Как избрахте училище след 7-ми клас

Втори опит. Дали разбра, че не всички имат желанието, силите и ентусиазма за се готвят за Световно, тъй като смятат да участват само в общинската надпревара или най-много на републиканското?

  Е да! И най-хубавото все още на нашето образование е, че и този етап да не се получи по най-желания начин и изпитът да не се издържи, има следващ етап, който дава възможност.
   Аз не можах да вляза в МГ. В 7 клас си намалих успеха и влязох в обикновена гимназия. Ами в университета почти всичките ми колеги бяха от МГ. Бях на тяхното ниво.И сега работя с математика и с титуловани математици и си решавам задачите.

Нито аз, нито детето ми щяхме да имаме каквито и да е успехи, ако за нас влизането в определена минимум много добра гимназия беше успех. Виж в по-значими занимания и състезания успехите ги ценим.

Това не ни прави печени. Само с друг поглед към живота и успехите.

ПП Подозирам, че детото на Амбър иска да остане здраво и след състезанието и тренира да постигне максимума, който може сега. Но пък там не е класиран, некласиран а има места А ти разбиращата искаш да бъде първи на държавното и после каквото стане.... щото нали... медал.

ППП Някога тренирала ли си ти, или да си била треньор? Май не - не сравнявай с тези неща или си припомни как стават нещата.

Ом, добрата гимназия не се противопоставя на останалите занимания. Всичко може да си върви чудесно заедно. дори бих казала, че едното си върви с другото и мога да дам много примери, не само с моите или съученици на моите деца, а и с чужди деца от други гимназии. Погледът ни е все един и същ, само че аз не противопоставям гимназия на други занимания и състезания. В крайна сметка, ако детето няма качествата, нито за гимназия ще се пребори, нито на състезание, нито на нищо, защото първото и най-важно качество е упоритостта и да не се скатава от работа.  Който си има качества, той ги има за всичко. И понеже стана въпрос за Амбър, при тях нещата не са като при обичайното дете, а резултатите за влизане в тази гимназия са плод на същата тази упоритост, която детето показва и на спортните състезания. Иначе нямаше да изкара такива оценки, ако си беше пестило усилията. Амбър също не си е пестила усилията, дори при тях двойно е било.

Амбър да каже как тренира и как се явява на състезания. За да стигне до световно не си е пестил труда. А ако се явява на държавното, нима няма да се бори за медал? Може да не покаже всички трикове, за да има с какво да изненада на по-голямо състезание, но със сигурност не отива за едното нищо или каквото дойде.

От доста време всеки ден съм като треньор, макар да съм терапевт. Но то е горе-долу същото - правиш диагностика на нивото, набелязваш програма, започва се с упражненията - дрилове, по-тгворчески, мотивация, после детето отива в училище или на гости при бабите и това е като контрола, местно състезание, когато се вижда какво е постигнало по време на терапията, после се работи по следващия етап. И повярвай, това е доста по-трудно, отколкото да си треньор на роден талант, защото при мен хората идват, когато са с проблем, когато "не са като другите", често са обект на подигравки или просто не им обръщат внимание, защото "не си заслужава, нямам време за губене, то никога няма да стане отличник", а тогава има и сериозна работа по самочувствието и мотивацията.  Всяко минаване на следващата граница на възможностите е победа като за световно, защото тези резултати са много по-трудни, отколкото при обичайното състояние на повечето хора. Ако трябва, едно и също нещо го повтаряме в сто варианта по сто пъти, докато се усвои. Също като на тренировка, само че в случая няма медали на състезанието, а по-красив говор или написана диктовка без грешка, или изкарано контролно по математика, когато в началото не е могло да реши нито една задача, а сега решава две. И тогава детето се чувства като Супермен.

Много ме изненада със заниманията си. Винаги съм мислела, че човек с описаните от теб възгледи ограничава много развитието на децата си. Да го правиш докато помагаш на други с ограничени възможности да ги разгърнат е изненадващо. Затова хората сме различни, да се изненадваме

Не, не сме на едно мнение. Училищното натоварване пречи на страничните неща. Много. Физически е невъзможно. Нямам предвид  деца отличници в училище и лауряти на какви ли не конкурси и състезания. Деца с интереси и амбиции успяват, да. Макар, че с изкуствата е наистина трудно. Въпросът, е че и за тях часовете и дните са като при всички - няма време. Кандидатсването реално краде цяла година на повечето деца. На някои и повече. А те са били оскъдно и преди това.

Ами, виж, въпрос на стереотипи, а всъщност при едно и също нещо, става голямо пищене как се ограничават отличниците, защо трябва да се подговтят, да се стресират, а когато същото се прави с терапевтична цел, тогава се помага. А то се помага и в двата случая - едните да изкарат повече точки на изпитите, а другите да изкарат повече точки в училище, в общуването и всичко, което обичайно приемаме за даденост, но за тях е ужасно трудно и чуждо. Но си трябва някаква твърдост, аз дори минавам за твърде мека като подход, макар тук да звучи като да съм харпия. Просто описвам същината на нещата без емоции.

А реално - не бива. Трябва да има селекция, а не състезание. За тясно специализираните училища следва да има и специализирана селекция, а за останалите прием по райони. Поради което, идеята за всеобщо състезание, базирано на НВО е изключително тъпа, резултатите от такава система са повече от вредни и ако човек има малко мозък би избягал с писъци от този рат-рейс.

Системата на прием е такава, каквото е - щеш0нещеш си в играта. Никой не може да си замрази детето, докато оправят бъговете в идеята на приема, а всеки се оправя както може. Минава и заминава, сал класирането остава.

Ако имаш финансови възможности и известна доза кураж, спокойно можеш да си извън тази игра.

Именно!

И къде да съм извън играта, в АК ли? там пък, е по-голям гърч , отколкото в СМГ или НЕГ, да не говорим, че не ми допада американската система.  Ако говориш за чужбина, за мен не си заслужава да се дават пари за гимназиално образование в чужбина. Дори за бакалавърска не виждам особен смисл, освен ако не е мечта на младежа или нещо специално. Виж, за обмен по програма за един-два семестъра или за магистърска или докторска съм ок с чужбините.

Не говорим за теб и твоите предпочитания. Ти не си седмокласник. Говорим за това, че има възможност да се избяга от рулетката на НВО.
И за найсти път - СМГ и НЕГ не са мечтаните училища за всички деца. Време е да приемеш, че има деца, за които АК е най-желаното училище, или НПМГ, или " Свети Лука"....
Не всичко се измерва в математика и БЕЛ, в НВО и оценки от удостоверението.

Дидева, много от АК първо са на държавната въртележка, и едва когато не ги огрее там, където искат, се насочват към АК. Как точно ще избяга от рулетката на НВО? Училищата с отделен прием вече ги обсъдихме, а те не са бягане от рулетката, защото са пак в системата, и там си има изпити, и за тях децата се готвят, не е като да разчитат само на талант. Нали помня като излезе първото класиране и отидохме да видим списъка в гимназията, колко народ от кандидатстващи в АК се извървя да гледа и да прави сметка дали да се запишат в АК или да чакат второ класиране, защото от АК ги притискат със срокове да вземат решение. Айде, не живея в паралелна вселена, че да не знам за какво става въпрос. Не са чак толкова много децата, които директно отиват в АК, без да се явят на НВО и да не се качат на въртележката поне за кръгчето до първо класиране. Повечето са си изцяло в матрицата.
Точно за НПМГ няма какво да ми говориш, че не го зная, защото и двамата се явиха на почти всички изпити там (май само на по един предмет не се явиха)и изкараха на математиката почти пълни шестици, на физиката над 5.50, а за другите вече не помня, но бяха май петици.
С каквото ще да се измерва, но пак се измерва - няма случване по магичен път.

Къде точно прочете мое твърдение, че не знаеш нищо за НПМГ?
И, ако си направиш труда да поразгледаш малко из темата за АК, ще видиш че има доста деца, за които той е първо желание.
Нещата доста са се променили от преди пет-шест години. Не е зле да си опресниш информацията.

Естествено, че има в АК доста деца по първо желание! То оставаше и да няма. Колкото и да са по първо, има много и на второ след въртележката на НВО, затова ги канят на порции.