Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора
Здравейте аз съм новичка тук, по скоро за първи път аз пиша иначе чета редовно.Аз съм на 23 и с мъж ми сме от 2 години заедно, аз винаги съм искала дете-обичам децата а и такова е и образованието ми ' Социална педагогика", до скоро човекът до мен не искаше и аз не настоявах, но сега забелязвам че иска, и аз искам, но защто има периоди в които съм несигорна и умирам от страх и въпреки желанието ми ме е страх че няма да се справя, страх ме е от промяната. И така един ден искам дете друг ден "не искам" , по скоро се колебая.Дали съм готова или не съм.Въпроса ми е вие изпитвали ли сте нещо такова преди да искате да имате дете с вашата половинка.
Цитирай

тук-там

Мнения: 1 080
На 23 и аз така се чувствах. На 28 твърдо исках дете, без грам колебания и съмнения. Може би е въпрос на психика, а може би все още не си дорасла до тази идея  newsm78 newsm78. Помисли си пак!
Цитирай

София

Мнения: 1 950
Аз пък на 28 се чувствах така Laughing, на 32 твърдо го реших. Laughing
Ти си учила психология, щом си завършила "Социална педагогика", струва ми се, че и сама можеш да си отговориш Wink
Хубаво е също да се регистрираш.

Успех  bouquet
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
И аз се колебая, явно не съм готова, но пък колко от мамите са били готови като са забременяли? Да не говорим, че често стават изненади, но пък бебето е желано, в един момент щеш не щеш се чувстваш готов Laughing
То затова се казва планирана бременност, за да си помислиш дали го искаш и дали сте готови.
И аз съм на 23, но при мен са малко по-други причините да не съм готова още.
Успех ти пожелавам, пък какво ти е късмет Smile
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 145
И аз се колебая.мисля че почти всели е минал по този път-има много въпроси които постоянно си задавам и не намирам отговори.затова затварям очи  и казвам сега ще е на 24 съм по добре по раничко.мисля си че ако чакаме да ни се оправи положението ....то може и да не се оправи,.
Цитирай
Благодаря ви много за бързите отговори, исках да видя има ли и други като мен които да искат но да се страхуват едновремено Embarassed.Дали наистина колкото и да е трудно и колкото и детето да променя живота ти, то е най - хубавото нещо и заслужава ли си? Rolling Eyes.А на тези който вече са минали по тоя път и си имат малки слънчица честито и да ви нося много радости Smile)
Цитирай
"И аз се колебая.мисля че почти всели е минал по този път-има много въпроси които постоянно си задавам и не намирам отговори.затова затварям очи  и казвам сега ще е на 24 съм по добре по раничко.мисля си че ако чакаме да ни се оправи положението ....то може и да не се оправи,."
Megi мисля че си много права!!!
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
Мисла,че само един безотговорен човек,и незрял,може да не изпитва съмнения по този въпрос.Това е нормално.
Има една "малцинствена" група,те така правят деца без да се замислят и после реват за помощи и ги изоставят по домовете.Въпрос на култура...
А ние сме наопаки.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 488
Когато бях на 23 вървях по една уличка и си мислех "Искам дате! Искам дете". С приятеля ми живееме от 2 год. заедно и то взе4е стана без да искам. И си вървях две седмици по-къно по същата улица и си мислех "Как може да съм бремменна! точно сега ли неможеше ли малко по-късно!!!". Но сега имам една страхотна 6г. грешка която обожавам и за нищо не съжалявам. Може би съжалявам 4е не сме повторили грешката и днес на 30 единствената мисъл в главата ми е "Искам дете", но когато планираш не става веднага ...
Цитирай

MUC

Мнения: 249
След седмица и нещо ставам на 23. Още съм студентка (тук обикновено продължава малко по-дълго), с приятеля ми дори не живеем заедно, тъй като учим в различни градове. Искам и семейство, и дете, но си давам сметка, че в момента не съм в състояние да се грижа добре за едно бебче. С приятеля ми сме стигнали до принципното съгласие, че искаме да сме заедно, да се оженим и да имаме деца (колко идилично звучи само  Laughing ), но ще го поотложим. Ако имахме сравнително сигурна работа и жилище, вероятно бихме се престрашили, макар той да се притеснява ужасно, че още не е дорасъл  Mr. Green Но сега, в момента, е просто абсурд. Та така - вървя си под нацъфтелите дървета и си мечтая... и се убеждавам, че още ми е рано...  Thinking
А иначе мисля, че е нормално да се страхуваш. В крайна сметка, това е една огромна отговорност, и според мен, който няма деца, не може да знае предварително какво го очаква. Но никой не се е родил научен и надали някой се е чувствал абсолютно готов за тази стъпка.
Цитирай

в сърцето му

Мнения: 1 924
Ми и аз да кажа нещо като най-млада само на 21  Mr. Green Винаги има такива моменти на съмнение, сега ще кажеш - Е, остава на 21години да нямаш  Naughty Принципно съм малко по-пораснала от връстниците ми, пък да не говорим, че живея сама от 10-ти клас. Мъжът ми е на 37 и представи си и той има съмнения понякога... Няма значение годините, различните хора узряват на различни възрасти и на различни възрасти са готови за това. Но това е промяна за цял живот - връщане няма и е нещо, което ще промени животът ти напълно, така че не вярвам някой, имам предвид жените да нямат съмния, но според мен съмненията са по-скоро моментни, въпреки всичко всички тук искаме бебе !  Peace
Цитирай
Е страховете ми се оказаха напразни, май съм се заблудила че човека до мен го иска. Crying or Very sad и е готов колкото си мислех аз, е здраве да е.А на всички вас късмет и успех и  леко бременеене  Love
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Имай предвид, че когато поискате може и да не стане веднага. И аз така се колебах, а сега...
Цитирай

София

Мнения: 2 120
Аз все се помотавах до 30 и кусур години, а сега става толкова трудно, че съжалявам за разпиляното време.

За страха от промяната.
Като забременях миналата година го изпитах, това, че ще отговарям за друго човешко същество, ами ако се разболее, как ще се справя, как ще го възпитавам, но това са само мисли иначе сладостта да знаеш, че някой живее в теб е страхотна.
Цитирай


Мнения: 6 095
аз пък съм на 29 - женена съм вече почти 3 години и правим опити - и аз искам и мъжът ми много иска но аз понякога се притеснявам че честно да си кажа няма да съм център на света. че ще трябва да мисля за друг преди да мисля за себе си. с мъжът ми е различно - и аз се грижа за него и той за мен - ама детето само за него мислиш и даваш. абе страшно си е. отделно дето бременността е странно нещо - как носиш в себе си някой друг......
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора