Живот без семейство и деца

Само че чиниите не влизат и не излизат сами от миялната, също и някои неща трябва да се пипнат на ръка преди това. Като се сметнат тези неща не е чак толкова спестяваща от към време конкретно. За усилие, вода, да.
Роботчето пък не влиза на всички места, а точно те са бавещите. И докато го хванеш да го изчистиш, си минал с една обикновена прахосмукачка, която не иска често обслужване.
Така че гълтат си време тези неща колкото и да са автоматизирани.
Но повечето семейства са с по двама възрастни, така че не се усеща и двамата могат да си позволят и служебни ангажименти.
Е, ако държат на голяма къща и не искат външен персонал ще е трудно. Но това е въпрос на избор вече.

Така като гледам, ти точно няма от какво да се притесняваш за депресия Аз лично обяснения не търся, защото прословутата ми дисертация е на тема когнитивно прегаряне. Въобще говорех за нещо друго, ама нейсе, то даже го доказа. Като опре въпросът до работа, някои я вършат, а други се пазят научно от депресия.

Глупости, това са извинения човек да не прави нищо по цял ден щото бил имал "бойна готовност", ако някой се тръшн с грип. Първо болнични за гледане на дете се полагат и на майката и на бащата. Високо-квалифицираният специалист или сериозният предприемач не е продавачка на смяна, която заплашват да уволнят (в разрез със закона, защитаващ служителите), ако ползва прекалено много болнични. Първият ще го изчакат, вторият ще делегира. Ако не може да делегира - никакъв предприемач не е, шефчета, дето микро-мениджират всичко, за нищо не стават.

Второ това че се чака някое дете да се тръшне с грип не оправдава губенето на време докато се чака. Хваща човек и копае, ама в една област, в която е проверено добър. Проверено да се разбира - финансово измеримо добър. Ако някой е срутил 5 бизнес начинания, очевидно не става за тая работа и трябва да се пробва за нещо друго. Примерно да се кандидатира за президент, както видяхме че правят някои такива... )  

Трето - дори боледуването от грип може да се "оптимизира" - не случайно са измислили хората ваксините Пък ако ходи на детска и е постоянно болно с години - бавачка е по-рентабилно. И бавачката, бабата, майката, таткото и котето - всичките под ръчичка за противогрипна ваксина, ако не може детето. Като казах за котета/кучета - ето едно мнооого времеемко хоби, което много семейства имат

Ами не знам, мен новината и източникът ще ме чакат ли, докато си гледам децата с грип? Да не говорим, че направо ще е супер продуктивно да си на иди ми-дойди ми с работата, да сменяш режимите без предупреждение и все да си на нокти кога ще се наложи да ти трупнат още нещо на главата. Това си е стрес- планирал си нещо, настройваш се...и хайде, отменяме, пренареждаме, докато наоколо се сополивят и мрънкат. Бе мечта и оптимизация направо, какво да кажа...

Аз си пазя здравето, щото съм виждала какво става с хора с оптимизиран живот- накрая така катастрофират, че всичко предишно си губи смисъла.

Аз съм виждала бая големи катастрофи от мързел и оправдания също. И сега какво излиза?

Да, ама поне си отмързелувал, а иначе е много тъпо хем да си се юркал, хем накрая резултатът да е пак омазване:)

Е това мисля изчерпа темата

Ахаха виж, няма кво да спорим в кръг, ясна си ми, че сама виждаш колко е глупав подобен аргумент и пак. Айде, аз успях между 5 и 7 сутринта да карам един час колело и да сготвя вечеря докато мъжът ми и детето спят. Изнизвам се оттук към работни срещи преди да ме е хванало прегарянето.

Ми браво, получаваш тиквения медал за деня:)

Съгласен съм с всичко, basila, очевидно е, че и аз не съм робот, който действа по планчето, но то е континуум - има огромно пространство между абсолютния хаос, който се изразява в гниене по цял ден в безмислени "убиващи времето" дейности и абсолютния ред, при който няма 1 непланирана минутка. Когато аз видя, че не ми стига времето за нещо или че изобщо не се доближавам до някой житейски план, който съм си направил за няколко години напред какво горе-долу искам да постигна, тогава прилагам описания алгоритъм и се премествам мъничко в посока ред. То човек дори само смислени неща да прави, пак може да си внесе доза хаос. По принцип е достатъчно е да оптимизира 1-2 неща, да отреже генерално 1-2 неща от по-ненужните. И останалото да го прави колкото иска хаотично. Примерно като се появи детенце аз отрязах напълно онлайн игрите (те са малко като форум - постоянно си дрънкаш с някакви хора там) и другите форуми, в които участвах. Ако ми се наложи в някакъв момент да направя анализ и видя че този форум тук ми отнема повече от примерно 1/2 час на ден средно (някои дни повече, някои по-малко) и че не мога да се контролирам да намаля времето, прекарано тук, генерално ще го изрежа като дейност, вкл. ако е необходимо с блокиране на страницата в браузъра и т.н., за да не се изкушавам

