А ти тези неща казвала ли си ѝ ги?
- Публикувана: 21 апр. 2017, 17:49 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2017, 19:45 ч.
Невъзможна раздяла
Мнението ми е, че в случая на Happy2016 е изключително неуместно да се прехвърля върху майката отговорността за разпада на семейството. От опит зная, че в тези ситуации майката мисли повече за децата си, отколкото таткото, който е тръгнал да си "търси" щастието на стари години за сметка на семейството си. В общия случай, децата не разбират какво се случва, и кой от родителите им каква роля и отговорност за случващото се има, докато раздялата не стане факт, защото просто майката с цената на всичко пази истината от тях докато не стане твърдо ясно, че се върви към раздяла. Убедена съм, че същото се е получило при Happy2016, поне при мен стана така, децата така и не разбраха, че съм ревала 2 години, и че през двете години любовницата на баща им, която им е позната личност, успешно беше заела мястото ми в съзнанието, в свободното време, в джоба на баща им, ако щете, докато аз продължавах да бъда майка и съпруга в пълния смисъл на думата. Докато самата тя беше женена и имаше семейство!
Най-малкото, което бившият съпруг на Happy2016 може да направи в момента, след като семейството му се е разпаднало заради негово увлечение, е да поеме своята отговорност за това, а не да вини бившата си съпруга, че е намерила начин да продължава напред и да бъде пълноценен човек и майка, и да помогне на дъщеря си да се нагоди към новата ситуация, като не плюе и обезценява Happy2016. Това, сигурна съм, е направила самата тя след раздялата. Лично аз на моя син казах, че баща му не ме обича вече и иска да живее сам, и че ние трябва да уважаваме решението му. Това след като самият татко отказа да обясни на децата каквото и да е било и замина на екскурзия из САЩ за месец! Защо жената да може да направи това, в името на спокойствието на децата, дори и в случаите, когато мъжът е залитнал и е отговорен за разпада на семейството, а бащата да не може да го направи аналогично?
И как можете изобщо да сравнявате обичта към детето с желанието да намериш спокойствие, за да бъдеш пълноценен човек и майка, която е с разсъдъка си? Знаете ли изобщо какво причинява предателството в брака на предадения, и колко трудно се възстановява желанието за глътка въздух, та да съдите? И изобщо не става дума за намиране на утеха в друг мъж, а за аналогичното право да се усмихваш, каквото горкият татко си е потърсил при наличието на семейство с три деца!
Най-малкото, което бившият съпруг на Happy2016 може да направи в момента, след като семейството му се е разпаднало заради негово увлечение, е да поеме своята отговорност за това, а не да вини бившата си съпруга, че е намерила начин да продължава напред и да бъде пълноценен човек и майка, и да помогне на дъщеря си да се нагоди към новата ситуация, като не плюе и обезценява Happy2016. Това, сигурна съм, е направила самата тя след раздялата. Лично аз на моя син казах, че баща му не ме обича вече и иска да живее сам, и че ние трябва да уважаваме решението му. Това след като самият татко отказа да обясни на децата каквото и да е било и замина на екскурзия из САЩ за месец! Защо жената да може да направи това, в името на спокойствието на децата, дори и в случаите, когато мъжът е залитнал и е отговорен за разпада на семейството, а бащата да не може да го направи аналогично?
И как можете изобщо да сравнявате обичта към детето с желанието да намериш спокойствие, за да бъдеш пълноценен човек и майка, която е с разсъдъка си? Знаете ли изобщо какво причинява предателството в брака на предадения, и колко трудно се възстановява желанието за глътка въздух, та да съдите? И изобщо не става дума за намиране на утеха в друг мъж, а за аналогичното право да се усмихваш, каквото горкият татко си е потърсил при наличието на семейство с три деца!
Аз се опитвам да се поставя на мястото на детето, от една страна, което вече не е и чак толкова дете, и за това и не разбирам как за 2 години майката веднага си е намерила утеха в друг мъж, който иска да заеме едно празностоящо място в семейството, погледнато от очите на детето.
В ситуацията на Хепи, детето не е толкова дете и би трябвало да разбира от обяснението, че никой няма да измести баща му, а само мъжът до майка му. От думите на авторката става ясно, че го разбира, но не му харесва. Кой е егоиста в случая?
