Тученицата и глухарчето в южните ни съседки се отглеждат и продават култивирани, тях съм яла, не диви. Също Щира се яде и е много вкусен, има го див, но има и опасен отровен двойник. Той също го има култивиран, но при нас не се предлага. Можеш да ядеш, листата на моркова и репичките, също на цвеклото. Доста са тревите, които не се ядат у нас.
- Публикувана: 8 апр. 2017, 21:47 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2017, 15:47 ч.
Ядливи диви растения
Има една книга за ядливите диворастящи растения -ще останете изненадани колко малко растения изполвамр при голямото разнообразие, което имаме. Гъби, трюфели, различни плодове, подправки.
Имам сироп от бъзак, сок от бъз, трюфели, а трявите, който използвам като подправки са доста, сушени диви круши, лешници, липа.
Имам сироп от бъзак, сок от бъз, трюфели, а трявите, който използвам като подправки са доста, сушени диви круши, лешници, липа.
Ехаааааа и моя дядо правеше шипково вино, и бяхме много щастливи, че като деца ни даваха нещо, на което казваха вино та и ние като големите. Аз много го харесвах. Даже съм си наумила, като се пенсионирам и се паркирам в някое къще на село (ако успеем да си купим някога, че то и на тях цените хич не са малки), да си правя такова, че тук нямам хич условия. Имахме един голям буркана тип голяма стъклена демижон 
и там го правеше. И беше цял ритуал като го преточваше, пускаше една тръбичка ... абе беше ми много интересно и ти ми припомни хубави детски мигове 
Същия мой дядо ни е правил пролетна салата от "салатки" (не маруля, тя е с по-едри листа, а салатка), като вътре нарязваше листа от дивата иглика, дето е една с дълга дръжка иначе и има жълт цвят. Малко горчи, ако се яде само тя, но иначе не се усеща. Не знам от къде беше решил, че се яде, но предполагам от неговата баба . Не казвам, че трябва да ги ядеш, а просто споделям, че аз съм яла
и там го правеше. И беше цял ритуал като го преточваше, пускаше една тръбичка ... абе беше ми много интересно и ти ми припомни хубави детски мигове Същия мой дядо ни е правил пролетна салата от "салатки" (не маруля, тя е с по-едри листа, а салатка
), като вътре нарязваше листа от дивата иглика, дето е една с дълга дръжка иначе и има жълт цвят. Малко горчи, ако се яде само тя, но иначе не се усеща. Не знам от къде беше решил, че се яде, но предполагам от неговата баба . Не казвам, че трябва да ги ядеш, а просто споделям, че аз съм яла 
Имам мерак на брезовия сок, но не съм събирала още
Правя черен бъз със захар всяко лято по рецептата на Петър Димков.
Обичам коприва, лапад, киселец. Но няма къде да си ги бера и си купувам от пазара.
Преди много години си бях взела някаква книга за билките, тип енциклопедична. С подробно описание за билките, които растат в България и техните полезности, действие и приложение. Останах силно впечатлена колко много от тях могат да се ядат, а не само да се правят настойки, лапи, извлеци и пр. от тях
Моето семейство винаги е събирало коприва, мечи лук, на вилата като дете имахме киселец, лапад. Ядем с удоволствие всякакви треви и листа.
Преди две години четох една книга "Цвете в чиния " и бях вдъхновена от лекотата и начина, по който се разказва за здравницата на природата и колко естествена част от ежедневието ни може да бъде тя.
Моето семейство винаги е събирало коприва, мечи лук, на вилата като дете имахме киселец, лапад. Ядем с удоволствие всякакви треви и листа.
Преди две години четох една книга "Цвете в чиния " и бях вдъхновена от лекотата и начина, по който се разказва за здравницата на природата и колко естествена част от ежедневието ни може да бъде тя.
Същия мой дядо ни е правил пролетна салата от "салатки" (не маруля, тя е с по-едри листа, а салатка
), като вътре нарязваше листа от дивата иглика, дето е една с дълга дръжка иначе и има жълт цвят. Малко горчи, ако се яде само тя, но иначе не се усеща. Не знам от къде беше решил, че се яде, но предполагам от неговата баба . Не казвам, че трябва да ги ядеш, а просто споделям, че аз съм яла 
Дядо ти е слагал в салатката така популярната и модерна вечерна иглика, билката за всички женски болести.
От всичко изброено в по-горните постове не съм яла само щир. Но събирането от чисто място е трудността.
В града билките са с полепнали оловни и други отрови от ауспусите, а в гората - напишкани. Значи трябва да е от гора, ама сред трънаци, за да е недостигнато.
Листата от липа стават за сърми, но не са вкусни изобщо, като хартия са ми!
В града билките са с полепнали оловни и други отрови от ауспусите, а в гората - напишкани. Значи трябва да е от гора, ама сред трънаци, за да е недостигнато.
А и от пазара не знам колко са напишкани
, затова основно спанак купувам с надежда, че не е. 
тази вечерна иглика мисля, че е в Червената книга.
в моята градина расте коприва, левурда, седмолистник и цикория (листата са като на глухарче, но по-дълги, на втората година няма листа, само стъбла и едни сини цветове).
отделно събирам глухарче (листа и цвят).
