Как избрахте училище след 7-ми клас

  • 85 072
  • 648
  •   1
Отговори
# 225
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Добрият учител има професинален поглед върху академичната част. Интелигентният и внимателен родител към психологическата. Заедно имат много по-пълна представа за ученика, отколкото всяка от страните поотделно. И понеже родителят решава и неговото дете зависи от избора, повече и по-надеждна информация по-добре за него. Изобщо не става дума за решение от страна на учителя.

Например учителите в седми клас казваха, че няма нужда да се ходи по уроци и че децата са подготвени. И веднага добавяха, че поне половината вече ходят, така че няма за какво да се притесняват родителите. Simple Smile Това разбира се не е еднозначна информация ако детето ти не ходи на уроци. Та разговорите помагат. Най-вече защото знаейки, че повечето деца ходят на уроци, учителите са по-спокойни. И ако родителят иска да избегне уроци, разговорът е задължителна първа стъпка. Пак казвам, ако учителят е читав. Иначе все едно го няма.

ПП Андариел, все на луди учители сме попадали явно Simple Smile "не с акъла си" според теб.

# 226
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво ми казваш с втория параграф - че никой учител няма да си сложи главата в торбата да обяснява, че няма нужда от уроци. Добри-недобри, защо им е да рискуват? Няма надеждна информация, а отговор като описания от теб - подготвени са, ама половината ходят, така че вие си решавайте. Затова се чудя защо изобщо го казваш това да питат като е ясно, че ще получат отговор в такава вариация. Няма значение дали е читав учителят, а да се светне, а той ще се светне, че не си заслужава да се забърква в такива каши. Инстинкт за професионално и човешко самосъхранение.

# 227
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Казвам ти какво казваха за класа, випуска и т.н.
Хората си казаха, че нямат нужда, но освен това ходят и родителите не трябва да ги настикат допълнително.

Като отидеш да питаш Иван има ли нужда да ходи, казват друго. Специално за него. Може Мария да има нужда, а Иван не. Димитър да трябва да отработи нещо специфично, а друго дете да трябва да изучи материала наново, понеже искарва оценките си с къмет в тестове примерно.

Аз съм попадала само на "несветнати" учители, които са искали децата да се развиват и да почиват. И да ходят на уроци ако е наложително, а не за всеки случай. Това са читави учители. Описаните от теб по мое скромно мнение никак не са. И разбира се, белегът дали е читав, не е дали ще се "светне" как е най-защитен, но и това е критерий дали работи и поема отговорност или се застрахова по навик.

# 228
  • София
  • Мнения: 19 789
Според мен един учител не би признал пред родителите, че детето има нужда от допълнителни уроци, защото е много вероятно да бъде обвинен, че не си върши работата, както трябва. Но истината е, че децата на всички мои познати, които са или са били в 7-ми клас, са ходили на допълнителни уроци

Аз пак имам въпрос - все повече се замислям и клоня към това да спра синковеца от английски още от следващата година /6-ти клас/ и да започне уроци по БЕЛ и математика, а след това да ги продължи до матурите. Обаче се чудя как да намеря читави учители. Къде да ги търся? Как да съм сигурна, че учителя ще е добър? На курсове ли да го пращам или на индивидуални уроци с частен учител? Притеснявам се да не стане така, че да го запиша и след време да се окаже, че си е било загуба на време.

# 229
  • София
  • Мнения: 62 595
Кое му е читавото на учител, който дава мнение, което на практика не е обективно и последиците от прилагането му са непредвидими? Ако иска да играе на тото, да търка билетчета. Това не е поемане на отговорност, защото ако не си запиша детето на уроци, защото учителят ми е казал, че всичко е ок и после детето не го приемат, какво да го правя този учител? Къде му е отговорността? Няма връщане назад. Затова за мен отговорна позиция на учител е да каже в прав текст, че родителите трябва да решат какво да правят за подготовката за изпитите, защото изпитите са състезание и всеки решава дали и как да се готви. Текущият учител носи отговорност само за текущия материал,  и то за своята част от работата, а не за това дали детето има нужда или няма нужда от уроци. Ако каже че има, тогава родителят може с пълно право да му каже "а ти какво правиш тогава, щом детето има нужда от уроци?". Учителят няма как да знае какво ще стане на изпита и дали другите деца ще са по-подготвени или по-неподготвени.

# 230
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Andariel, твоята позиция не е позицията на всеки. Гониш върхови постижения незнайно защо.  И обективно е напълно постижимо. Има си тежест и време, както и обхват на материала. Съвсем обективно може да каже учителят какво е нивото на произволно дете , на което преподава.

Изпитът е състезание за децата гонещи 100% от точките. За останалите е почти като изпитване в училище. Много добри училища изискват 5-5,50 за класиране. А това не е точно състезание. Има учители, които готвят за изпитите и изпитват писмено с контролни с нивото на изпита. Няма нищо сложно в тази позиция да кажат какво е обективното ниво на детето. Или казано по-просто колко пропуски има, колко би постигнало на изпита без уроци. Ако няма и нивото е добро /много добро или отлично като оценка/ - няма нужда от уроци. Толкова по обекнивността и "светването". Останалото си е твоя позиция. Но не за нея или моята е темата.