Има едно предаване при нас, в което ментор работи с изтървани пораснали деца. В повечето случаи, които съм гледала детето е докарано до това положение от саможертвите на родителите му. Та границите трябва да се поставят и да се следи да не се прекрачват, защото идва момент в който нещата стават неконтролируеми.
Не съм съгласна, че бащите не мислят за децата си когато "вкарват" нов човек в семейството. За 17 години познавам само 2 от приятелките на тате. И с двете отношенията му бяха сериозни, а с втората живее от поне 6 години. За мен това означава, че не ме запознава с всяка жена в живота му. Със сигурност си зависи от човека.
Преди години имах проблеми със сегашната приятелка на тате и когато той разбра не каза нищо, отиде и седна да търси квартира за да се изнесем. После ми каза "...(името ми) е само една, а жени много"...беше тръгнал да се разделя с нея. За щастие го разубедих. Знаех, че е щастлив и не исках заради мен да се прецакват нещата. От тогава не ходя да спя при него и с приятелката му не се караме. Целта и на двете ни е тате да е щастлив и ако това означава много компромиси - така ще е!
Всеки заслужава да е щастлив и не мога да си представя как бих живяла с мисълта, че човек, когото обичам целенасочено иска да съм нещастна.
П.С.: надявам се историите ми да помагат, но ако не е така, кажете за да не спамя
Преди години имах проблеми със сегашната приятелка на тате и когато той разбра не каза нищо, отиде и седна да търси квартира за да се изнесем. После ми каза "...(името ми) е само една, а жени много"...беше тръгнал да се разделя с нея. За щастие го разубедих. Знаех, че е щастлив и не исках заради мен да се прецакват нещата. От тогава не ходя да спя при него и с приятелката му не се караме. Целта и на двете ни е тате да е щастлив и ако това означава много компромиси - така ще е!
Всеки заслужава да е щастлив и не мога да си представя как бих живяла с мисълта, че човек, когото обичам целенасочено иска да съм нещастна.
П.С.: надявам се историите ми да помагат, но ако не е така, кажете за да не спамя
В това ме обвинява и приятелят ми - че съм "лъгала" децата, за да предпазя баща им, а в същност аз исках да предпазя тях. Не исках да соча с пръст баща им и да кажа " Вижте деца, тати е лош, а мама добра" Дори и да е истината, това ще ги нарани. Те обичат и двама ни и мисля, че това, което е разделило нас, няма нищо общо с тях. Но разбира се, това е моето мнение и усещане, което не е като това на другите! Същото правех и с приятеля ми- криех от тях за съществуването му. Виждах се с него, когато те бяха при баща си или вечер като си легнат, докато на него не му писна да е под прикритие, все едно се крие от нещо. Тогава дойде една вечер на вечеря и каза " Деца, аз обичам майка ви и искам да сме заедно"...и не си тръна повече.. Разбира се, децата обвиниха мен, че "много бързо" се е случило всичко...
Децата не са глупави и лъжите до нищо добро не водят. И аз говорех глупости уж да предпазя детето, а създателя му упорито му доказваше обратното. Та предпочитам горчивата истина отколкото лъжата, която звучи добре, но в последствие боли повече.
Fairytale11 - добре е, че споделяш с нас опита си, а още по-добре е това, че си осъзнала грешките си. Поздравления.
Не твърдя, че бащите всички са келеши, а майките светици. Неставащи има и от двете страни. Аз ( както казах ) не показах на детето си никой освен мъжът, който вече 10 години ми е съпруг и който го отгледа. Създателят му обаче се постара да му представи всичкия боклук, който успя да изрови из Пловдив. Целта беше да ми разказва и да се дразня. И се дразнех, но не по начина по който той искаше.
Не познавам в детайли ситуацията в която си била ти с баща си, но аз лично не бих се обвързала с мъж, който вместо да възпитава детето си изисква от мен да търпя лошо поведение/отношение или си събира багажа. С такъв човек бъдеще няма и не защото ще се съревновавам с детето му, а защото не искам да живея в несигурност. Вярно е, жени/мъже винаги ще има, но няма ли компромиси и взаимно понасяне през живота ни ще преминават различни хора и никой няма да се задържа.