една съседка ми подари книга с ядливи диви растения или плодчета, оттам разбрах, че овчарската торбичка, Plantago lanceolata (не се сещам как се казва на български, но го има нявсякъде), листата на бял равнец също стават за ядене.
аз ги слагам в салата, заедно със зелена салата, така не е толкова натрапчиво.
в моята градина расте коприва, левурда, седмолистник и цикория (листата са като на глухарче, но по-дълги, на втората година няма листа, само стъбла и едни сини цветове).
отделно събирам глухарче (листа и цвят).
една съседка ми подари книга с ядливи диви растения или плодчета, оттам разбрах, че овчарската торбичка, Plantago lanceolata (не се сещам как се казва на български, но го има нявсякъде), листата на бял равнец също стават за ядене.
аз ги слагам в салата, заедно със зелена салата, така не е толкова натрапчиво.
Много благодаря за споделения опит.
Така като ви четях осъзнах, че съм яла и други зелении - лапад, киселец, обожавам левурда (див чесън, с моите родители беряхме в една букова гора преди), коприва, тученица, а сега и радика (рукола, глухарче). Всяка година почти си правя сироп от дървесния бъз. Много го харесваме вкъщи.
Не знаех, че жълтата акация е отровна. А за теменужката дали могат да се ядат листата?
Не знам дали е страст, но считам, че с този градски начин на живот сме се отдалечили много от природата. А природата всичко ни е дала - едното полезно за едно нещо, другото - за друго. И вместо да се чудя дали това, което го купувам от пазара, е пълно с нитрати, дали бабата, дето ми твърди, че си го гледа в двора в някое си село, не го е набрала край пътя (и е пълно с цялата менделеева таблица), по-добре да си набера нещо, което ще знам от къде съм го набрала и няма да е край пътя, и няма да е с нитрати.
Гулия съм яла и е много лесна за прихващане и цъфти много красиво. Не знам дали има в диво състояние.
Как правиш сладкото от диви теменужки?
А боров мед се каня да правя, но още не му е дошъл реда явно.
Така като ви четях осъзнах, че съм яла и други зелении - лапад, киселец, обожавам левурда (див чесън, с моите родители беряхме в една букова гора преди), коприва, тученица, а сега и радика (рукола, глухарче). Всяка година почти си правя сироп от дървесния бъз. Много го харесваме вкъщи.
По разни кулинарни предавания съм гледала да ползват в сладкарството цветовете на някои растения - теменужка, например. Мажат ги с разтворен желатин, за да не увяхват и украсяват торти.
любопитно ми е просто от къде тази ,,страст,, да опитваш,, диви растения?
Гулия съм яла и е много лесна за прихващане и цъфти много красиво. Не знам дали има в диво състояние.
правя сироп и сладко от диви теменужки
правя боров мед от зелени шишарки
правя боров мед от зелени шишарки
А боров мед се каня да правя, но още не му е дошъл реда явно.
Една съседка казваше, че като си бере живовляк за билка, кисне листата във вода, ако има нещо да се махне.
Иначе и на мен хич не ми изглежда привлекателно да бера напишкани треволяци, но ако си помисли човек в екологичното земеделие се ползва оборски тор, който си е точно наакано и напишкано оставено достатъчно дълго време.
Иначе и на мен хич не ми изглежда привлекателно да бера напишкани треволяци, но ако си помисли човек в екологичното земеделие се ползва оборски тор, който си е точно наакано и напишкано оставено достатъчно дълго време.
тази вечерна иглика мисля, че е в Червената книга.
Тази иглика, която не знам дали е вечерна, в горите край къщата на дядо, е буквално навсякъде напролет. Всичко е жълто. Ходихме преди време и в Родопите в дни, в които явно цъфти, и там край пътя километри наред жълтееше, представям си навътре какво е. Не че не може, но пък не си представям растение, което поне според моето все пак скромно и некомпетентно наблюдение пролетно време е навсякъде, да е заплашено от изчезване. Отделно, че дядо слагаше листенца към голяма зелена салата за цяр дет се вика и дълбоко се съмнявам, че нашите листенца са допринесли за изчезването му, поне според споделеното . Така или иначе, май си говорим за различно растение, все с жълти цветчета
Ето и един плевел, който оказва се ядял - http://ve-gea.blogspot.bg/2011/06/kostrets-zohos-sonchus-oleraceus.html А е пълно с него из градините.
п.с. ходих да гледам снимки в гугъл на вечерна иглика, по-различно изглежда. Търсих и в електронния вариант на Червена книга за вечерната иглика да пише нещо - не открих, така че спокойно, който иска да яде листа на тая иглика (аз й казвам горска, щото по горите съм я брала), да си я яде
. Но пък може и да има някъде инфо за защита, все пак само с гугъл проверих 
Игликата и аз я знам жълта в Родопите като деца с цветовете си оцветявахме дъвките. Киселеца е много приятен, дъвчехме листенца брани по поляните, но сега няма да мога да ги различа и двете.
А за естествената тор, за мен има разлика от кравешко ла*но и кучешко. Котка ако препикава цветя, то те умират. Лично сме събирали овча тор, да торим градината. Също торта трябва да загние, за да се превърне в тор.
А за естествената тор, за мен има разлика от кравешко ла*но и кучешко. Котка ако препикава цветя, то те умират. Лично сме събирали овча тор, да торим градината. Също торта трябва да загние, за да се превърне в тор.