Живот без семейство и деца

Да, естествено.
Но все пак нямаш пълно лично пространство. И свобода.

когато си живял дъълго с това лично пространство и свобода, голяма любов ти трябва, за да се откажеш от него
ама грандиозна

На мен не ми липсват лично пространство и свобода. Или поне не ми липсват дотолкова, че да поискам да живея някога сама доброволно Просто хората сме различни.

Естествено, особено ако ли леко луд на тема "лично пространство" като мен. Идеята е никой да не се пречупва заради другия, а нещата да се случват естествено и с лекота. Иначе няма смисъл да е мъча.

когато вече живееш сам, не се налага да го пожелаваш добловолно
по-скоро се налага да пожелаеш обратното
а за целта ти трябва специалния човек, с когото се допълвате без да си пречите
ако не ти е подръка такъв, си живееш прекрасно и без него

освен ако не си от типа жени, луди на тема реализация и себеизява чрез семейство
виж на тях им е зле сами и са готови да хванат първия срещнат, за да не изпуснат последния влак
имам ежедневно пред очите си такъв пример, и повяйрвай ми, аз живея по-добре
нищо, че тя има мечтаното дете и някакъв вид мъж до себе си
това не е живот

имам и наблюдения върху човек, който съсипа своя живот и живота на близките си в стремежа си да роди дете, защото осиновено не може да приеме
сега живее сама, на силни лекарства за депресия и не бих казала, че е добре

та да си дойда на думата, какъвто и да ти е живота, дали искаш деца и семейство, дали не, винаги трябва да се стараеш да виждаш доброто в това, което имаш, а не да се вторачваш и психясваш по това, което нямаш
имането на дете не те прави по-добър човек
нямането на дете не те прави по-лош
какъвто си по природа и характер, такъв си независимо от семейството си
просто живота ни с определени хора ни променя по определен начин
и няма как да знаем какви щяхме да сме при други обстоятелства

+100 за поста на possessed.

И да добавя от мен. И за мен.
Ако нямам плюс от нещо, просто не го правя.
Независимо дали става дума за мъж, работа, други отношения.
Не искам да ми се отнема, искам да се обогатявам.

Вижте сега, имането на дете не те прави нормален. Аз все още съм по-скоро ексцентрична.

Но имам идеално прикритие. Кой както иска да го разбира. Но не е точно така, че съм "раждала за пред хората". Но оценявам какво ми е дало наличието на 3 деца за пред хората. Normalcy cover се вика.

Като бизнеса на Никос Казандзакис- за пред хората капиталист, тайно- философ:)

Аз пък, сега се сетих за един момент, в който така се размечтах- като авторката.

Преди много години, само щерката беше родена и беше малка, в полезрението ми попадна мъж- ама мъж, отвсякъде!
То визия, то маниер, то известност в арт средите............че и сред екипа, който бяха зачислили за проекта към него, юнакът избра мен за обект на облъчване с чар и внимание.

Ами, прибирайки детето от градината и пазарувайки в супера, си помислих как бих могла сега да съм с него, ухажвана, без задължения, с възможност да бъда сред интересни хора и на интересни места.....

Когато гушнах щерката, ми мина.

Много често си мисля за нещата, които си написала. Но за да не копирам дълги постове, извадих само това. Няма ден, в който да не си го кажа.

Не мога да си представя живот без дъщеря ми. С таткото сме разделени и понякога е много трудно, въпреки огромната помощ от страна на моите родители. И все пак, дори и в най-трудните моменти, дори когато съм на ръба на отчаянието, аз съм щастлива именно, защото имам дъщеря си.
Четейки тази тема, напрягам съзнанието си, за да си представя опция без детето си, и не мога. Става ми болно само при мисълта, че е възможен живот без дете. Може да е клиширано, но за мен лично това е смисълът на живота - създаването на потомство. Всичко останало - кариера, социални контакти, забавления и т.н. са опции, които могат да се съчетаят със семейството, но и дори да не могат, на мен не са ми приоритет.
И все пак, всичко е въпрос на лично виждане и преживяване на нещата. Познавам жени, които обожават семействата си, много са грижовни, но са друг тип натура и ако не ходят на работа, не се чувстват пълноценни. Докато аз на драго сърце бих станала домакиня, ако има с какви средства да се препитаваме без да хозя на работа.

Тук не определяме кой е добър и кой лош, в зависимост дали е женен или не.
Доколкото прочетох, ти имаш дете, което вече не живее с теб, на 40 години си и вече живееш сама.
Това няма нищо общо с темата.

