Живот без семейство и деца

Те може да са ги свършили, но не съм виждала "как се прави наденичката". То и аз след няколко години мога да изляза на такива позиции, че да твърдя- ето, имам X, Y, Z, значи съм талантлива и успяла...като спестя доста подробности, че не всичко е правено наведнъж.

Денонощието има 24 часа- няма жени с времевърт, та да живеят повече от 24 часа в денонощие. Оттам вече е въпрос на сметки кой какво и как е постигнал и понякога се вижда откъде почват легендите, че е лесно и всеки го прави.

Такива легенди хич не са полезни за младите мами "в блатото".

Никой не твърди, че нещо е правено наведнъж. И децата едно по едно ги раждаме даже, ако нямаме късмет да са близнаци

Да де, ама тук ми се карат, че не правя нещата наведнъж, ами чакам да ми поотраснат децата. В смисъл явно идеята е, че за да имаш и работа, и деца, трябва и двете да вървят нон стоп, още от годинката на детето, иначе става страшно и имаш нулев шанс, което е невярно.

Нали си виждала жонгльори с много топки? Аз мога само с две, но тези от цирка могат с 5-6-10. Същото е и с работата. Някои хора могат да правят само по едно нещо, концентрирайки се върху него. Други жонглират с две-три. Намират се, макар и рядко, жонгльори с по 5-6-10 топки и в живота.

Аз самата съм жонгльор и има едно нещо, което се забелязва: в повечето случаи жонгльорите показват по-простите номера и едва накрая за малко жонглират със 7, за да впечатлят публиката. Защото ако започнат със 7, после ще заспи от трите топки, а седем се изпускат лесно. 10 са близо до лимита за жонглиране, при 13 само няколко човека в света могат дори да ги хвърлят и уловят.

Иначе мога с 3 и 4, с 5 започваше да се получава, но се забравя. Мога и с diablo и devil sticks:)

Та така за жонглирането, някой отвътре трябва да ти каже кое е възможно и кое е екстремно и не може да се дава за пример, защото не е масово. Просто системата вече става прекалено крехка и ако житейски жонглираш повече топки, започва да изглежда глупаво, защото на практика си каниш катастрофата.

Въпросът с "постиженията" опира до 3 неща:

1. Базови възможности
2. Разпределение на времето и ресурсите
3. Ценностна система

1. Базовите възможности са вродени. Аз колкото и да се мъча и да се напъвам художник примерно няма никога да стана. С много много труд мога да си подобря вероятно значително уменията, но нито имам моторните умения, нито преценката и "окото" за това. Важно е човек да си дава сметка къде са му ограниченията и да не се надскача прекалено и да копае там, където е възможно да открие злато, не където ще удари в гранитна скала.

3. Ценностната система силно варира от човек до човек. Даде се нагоре пример с хамали и професори. Ами естествено, хамалът си има своя ценностна система и ще си пукне от смях колко прост е професорът по физика, че не прави нещо си там както хамалът го прави. Безкрайно смешно ми е, когато "бизнесът" тръгне да раздава оценки на академичната общност. Някой дето няма акъл да раздели слама за две магарета, ама много хубаво юркал служителите и се мазнил на шефовете, та се изкачил лека-полека по стълбичката и си е повярвал, че решава "практически задачи". Естествено има го и обратния случай на професора дето ги има титлите, ама го няма акъла да раздели слама на 2 магарета... Единственото, което е нужно на един предприемач, е да няма никакви скрупули, да е дипломатичен и контактен и да е напълно лишен от емпатия, за да може да експлоатира максималното възможно кадрите си единствено на база рационална преценка кой трябва да бъде задържан, кой не е толкова необходимо. У нас ударението е в огромна степен върху скрупулите. Естествено в академичните среди също ако си по-безскрупулен е по-лесно - така са изградени корпоративните и йерархичните структури в съвременния свят.

2. В крайна сметка това, което може да се варира, са ресурсите и времето. И тук стигаме до някои неудобни въпроси:

Колко часа на ден отиват за напълно ненужни неща като например:
  този форум и сходни форуми,
  фейсбук, фейбук групи, инстаграм, туитър
  телевизия, филми на компютъра, ютуб и т.н. професионално или аматьорски създадено "съдържание", вкл. новини, вестници и т.н.
  ниско качество книжки като чиклит, любовни, кримки и друга булевардна литература
  кафета и не особено смислени контакти с приятели/приятелки, с които основно се клюкари и се говорят празни
  приказки?
  общо моткане
  гримиране (ок,шегувам се за него, то е нужно за самочувствието стига да не се прекалява!)

