Това, което не одобрявам в българското училище...

В училището на моя син първата смяна започва в 7:30 и приключва в 13:20, като часовете са по 40 минути.
Премести началото в осем и удължи седем часа с по пет минути. Дали ще свърши в един следобяд?

Просто родителите на първолаците и второкласниците са най-надъхани, ентусиазирани да променят системата и най-кресливи, с най-много преттенции. След някоя и друга година вече не им е толкова важно, защото ги налягат по-сериозни проблеми и вече заппочват да мечтаят децата им да са възможно най-малко време в училище, разбират, че вече не са в детската градина, а учителките не са квачки.

Моите мечти за българското образование започват с чисти тоалетни - с тоалетна хартия и течен сапун -  и завършват с отговорността на учителите за всеки преподаден час - като качество. Колкото по-ниско качество, толкова по-ниско заплащане и да следва уволнение за несправяне с работата. Качеството се проверява с това, какво са разбрали децата в края на часа, а не след като мама или частен учител са компенсирали ненаправеното от учителя. 

Това за проверяването в края на часа е нереалистично и бих казала направо грешно. Хората, особено децата са различни - някои ще вдянат още до края на часа, а други, когато се приберат вкъщи и започнат да си пишат домашното и "върнат лентата" какво е правено в клас. Ако тръгнеш да проверяваш в края на часа, съвсем спокойно може да кажеш, че си орязала заплатите на учителите наполовина, защото половината клас може да се окаже от неразбралите в края на часа, и то не защото качеството е лошо, а защото осмислят нещата по-бавно. Аз не виждам никакъв проблем в това мама или друг възрастен да обясни, ако нещо не е ясно или да провери най-малкото, дали в процеса на писане на домашното или ученето на самия урок, нещата са разбрани. А  ако си учител, трябва да се молиш да не ти се пада клас от бавно загряващи, защото така ще си останеш гладен. Вече какви ли не абсурдни неща чета за обвързването на учителския труд с резултатите на учениците. И то при положение, чее всички сме наясно, че учебният процес не започва и не свършва с учебния час, а има и самоподготовка, както и от личните качества на всяко дете, условията на отглеждане, багажа, с който постъпва в училище и т.н.

Децата стават различни, не се раждат такива (оттам и значението на средата, толкова разисквано по-горе). Ако учителят преподава увлекателно, децата не скучаят и не се разсейват, а внимават и "загряват бързо".

Ахам, още малко и ще ти повярвам. Ти току-що опроверга  половината наука за човека. Как не се сетих, то било само от увлекателното преподаване! Наистина ли си вярваш? Това да не са ти деца от Киндер сюприз!

Не опровергах само онази половина, която зависи от гените, така че -  да, точно половината наука.

За увлекателното преподаване съм 100% съгласна че е от огромно значение. Никога не съм вярвала, че деца могат да жертват свободното си време и голямото междучасие за състезание по история, че чак пък и останалите класове да правят плакати в подкрепа на този или онзи отбор, ама откакто го видях съм абсолютно убедена, че може да бъде преподадено интересно и разбрано!  И двете ми деца разказват и цитират дати и събития, за които чак ме е срам, че не знам, а заслугата е единствено на учителката по история! И нейните ученици са същите каквито са на колегите и, само че при нея средния успех на класа е над 5,50, при другите по някой предмети едва сколасват 4,50. Дори бяха в първата десятка за страната на национално проверяване на случаен принцип в 7 клас. Децата знаеха, че ще ги изпитват, но не знаеха кога и върху какво. Естествено правиха догадки, но не познаха. Притесниха се, че са изложили госпожата си....Е бяха щастливи накрая

Относно времето прекарано в училище мисля, че при една балансирана откъм учебен материал и допълнителни дейности програма всички родители ще са доволни децата да прекарват повече време там. Я си представете, че детето е въвлечено в дейности, които събуждат любопитството, креативността, провокират откривателя, певеца, музиканта, изследователя, художника, готвача, писателя, пожарникаря, танцьора и т.н  в детето. Защото това за живота извън училище за мен е малко преувеличено. Не мисля, че като детето се прибере в 2 следобед оползотворява много ценно времето си. Малко са децата, които имат самодисциплина и осъзнато желание за учене. Пък и колко да е учене, gargamela добре го описа. Да играта е безспорно необходима, но първо, че все пак за нея ще има време след училище, второ защо да не е ползотворна и приятна игра И в училище. И не, не визирам само малките класове.

допълвам: между другото, обвързани са по някакъв начин резултатите на учениците с труда на учителя. Спомням си, че на тази преподавателка освен приветственото писмо от министъра имаше и наставления за повишаване с някакъв процент на възнаграждението и. Което намирам за абсолютно правилно!

