Ама, чакай сега, трябва да сме в съвременната лексика, какво келемесване, дето аз му викам тропосване, трябва да звъни международно, иначе става вулгарно! Опа, забравих за дауншифтването - и там психиатрични случаи колкото щеш. Всеки път, когато някой тръгнеше да ми обяснява как аз трябва да правя нещата, му предлагах да дойде на моето място за една седмица, а аз ще стоя отстрани с тетрадката и чинно ще си записвам. Познай, никой не се навиваше, а изведнъж се оказваше много зает с други работи. Та, една кратка, дълга и завъртяна и акъл да не ми дават, а да свършат малко работа.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Бгтатко, да, говорим за едно и също нещо. Спор, всъщност няма, аз само ти заострям момента със следването на оптимизациите. Оптимизирането на бита е едно на ръка и всеки ги прави, както може (някои не могат, но си е тяхна работа, ако така са ок).
Аз бих насочила вниманието към оптимизиране на времето ни като човеци (като ограничен времеви период) и желанията, целите, които вътрешно създаваме, минават през нас, следваме. Колкото повече си наясно с вътрешните си нужди, но и външните възможности, толкова по-лесно се живее. Цедката става по-ситна, щадиш се и подбираш.
И както са го казали и аз следвам тази максима – "простият" живот е най-сложно постижим. Но пък си струва усилията, да.
Аз бих насочила вниманието към оптимизиране на времето ни като човеци (като ограничен времеви период) и желанията, целите, които вътрешно създаваме, минават през нас, следваме. Колкото повече си наясно с вътрешните си нужди, но и външните възможности, толкова по-лесно се живее. Цедката става по-ситна, щадиш се и подбираш.
И както са го казали и аз следвам тази максима – "простият" живот е най-сложно постижим. Но пък си струва усилията, да.
оптимизиране се прави с ресурси - в случая вадиш едни парри, нареждаш едни хора, на които даваш списък със задачите, даваш парите и... знам ли, лягаш да спиш. На края на деня всичко е свършено. Като в приказката за супата от камъчета, дето със сирене и масло всеки знае да прави супа от камъни.
сега се сетих за една потребителка в една друга тема, която твърдеше, че филологията няма смисъл и тя не можела даси намери работа. И като я пита Сийка какво може да прави, освен писането на мейли и не помня какво друго, мацката написа, че можела да бъде лайфкоуч. Брей, много лайфкоуч и тука, много чудо! Обаче аз съм гадна и съм готова да ходя с тетрадката и да записвам как някой такъв лайфкоуч си е организирал живота.
сега се сетих за една потребителка в една друга тема, която твърдеше, че филологията няма смисъл и тя не можела даси намери работа. И като я пита Сийка какво може да прави, освен писането на мейли и не помня какво друго, мацката написа, че можела да бъде лайфкоуч. Брей, много лайфкоуч и тука, много чудо! Обаче аз съм гадна и съм готова да ходя с тетрадката и да записвам как някой такъв лайфкоуч си е организирал живота.
basila, съгласен съм!
Иначе ще обобщя останалите мнения за как "не може да стане" с едно наблюдение, което е от бизнеса, да не каже някой, че съм теоретик, а не практик
Има два типа хора - такива, които са ориентирани към това да вложат цялата си енергия за осъществяване на нещо, дори да е нещо невъзможно (кацане на човек на Марс примерно, правене на ракета за многократна употреба и т.н.). И другият тип човек е този, който влага цялата си енергия в обяснения защо нещо няма как да стане 
Не знам доколко подлежи на промяна това специално у човека, доколко е нагласа, доколко е характер. Но желязно във всеки един офис, който съм виждал, има по някой "специалист" от втория тип, който задължително седи на най-ниската позиция и заплата в офиса и денят му преминава в това да се оплаква колко е тежък и несправедлив животът и да ти обяснява как нещо нямало как да стане, въпреки че понякога още докато ти го обяснява това, си си го направил сам вече...
Иначе ще обобщя останалите мнения за как "не може да стане" с едно наблюдение, което е от бизнеса, да не каже някой, че съм теоретик, а не практик
Има два типа хора - такива, които са ориентирани към това да вложат цялата си енергия за осъществяване на нещо, дори да е нещо невъзможно (кацане на човек на Марс примерно, правене на ракета за многократна употреба и т.н.). И другият тип човек е този, който влага цялата си енергия в обяснения защо нещо няма как да стане Не знам доколко подлежи на промяна това специално у човека, доколко е нагласа, доколко е характер. Но желязно във всеки един офис, който съм виждал, има по някой "специалист" от втория тип, който задължително седи на най-ниската позиция и заплата в офиса и денят му преминава в това да се оплаква колко е тежък и несправедлив животът и да ти обяснява как нещо нямало как да стане, въпреки че понякога още докато ти го обяснява това, си си го направил сам вече...
