Как избрахте училище след 7-ми клас

С математиката съм на Вие, по Бел няма как да се изкара над5.50 или дори над 5, ако няма допълнителни занимания.По простата причина, че часовете не стигат за преразкази, а те са препъни- камъка.Нямам представа за паралелките със ЗИП Бел, но при стандартните паралелки няма възможност.Сега, в 6 клас да са направили два- три преразказа, като нито един на непознат текст.А  дали подготовката ще е школа, частен учител или компетентен близък, все е подготовка.

В момента в нашия набор 6 клас, вървят някакви съботни, безплатни занимания с учителката по Бел, вероятно по проект.Децата минават произведенията за 7 клас, учат се да пишат тези, учат се да разпознават худ.средства, неизучавани до момента.Обаче заниманията са за ограничен брой деца, за най- добрите.Очевидно, ще "дръпнат" в състезанието, а някои могат и да спестят уроците, но ако кажат, че са минали само с училищна подготовка, хем ще е вярно, хем не съвсем.

Андариел, дано не вярваш на написаното по-горе!
Децата на тази възраст, с родители като теб много лесно прегряват.
Да, може да влязат където мама иска. Понеже тя и затова често се меси активно. Колко ще са изгубили се вижда по-късно. Но има и родители като мен, които искат детето да се развива, че и да почива, а това изключва прегряване за идеята. То пречи. И не, не са на опашката. Основната идея е да влазат в първото си желание, което няма как да е опашка все пак.

Нито има гадаене, нито опит да минеш по допирателната. Само убеждението, че изпита не трябва да спре живота или развитието. Това би било нищо повече от недоверие, че ако не го направи детето ще се провали. Да, може за някои деца да е наложително. Но това са деца при които има проблемно преподаване, и за съжаление понякога лични ограничения. По-често е първото, което е добре, че децата нямат проблеми, но  еплачевно за "системата". Те също успяват, но с повече усилия. Ти обаче искаш тяхната подготовка за всички, което е ненужно. А понякога учителите готвят, въпреки всички тюхкания за училищата и подготовката на общо основание. Първо родителят може да провери. Това написах преди няколко поста, но не стигна до теб.

Дано е било полезно и друго мнение на кандидат-гимназистките мами.  Успех!

Светкавица, стигат часовете ако преразказите са за домашно и от време на време в час. Може би догодина ще е различно и ще наблегнат на изпита. Пожелавам ти го!

За мен въпросът-Как избрахте училище? вече е несъстоятелен.
Вече не се избира училище, а те приемат, за където ти стигне балът. Има някакъв избор, но дали стигаш до него е друг въпрос. Направиха така, че да не избираш. Въобще не можеш да избираш дали да кандидатстваш, всички, на общо основание кандидатстват.

7 клас се оказва едно изгубено време в развитието на децата, една бясна надпревара с другите и с малоумен формат. Системата е сложила летва на изхода, която тя самата не може да помогне на децата да прескочат в този вид и целият зор е за място в следващия етап на същата система, което да не е толкова зле, защото т.нар "добро училище" трябва да се чете училище, в което поне що-годе има някакви изисквания към децата и ще им помогне   да се развиват пак най-често в паралелното образование.

А защо вместо да се смятат балове и статистики не се помогне на децата да разберат какво би им било най-интересно да учат или кой език им допада най-много, като разбира се задължително се стегнат училищата и да не се питаме едни други, къде въобще си правят труда да дават домашни и така да познаваме читавите училища.

 по принцип училищата заявяват предлагане точно по интереси. Обаче често критерият за избор на училище не е точно интересите и възможностите на детето, а възможностите да учи туй дете извън страната заради недоверието към образователната система в собствената ни страна или пък от липсата на реализация. Не съм много убедена, че да учиш в UK или USA, обезателно е гаранция за успех и знания. Лични впечатления от близки и познати деца и следващото им развитие. Факт е, че има редица университети в страната, включая и в родния ми град, където завършването в повечето случаи не дава нито необходимите знания, нито е фактор за реализация.Но  и излизането навън не винаги е добрият вариант.Но безспорно е най-доброто време за контакти и опити в тази насока. За момента съм в процес на анализ.

Аз познавам много малко деца, учили навън. Излизането става обикновено след завършване на гимназията. Ние сварихме малко време навън с дете, но не много за създаване на конкретно мнение, гимназиалното им образование беше и е тук. Но наблюденията ми са в по-голямо истеризиране в последните години от предходните, и това се дължи и на налаганите промени, необмислени и показващи повече нехайство и незнание в министерството сякаш, на учители, които и те не знаят вече какво и как да преподават. Нароиха се хиляди учебници и помагала, уж има единна система на обучение и учебен план, а е каша. Направиха го манджа с грозде нашето образование в последните години. От там и все по-засилващата се истерия у родители и натиск върху децата. Не предричам нищо розово.

Amber, това е нова тема. И тя е още по-дълга.

