител да говори за сексуалния си живот с детето, но обратното е важно да го има, детето да може да говори ( тийн де, не дете)
Въпрос на усет е, не мога да формулирам точно "Това - да, това - не".
Синът ми е на 13, но средата му е от доста по-големи деца, и някои въпроси и проблеми възникват доста по-рано, отколкото при връстниците му. Говорим за всичко, нямаме теми табу - за пристрастяването и вредата от порното, за методите и предпазването от педофили, за хомосексуалната пропаганда, за проституцията, трафика на хора и т.н. и т.н. Гледаме разговорите да са неутрални, "по принцип", а не подплатени с личен опит. Позоваваме се на научни изследвания, филми, книги, примери с реални познати или известни личности.
Границата я поставям по-скоро в действията - говорим за всичко, но действията са неуместни. Няма как да бъдем заедно, и непълнолетното ми дете - да пуши, да пие бира или друг алкохол, да прави секс в съседна стая, да се дрогира, да нарушава законите по отношение на вечерен час, да кара кола или мотор без книжка, и т.н.
Трудно е за формулировка.
Не знам защо винаги като стане дума за приятелство и се приема за равенството, съвсем не е задължително, погледнете си тълковния речник. Думата приятел има много значения, едно от които е и покровител, то пък значи и господар...
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
Не знам защо винаги като стане дума за приятелство и се приема за равенството, съвсем не е задължително, погледнете си тълковния речник. Думата приятел има много значения, едно от които е и покровител, по пък значи и господар...
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
И аз така го разбирам. И не виждам проблем родителят да е и приятел на детето.
Ми... моята дъщеря все още говори с мен (6-ти клас). Но честичко напомням, че може да говори с мен за всичко, и никога не казвам "още си малка за това", "това са пълни глупости" или каквото и да е. Повече хумор и това е. Макар че честичко ми се налага да напомням полуусмихнато, че "аз може и да съм типриятелка, ама съм ти и майка и някои неща ги решавам аз и толкова"
Синът ми както съм споменавала е на 3.5 г., малък е още. Напоследък баща му е придобил една тактика да го лъже и баламосва, по примера на свекърва ми, а аз съм против това. Винаги съм искала да съм честна и директна, но пък дали той не е твърде малък? Например, ако дойде и каже, че иска бисквита, аз ще му кажа, че съм изяла последната и ще купим нови. Следват два варианта- рев защо съм изяла бисквитката т.е. виновна съм , или ще каже ОК, според зависи настроението. Баща му на същата ситуация ще вземе да му обяснява, че дошло едно детенце, а пък било много гладно и много искало бисквита и .... После, обаче въпросите какво е това момченце, от къде дойде, как влезе, къде е сега и т.н. аз ги отнасям.
Имахме драма с градината, не го приеха на първото класиране, баща му се оплете в едно филми и детето се обърка, ще ходи ли, ама къде, ама кога. Аз бях готова да му кажа, че сега няма да ходи и ще чакаме.
Та да споделите опит вие как сте действали/ действате и кое какъв резултат дава?
, или ще каже ОК, според зависи настроението. Баща му на същата ситуация ще вземе да му обяснява, че дошло едно детенце, а пък било много гладно и много искало бисквита и .... После, обаче въпросите какво е това момченце, от къде дойде, как влезе, къде е сега и т.н. аз ги отнасям. Имахме драма с градината, не го приеха на първото класиране, баща му се оплете в едно филми и детето се обърка, ще ходи ли, ама къде, ама кога. Аз бях готова да му кажа, че сега няма да ходи и ще чакаме.
Та да споделите опит вие как сте действали/ действате и кое какъв резултат дава?
Определено истината действа, нищо, че са малки. Не са толкова глупави и логично последват уточняващите въпроси. Колкото повече си измисляш отговорите (а нямаш друг вариант, като продължаваш да го баламосваш), толкова повече детето няма да ти има доверие. Просто ще се научи, че не е вярно това, което му казваш, а тогава идва големия проблем.
Казваш истината по разбираем за него начин, съобразен с възрастта. Според мен това е най-правилната стратегия. Но пък и няма кой да опитва да баламосва детето около мен.
Баща му се опитваше да се шегува с него по едно време и отговаряше на въпроси на шега или иронично. Бързо разбра обаче, че в определена възраст приемат всичко абсолютно буквално и остави за натам този начин на общуване. Сега детето е по-голямо и добре разбира кога го баламосва или се шегува. До към петата година трябва да им се обяснява колкото се може по-ясно и буквално, с колкото може по-малко думи. Най-лесно така помнят.
Това е стереотипа де, винаги има изключения и всеки родител трябва да се съобразява с това как детето запомня най-бързо обясненото
Казваш истината по разбираем за него начин, съобразен с възрастта. Според мен това е най-правилната стратегия. Но пък и няма кой да опитва да баламосва детето около мен.
Баща му се опитваше да се шегува с него по едно време и отговаряше на въпроси на шега или иронично. Бързо разбра обаче, че в определена възраст приемат всичко абсолютно буквално и остави за натам този начин на общуване. Сега детето е по-голямо и добре разбира кога го баламосва или се шегува. До към петата година трябва да им се обяснява колкото се може по-ясно и буквално, с колкото може по-малко думи. Най-лесно така помнят.
Това е стереотипа де, винаги има изключения и всеки родител трябва да се съобразява с това как детето запомня най-бързо обясненото
Zoι, абсолютно погрешно е детето да се лъже и баламосва! Никога не съм лъгала синът ми за каквото и да е било. Винаги съм казвала нещата с истинските им имена, естествено с тон и епитети, съобразени с възрастта му. Децата са умни! Не бива да се третират като пеленачета цял живот. Трябва да свикват с трудностите и истините на живота, трябва да каляват психиката си от малки. Ако говорите с детето като с възрастен човек и не му спестявате истината, то много по- лесно ще се адаптира към живота и към всяка една ситуация!