Не ми се спори, прекрасно знам от личен опит, че това е пътят и съм го наложил и на себе си и помагам доколкото мога и на съпругата си, макар че тя мрази всякакви планове, та по-скоро гледам да поемам дейности и да ги оптимизирам и да отделям време да ѝ помагам в нейната работа и кариерно израстване. Един пример за оптимизиране на битова дейност - преди като се роди мрънкалцето през ден сигурно търчах за памперси и все трябваше да се помни, свършваха и т.н.. После намерих в една аптека, че продават голяма кутия и почнах да ходя веднъж месечно за 1-2 кутии, сега съм оптимизирал до етапа да поръчвам веднъж на няколко месеца, когато има промоция, по-голямо количество с безплатна доставка, с което не просто купувам много по-евтино (сметнато като цена за единичен памперс), но пестя и бензин, и амортизация на автомобила и най-най-важното - лично време, което може да иде за други по-приятни или по-полезни неща или просто за каквото аз си реша, защото с купуването на памперси нямам избор - ако сме на нула, трябва или веднага да тръчна или ще предпирам наакани гащички както правих в началото докато си намерим нашия вид памперси, които не пропускат и нямаме инциденти с тях Същото го правя с прах за пране примерно. Домакинства, които готвят (ние не сме от тях освен за кеф), могат спокойно да си пазаруват седмично и да готвят 1-2 пъти в седмицата няколко манджи за цялата седмица. Единствената инвестиция е голям фризер и хладилник, евентуално микровълнова и кутии за съхранение на храната И т.н. и т.н., всичко може да се оптимизира, което просто дава повече време за хаос, ако хаос е целта.

Не ми се влиза в дълги диспути, ако някой има трудности с времето, би могъл просто да опита и после да сподели къде точно предложеният от мен план се дъни, за да не говорим на абстрактно ниво, а с конкретики Ако се дъни в "абе мързи ме" - нищо не мога да направя по този въпрос освен да предложа великата мантра на източните гурута, която аз лично използвам: "арееее беееее", както и нейния алтернативен женски вариант "ареееее маааааа"

Офффф. Това със замразяването...докарва ме до лудост. И храната става гнусновата. Проблемът е, че не ме мързи, пробвала съм какво ли не и малко неща работят като обещаното в рекламата. Не играя игри, не гледам сериали, не гледаме ТВ въобще на практика, и пак не се наемам за креативен проект, защото от опит знам, че някой друг може да е на друго мнение и да омажем всичко.

Уха, чета тук, разни мениджъри оптимизират ресурса, наречен майка. Схемата е добра, обаче пропускат едни променливи, които обичайно ги пропускат - хората не са роботи, и ако ги напънеш да ги оптимизираш, накрая ти теглят една майна и те оставят сам да си се оптимизираш. Или всички тези, които доброволно се оптимизират, накрая изпадат в размисли и страсти дали си заслужава, когато са на крачка от психиатрията, защото са се бърнаутнали. Всички тези работи са много хубави, но да не се отнасят до собствения задник, а до чуждия. Няма хора, които да са толкова оптимизирани,освен ако не си носят някоя патология, а ако са нормални, имат нужда и от достатъчно много време в нищоправене или правене на неоптимални неща. Сега се сещам за една от интерпретациите на принципа на Парето, то май си беше изчислено организационно - през 80 процента от времето правим неща, които са с 20 процентна ефективност. При компаниите 80 процента от приходите идват от 20 процента от дейностите. Това пак е проЗта икономика. Та, наздраве за оптимизирането! Ама то дори не е оптимизиране, а опити за максимизиране. На чужд задник, естествено.
А тези, които обясняват как са се справили "сами" чрез "приоритети и организация", също могат да имат от мен много здраве, защото ако тръгнем да възстановяваме какво и как е направено във времевата линия, кое е лично и кое "делегирано", тъй както се правят и подреждат работите в едно произвоство, бас държа, че резултатът няма да е такъв, какъвто се представя. Тоест, направо казвам, че по проЗт психологически автозащитен механизъм, всеки се представя за по-по-най, отколкото е, защото вече е забравил или "редактирал" някои ключови части от спомените, за да му се напасне схемата. Не ги купувам аз тези песни лИбовни. Може някой и да повярва, но няма този някой да съм аз. Дето се вика, този учебник съм го чела и попарата съм я сърбала.

Има една българска думичка за делегиране- да го теслемиш на някого:) както казах- хората наоколо и те са хора, кариерният успех на един има цена за другите.

Иначе Ейбрахам Линкълн го е казал- ако ще режеш дърво за 4 часа, три часа точи брадвата, един час сечи. Но не е същото, като да хванеш някоя уморена майка и да й заобесняваш как да си нареди деня. То там вече има хронична умора и прегарянето се е случило- едно време такива жени са ги пращали на санаториум, не са им наемали лайф коуч да ги юрка...

Сирен ти се нуждаеш от творчески отпуск, да отидеш я в Бали я в тибет и да търсиш отговора на въпросите които те вълнуват. Как да стана още по успешна без хич да се напъва защото се прегаря.
 Или  вземи ги зарежи тия деца на бащите им и се нагърби ти с изкарването на парите. Това ти е лесно и ще си в топ форма за има няма 2 седмици.

Така си е! То и на Н. Вапцаров какъв стрес му е било да търчи от жената към редакцията, па от там да е ятак на партизаните... И както се вижда - от стрес се умира дори.

Не знам за какво спорим точно - ако е за да убием време, sorry нямам желание за повече днес Всичко това попада в първата ми точка - вродени възможности, които човек има. Аз съм бая мързелив, ама като гледам - има и далеч по-мързеливи от мен А да разчистя един сериозен списък с работни задължения много често не просто не ми докарва стрес, а директно ме вкарва в небивала еуфория, съпоставима сигурно с тази на любителите на високи скорости. Но аз не редя плочки по паважа - обичам си работата, добър съм в нея, огромен кеф ми е да се справя с много и/или трудни задачи, независимо дали някой ще го оцени, дали ще ме похвали и т.н.