Solnichka, така е защото родителите си мерят ДНК-то и дресьосрките таланти. Иначе ако не намериш училище, което учи детето на необходимото му, търсиш такова, което ще му осигури поне времето и енергията да ги намери извън него - с други думи да не го товари поне като не го учи така или иначе.

Ом, и аз взех да го мисля това.
Само да е мотивирано детето е нужно.
"Немодерна" езикова гимназия и 7 клас с по-малко отделено време да се учи да пише тези, които проверяващите искат да прочетат други папагалщини на формата и повече време да се учи да създава текст и да защитава теза, да пише грамотно и да не зарязва другите предмети, като си гради общата култура.

 Модерните езикови гимназии са нож с две остриета. По новата програма всички хуманитарни и природни общообразователни предмети приключват с материла в 10 клас. Дипломата за средно образование обаче взема оценките от 11 и 12 клас, когато се учат профилиращите за училището или паралелката предмети. В нашето езиково профилирано например профилите са само езици - два чужди езика и БЕЛ. Та не знам ако в 12 клас примерно реши да учи нещо с история, биология, география, най-вероятно ще трябва да се подготвя самостоятелно.Отделно че и предмети ще се учат на чужд език според зависи какви преподаватели ще намери училището. Сегашните осмокласници са първите по новите наредби и закони и нямаме откъде да сравняваме информация.

Да, Amber. Това са важни неща, които имам чувството в седмокласната истерия, докато се брои колко са пред теб и колко изпреварваш се пропускат. Отделно не знам, до колко са установени нещата. В прогимназиалния етап, ИУЧ какви са разбираш на родителската среща преди 15.09 и нямаш гаранция догодина същите ли ще са, което е дразнещо.
Май "модерна" навсякъде е немската гимназия, заради достъпното висше образование в Германия. За другите в нашия град поне, май не се налага да се истерясва в 7 клас. Аз това имах предвид, а това за което говориш ти е важен въпрос и стои, независимо от избраното училище.

От гледна точка на родител на абитуриент и на дете, което скоро ще кандидатства за гимназия пиша в момента.
Не ми се е налагало да избирам училище след друг седми клас, освен след моя.
Синът имаше бал за всяка паралелка в града /т.е. той имаше възможност да избира, а не да ходи където го приемат/, въпреки това не си избра такава с най-висок , а друга, с по-нисък, заради профила и се чувстваше през годините си в гимназията чудесно. В паралелките с по-висок бал атмосферата пет години беше и е тегава. Подготовката не е по-добра. Една и съща си е. Според конкретния ученик е това дали и в какво успява.
Нашите общински и държавни училища по принцип от години си залагат на самоподготовката и работят по системата "отбий номер". На тях не разчитам ни грам. Ако все пак се натъкнем случайно на някой бисер - добре дошло. Но не го чакам. Гимназистът ми си ходитам  основно за социални контакти и си го съзнава добре. Другото е каквото сам си го направи. С което е също наясно от малък.
Завършва сега, приет е където иска. Да беше избрал друга паралелка, сигурно пак би се развил по този начин. Не съм имала проблем с това, да го оставя да си реши къде ще учи от осми клас нагоре. Макар че моят избор би бил друг и съм го споделяла. Но не съм го налагала. За което доказателство е, че той все пак избра друго. За университета пък - съвсем не съм се месила.
Лично аз имам доверие в децата си. Моите не са тип саксийни, имат познати от различни училища на различна възраст. Ориентират се към себеподобни или около такива. Нормално е да изберат подходящо нещо за тях.

Съгласна съм с горното.
Съвсем умишлено реших да избегна претоварването, особено психическото и да избягам от максимализма при кандидатстването. Знаех, че наистина е безсмислено, което ме кара и втория път да действам спокойно и да не побърквам и другото дете. Собствените си професионални успехи съм си ги догонила навреме и продължавам да си гоня целите. Нека то си гони своите и само да си ги поставя. Не е бавно развиващо се, за да се налага аз да го гоня и тикам, да му осветявам пътя и да му го избирам. Повечето деца, които са с акъла си и са оставяни навреме да се развиват естествено и да вземат решения, само с лека помощ и подкрепа, но не и с тоталитарно отношение, рядко бъркат сериозно. А и честно казано рядко може да се установи, дали даден избор в обсъжданата тук насока е бил правилен или погрешен.
Смятам, че навсякъде има горе-долу нормални училища, в които едно дете може да се подготви добре и без да е нужно да психясва и да върти живота си изцяло около ученето.

Същото бих пренесла 1: 1 и в настоящата тема по отношение на средните училища. Не съм убедена, че изборът на това с най-висок бал, например, "е гаранция за успех и знания". И няма смисъл човек да си трови живота, още повече този, на децата, като им изтъпанва такова едно като единствена възможност на пътя. Ако има желание - добре, да пробва, но лошо става, когато животът се центрира около това. Направо е болестно състояние. Не ми се ще аз да поболявам собствените си деца, обаче.

