Живот без семейство и деца

Пфу, ще се класирам май
Иначе не се смятам за успяла чак толкова, но знае ли човек? Петък е и се очертава почти свободен ден за мен с час работа сутринта и 2 часа следобед. Плановете ми са почивка и планиране работата ми за другата седмица. И така. Дори и когато не работя, все работя. Къде раздават медали?

Апропо, наистина вечер след 6 гледам филми и в 9 си лягам всяка вечер, но и един епизод от Game of Thrones не съм изгледала. 

Много приказки, много нещо. Но в крайна сметка всички пишещи са избрали да имат семейство и деца. При това съвсем съзнателно. Трудно, лесно, хубаво, лошо, каквито и аргументи да се напишат, очевадно е какво сме искали.

Значи, Сирен, искрени поздравления за първото автентично твое мнение в темата. Не те следя като цяло и в общи линии форумът ми е доста маргинален и нямам обща представа кой кой е или какво се обсъжда редовно, но това дето написа за първи път се доближава до някакво описание на реалния живот.
Всички кариерно реализирани майки, които познавам (и тук нескромно вклювам себе си) имам СЪЩИТЕ проблеми, 1:1, ако щеш вярвай.
Но разликата между твоето мислене и това, което аз наблюдавам у моите житейски модели, наистина успели жени и мъже е в нещо друго, нещо много по-дълбоко от всичко описано. Една от тях има 4 деца, едното с много специални нужди поради заболяване. Обаче никога не съм я чула да казва "това ще го направя един ден като порастне детето/оздравее" или "в момента нямам 100 процентови условия и неразделено внимание" или "за всяко нещо има време." Защото истината е, че всички имаме само тук и само сега гарантирано и отлагането във времето на мисли за успех и реализация е като купуване на лотариен билет за 2030 година. Съответно, успехът по мои наблюдения идва тогава когато човек има 1. желание, 2. увереност и 3. здрави нерви и упоритост и 4. физическо и психическо здраве. Няма някаква друга велика тайна недостижима за масите, това е. Няма такова нещо като "звездите се подредиха" и "децата почнаха да спят." Ако бях чакала детето ми да почне да спи (беше над 2 години), щях да съм забита в толкова девета глуха откъм креативност и адекватност, че никога нямаше да мога да се върна от света на многократните пелени в света на обществената полезност.

Анди, не съм сигурна защо си го адресирала към мен това, аз твърдя абсолютно същото. Че е смешно да се твърди за някоя успяла (в работата си да речем) жена, че не е баш успяла, защото през това време децата й са били с бавачка или баба. Ами с бавачка ще са, разбира се, няма как да е на две места жената, но не виждам защо това омаловажава постижението й (според Сирен).
Реално и на Сирен не виждам какъв й е проблема с бавачките, но, да речем, че има някакъв лош опит и не иска. Това не означава, че жена, която има помощ за децата, за да ходи на работа, заслужава да я обиждат на офис планктон (аз лично не се обиждам, даже ми е забавен образа на офис планктона ).

В отдела за изказване на благодарност в една от научните ми разработки освен на всички интелектуални ментори и сътрудници и семейството, изказвам публична, лична и поименна благодарност на четирите платени гледачки, които ми осигуриха времето и спокойствието необходимо да я завърша. И да ги позлатя ще им е малко на тези жени и нямам нито грам комплекси или съжаления по темата. На офис планктон няма как да се обидя, защото вече даже нямам офис, нито тогава когато го правих това имах.

Ми на мен сега ми се чете една книга...само че няма да стане само със здрави нерви и организация. Иска се и доза късмет- както казах, никой не ми зачита благите идеи. И не, не искам да се откажа и да си кажа, бе това са простотии и въздухарски истории. Но и виждам, че не е само до воля и планиране- тия неща вече ги писах, горят свещта от двете страни.

Освен това ефектът на децата откъм недоспиване и мрънкане се равнява точно на разклатени нерви и влошено здраве. Вече го писах- изпива ти ума, това е проблемът. Та много добре разбирам факторите на успеха, обясних и защо при мен ги няма в момента.

Между другото, между личен успех и обществена полезност също има огромна разлика. Та за какво говорим- дали може да си майка и корпоративен/академичен робот изпълнител или да си майка и да имаш човешко личностно развитие. Щото двете не са едно и също.

И да, имала съм моменти на инат да се опитам да реализирам нещо тук и сега- но нали знаеш, на никой не му пука за благите ми идеи и личния хъс.

Не знам за теб, но аз се чувствам едновременно личностно успяла, щастлива, реализирана И работата ми е категорично в сферата на обществената полезност и имам безброй обективни, вътрешни и външни оценки на това. Едното в никакъв случай не изключва другото: въпрос на целенасочен избор в живота е.

Същия негативен ефект го има и при кариеризма, дори в по-голяма степен. Но с децата ми се струва някак по-смислен.

Елена, оф-топик е, но исках да споделя, че не сме се засичали май досега из форума, а си толкова симпатична Само исках да кажа.

Аз не познавам човек, който прави нещо трудно - независимо дали е деца, работа, спорт, изкуство, доброволчество, гледане на стар родител, болен близък и т.н. - който да няма отражения заради специфичния стрес. Въпросът е дали има достатъчно силно и стабилно вътрешно ядро и достатъчно себепознание, че да знае кога е време и какви са начините за почивка и презареждане. И дали в крайна сметка наистина открива по-голям смисъл в това което прави, отколкото напрежение.

Не, има го при бачкането в dead-end job. В кариеризма, ако се правил правилно, не би трябвало. Макар че кариеризъм е грешна дума, развитието в рамките на някоя компания няма общо с личностното развитие, даже може да действа зле на личностното развитие.

Аз начините за презареждане ги знам- както вече казах, пробвала съм какви ли не стратегии. Но ефектът не е уау.

О, благодаря, ласкаеш ме. Във форума влизам главно за информация и подкрепа по определени теми, най-вече свързани с бременност/загуби и т.н. не особено весели теми, така че е добре, че не сме се засичали. От време на време виждам някоя от популярните теми и този път реших и да се включа. Интересна ми е темата и разговора, защото аз лично много мисля по тези въпроси.

Много са ти малки децата, Сирен, няма как да действат стратегиите за презареждане. То нали това му е майката и бащата на баланса, не да вършиш всичко едновременно, а в определени моменти от живота да дадеш на заден от някои дейности. При бебета даваш на заден от кариера, при по-големи деца се отдръпваш от бърсането на дупета и т.н.
Впрочем, достатъчно примери за успели жени, които са си гледали сами децата имаме дори и в тази тема, така че и това оправдание с децата много не върви - Андариел и Контеса например за мен са изключително успели жени, чиито деца не е гледал никой друг, поздравления за което.

Чакай да направя резюме на съветите: преди няколко мнения ми казаха да гледам децата и да чакам да дойдат спокойните години. А тук жена с докторска степен и експерт по бърнаута ми казва да действам тук и сега и да не чакам.

На мен първият съвет ми се вижда по-близък до здравия разум, отколкото втория, бил той и експертен, но намирисващ на IYI (intelligent yet idiot). Прекалено академично ми идва като извод и не мога да разбера какъв е смисълът...

"Много са ти малки децата, Сирен, няма как да действат стратегиите за презареждане."

Да де, и аз това се опитвам да обясня- че дори и когато се стегна и правя всичко по книга, детето за 10 мин. може да разруши всичко- и подредба, и психически баланс. Ама ей на, чужбинските доктори казват, че можело и да дам газ...

Пробвайте аудио книга, особено ако говорите английски! Ще можете да го комбинирате с всякакви битови работи като готвене, сгъване на дрехи, подреждане на чинии и т.н. Можете да го комбинирате с шофиране (ако шофирате достатъчно добре, че да не Ви разсейва разговор) и т.н. Повечето аудио-книги са на английски, на български почти няма, на руски сигурно има, не знам. Така че ще си упражнявате и езика, ако изберете да слушате на английски или руски.

Но с форума, че не било много по-различно без и с него - сама се залъгвате така Наистина, от личен опит говоря, това с форумите, фейсбука и т.н. (вкл. онлайн социални игри) е като алкохоликът, който си казва "само още една чашка, винаги мога да спра". Не, реално не можете! Опитайте за само 1 месец да го спрете и ако на 6тия ден усетите огромен подтик да влезете да видите какво правят "момичетата", какви нови теми има - това е психологическата абстиненция. Колкото и да Ви е тежък денят, с форума няма да стане по-лек, ще стане по-лек с това да излезете с някое приятелско семейство, да седнете двамата с партньора си да изгледате някой филм, колкото и да е невъзможно това с 3 деца - някакви нормални човешки забавления. Форумите са среда за хора, които нямат достатъчно контакти по една или друга причина, да споделят нещо. Много е добре, когато е с мярка, но излезе ли от контрол, е много кофти. При Вас е излязло от контрол, уверявам Ви. Аз за съжаление винаги успявам при себе си да заменя един вреден навик с друг, но дори и така - в дългосрочен план се чувства забележимо подобряване и става все по-лесно откопчването от поредната дупчица, която съм си намерил и се самоубеждавам, че "винаги мога да спра". И все повече намалява времето по дупчици и се увеличава смисленото време.

Опитайте, наистина!