Учители, които не готвят за изпитите в час, на които не им стига времето или нещо друго, по каквито и да е причини, да упражняват целият материал и формата на изпита не могат да имат мнение, да. Но много пъти писах - читав учител. Ако ще се кандидатсва, а учителят не готви за изпит нищо няма да разбира и никой няма да го пита, нали? Simple Smile

# 231
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Според мен един учител не би признал пред родителите, че детето има нужда от допълнителни уроци, защото е много вероятно да бъде обвинен, че не си върши работата, както трябва.

Моите наблюдения са, че го казват с чиста съвест в училищата, където часовете недостигат или класовете имат натрупани пропуски. Дори да успяват да запълват пропуски от минали години и да преподадат целия материал, нямат възможност да подготвят за изпита. Познаването на материала, или владеенето не е като познаването на формата и справянето с психическата и тактическата страна.

# 232
  • София
  • Мнения: 62 595
Гоня върхови постижения и в работата си, дори с деца, които имат сериозни дефицити, защото с посредствени очаквания се получават посредствени резултати. Дори детето с най-лоши показатели трябва да бъде подтиквано да се стреми към върха, за да може да постигне върха на потенциала си,  естествено с много работа.  В случая с уроците, дори дете с четворка трябва да се стреми към шестицата на НВО, за да може да изкара реална петица. Ако му пеем "ами, ти си си за четворка, за теб изпитите са като изпитване в училище, няма нужда от повече, защото едва ли ще дръпнеш", то това дете го обричаме на провал, защото му подаваме сигнал, че не става за повече от четворка. Както се казва, дъ скай из дъ лимит, и в постиженията е наистина така, независимо от колко благоприятна или неблагоприятна стартова позиция е детето.

Няма обективно ниво на детето, защото никой не знае две важни неща:
- какви ще са задачите на изпита
- какво е нивото на останалите деца, с които се състезава.
И това важи и за отличника, и за тройкаджията. Дори пробните изпити не дават обективност, защото на тях обикновено се явяват деца на заинтересовани родители, които следят кога и кой организира такива изпити. Елементарни знания по статистика и представителността на извадките се иска, за да се сети човек, че няма нищо обективно в едно хвърчащо мнение. Обективно може да бъде представянето на детето на определени задачи към определен момент, ама то докато оценим състоянието, този момент е минал вече, а не знаем какво ще е представянето на други задачи в друг момент. И всеки най-субективно и най-емпирично го е изпитвал с децата си, когато са се явявали на пробни изпити в различни школи - от изпит до изпит през период от време и на различни места, оценките могат да са шарени, също и мястото на детето според "общото класиране".
Именно, защото учителят не готви за изпит нищо читаво няма в даването на "обективна оценка" на детето с препоръка дали има нужда или няма нужда от уроци.

# 233
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Именно, защото учителят не готви за изпит нищо читаво няма в даването на "обективна оценка" на детето с препоръка дали има нужда или няма нужда от уроци.

Не разбирам подчертаната дума. Питаш готвещ учител. Този дето готви детето ти за изпита в училище. Ако има такъв.
Писах го поне три пъти. Явно е убягнало.

Пробните са представителни. Точно както си го написала всъщност. Да, явяването на заинтересовани и готвени деца от ценящи образованието семейства с тенденция да гонят високи резултати дава добра представа за конкуренцията. Точно това са децата с потенциално високи резултати.

Всички деца гонят 6 принципно, но на някои 5 на изпита им стига и те няма нужда да гонят 6 на всяка цена. Това го има назад в темата.

# 234
  • Русе
  • Мнения: 12 322
    Насила хубост не става. И аз съм максималист и честно казано докато не се изправих пред обстоятелствата се чудех какво му е толкоз трудното на тоз изпит като гледах задачите. Чак не можех да си представя, че някого ще затруднят тези задачи. Изрешила съм с моето дете поне по веднъж задачите от всички предвалителни изпити сигурно проведени на територията на страната, благодарение на тоз форум, където си споделяхме всеки ПИ.Като чуеше, че пускам принтера, чак подскачаше и казваше - Пак ли. На изпита се представи по зле отколкото очаквах, въпреки че имах съвсем разумни и снижени критерии и въпреки, че задачите от първи модул на предната година ги реши седмица преди това самостоятелно за 15 минути с две грешки от невнимание и бяхме достигнали да чете и да решава условни задачи от втори модул. В нашия град не са толкоз свирепи критериите и ако не се целиш в МГ, което изобщо не ни влизаше в сметките и с 4 на матурите влизаш където си искаш, ако не на първо ,на второ класиране.  Но това, че се влиза по лесно не прави училищата лесни.
      Родителите искаме да подсигурим изборът на децата си, колкото е възможно по-рано. Обаче гаранции никъде няма.В един и същи университет учат деца от МГ, АГ и спортното училище.И това е хубавото на нашата система, че възможностите не свършват и не се ограничават с ранния избор на училище. Радвам се, че минахме този етап и не съжалявам за усилията, но пък ми костваше много нерви, които бих искала да си бях спестила. Просто училището отговаряше и на трите критерия, които ми бяха важни - локация, възможности на детето да учи там и среда. Ако не беше влязъл там щеше да влезе в другото езиково училище, което също имаше своите плюсове.
    

