Връщам се значи от БГ след 1 месец и свекърва ми ( която много уважавам и това не е тема против нея)ме пита как беше в Румъния. Аз казах 'добре мина всичко'. След малко тя ми разказва за убити италиански войници в Афганистан/ или Ирак, не помни, и че имало и българи убити. Мъжът ми й казва ' не българи мамо, румънци'.
А тя казва ' ами аз двете нации много ги бъркам'.
Нищо не казах. Явно няма смисъл.
Не може ли тези хора да разберат, че ние сме от различна езикова и етническа група, че букурещ, будапеща и софия не са едно място...
Става ми мъчно, на 1000 км. сме да му се незнае, не сме от друга планета.
Не може ли като знаят, че има българин в семейството, поне сега да отворят атласа и да видят откъде съм?! Как ще възпитавам 'българско' в бъдещото ни дете, ако най-близкия му кръг си мисли, че БГ е в Северна Европа!?
Дали съм комплексарка? Може би това е комплекса на малкия човек от малката страна с голяяямата история.
Толкова ли е важно да знаем кой откъде е? Нали света е село и вече няма такива условности, като нации, принадлежност и тн.
Майка ми вече е прочела история на изкуството и се гласи да ни е гид във Венеция и Флоренция. А свекърва ми си мисли, че съм румънка!
Не става в-с за свекърва ми или за майка ми.
А за това как да живея с това, че не сме дори точка в атласа за тия хора.