Не се каня  "да подсигурявам избора му възможно най-рано", напротив, намирам го за доста вредно - както да го правя аз този избор, така и да го правя преждевременно. Нека избере, да помисли, да опита - може да му хареса, може да реши, че иска да смени и ако смени - и в това няма нищо лошо. Напротив дори. Така се трупа много по-полезен житейски и социален опит. Не е нещо, което като го почнеш, трябва да се чувстваш осъден само с това да се занимаваш. Има пътища и избор и по-натам. През целия ни живот. За радост.

Затова и изборът не се прави на 10-12, а на 13-14 годишна възраст. Разлика между състоянието на едно и също дете в края на началната ученическа и в края на основната училищна възраст има немалка.
Лично за мен на първо място стоят интересът и насочеността на детето. След това - училищната среда /доколкото може да се проучи и гарантира такава, което е доста условно/. Накрая ми идва локацията за гимназиите.
Моето малко дете, например, от детската градина иска да се занимава с археология и история. Вече е на 12 почти и има същия мерак. Обича и да пише - съчинения, приказки. Още лятото за втори клас си написа негова си книжка и си я илюстрова. Това е чиста хуманитарна насоченост. При всички случаи за човек, като него, е добре да си последва интересите и да ги развива, отколкото някой силом отвън да го кара с гегата по други пътища.
Може да иде излишно, но ще го спомена - такива интереси няма ни едно хлапе нито в "махалата", нито в класа му или отбора му. Т.е. очевидно не е въпрос на мода.

Мерси за врачуването, че деца с родители като мен прегрявали! Нищо им няма, дори са си много добре - и двамата влязоха в най-желаната гимназия, едното вече се дипломира и студентства, а другото го чакам тази година. По техни думи не са се презорили, дори сега вече завършилото разбира колко напред е в сравнение с връстниците си и всъщност как за него нормалните критерии всъщност са много високи за нормалната популация, защото просто е завършило училище, което е в горните проценти на най-добрите, и то повечето са на това ниво. каквото е трябвало да направя - направила съм го. Каквото е трябвало да направят те - направили са го. И не, нищо не са изгубили - пак си имат по-богато сиви, отколкото дори възрастни някога ще успеят да напълнят за целия си живот.
Мама не иска - мама е влязла навремето в гимназията, която е искала. А с тези приказти за мама можеш да си гледаш работата, защото и твоето не е останало на тройката, а и при вас е голямото натискане, макар и в минало време, ако спомените са ми правилни. Айде, твоята работа е присмял се хърбел на щърбел - от една порода сме, но ти много искаш да изглешдаш широкоскроен родител. И да, ако твоите са гениални, моите не са, затова постигат нещата с работа.

Виж сега, аз работя и с "проблемни деца", и се виждат много доре резултатите, и като ги гледам и те не са прегряли, а родителите виждат как се постига напредък. Няма друг начин. Оправданията знаеш като какво са - всеки си го има. Нещата се получават с работа. Щом едно дете с много дефицити, успява да дръпне и не прегаря, то за децата с никакви дефицити няма никакво оправдание да не се справят.

    Е то нали точно за туй дозиране се говори. Едни деца без кой знае колко зор , само със системна сверка на нивото и минаване на възможни тънки моменти ще се справят. Други като моето трябва да им повториш около стотина пъти, всяко нещо доде му стигне до съзнанието. И Андариел нямаше ли някакви проблеми с твоето дете в деня на изпита. Отделно не ми се вижда нормално да се спират системни занимания на детето и активности в 7 клас. Моето дете си тренираше като за Световно, щото се и готвеше за такова, не искаше и не виждах причина да спре и да загърби 7 години труд негов и на останалите.
  За най-добрите училища, до дете - има лекари завършили Спортно училище, познавам завършили езикови, които даже не продължиха.
   

Аз също подкрепям виждането, че човек трябва да е максималист. Аз също съм, винаги съм била и това е движещата сила на моите деца. С голямата нещата се доказаха. С малката също се доказват в занимания като балет и пиано, защото чак от есента ще е ученичка. Разбира се, че зависи от децата, но смятам, че с подход и съответния натиск може да се постигне много повече отколкото ако държим посредствено ниво в намеренията си.
По темата за курсовете... Голямата ми дъщеря не е ходила на курсове в 6 клас, но тя имаше по 9 часа МАТ в училище + 2 часа школа (не е учила в СМГ). По български мина един бърз преговор на 6 клас в лятото преди 7-ми и започна здраво четене на произведнията, писане на анализи и преразкази. Всичко това беше изискване на учителите в школата по БЕЛ. В 7 клас последва интензивно ходене в школата, минимум по 6 астр. часа и математиката в училище, отново 11 часа. Така се подготви и влезе където поиска. Факт е, обаче, че аз съм била тази, която е търсила конкретни училище, школи, учители. Аз съм оказала натиск за всичко и съм търсила информация. Дори реално погледнато аз насочих избора й към опредлено училище. Твърдо съм убедена, че до този момент съм имала съвсем реалистична представа за това квко може детето ми и къде му е силата. Съответно съм го използвала, използвам го и в момента в съвсем друга посока от това, което учи като профил.