Публикувана: 4 май 2006, 21:08 ч.
Последно мнение: 25 май 2006, 21:48 ч.

раждане със секцио

2 160
51
1

# 30 22 май 2006, 11:36 ч.

София
Мнения: 4 966

Мен ме изписаха 4 дни след операцията/Майчин дом/.
естествено че след две седмици ще можеш да се грижиш за бебчо.На мен възстановяването ми продължи 7 дни.Макс 8.След това,все едно не съм била опрерирана.
Искам да кажа че си е до организъм обаче,и лекар.

# 31 22 май 2006, 13:16 ч.

Мнения: 1 949

Родих на 07.03, и ме изписаха на 13.03. Не помня да съм имала кой знае какви болки. От първия ден вкъщи се грижа сама за бебето, майка ми помагаше само в домакинската работа. Секциото не е нещо, за което си струва човек да хаби нерви в притеснения. Казвам ти го от опит, защото аз бях в същата ситуация като твоята, т.е. в 7-ми месец ми сервираха, че за бабето е по-добре да е секцио. Трябваше ми време да се примиря, вследствие на което се тормозих от притеснение. И така де, свикнах с мисълта, къде ще ходя Peace

Възстанових се бързо, но не се спрях след като се раздвижих за първи път! Съветвам те и ти да направиш така, за да се възстановиш по-бързичко Heart Eyes

Леко раждане и сладко и здраво бебче newsm51

# 32 22 май 2006, 14:01 ч.

Мнения: 733

Цитат

Първо, искам да ти кажа, че всяко раждане, независимо секцио или нормално, дори при една и съща жена, е строго индивидуално. От болката няма как да избягаш ипри едното и при другото.

Това е много добре казано и съветът ми е да обърнеш повече внимание на това Wink

.
Аз бях планово секцио, но не нормално, а върху стара операция /от пъпа та чак до .../. Станах на 2 ден, после ми беше бая трудно, но на 6 ден ме изписаха с половината конци. Бола имаше макар че за тези 2 разреза един върху друг мога да кажа, че не беше болка. Бебока си го гледам от самото начало с помощ най-вече при къпането.
Ако лекаря те е посъветвал така имай му доверие. Секциото не е страшно /макар да умирах от шубе, защото знаех от самото забременяване как ще раждам/ просто е по нестандартно.
Един съвет ако си секцио. Вземи си Solpadeine за след секциото и пий мноооого вода. Това всичко е да не те боли главата от упойката. Не всички лекари се сещата да го кажат на пациентите си Wink

Леко раждане каквото и да е то и едно здраво и хубаво бебче на финала bouquet

# 33 22 май 2006, 15:36 ч.

на брега на Дунав
Мнения: 1 571

Както са ти казали и другите мами възстановяването при всеки организъм е строго индивидуално. При мен секциото се наложи в последния момент. Болеше ме най-вече поради факта, че от тръбата кашлих много, но това само докато бях в болницата или 7 дни. Определено бях от слабо подвижните защото освен всички друго поради страха ли незнам след секциото в 15:00 часа чак на другия ден към 7:30 часа смених позата за сън или с други думи казано стоях постоянно по гръб и се схванах зверски (не прави тази грешка!!!!). В къщи се грижех за бебето съвсем сама само ми помагаха с готвенето и чистенето около 7 дни. За протокола! Етърва ми например също роди секцио на 34 г.. На следващия ден миткаше по коридорите все едно нищо не е било. Като се прибра в къщи всичко си вършеше сама навеждаше се спокойно, абе все едно не са я рязали. Так, че наистина е много индивидуално, но със сигурност няма от какво да се притесняваш.

# 34 22 май 2006, 15:53 ч.

Мнения: 1 416

Аз раждах със секцио по спешност в края на осмия месец. Бях със спинална анестезия.
Лежах 3 дни на системи в леглото и ме изправиха на четвъртия. След такова обездвижване е много неприятно - болките силни, вестибуларния апарат - разстроен, но... Първите три дни, докато лежах, имах силни коремни болки, въпреки аналгетиците...
Докато ми махнат конците на осмия ден, беше отвратително. Много опъва опрецията, няма как... Не можех да се обслужвам, мъжът ми ме водеше в тоалетна и ме миеше.
На 11 ден ме изписаха от болницата, а Маргарита остана още 5 дни, за да качи тегло. Имаше кой да ми помага, не съм се напрягала. Мога да кажа, че след 40 дни, когато ми дойде и менструацията, бях възстановена - подвижна и без болки...
Така беше при мен - различавам се от повечето майки, които определят секциото като приятно и безболезнено...