Колко часа на ден отиват за неща, които могат да се оптимизират като напр.:
  бърсане на под вместо да се купи прахосмукачка робот
  миене на чинии вместо миялна машина
  ходене на работа не по оптимален маршрут
  ходене до далечен магазин, защото нещо било с 10 стотинки по-евтино, при което се губят 2 часа за път
  всякакви други неща, които могат да се оптимизират (мога да дам примери, ако е необходимо)

Колко часа на ден отиват за нискоквалифицирана работа - миене, чистене, готвене, пране, сгъване на дрехи, гладене на дрехи, пазаруване

Колко часа на ден отиват ефективно за гледане на дете/деца, ама само за тях! Не с едното око уж "гледаш" детето, а с другото телефона. Не си го зарязал на катерушките и си клюкаш с приятелки/съседки. Само за детето "посветено" единствено на него време - храниш го, водиш го/караш го на детска/училище, играеш активно с него, четеш му приказки, работиш с него (учиш го на нещо) и т.н..

Колко часа на ден отиват за повишаване на квалификацията, вкл. работа, която изисква да се научат нови неща, да се решат нови задачи, да се запазят и подобрят работни или други умения.


След като човек си отговори на тези въпроси, тогава започва "оптимизация", която представлява прехвърляне на време от първите категории към последните. Първата категория може напълно да отпадне. Ако някое от тези неща отпуска човека, дава му ефективна почивка - ок. Но пак почивката не следва да заема 1/2та будно време на човек както е при много (може би повечето) хора!

Човек трябва да цени времето си и да се опитва да го използва за развитие. Ако се сметне колко време минава в бърсане на под от прах примерно, вероятно дори най-ниско квалифицираната работа ще изплати прахосмукачката робот. Или миялната машина. Или химическото чистене. Човек просто си е свикнал на някаква рутина и му коства психически усилия да промени нещо по бита си. Но тези промени почти винаги се изплащат. Често човек губи ритъм на работа с други хора - от там и страхът от работата в офис или на нормиран работен ден. Плюс както споменах в (3) там често има по някое такова напористо и нахално-невежо и просто шефче, което може да сговни живота на човека. Но не е решението човек да се наплаши от работата и да почне да мечтае да е рентиер, както имаше една тема в клюкарника за каква работа мечтаели хората във форума Смисленото е човек да превърне нещата, които му допадат и е добър в тях и му носят удовлетворение в платена професия. Дори за писане/четене по форуми сигурно се плаща, ако човек е склонен на подобна работа разбира се (защото май извън работата като интернет трол почти винаги се намират доброволци и за модератори и за админи и за какво ли не). За четене на книжки също може да стане професия - немалко хора работят като редактори, коректори, преводачи и какво ли не. Естествено не е същото като да си четеш книжка за кеф, но все пак... Веднъж щом човек е наясно какво може и какво обича следва да положи усилия да получи възнаграждение срещу времето си и да бъде наясно колко струва 1 час от времето му. И да сметне за дейностите, които подлежат на оптимизиране, дали наистина личната му ангажираност пести нещо или е по-смислено да работи 1 час и с парите, които е изкарал, да купи автомат или да наеме нискоквалифициран човек, който да го свърши това докато той работи в своята област. Разделението на труда са го измислили доста отдавна хората... Но супер много хора забравят за него. 

Тези сметки трябва да се правят от всички хора в домакинството, за да се оптимизира времето на всички по горния начин и да имат възможност и двамата партньори, че и децата също, да растат в индивидуален и кариерен план, да преследват мечтите си, да са в контакт с реалния свят, а не изолирани в някакъв вътрешен свят, в който мечтите и целите умират и стават някакви абстракции или абсурди или пък се преследва безкрайното тъжната мечта да се наспиш поне 1 ден, както съм чувал доста хора с малки да се оплакват...

Жалко, че няма професионалисти, които да помагат с подобно "житейско оптимизиране", но ето една пазарна ниша, в която някой форумен предприемач би могъл да опита да пробие А някой ден съм сигурен, че ще има и такива, както има специалисти примерно, които помагат с кариерната ориентация на млади и не толкова млади хора. Дотогава всеки може да положи някакви усилия да си оптимизира сам времето и да изреже излишните неща от всекидневието си, както и да промени това, което подлежи на промяна... Дори малки стъпки биха довели до големи натрупвания и промени в дългосрочен план. 

Ти оптимизираш, и изведнъж фамилията се тръшва с грип и оптимизацията отива по дяволите, заедно с всички планове...
Забравил си да сложиш "време за евентуалности". Времето на майката не е заето 100% с дейности, най-важното, което прави е да е на разположение за евентуалности.