Напротив, имах цялата свобода на света и съвсем съзнателно избрах да вкарам в личното си пространство семейство. Не защото трябва, не за да изглеждам нормална (знам си, че не съм ), а защото исках.

possessed, ти говориш за друго. Човек да приема онова, което му поднася живота и да се адаптира към реалността. Тук спор няма. Има болести, има нещастия, които ни сполетяват, не всичко се развива както искаме. Животът е гаден. Но това не значи, че човек нарочно го избира.

Е, защо да е гаден животът.
Чудесен е даже – барабар с всичко досади, тегоби, трудности, изпитания, лошотии, несправедливости, болести.
И доброто, и лошото, и красивото, и грозното са част от цялото нещо, наречено живот.
Кой върху какво ще се фокусира вече е личен избор, да.
За едни животът без деца е невъзможен, за други да. Не виждам нищо нормално или ненормално в това.
Ако изхождаме от смисъла на човека да продължи човешкия род, да остави наследници, да създаде семейство, това да му дава личен смисъл и плътност на живота, удовлетворява го, значи той се чувства добре.
Ако е концентриран над себепознание, саморазвитие и не вижда за себе си личен смисъл в реализацията си чрез създаване на деца и семейство, но това го кара да се чувства добре, пак не виждам проблем.
Да се върви по една и съща пътечка само защото така трябва (да имаш деца, семейство) или да търсиш отчаяно смисъл в имането на такива, си е вкопчване и пак няма да донесе удовлетворение, ако не е съзнателен избор, направен от самия човек (за него си, вътрешно приемане).
Моята максима е – кой както иска да си живее, стига да не прави зло, лошо на останалите. Защото има и познавам и такива хора. Проклети.

По първият пост на Авторката – човек може да си представя и фантазира, да мечтае, да се поставя в различни ситуации и то да е свързано с неговото мислене и въображение, а не с конкретен проблем. При нея картината се пренася на едно друго възможно място, време и без определени обстоятелства. Това е начин съзнанието ѝ да си почине, да отдъхне от поетите отговорности и задължения, които явно ѝ идват повечко. Това не означава, че утре ще скокне и ще зареже семейството и децата си.

Мечатай си на воля, Авторке. То човек като няма физическа възможност да релаксне, умът започва да го търси вътре в нас.

Човек има деца, не защото иска наследници.А защото просто ги иска.Малко  глупаво след като вече имаш деца, да се връщаш назад, какво щяло и какво не.Затова идеалната опция е човек да се наживее дето се казва, да си изпълни мечтите, целите,и тогава деца.Но не винаги става така.Даже в повечето случаи не става, а и не е необходимо.
 Децата не пречат на по-горните неща, има ли желание има и начини за всичко.е, Разбира се,трудно ще е, но ще стане ако искаш!
Да компромиси има и то много, но след като е решил човек да има деца,това е.
Аз съм виден егоист, обичам себе си и държа на лично време и пространство, имам множество интереси.
Съвсем прясна майка съм. Но никога не съм се замисляла дали да имам деца или не.Този въпрос просто не е стоял на дневен ред,никога.
Даже бих имала и три, ако се решим, и ако имаме възможността и силите за толкова.

Не съм чела отговорите - направо на въпроса.

Ако нямах деца и семейство щях да продължа да уча. Имам една магистратура, но ако нямах домакински задължения и семейство със сигурност щях да имам поне още една, а можеше и доктор да стана. Със сигурност щях да пътувам много. При всяка възможност щях да съм някъде по света, да обикалям и разглеждам, да се наслаждавам на красотата на света, да научавам нови неща за различните култури и обичаи. Това се надявам да успея да го направя дори и сега, когато децата поотраснат още малко.
Със сигурност щях да чета повече, защото щях да имам повече свободно време за това. Щях задължително да имам едно куче и една котка /това ми е любимата комбинация/, щях да отделям повече време за спорт, щях да се запиша да тренирам плуване /не мога да плувам/, щях да се науча да карам ски, да науча още един език /обожавам испански/ и т.н. и т.н. и т.н
Много неща бих правила, ако нямах семейство и деца. Защото щях да имам повече свободно време. И за да не бъда разбрана погрешно ще кажа, че обожавам семейството и децата си, радвам се, че имам възможност да си стоя вкъщи и да се грижа за тях. Безкрайно благодарна съм на свекърва ми, че почти всеки уикенд малката е при нея. Харесвам си живота точно такъв, какъвто е. Но уважавам правото на избор на всеки, ако реши да няма деца и семейство. И вярвам, че живота може да бъде чудесен и пълноценен дори, когато си сам