Сега, ако си мислите, че за да стигна до сегашното положение, не съм пробвала всичките техники...хубу, делегираш на таткото, ама и той е човек и си гледа нещата по своя начин, оставяйки ми след себе си немалко хаос. Та ако отделя 3 часа за хоби или фризьор, после познайте какво ме чака.
Пък и вече писах, че дори да организирам и подредя всичко, малките деца са нерационални и не го признават- за 10 мин. са способно да скапят работата и да изтощят човека. И заминава хубавото утро с позитивни емоции. Та за някои неща си минаваш през блатото и това е, защото и оптимизацията не помага. Даже повече дразни.
БгТатко, само не ми казвай, че си фен на все по-извънземно изглеждащият Elon Musk, който е психопат, юрка хората и е повече рок звезда и примадона, отколкото бизнес лидер. Та въпросът е- ако си вложиш цялата енергия в нещо, има риск да се превърнеш в задник и всички да ти обърнат гръб, щото най-лесното е да движиш напред за постижения, ако има след теб кой да забърсва и оправя "дреболиите"...
Пък и вече писах, че дори да организирам и подредя всичко, малките деца са нерационални и не го признават- за 10 мин. са способно да скапят работата и да изтощят човека. И заминава хубавото утро с позитивни емоции. Та за някои неща си минаваш през блатото и това е, защото и оптимизацията не помага. Даже повече дразни.
БгТатко, само не ми казвай, че си фен на все по-извънземно изглеждащият Elon Musk, който е психопат, юрка хората и е повече рок звезда и примадона, отколкото бизнес лидер. Та въпросът е- ако си вложиш цялата енергия в нещо, има риск да се превърнеш в задник и всички да ти обърнат гръб, щото най-лесното е да движиш напред за постижения, ако има след теб кой да забърсва и оправя "дреболиите"...
Тази дискусия се оформя като една от най-посещаваните.
Няма да споделям мнение за момента, не съм изчела другите.
Единственото, което мога да кажа с ръка на сърцето, е: Приемете, че не сте в състояние да усетите колко енергия дава жена с три деца ( едното от друг татко) и съпруг, който е реален, а не номинален, т.е. изисква грижа и съпричастност, за да може да осъществява проектите си.
Та, ако от критиците на Сирен открием само жените, които с душата и енергията си непосредствено захранват поне 4 - ма човека, я останат 2-3 съфорумки, я не останат и толкова.
Другото са разкази по картинка.
Прекрасни, делови, но неприложени никога на практика.
Няма да споделям мнение за момента, не съм изчела другите.
Единственото, което мога да кажа с ръка на сърцето, е: Приемете, че не сте в състояние да усетите колко енергия дава жена с три деца ( едното от друг татко) и съпруг, който е реален, а не номинален, т.е. изисква грижа и съпричастност, за да може да осъществява проектите си.
Та, ако от критиците на Сирен открием само жените, които с душата и енергията си непосредствено захранват поне 4 - ма човека, я останат 2-3 съфорумки, я не останат и толкова.
Другото са разкази по картинка.
Прекрасни, делови, но неприложени никога на практика.
Илън Мъск мен ме тръшва с личния си живот, Амбър леко се отърва. Първата му съпруга първо губи бебче на няколко месеца от синдром на внезапната детска смърт, после ражда за 3-4 години 5 момченца - веднъж близнаци и веднъж тризнаци. Докато са съвсем малки, той й се обажда един ден по телефона, че срещнал девствена английска актриса и иска развод. Направо не ми се мисли как се е почувствала жената.
Чак велика не съм, но определено нямам луфт за оптимизация. То самото помнене, че трябва да оптимизираш (тоест максимализираш) нещата те натоварва още повече.
Приветствам, аз съм за. Тамън ще има повече блага и ресурси за оптимизатори като мен. Пък нека, който иска да си мърмоТи на воля.
Понеже и аз не обичам да спазвам планове и схеми, но пък обичам да имам време за всичко, правя си задачките седмица по седмица. Обожавам да си купувам ноутбуци, от тези със спиралите, но да можеш да ги носиш в чанта, раница и не тежат сто кила. Там си пиша седмичните задачки (не че не мога и в календар на лаптопа, но ми харесва да пиша на ръка) – от 23-29 октомври, примерно. Нахвърлям набързо какво трябва да се свърши за седмицата, включително графици с клиенти, лични задачки по дома, детето, по мен си. И баси кефа после да отмятам свършеното. С бебешки крачки е по-лесно и сладко.