Ако училището е на двусменен режим и първа смяна започне в 8, тогава, при 7 часов учебен ден, часове по 40 мин и междучасия по 5 мин + 20 голямо, първите ще откарат до 2 без малко, вторите ще започнат в 2 и ще свършват в 8 бе нещо.
В момента, за тези училища, които са на едносменен режим, наредбата отрежда да започват не по-рано от 8.00, но часовете следва да са по 45 мин, междучасията - по 10 и поне едно над 20 мин, т.е. - 25мин. Седми час свършва в 14,30. Ако има СИП, факултативни или друг тип занимания по интереси - отишло докъм 16,30ч. Теоретично, би следвало от 2020 всички училища да започната на едносменен режим, но сигурно това ще отпадне като нормативна уредба и ще се саморегулира по естествен път, тъй като наборите след 2010 намаляват. От друга страна, вътрешната и външна миграция ще концентрират все повече хора в няколко града и в тях ситуацията ще остане същата.

Проблемът на днешните деца не е ранното ставане, а късното лягане. Дори малките ученици не винаги докарват по 8 часа сън, да не говорим за по-големите. Семейната вечеря се измества към 20-21ч., с уклон до към 22, респективно заспиването - към 22-23ч., а някъде директно откарват към полунощ. Съответно, наспаното ставане в 6 рядко е мисия възможна, отпада закуската, в първия час мозъкът спи, но още в междучасието им пристъргва и се забива нещо сладичко, колкото да изкарат до голямото, изобщо - разбива се целият естествен ритъм, т.е., подменя се с друг.
Едно време се чудехме на филмите, в които се бръснеха в колата на път за работа - ами сега съм виждала ученици, които си мият зъбите в колата, на път за училище!

Лично за мен, едно от нещата, които би следвало да се подобрят, е организацията около и в самото училище - училищен транспорт, наличие на място, където децата да имат възможност да се хранят, независимо дали са столуващи или си носят нещо/, модули по предметите от по 60 мин. /хайде, да не са 90, защото в момента дори в гимназия не винаги имат готовност да уседят по толкова/, но и по-дълги почивки, защото за 5 мин междучасие дори не всеки желаещ успява да се добере до тоалетната. Подобряване на условията в тоалетните, ок, но и наказания, свързани с личен труд при рушене на имущество, защото никой не идва отвън да пише с л..на по плочките или да пъха пластмасови бутилки в канализацията.

И, разбира се, отпадане на финансирането на база "на калпак", все едно добитък отглеждаш и въвеждане на допълнителни финансови стимули за училището за поощрение при добри практики, от една страна и за компенсиране, при работа в по-рискови среди и райони.
И нещо, за което едва ли ще има много навити, но все пак да си кажа мечтата - поне по един ден в рамките на една образователна степен всеки родител да изкара като дежурство в училището на детето му, като посети и поне два учебни часа.

Аз съм майка на шестокласничка и ми писна да ставам сутрин в 6. Айде, мен кучета ме яли, но дъщеря ми ляга в 8:30, а сутрин в 7 едва я събуждам. Утешавам се, че все пак ѝ се събират по 10 часа сън, но е много жална гледка горката като я будя. Сега тя приключва в 13:10. Ако започват в 9, ще приключват в 14:10- достатъчно дълга част от деня ще им остане.

И в двете училища, в които е учило детето режимът е двусменен.Няма как да се започне по- късно сутрин, защото ще се измести всичко, вкл. И втотата смяна ще приключва късно.Сега детето ми приключва в 19.20 при седм час, иначе до колко ч трябва да учи?Може би трябва повече училища, но кой да ги построи.Същевременно има училища, които почват от 8 ч,защото са на едносменен режим, места има, но не са от най- желаните.

Двусменният режим и по-точно втората смяна е едно от най-отвратителните неща, измислени евър.

Има резон в думите ти за късното лягане. Може би повече спортна активност и изобщо изграждане на спортна култура в българина ще спомогне много за правилното уморяване.

Аз съм абсолютно за мечтата ти! Изобщо не ми звучи странна! Би могло да има по няколко родители всеки ден и всеки да отговаря за различни дейности! Ако щеш дори за елементарното пресичане. Може да звучи глупаво и не кой знае колко съществено, но елементарната ангажираност вече е стъпка към по-сплотено и отговорно общество! И какви два часа, поне половин ден! Работодателите биха могли да оправдаят този труд на родителя като социална ангажираност и да го играят "предприемчиви и социално отговорни шефове" , акциите им ще се вдигнат до небесата! Наистина го мисля!

Да, хубаво би било родителите на разни вечно недоценени златца да прекарат по един ден в училище, но скрити, отрочето да не знае, че са там. Ще останат изненадани от гледката и изненадата няма да е от приятните.

За спортните активности с две ръце съм "за". От тази есен увеличих спортните занимания и сега кифлата тренира 5 пъти седмично от 17:30 до 19. Като прибавим бурното израстване в пубертета, ясно е че в 20:30 вече заспала като пън.

Ето още нещо, което не харесвам в БГ училищата - тоталната липса на взаимност между горните и долните класове. Свидетел съм на достатъчно случки, в които малките стават обект на тормоз от големите. Дори да не става дума за преднамерен тормоз, много е ужасно чувството големите търчейки по стълбите да помитат малките физически и да обиждат с думи психически.
Мисля, че трябва да има елементи в посока изграждане на грижа към по-малките от нас. Някак изграждане на общност на училището, осъзната работа за привързаност, принадлежност към училището, милеене за вътрешния му живот...
Не е невъзможно, започва се сега и резултатите ги виждаме след няколко години...