Дева, вие си знаете за какво си натривате носовете с бившия. Във форума не сме женени помежду си, нито сме обвързани по някакъв начин, за да има право А да държи сметка на Б какво и защо правел или не правел с времето и живота си. Очевадно е, че не е въпросът какво е направил другият, а че каквото и да е направил другият, трябва да бъде омаловажено, за да изпъкне собственото виждане за собствения живот. Но иначе е забавно да се наблюдава отстрани.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Ами ако е невъзможно да се справяш системно? В живота има сезони, невинаги е ценност да показваш, че се справяш със срокове.
И не е "някога", качество и срокове винаги са ми били централни в професията.
Не че не ти се зачита постижението, ако не си гледала децата сама. Но не може да кажеш на майка, която лично си гледа децата- еди-коя си има деца и докторска степен, значи е възможно, пропускайки факта, че съчетаването на деца и докторска степен се е случило с много стабилни помощни механизми и жената може въобще да не е усетила "жегата" от гледане на деца, та да знае защо точно пречат.
И не е "някога", качество и срокове винаги са ми били централни в професията.
Не че не ти се зачита постижението, ако не си гледала децата сама. Но не може да кажеш на майка, която лично си гледа децата- еди-коя си има деца и докторска степен, значи е възможно, пропускайки факта, че съчетаването на деца и докторска степен се е случило с много стабилни помощни механизми и жената може въобще да не е усетила "жегата" от гледане на деца, та да знае защо точно пречат.
Само обясняваш, как нещо не може да стане, а не да го направиш възможно, понякога е трудно, но това са нещата от живота, не винаги нещата се развивават както ги искаме, отново взимаме други решения и т.н.
Виж сега, не всички неща можеш да ги "направиш възможни". Тоест може, но вече става някак бездушно, граничещо с психопатско. Иначе принципно, да, всяка трудност може да се прегази, въпросът е кой плаща цената. Защото не всяко справяне се плаща лично от човека- понякога го плащат трети лица, а самият човек обира лаврите, че се е "справил с трудностите". Но всъщност не се е справил, а изобщо дори е избегнал срещата с тях, за да прави нещо друго.
Защото е логически абсурд: "Да, може едновременно кариера и гледане на деца, но е важно да не гледаш децата". Или другия обичаен отговор в темата- да, аз имам кариера и обръщам много внимание на детето, само че не е точно кариера, ами закътана и лесна работа, защото всъщност може кариера и деца, стига да нямаш много изисквания за кариера...
Иначе вече дадох пример- след като само меракът и желанието, до роботизирана степен, могат да те накарат да направиш нещо, защо по дяволите все не става това с ученето на испански...
Защото е логически абсурд: "Да, може едновременно кариера и гледане на деца, но е важно да не гледаш децата". Или другия обичаен отговор в темата- да, аз имам кариера и обръщам много внимание на детето, само че не е точно кариера, ами закътана и лесна работа, защото всъщност може кариера и деца, стига да нямаш много изисквания за кариера...
Иначе вече дадох пример- след като само меракът и желанието, до роботизирана степен, могат да те накарат да направиш нещо, защо по дяволите все не става това с ученето на испански...
Именно, не седиш да си въвеждаш фактурите дори половин работен ден, докато поне едно дете през това време дори само се мотае покрай теб, подвиква през десет минути "мамо, мамо, виж", време му е за закуска или за обяд... Познай какви ще ги натвориш -една фактура за десет минути, защото седем от тях ще си се разсеяла покрай детето. Едно дете иска внимание, две деца винаги правят купон. Не падам от Марс, та да не зная какво е.
Аз. Всеки път като го кажа, АбсурТ и подобните ѝ ме заливат с мътна вълна, тази тема не беше изключение.
..........................
Отчитам като голям свой недостатък майчинския си инстинкт, който се отразява на начина, по който правя бизнес (грижа за персонала; разиграване на сценарии за възможни последствия от определени действия). Периодично се питам, ако бях мъж, щях ли така да преживявам събитията.
..........................
Отчитам като голям свой недостатък майчинския си инстинкт, който се отразява на начина, по който правя бизнес (грижа за персонала; разиграване на сценарии за възможни последствия от определени действия). Периодично се питам, ако бях мъж, щях ли така да преживявам събитията.
Е, чак мътна вълна- не си причинявам отрицателни чувства към никове- смятам да живея с орлите....
Но, не мога да се стърпя да не те успокоя- жена, която заявява, че друга жена, търсеща работа на 4 часа, за да съвмести гледането на децата си с неизоставането в професията и подпомагане на семейния бюджет, е мързел, който не би назначила никога, си е баш с мъжка психика.
При това, на закоравял стар ерген.
Всичко е просто, халваджийско счетоводство - за да сложиш в касата пет лева, трябва отнякъде да са дошли тези пет лева. Тези пет лева могат да дойдат от заем, от продажба или от нещо друго, но няма как хем да сложиш пет лева в касата, хем да не дойдат отникъде. Нито да продадеш нещо за пет лева, а в касата да се окажат десет, защото си ги "съвместил" нещата. Проста математика, задачи за време и работа. Да припомням ли задачата-виц за дупката и работниците?
Е то там е работата- децата не само ги "имаш", ами е балкан разлика дали са само аксесоар или се влагат повече усилия. Жените са различни, вече писахме. Някои са непукисти по отношение на децата, имат по-слаба емоционална връзка, гледат ги по-"технически".
И второ, всеки гледа завършената картинка и хората послъгват, че са се справили, ама все едно всичко лично са нагърбили. Нали идеята беше за мързела и енергията, не какво имаш материално. Щото има хора с големи материални постижения при почти нулеви усилия.
Та има едно такова разказване на легенди как едно време хем си работила, хем учила, хем си бутала количка с тризнаци по нанагорнище и на отиване, и на връщане от градината:) в снега, и това преди да нацепиш дървата и да издоиш кравата...
И второ, всеки гледа завършената картинка и хората послъгват, че са се справили, ама все едно всичко лично са нагърбили. Нали идеята беше за мързела и енергията, не какво имаш материално. Щото има хора с големи материални постижения при почти нулеви усилия.
Та има едно такова разказване на легенди как едно време хем си работила, хем учила, хем си бутала количка с тризнаци по нанагорнище и на отиване, и на връщане от градината:) в снега, и това преди да нацепиш дървата и да издоиш кравата...