Хиперактивно ли е детето ми?

Добре се справя, реди музайка, заедно редим обикновен пъзел, строи с конструктор, просто ако се случи да не успее от първия път да речем, започва да нервничи и се изнервя много! Нещо друго свързано със съня да споделя-често проплаква, бълнува, върти се, което допускам, че може и да е от изпитаните емоции през деня... Но дейстителни сънят е проблемен от ден първи, след като стана на година започна да спи по веднъж на ден, и то с 300 зора, спи му се през деня, но не заспива и се криви...(познато ви е предполагам)
P. S. Извинете ме, че пиша от др профил, но през телефона съм и затова... Сега се усетих...

Че то и моето до 3г възраст не спеше, от 3 месеца като че ли има подобрение, сега има нощни страхове понякога, но всичко това е нормално, за тях има информация в нета. В началото стават от глад, после ги мъчат зъби, имахме всички възможни периоди на неспане, за които съм чувала.
Но, мен друго ми прави впечатление, изхвърлило всичко от леглото, дори матрака  или на тази възраст. Не обича приказки, или не иска да седне да рисува за повече от 3 сек. И вие твърдите, че всичко това е нормално при 4 годишно дете?! Не съм сигурна. Но пък и аз не съм специалист.
Авторката, а като бебе кога почна да лази, или кога проходи? Имам близко дете с тази диагноза, и в тези отношения беше много по-рано от повечето бебета. Но родителите се успокояваха, че бащата бил такъв, и така докато не тръгна детето на училище, тогава това се оказа голям проблем, сещате се защо. Ако имаш такива съмнения, но не заради съня разбира се, трябва да има и други признаци, тогава наистина е по-добре да потърсиш специалист навреме.

Сега се сетих (бях го забравила), че моят до 2-годишна възраст си удряше главата в стената или в земята като молещ се мохамеданин, ако не стане неговото. Тантруми.
До 2 години и 9 месеца беше почти изцяло невербален, но никога не съм си и помисляла, че е хиперактивен. Това е доста сериозна диагноза.
За съня не мога да изкажа мнение, но след мен са писали други потребители.

Мисля, че диагностика се прави в Св. Никола, Мед. Академия, в случай на нужда от такава, като във всеки случай това не е нещо, което се прави с еднократна консултация. Или поне не се изписват хапове с лека ръка. Да не мислите, че ако не дай си Боже поставят диагноза и изпишат лечение, поведението, съня и пр., мигом се подобряват? Няма такова нещо. Тогава само се започва дългогодишната борба.

По принцип, за да посетите психолог, не е нужно да имате диагноза. Както и можете да посещавате, без изобщо да става дума за диагноза.

Брунетката, все едно описваш дъщеря ми като малка. При нея характерът обаче, се изрази на по-ранна възраст от 2,5 години. Тръшкане, блъскане на главата където и дойде, не искаше да спи, постоянно тичаща... С баща и двамата едвам я удържахме в количката, постоянно се измъкваше от коланите, мяташе се, кошмар малък. Обличах я само с гащиризони, за да мога да я мъкна по-лесно като се затръшка, носех я като торба, а тя мята ръце, крака, пищи. Тия панаири ги правеше не само, когато иска нещо, просто и харесваше да ни нерви. Като бебе и на малко по-голяма възраст, преди да заспи вечер ревеше около 30 - 40 минути с цяло гърло, накрая се тръшваше и заспиваше. Водих я на невролог, казаха, че има наченки на хиперактивност, изписаха и сиропче за успокоение, което успива. Давах и два три дни и реших - по-добре диво и щастливо, отколкото упоено. Ако щеш вярвай, като поотрасна към 4 и малко, сякаш с магия се промени - кротка, спокойна, слуша. Как се случи и до сега не мога да си обясня. Но си мисля, че беше и защото искаше повече внимание от нас. давахме и достатъчно, но тя и сега, вече 11 годишна е много привързана към мен. Единственото, което може да и подейства като наказание е, да спра да и обръщам внимание. Съветът ми е, не се вкарвай във филми разни, не тъпчи малчо с препарати за невротици. Играйте повече, гушкане, търпение. Ще го израсте детето. Понякога нервната система просто узрява по-бавно, не го пришпорвай.

Да, да,това с ритниците и мятането на ръцете до болка познато, и то за дреболии... Относно това кога е проходил-към 1,2 стана стабилен и се пусна,а изобщо не е пълзял, прескочи го този период. Снощи, за да го изморя преди сън, какво гонене и какви игри бяха, просто грохнах  , а той се разби от кеф... 

Хайде и аз да се включа като майка на дете с хиперкинетично разстройство. Не мога да се изкажа категорично за детето на авторката, едно, че е малко, друго, че тя най-добре може да сравни колко от признаците покрива. Моят съвет е, ако има съмнения да консултира детето с детски психиатър - те поставят тази диагноза. На първо време да наблюдава какво го възбужда - храни, напитки, ситуации и да ги избягва. Това с неспокойния сън е сериозен проблем. Ето и някои съвети, които могат да помогнат:
- в стаята, в която спи да няма телевизор, компютър или интересни играчки, които да го разсейват, т.е. в спалня, в която влиза само да спи.
- два часа преди лягане да не прави нищо, което го възбужда - гледане на телевизия, компютър и т.н.
- чаша чай от лайка вечер - лайката успокоява и съдейства за спокоен сън.
- топла вана, баня за отпускане
- пробвай с класическа музика или друга отпускаща като фон докато играете и общувате вечер - спокойни занимания - мозайка, пъзел, конструктор, разглеждане на книжки. Пробвай да му пуснеш приказка, която само да слуша. Гледането изисква да седи а едно място и да следи действие на екран, докато той самият е в покой, за моята вече шестгодишна дъщеря това не е възможно за повече от 5-10 минути. За сметка  на това обича да слуша, докато прави нещо друго.
- повече игри и разходки навън, активни дейности - топка, байк, колело - ако е хиперактивно има повече енергия за изразходване, за да спадне възбудата.
- Ако си гледаш детето в къщи елиминирай следобедния сън. Възползвай се, че най-топло и слънчево е по обед и след обед и ходете в парка или на друго интересно място, където да играе до към 16ч. След това ранна вечеря 18-19ч и в 20.00 - в леглото.


Ляли82, на моята дъщеря й давам Алора и Седивитакс, по препоръка на детски невролог, и има ефект. Детето не е дрогирано, или упоено, но концентрацията й в градината се подобри, сънят й значително се успокои. Това, което описваш - хиперкинетично, с дефицит на вниманието, импулсивен тип не е безобидно и безопасно. Не само ще има проблеми с ученето и дисциплината, съответно ще получаваш оплаквания, че пречи, не внимава, изостава, но импулсите му, ако не се научи да ги контролира могат да застрашат живота му - дъщеря ме седна на перваза на прозореца на 4-ия етаж, вдигала е крак да се качи на парапета, за да гледа долу. Хиперкинетичните деца не се възпитават като другите. Каквито и усилия да полагаш винаги ще цъкат с език, ще коментират как не си го възпитала, ще се оплакват. И още нещо - имаш правото да поискаш образователна подкрепа зза детето си, в рамките на градината - ресурсен учител за индивидуална работа, за да не изостава с материала, психолог, логопед, ако има нужда.

Това е абсолютно вярно. Съжалявам да коментирам начин на гледане на чужди деца, но съм виждала майка, която е много интелигентна, да оставя двегодишно дете пред гигантски плазмен телевизор - по-висок от него -  вечер. Детето изглеждаше като пред стъкло на аквариум от типа "морски свят". За да се успокояло с филмче преди лягане. Със силен звук. В неголям хол - детето се беше почти залепило за "аквариума". После каквото и да се пробваше, детето не можеше да се успокои. Ами и аз не бих могла. Хубаво е да можем да се преборим с част от желанието си за "най-" коли, телевизори и други играчки в името на децата си. (Пиша го не за тези, които го знаят).
Да, децата имат нужда да спят в стая без ТВ, без компютър.
Да ядат без тати и мама около тях в ролята на клоуни - единият прожектиращ филмче, другата увещаваща и пееща.
Малко рязко и оффтопик го пиша, но това е масово.
Инак успех, идете при специалист и не се притеснявайте. Ако усещате, че нещо след прегледа не Ви е ясно, питайте. Ако все още не Ви харесва, поискайте второ мнение. Да, вкарвате се "във филм" - според някои - но отговоростта и решенията са Ваши.

Ужас!
Как е възможно да има деца на тая възраст, които да не могат да се хранят сами!
 А пък и има такива, които спят в леглото на родителите си!
Какви родители, какво нещо!
 

Лоши сме, лоши з

Никой не ви е казал "да не се хранят сами". Интересно защо го чувате
Става дума за това детето да се обяви за злоядо, защото с двама престараващи се родители наоколо не иска да яде. Същото дете яде без проблем с малко повече лично пространство или просто като се остави на мира и види друго дете да яде. СамО си поисква.
Но всеки чува, каквото иска и му е в главата.
А какво общо има с "в леглото на родителите си", вече съвсем остава мистерия. Говорехме за свръхвъзбуждане на дете с филмчета и силна музика преди сън, когато то е склонно към свръхвъзбудимост. Не за естествената му жажда да се гушне с родителите си.
Нищо, всеки разбира според себе си - едни "ужас", други каквото пише. Гузен негонен бяга.

+1. Ама нищо ново във форума.

едно от приятелите на детето ми е като динамо - майката се радва, ако седне пред ТВ и да погледа филмче за 5мин.
енергия има много, постоянно е в движение, постоянно прави нещо, тарталясва без точк аи запетайка и т.н.

диагнозата му е съвсем друга.
посъветвайте се със специалист.
знам, че тази майка води детето на две места, на второто не каза какво са й казали на първото място.
диагнозата се потвърди и аз бях много учудена, защото и аз си мислех, че е хиперактивен, но не би...

Много благодаря на всички включили се  Споделих притесненията си с ЛЛ и тя ни насочи към  детски психиатър в Сф,в  МЦ по детски болести..

Така е най-добре, пък дано притесненията излязат напразни