Fairytale11 - добре е, че споделяш с нас опита си, а още по-добре е това, че си осъзнала грешките си. Поздравления.
Не твърдя, че бащите всички са келеши, а майките светици. Неставащи има и от двете страни. Аз ( както казах ) не показах на детето си никой освен мъжът, който вече 10 години ми е съпруг и който го отгледа. Създателят му обаче се постара да му представи всичкия боклук, който успя да изрови из Пловдив. Целта беше да ми разказва и да се дразня. И се дразнех, но не по начина по който той искаше.
Не познавам в детайли ситуацията в която си била ти с баща си, но аз лично не бих се обвързала с мъж, който вместо да възпитава детето си изисква от мен да търпя лошо поведение/отношение или си събира багажа. С такъв човек бъдеще няма и не защото ще се съревновавам с детето му, а защото не искам да живея в несигурност. Вярно е, жени/мъже винаги ще има, но няма ли компромиси и взаимно понасяне през живота ни ще преминават различни хора и никой няма да се задържа.
Напълно съм съгласна с теб. Не е ставало въпрос за лошо поведение. Няма да разказвам с подробности, защото не е нужно, но караници не е имало. Тя дразнеше мен, а аз нея като не е било съзнателно или целенасочено, просто несъответствие в характерите. Това продължи две седмици и накрая тате разбра, опита се да оправи нещата с разговори (не е много добър в тях) и не стана. После всичко се оправи от само себе си, а той каза, че си тръгва, защото тя не искаше да живея при тях, не става въпрос за възпитание.
Хепи, да кажеш на детето си защо живеят по този начин не означава да сочиш с пръст и да казваш, че някой е лош.
Хепи, да кажеш на детето си защо живеят по този начин не означава да сочиш с пръст и да казваш, че някой е лош.
Имах предвид, че не казах на децата си " Деца, ние се реазделяме, защото баща ви беше с друга жена", а им казах че вече не се обичаме...Просто исках да не ги боли от истината..това е!
Баща им уж поема вината, но сега се дразни от присъствието на другия мъж в живота на "децата МУ" и не престава да го натяква на тях! Бързо забрави, че преди раздялата дори се бъркаше кое дете в кой клас е и НИКОГА не беше присъствал на нито една род. среща, нито едно събитие или церемония в училище. Сега обаче, се изяжда от вътре, че някой друг може да го прави и си чупи краката да е на всяко едно мероприятие!
Децата ми харесват мъжа до мен и единственоте случаи когато са настроени срещу него е след като са били с баща си! 👿
Баща им уж поема вината, но сега се дразни от присъствието на другия мъж в живота на "децата МУ" и не престава да го натяква на тях! Бързо забрави, че преди раздялата дори се бъркаше кое дете в кой клас е и НИКОГА не беше присъствал на нито една род. среща, нито едно събитие или церемония в училище. Сега обаче, се изяжда от вътре, че някой друг може да го прави и си чупи краката да е на всяко едно мероприятие!
Децата ми харесват мъжа до мен и единственоте случаи когато са настроени срещу него е след като са били с баща си! 👿
Имах предвид, че не казах на децата си " Деца, ние се реазделяме, защото баща ви беше с друга жена", а им казах че вече не се обичаме...Просто исках да не ги боли от истината..това е!
Баща им уж поема вината, но сега се дразни от присъствието на другия мъж в живота на "децата МУ" и не престава да го натяква на тях! Бързо забрави, че преди раздялата дори се бъркаше кое дете в кой клас е и НИКОГА не беше присъствал на нито една род. среща, нито едно събитие или церемония в училище. Сега обаче, се изяжда от вътре, че някой друг може да го прави и си чупи краката да е на всяко едно мероприятие!
Децата ми харесват мъжа до мен и единственоте случаи когато са настроени срещу него е след като са били с баща си! 👿
Баща им уж поема вината, но сега се дразни от присъствието на другия мъж в живота на "децата МУ" и не престава да го натяква на тях! Бързо забрави, че преди раздялата дори се бъркаше кое дете в кой клас е и НИКОГА не беше присъствал на нито една род. среща, нито едно събитие или церемония в училище. Сега обаче, се изяжда от вътре, че някой друг може да го прави и си чупи краката да е на всяко едно мероприятие!