# 35 22 май 2006, 23:20 ч.

Бургас
Мнения: 4 669

Както виждаш при всеки е различно, важното е да се настроиш и да си подготвена психически. Аз бях със спинална упойка. Нямах катетър. Раздвижиха ме 7 часа след операцията. Изписаха ме на 5-я ден. Предния ден ме накараха да се изкъпя и ми свалиха превръзката.Болеше ме, конците ми опъваха много. Пооправих се,когато ги свалиха на 7-я ден. След 10-я вече бях по-добре. Майка ми ми помагаше 2 седмици, оттогава се оправям сама.

# 36 23 май 2006, 00:36 ч.

Мнения: 657

планово секцио по мед. показания. престой - 6 дена. после не съм имала проблем с възстановяването. определено обаче майка ми помагаше в домакинството.

# 37 23 май 2006, 08:30 ч.

Мнения: 964

Моето беше по спешност,със спинална упойка.Операцията беше час и половина бях в пълно съзнание,таткото беше с мен и беше страхотно преживяване.Не болеше много,бързо се възтанових изписаха ме на третия ден.За децата ми помагаха,първият месец почти го изкарах в леглото,просто кърмех деноношно и нямаше мърдане.На петия ден се качих и си карах колата,на 7 се закарах сама да ми снемат конците в болницата на 20км от къщи. Mr. Green

Кураж не е толкова страшно,бързо се забравя а и цената си струва baby_neutral

# 38 23 май 2006, 23:37 ч.

Мнения: 1 942

Цитат на: jul в чт, 04 май 2006, 21:16

Ако си убедена, че секциото е наложително, не се притеснявай толкова. При добре направено секцио си на крака още същата вечер, ако си с епидурална анестезия те обезболяват 24 часа и се наспиваш през нощта и живот и здраве на другата сутрин почваш да се грижиш за бебче, а не след 2 седмици. Изписват на седмия ден от секциото обикновено. Laughing

Разбира се, трябва ти помощ и пазене, но можеш да си гледаш бебчето!

Ъъъъ това не е точно така newsm78

И двете упойки ще те отпуснат няколко часа след операцията. После ти давата обезболяващи. На втория ден сутринта ще ти помогнат да станеш /това е първото ставане след кръвозагубата и е малко по-трудно/. После живот и здраве всичко като е наред ще те преместят от интензивното. Аз на втория ден бавничко, бавничко отидох да си видя детенцето. Болката е съвсем поносима /все пак всички момичета отказахме обезболяващите на втория ден за да можем да кърмим и да не отидат в бебоците обезболяващите/. От мен да знаеш, че на 3-я ден болката малко се усилва /незнам защо е така, но хирург ме бе предупредил за това/, после нещата рязко се подобряват. Първия и втория ден едва се става, защото операцията дърпа и "пари", няма начин да се грижиш за бебето. Но после като се мобилизираш и раздвижиш бързо се възстановяваш. На мен ми помагаха първата седмица, после си поех детето и не ангажирах никого. Ще се справиш! Успех и не го мисли много.

# 39 23 май 2006, 23:56 ч.

Мнения: 481

Аз съм раждала и по двата начина. Ако раждаш нормално почти винаги имаш шевове отдолу и е невъзможно да седнеш. Същото се отнася и за болката като ходиш до тоалетната. При секциото болката е в корема. Ходиш прегъната, защото те е страх да не си разпориш корема и мноооого внимаваш да не кихаш. По принцип и едното боли и другото, но затова раждат само жени... Бързо се забравя болката изместена от най-красивата усмивка - на твоето бебче.

# 40 24 май 2006, 08:08 ч.

Мнения: 229

До началото на осмия месец се живеех с мисълта, че ще си раждам нормално, но на консултацията наблюдаващата ми лекарка директно ме попита кой ще ми прави секциото. Останах ошашавена, въобще не бях мислила за подобен вариант, но се водех рискова и задължително трябваше да родя с операция. Самата операция почти не я усетих, всичко мина много бързо.Исках спинална упойка, но по време на операцията ми падна кръвното и са ми сложили и пълна упойка, така че не можах да си прегърна бебечето веднага. Възстанових се много бързо, раздвижиха ни на втория ден, а болката си е поносима. Моя приятелка роди естесвено 6 месеца преди мен, възстанови се след мен и има повече шевове от разкъсванията. Първите 2 седмици бабите помагаха, защото бебка се роди голяма - 4,250кг и не можех да я вдигам непрекъснато, но всичко мина много бързо. За мен това е по-добър вариант. Леко раждане и не се притеснявай! smile3525

# 41 24 май 2006, 11:16 ч.

Мнения: 2 292

моето не беше планово, просто не вървеше добре и се наложи операция. по време на операцията ОК нищо не усещаш но после е ужас някакъв. можеш да ставаш и да ходиш но многоо трудно, човек просто не съзнава колко елементарни действия напрягат корема - не можех да кихна или да се изкашлям без да имам чувството че ще ми се разтвори раната, да не говорим за ставане изправяне от легнало и сенало положение, вдигане на бебето докато си лежиш - то все пак в началото е до теб - сума ти време за да не натоварвам корема ходих изгърбена и натоварвах колената докато придобих походката на пиян моряк - е сега се оправих де, вече дразнят само стегнати панталони , иначе не се усеща но е 6 месеца по-късно ...
ако се налага да се спаси живота на бебето или моя пак бих се подложила на подобна операция, но в никакъв друг случай. успех

# 42 24 май 2006, 11:31 ч.

Мнения: 670

И аз исках да родя нормално, но Ния беше в напречно положение и направиха секцио. Помогнаха ми да стана 6 часа след операцията. Започнах да кърмя в края на втория ден. Престоят ни в болницата беше четири дена, изписаха ни на петия. Грижих се за беба от първия час в къщи. Имах много време за домакинската работа, защото Ния спеше по 2 часа след всяко хранене. Бабите идваха да помагат когато излизах по работа или на кафе между кърменията. На осмия ден след раждането нямах болки. На 13-я ден вече бях с количката на разходки по няколко часа, и доста често ми се е случвало да кърмя навън.

# 43 24 май 2006, 23:57 ч.

Мнения: 241

Секциото ми е по спешност, иначе почти бях родила. Вече си бях с предварително бодната с перидурална и само се наложи да увеличат дозата. Веднага след изваждането ми дадоха да си гушна бебка за кратко и я отнесоха започистване на устата и т.н. Вдигнаха ме от леглото 12 часа след операцията. Болеше ме ужасно, но аз не съм вземала никакви обезболяващи. Но аз съм голяма лигла на болка не търпя Mr. Green

Всъщност не знам даже дали ми се полагаха, а и никои не ме предложи. Само лед на раната, че много пареше. Много е важно да се движиш. Колкото повече, толкова по-бързо се възстановяваш. А и по-малко боли като се раздвижиш. Престой 7 дена. На седмия свалиха конеца, който се оказа нещо като пластмасова корда. Съвсем не боли свалянето. Като питах сестрите кога мога да се изкъпя- на 3-я ден. Без всякакви лепенки. Може би защото конеца беше пластмасов Mr. Green

На 5/я ден вече се грижех за бебата, макар и с чужда помощ. След изписването си се грижех почти сама за нея, само с помощ при къпането.

# 44 25 май 2006, 07:57 ч.

Мнения: 1 427

При мен беше планово секцио.Избрах си спинална упойка.Възтановването беше много бързо.На четвъртия ден бях изписана.Живот и здраве и другото така ще раждам Peace

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

329
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

367
Бъдещи майки

Първи (ранни) признаци за бременност / Част 2

209
Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 25

600
Бъдещи майки

Причина:

Причина: