Как избрахте училище след 7-ми клас

Какво дозиране, Амбър, то при подготовката дозата е по-висока от тази, която е в училище. Затова и ти си повтаряла стотина пъти, да не мислиш, че на моите им се е получавало по магичен път? Колко са се мъчили и те с някоя задача, питали са учителите, питали са и нас. То така се получават нещата, а когато едно дете има затруднения, трябва двойно повече труд. Дозирането не е намаляване на дозата, освен ако едно дете не е с неврологично заболяване примерно или някаква органика.  Всички деца виждат зор, не е да кажеш да са гениални.
И какво като има лекари, завършили спортно училище и завършили езикови, които не са продължили? Болшинството от спортните училища не стават лекари, както и болшинството от езиковине не остават на никакво ниво. Това, което пишеш е малко като "а баба ми пушеше по една кутия и умря на сто години от керемида по главата". Има си обективни неща, които колкото и да ни се иска, няма как да ги пренебрегнем. Спортистите си имат своя път, там е професионално още преди да са влезли в гимназия. но и в езиковите има и спортисти на високо ниво, и хора на изкуството и т.н. Нека не си приказваме митове и легенди за сдуханите отличници, които стоят до полата на мама, имат очила и пеят в хора и нямат гаджета, а после стават клошари. Повечето са дори с доста предначертано бъдеще - потомствени професии, обучение в чужбина, кариерата им е нарисувана. (със сигурност моите не са от тези с нарисуваната кариера, колкото и да съм консерва, съм сигурна, че младите хора трябва да си намерят пътя като завършат, независимо дали е свързан с професиите на родителите или родата.)

Голямото имаше след земетресението в Перник, това беше след първия изпит, точно след него, като половината блок се паникьоса, детето вдигна всока температура, беше зле, но въпреки това геройски се яви на математиката и изкара 5.80. Боец отвсякъде! На БЕл имаше пак 5.80, въпреки грешната задача за глупавата графика, която им дадоха и не им признаха отговорите.
за системните занимания - моите бяха горе-долу като твоето, само че движеха няколко изкуства, имаха много репетиции, концерти, снимки, плюс английски, плюс нещо като кръжоци в училище. Нямаше как да стане така, че да карат на същите обороти и натовареност, и в същото време да се подготвят. Затова за конкренно седмокласната година си избраха кое ще ги разтоварва, да се занимават само за душата, а не почти професионално и да поемат ангажименти, от които не могат да се откажат, защото и други хора зависят от това.

      Има деца , на които им се отразява добре този натиск и други- на които не чак толкова. А има деца, като моето, които просто не се подават на никакъв натиск, затова вече взех да не се впрягам.

В нашето училище от първи клас се учат два езика.Колко заради езиците, колко заради добрата / стара/ слава, се явява доста желано от родители. Но не и от деца. Огромен брой деца ненавиждат основния език и гледат час по-скоро да се махнат от училището.

Предполага се, че от V клас в МГ учат мат. таланти.Така е и не съвсем. С "натиск" много деца са докарани "до талант" , обаче дали ученето на мат.е истинското им желание е много под съмнение.

Аз разяснявам ползите от доброто образование, помагам, изисквам да се учи системно. Къде ми се получава- къде- не. Ако имах таланта да "натискам" и ако детето ми малко повече се подаваше- може би би имало шанс за "топ" училище. Но някак вече нямам/Е/ такава цел. Отпуснала съм му края и ми е по-лесно.Първо желание няма да е никое от "топ училищата", но пак от добрите, така че притеснението дали ще се класира остава. Но ако не успее, това няма да е провал, няма да е огромна загуба,просто детето ще си намери неговото място, среда , интереси и приятелства.

Явно натиск се е превърнало в мръсна дума. А всъщност на този натиск в ежедневието, още от момента на раждането на едно бебе, му казваме възпитание. Никое дете не се учи по магичен път да ходи на гърне, а си е бил натиск - къде с мръщене от мама, къде с подкуп, къде с хвалба.

 Те децата си имат естествен механизъм срещу натиск. Натискът е най-вече върху нервите на родителите и най-вече върху тез дет са във форума.Когато някой ти повтаря, как е много важно и съществено да влезеш баш в няколкото гимназии с най-висок бал, нищо че детето ти не отбира толкова от математика или пък трудно се справя с език. Отличничката от класа на сина ми влезе в МГ. Майка и се оплаква, че и е много трудно с математиката. В класа на сина ми в АГ има деца, които вече искат да се местят, защото им е трудно с езика и трупат двойки, а догодина започват и да учат предмети на този език. Като се погледне от 9 клас започват едни рокади между училищата и почти навсякъде има свободни места.

Многo e права Judy - децата си избират целите.
Затова да им се налага отвън цел или план за подоготвка често е грешка.

Amber, пак Judy e писала за същото знаене и по-лоша среда в най-търсената паралелка. Често е така. Не им е там мястото, колкото и да е подходящо за целите и няма как да няма последици.

Натиск и мотивация са различни неща. При мотивацията даваш причина и оставящ движещата сила в детето. Показваш му умението или занимание, което ще го доведе до желано от него нещо и оставящ да се учи или извършва необходимото действие. Натискът е следене, напомняне, подкуп и прочие, но най-общо дейно участие в постигането на целта. Ако не брои човек подкупът за натиск, не е зле поне да приема, че движещата сила вече е извън детето.

ПП Андариел, това вече е забавно. Не помниш.

Хубаво, като й е трудно ще ходи на допълнителни уроци и ще се справи. Знаеш ли колко студенти в ТУ или други вузове ходят на уроци? Аз самата научих наскоро покрай един комшия, който се оказа, че дава частни уроци по математика на студенти - чудех се каква е тази делегация, а то какво се оказа.
Всеки си носи отговорност за детето и си го познава и преценява какво и как да направи..
Какво за родителите във форума? Ако не бяха седмокласните теми,  никакъв натиск върху нервите си нямаше да усетя и щях да проваля нещата, защото нямаше да съм в час кое как се прави и защо се прави точно така. Затова съм безкрайно благодарна на всички мами от старите седмокласни теми, защото благодарение на нервите, които те бяха изхабили преди мен, научих каква е правилната стратегия за подготовка. Иначе щях да си живея в блажено неведение и накрая да се изям от яд, че съм объркала кампанията.
Не знам за какви свободни места и в кои училища говориш, но в класовете на моите не само нямаше свободни места, а се появиха и парашутисти.

Тук не съм много съгласна.
Възпитание е, ако обясняваш, изтъкваш предимствата на образованието/конкретно за случая/, запознаваш детето с ценности, които изповядваш.

Натиск е да му налагаш това, което очевидно не му е по сърце или не му е по възможностите.

За форума съм съгласна, че дава ценна и систематизирана информация, не се губи време.

Ох, ами не помня! Какво да направя, не мога да помня всичко.

Светкавица, само с обяснения не става, защото децата не винаги разбират, те нямат нито опита, нито акъла да помислят какви ще са последствията от едни или други техни действия. Затова са деца и затова не ги оставяме да живеят както им дойде на акъла, докато са непълнолетни. Какво означава да не му е на сърце - то да изкара високите оценки, пък тогава да си пита сърцето дали иска СМГ, НЕГ, АЕГ, Испанската, НПМГ или т.н. Във всеки случай едва ли някой родител ще е много хепи сърцето на детето да каже, че иска да ходи в някое училище, в което се влиза с тройки. Никой не си оставя детето да прави "каквото му каже сърцето", ако предвещава проблеми.
мен форумът ме държеше под напрежение, като напрежението в електрическата мрежа, за да можеш да си включиш хладилника и телевизора. Иначе можеше да се успя, лежейки на мантрите, че места има за всички, то нямало нужда от уроци... и прочие глупости.

    Е аз говоря за Русе, защото тук следя и ме интересува.София може би няма такава информация.В сайта на РУО проверявам и установявам
В МГ 10 клас примерно има 4 свободни места , за 11 и 12 още повече
В АГ от 9 клас има 3 свободни места и още повече за по-горните класове
Иначе в 8 всичко е пълно до дупка.

  И аз съм много доволна от форума и от подкрепата ,която си давахме миналата година и не само.

В момента форумът е място където да се изплашиш.
Затова и си губих времето да пиша сумати пъти, че може и без стрес и без уроци. Да, внимателно се взема това решение и може да не е за всеки, но си заслужава да не се игнорира заради всички деца, които така ще бъдат пощадени от най-тежката част на истерията - уроците с години. То е точно такова - истерия - всеки за това им говори, където и да са. 

В деня на изпита кандидат-гимназист каза, че се чувства уверено детето, нали се готвело от 5-ти клас. Много се зарадвах, че не съм знаела от по-рано, че и такива неща се случват. Беше преди няколко години и не беше практика. Приятелско дете беше с невродерматит, който си замина след изпитите. Умно, старателно дете, с отличен успех и частни уроци в добавка на лудите домашни в училище.

ти за кого в момента ще поемеш отговорност, да му кажеш, че детето му може без стрес и без уроци да изкара високи оценки? Пишеш си ей така, а ако аз взема, че те послушам, а детето ми не влезе, после трябва да те търся да те бия ли? Или да ти искам да плащаш таксата за частна гимназия? Може и без уроци, ама рядко. Може и без стрес, ама рядко. А без уроци пак е относително, защото винаги има допълнителна подготовка. На моя позната детето влезе без уроци, обаче аз й дадох всички неща, включително тетрадките, на моите деца и се готвиха вкъщи. Иначе формално е без уроци, защото не са плащали за уроци или курс. Обаче хората си работиха всеки ден вкъщи. Без уроци влизат и деца, чиито майки и баби се занимават с тях - ето Амбър не е пратила детето на уроци, обаче е работила с него всеки Божи ден, дори подозирам, че е работила двойно повече, защото при тях ситуацията е малко по-особена.

Стига бе! Наистина ли вярвате, че децата сами си избират целите? Излиза, че вашата роля в живота на децата ви е никаква. Нашите деца (имам предвид моите и на мъжа ми) са създадени от нас. Ние сме ги възпитали в определени норми, ние ги моделираме, така че най-нормалното нещо е те да следват нас. Т.е. изобщо не допускам, че целите, които си поставят им падат от небето или сами си съставят план за подготовка. Не и в тази възраст. Всички тия приказки за самостоятелно взети решения и никакво участие на родителите за мен са си просто приказки.

То е като при 4-годишните - трябва да се избират дрехи за излизане на разходка. Детето иска самичко да избира - ок. Не му отваряш целия гардероб, в който са и зимни, и летни, и бански, и ботуши, а му изваждаш 4 вида дрехи, подходящи за сезона и му казваш да избира. Примерно е зима и му даваш зимни панталони, пуловер и т.н. Не му даваш лятна рокля с презрамки, нито къси панталонки. така че детето пак избира, но ако му щукне посред зима да излезе с лятна рокля, в най-добрия случай ще го уговориш да я облечете под пуловера и дебелия чорапогащник или под грейката, но не и да го оставиш да излезе босо и по рокличка.

"Излиза, че вашата роля в живота на децата ви е никаква."
Не, не излиза нищо такова, доста по-различно е написаното. Имам дори специално пояснение, което съм вмъкнала вече поне в моя пост и не ми се повтаря.
Нещо като вече обсъжданата разлика между "натиск" и "мотивация" е и това, детето да има шанс да избере и да бъде лишено изобщо от такава възможност. Между "А" и "Я" има цяла азбука още.
Ако на 4-годишното целта му е да си построи точно определен вид къщичка, в трети клас - да спечели еди кое си състезание, то нищо сложно няма в седми да има за цел да учи биология, например, или да се занимава с програмиране. Стига да не е до тази възраст на положение, при което родителят да е окупирал изцяло тези му права.
Лично аз не познавам дете, което наистина има вътък в главата си и на 14 години да избере училище за тройкаджии. Но и върху това се спряхме - причините, поради които ученик на тази възраст има вече конкретни определени виждания и концепции, кръг от познати и приятели, цели и идеи как да ги постигне, които съответстват на интелектуалното и духовното му ниво. Това не са деца в детската градина, които просто искат да станат полицаи и принцеси.

   Vache, ти поне имаш идея как моделирам и се старая и какво ми се получава насреща.   Не че не се старае Но сърцето му и главата или каквото има той там са винаги нейде другаде. Иначе ако го питаш, най-малко учител по билогия ще стане и изобщо с биология щял да се занимава.Но тази година даже на лагер отказа да се запише.

     не двойно, а сигурно петорно. И всяка седмица един час на учител, за да си почине от мен. Но при нас такова е положението. Главата в облаците. Но пак да сажа, не избрах училището заради бала, а защото най-лесно се оправя с езиците и училището ни е под терасата почти.