Те и пожарникарите не садят теменужки в свободното време, вече съм писала. Работата им е да са главно на разположение, макар че в 99.995% от времето играят баскетбол, от време на време си проверяват машините и маркучите и в 0.0001% от времето вършат работа, каквато друг не може да свърши.

Та по принцип е много лесно да запълним времето на мама с оптимални дейности, ама какво правим, когато потрябва човек за евентуалности, който разполага с времето си?

Хм, бгтатко81 ми дава чудесна бизнес идея. Аз съм не просто много организирана, а организираността и умелото жонглиране ми доставят такова удоволствие, че подозирам, че в предишен живот съм била началник на концлагер. Ще стана аз един житейски оптимизатор на неорганизирани хорица и ще забогатея неприлично. Но има опасност да свърша в затвора, защото неорганизираните и моткащи се хора толкова ме дразнят, че най-вероятно ще застрелям клиентите си.

Ами да.
Тя като роди второто, обясняваше на целия форум, че майките с едно дете са половин майки.

Аз пък смятам, че хаотичните и неорганизирани хора не подлежат на научаване.

То план може да направиш като коуч, бгтатко. Но само лека вметка – моите наблюдения са, че малко хора могат да издържат да следват като добре смазани роботчета подобна схема. И се опасявам, че човекът ще остане без клиентела, просто защото няма да събере добро "портфолио" като резултатност.

Даже и да им се иска на някои хора, не става, ще спазва месец, пък ще му писне. Ще иска разнообразие.
Защото сме комплекс от вариации, не сме в един и същи тонус и настройка всеки ден. Един ден си жизнен и изпълнен с мераци да покоряваш света, друг ден си кисел и искаш просто нищо да не правиш (не че не го правиш, но не е същото, когато се прави с желание).

Казарменият, "написан" тип живот е полезен, но за съвсем кратко, както и всички видове строги планирания, спазване на схеми. Е, да, действат успокояващо в известна степен, че ако ги следваш всичко ще е хай, най или минимум наред.
 
Ефектът ще е краткотраен, защото човек от себе си не може да избяга и рискува при ограничения да засили именно залитанията към компенсиране. Именно тук идва мястото на самооценката и споменатата от теб "лимитираност" и да си наясно какво, колко и дали го можеш. И да съвместиш собствените си възможности, тогава е без значение дали си хамалин, касиерка или професор – пак ще се чувстваш добре в кожата си.

Много пъти съм обяснявала защо с едно дете е така- там имаш много луфт, може да го караш аматьорски и весело. С 2 и повече всяка грешка се наказва в пъти повече.

Организирането е само една фаза- следващата фаза е разчистване на задачите. Иначе вече писах какво става, ако запълниш програмата- малко разклащане и къщата от карти пада.

В смисъл- не се ли събуждате в някои дни, гледате календара, задрасквате всичко и написвате- Fuck it!

Но иначе- в реален сайт видях обява за човек, който си търси точно такъв организатор по минути, да го юрка през смартфона. Потърсете го из нета и му предложете да ви плаща, за да го юркате:)

Тоя начин на живот попада в графата "да гориш свещта от двете страни", по Клариса Пинкола-Естес.

Истината е, че отимизациите на време по подобен начин са малко илюзорни. Това, което според мен е необходима е вътрешната мотивация и яката работа. Останалото са празни приказки и оправдания за себе си и обвинения за другите. Ярък личен пример. Преди почти вече 20 години, когато получих оферти от два университета за пълни стипендии в размер над тридесет хиляди долара годишно, един ми каза "е то като те уреди баща ти...". Баща ми 1. не знае дори английски, 2. Имаше бегла представа въобще с какво де занимавам по цяла нощ, 3. Изобщо не искаше да заминавам.
Като заместим баща ми с гледачки, баби, правилно подредени звезди и всичко останало, получаваме дистилат на голяма част от аргументите в темата, което освен да случат за самоуспокоение на егото, не виждам какво правят. В крайна сметка, няма такова нещо като мързелив успял човек и до това опират нещата.

Много трябва да се внимава с яката работа. Води до депресия- и мога да го обясня съвсем научно. А това вече е опасно. Може от мерак да не те мислят за мързелива да се стигне до пълно прегаряне и да не ти се работи дори цветарка за 500 лева. Та така, всички забравят, че здравето и усещането за енергия са ключови за успеха, не само някаква роботизирана амбиция.

bgtatko81 , интересен и съдържателен пост. Само ми изниква един въпрос към теб и не само. Гледането на дете/деца нискоквалифициран труд ли е? Може ли с лекота и чиста съвест да се делегира на съответния нискоквалифициран персонал? И крайния резултат дали би бил един и същ?