# 235
  • София
  • Мнения: 62 595
Представителни са за тези, които са се явили на тях, обаче не са представителни за това какво ще се случи на реалните изпити, защото на реалните ще има много повече деца, като не знаем колко от тях са ни пряката конкуренция.

Какъв готвещ учител, при положение, че хорариумът часове, дори със ЗИП по бел и мат, не са сметнати за състезателен характер на изпитите. Те са сметнати за първия модул, който всъщност е НВО, а не за двата. Какво да ми каже този учител, той не готви за изпитите, а за НВО. нещо си в голяма грешка, че учителят в училище готви за изпита. За изпита готви частният учител, учителите на курсовете, родителят, който работи допълнително с детето вкъщи. Колко преразказа ще направи учителят в редовните часове, че и да ги оцени? Колко тези ще напише, че и да ги оцени? По математика колко задачи като за втори модул ще даде?
Все още си спомняма какво беше положението с моите - разкошни учителки в училище, обаче  на курса решаваха още задачи, правеха още тези и преразкази, още упражнения, имаха допълнителни домашни и всичко това се оценяваше от учителите в школата. Кажи-речи, изкараха си още един хорариум, но със затвърждаване и надграждане на материала. Учителките в училище при всичкото си старание нямаше как да го постигнат този двоен ефект поради простата причина, че толкова са им часовете по разписание и те трябва да ги покрият, а не могат да готвят децата само за изпитите.
Който не гони шестица "на всяка цена", все едно не се прицелва в десятката на мишената, а някъде в близката периферия, а при такова прицелване е по-вероятно изстрелите му да са в периферията или малко преди нея, но вероятността да улучи центъра е много ниска.  И това важи за всичко. Затова казват, че най-трудно се изкарва тройка - защото очакванията и съответно усилията и мотивацията са за тройка.
Какво означава "на всяка цена"? Да не се морим, че ще се изморим ли? Или да не се минем откъм пари и време? не става само с ядене, както се казваше в една реклама.

# 236
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Amber, в крайна сметка влезе ли където искахте?
Ако да, защо беше максималист? Както чета написаното от теб, мисля, че е влязло детето, но все пак може да бъркам.
Питам защото постижение под поставената цел е било достатъчно ако е успяло.

# 237
  • Русе
  • Мнения: 12 322
 
Amber, в крайна сметка влезе ли където искахте?
Ако да, защо беше максималист?
Питам защото постижение под поставената цел е било достатъчно.
  Влезе , да. Но пък и наборът беше сравнително малък.
Максималист съм по принцип, защото се опитвах да го накарам да се справя и да решава на 100% . Принципно положение - или се учиш да разсъждаваш и да четеш условия или заучаваш модели, което не ми допада като стил и е рисковано. На практика направи доста грешки от стрес.

# 238
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Да, голям майсторлък е да се постигне точното количество и тип натоварване - да има ефект и да има стрес колкото да помогне, но не и да попречи.
Важното е, че се е класирал където сте искали!

# 239
  • София
  • Мнения: 62 595
Изпитите в седми клас не е да си играе родителят на майсторлък дали ще улучи точното натоварване и стрес. Ако това е целта, да си играе със собствения си живот или да търка билетчета, както казах горе за учителя - може и тука има-тука нема. Никой не знае точно колко е нужно и дали е стрес или не е стрес, иначе си играе на хазарт. Няма как подготовката да попречи. Все едно да давате акъл на треньорката на гимнастичките и й кажете "е, да, ама е майсторлък да вземете златните медали с точното количество натоварване и да има ефект и да има страс колкото да помогне, но не и да пречи. Ми, сори, ама който прави такива тънки сметки е на опашката, а не на почетната стълбичка! Става българска работа - да не настина и да не се мина. Трябва усилие, дори човек да пръдне, а едно бебе да се изака, пак трябва усилие. Не заблуждавай хората с приказки за майсторлъци, защото няма как да знаеш на кого колко му трябва и какъв ще е ефектът - ти си кибик.  Нищо няма да им стане за една година да се напънат повечко, ако искат да помиришат добро училище. Иначе ще си останат с майсторлъка, а тези, дето са се минали да учат, ще са от първите. Иначе можеш да се правиш на майстор на чужд гръб. Би трябвало да сме минали отвъд "уф, на изпита ми се паднаха най-лесните въпроси, защо учих челия конспект". Що си го учил - щото вероятността да ти се паднат ненаучени въпроси от ненаучен конспект е с неприятни последствия.

Общи условия

Активация на акаунт