Децата ми харесват мъжа до мен и единственоте случаи когато са настроени срещу него е след като са били с баща си! 👿
Не мога да определя на кого точно е решението, но баща им имаше тайна връзка и като разбрах за това, поисках да се разделим, но той отказа. Тогава аз поисках да се преместя с децата в друг доста далечен град. Той каза че идва да ни помогне да се преместим и се връща при " любовта на живота си". Дойде, но не посмя да се върне, достраша ли го..той си знае. Пожела да сме заедно заради децата, защото той така и така не ме обичал! 😔 Но аз казах "Не". Можех и да се съглася, да стисна зъби и да живея нещастно "заради децата"..можех но не пожелах да се жертвам..това е. Ако за някои от вас това е грях, то аз съм грешница...Но утре децата ще поемат пътя си, а аз ще съм една изкукала старица на антидепресанти...Ами не, благодаря! По-добре ми е някой да ме обича! А ако и децата ме обичат, ще разберат...
Прави ми впечатление, че все за правото си на щастие говорите и не смеете да се поставите на мястото на детето - не можете да се видите от страни.
Майната му на бащата, щом той е сгафил в съпружеските начала, но щом си майка - се жертваш още от самата ти бременност, в името на щастието и здравето на детето си, не в името на твоето щастие. Това децата го знаят - виждат го сами. Обаче заместването на тати с друг мъж за толкова кратко време (2 години минават абсолютно неусетно) - не говоря за държание, ами за самото присъствие вкъщи, разбивайки изградената семейна картинка, която е в главата на детето, и която пък е била неговото щастие до сега, ще се изтълкува точно като егоизъм. "На мама щастието е по-важно от моето" - това ще си каже детето.
Какво валидно обяснение за това присъствие можеш да дадеш на едно дете? И как ще обясниш какво е "пълноценен човек" на едно дете?
Майната му на бащата, щом той е сгафил в съпружеските начала, но щом си майка - се жертваш още от самата ти бременност, в името на щастието и здравето на детето си, не в името на твоето щастие. Това децата го знаят - виждат го сами. Обаче заместването на тати с друг мъж за толкова кратко време (2 години минават абсолютно неусетно) - не говоря за държание, ами за самото присъствие вкъщи, разбивайки изградената семейна картинка, която е в главата на детето, и която пък е била неговото щастие до сега, ще се изтълкува точно като егоизъм. "На мама щастието е по-важно от моето" - това ще си каже детето.
Какво валидно обяснение за това присъствие можеш да дадеш на едно дете? И как ще обясниш какво е "пълноценен човек" на едно дете?
Извинявай за мнението ми, но това са абсолютни глупости, брътвежи на човек, който никога не е бил в тази ситуация.
Всеки психолог (общо трима), с който съм се видяла след напускането на мъжа ми миналата година (подчертавам - детски психолог, да не кажеш, че за себе си съм мислела; както обясних, таткото не обясни на децата си защо си събира багажа и си тръгва, и аз тръгнах по психолози, за да разбера как да им го поднеса!) ми казваше - подчертавам дебело: погрижи се първо за себе си, защото иначе няма да можеш да се погрижиш за децата си! Натъртваха ми го, дори ми казваха да оставям малко децата с родителите ми след работа, за да се разхождам и да си проветрявам главата! Дали е случайно, а, или те не разбират какво говорят?
Недей да говориш наизуст
Всеки психолог (общо трима), с който съм се видяла след напускането на мъжа ми миналата година (подчертавам - детски психолог, да не кажеш, че за себе си съм мислела; както обясних, таткото не обясни на децата си защо си събира багажа и си тръгва, и аз тръгнах по психолози, за да разбера как да им го поднеса!) ми казваше - подчертавам дебело: погрижи се първо за себе си, защото иначе няма да можеш да се погрижиш за децата си! Натъртваха ми го, дори ми казваха да оставям малко децата с родителите ми след работа, за да се разхождам и да си проветрявам главата! Дали е случайно, а, или те не разбират какво говорят?
Недей да говориш наизуст