Живот без семейство и деца

Когато животът се стече  по начин да няма семейство и деца или да си ги загубил е  различно-носиш си  кръста,какъвто и да е той.Справяш се с каквото дойде пред теб.
Темата разбрах за съзнателно   избиране.

По-хубав  е животът в семейство.И не за старини са толкова децата,но и там трябват да те навестят   и зарадват.Силното им  е  докато ги отглеждаш  и те учат.На  много неща.Правят те  по-завършен  и  силен,в трудни моменти заради тях  успяваш ,те са силата ти.Трудното в гледането  е няколко години.Колкото трудно-толкова  и сладко.
но  който не иска деца е по-добре  без тях.

Я пак прочети какво си написала. Наистина ли затова имаш деца?

Сирената пак пуска от нейните шегички.

Май мъжете са по-склонни на такъв живот. Даже и да направят някое дете някъде, бягат и цял живот си кукуват. Някои постигат успехи, други си купуват мотори...което също е успех - в техните очи. После остаряват, алкохолизират се и ... ги намират съседите. Брр.

Мдам. Говендър Мой вече 4 години живее отделно. Едно време не можех да си преставя и за един ден да го пусна сам. Сега не си представям пак да живеем заедно- толкова различни животи сме си изградили. Но, когато дойде на аудиенция у нас, ми е празнично. И като само знам, че го има и е добре, пак ми е гот.

Така е, Уиш.
Като са малки, много ясно, че е немислимо без тях.
Но, колкото растат, толкова по-добре и за двете страни да са отделно.

А ти пак прочети Апсурт по темата- ето ти "тетка", на крака дошла с подобно мнение.

Не, не затова, но все пак се набива на очи, че хората наоколо те съдят И по това дали имаш деца. И е сред по-основните точки.

След мнението на Мамасита беше ясно, че такова изявление ще има - задължително. Винаги има. Само не знаех от кого ще дойде.

Всъщност според мен на повечето хора, да не кажа към 99%, им пука както дали са нормални, така и дали изглеждат нормални пред хората, нищо, че повечето заявяват и дори са убедени, че не им пукало.

На мен дотоколкова не ми пука вече, че както преди 10 години умирах от притеснение едни дамски превръзки да купя за приятелката си от магазина, така сега вися пред и в гинекологични кабинети, за да взимам/давам картони, купувам от помпи за кърма до лекарства за вагинални инфекции и не просто не ми пука какво ще кажат (или в повечето случаи изкудкудякат) хората (обикновно когато мислят, че не ги чувам - примерно излязал съм да чакам пред кабинета, защото вътре има 4 бременни жени на 2 кв. метра), ами и разпитам и се интересувам все едно за себе си купувам нов лаптоп или преговарям за ремонта на колата какво е наистина нужно да е "високо качество" и какво не чак толкова  

И в повечето случаи понеже ситуацията е нова и не знаят как да се държат с мен, получавам възпитано и нормално отношение, което явно се използва в неизвестна ситуация. До там се е стигнало, че когато съпругата ми много се срамува да вземе/купи нещо, аз го правя. Аналогичното съм го виждал и към жени в мъжки услуги - примерно ремонт на колело. На тях им дават каквото им трябва директно, ремонтират им каквото не е наред, на мен ми обясняват 1/2 час, че не ми бил счупен педала, ами курбела (а аз чувам "курВел и така и казвам поне няколко пъти, докато не разбера,че всъщност е с Б) или че ми трябвал охлюв, а не колче за седалка! Аланколу, аз колелото го карам, не ща да ставам вело-механик, амаха. Не ми пука дали викаш на някакъв там преходник за 2 лева охлюв, оФлюв (както беше в конкретния случай) или просто преходник, каквото реално е... Не знам защо се предполага, че трябва да знам или да се интересувам от подобни глупости, защото съм мъж.

Дори не ми е минавала подобна мисъл.     
И някак ми е мъчно за хора, останали сами в живота....Ужасно тегаво е да си сам.
На 20 може да е купон, ама след 30-те вече е съвсем друга "бира".

Ми без деца имаш опцията- научна общност, манастир, ашрам- има и други видове "семейства".

По принцип не съм си градила живота около идеята за семейство- просто това ми беше на пътя, леснодостъпно, така че действах. И сега не мога да дам еднозначен отговор защо имам деца, след като съм идеален кандидат за хармонично живееща без деца. Ами- имам. Най-вече заради тях самите, повече, отколкото заради мен. Но със сигурност си представям и живот без деца- в смисъл, дори с деца не очаквам кой знае какво от тях, особено в емоционален план.

Може би си преуморена, сигурно децата ти са малки, а мъжът ти не се включва много, нямаш и външна помощ. В такива моменти е трудно наистина. Особено в дългите зимни уикенди, когато не става за излизане. Може би трябва да поговорите с мъжа си за някакво време за теб?
Иначе мисълта за живот без семейство ме ужасява неимоверно.

И откъде сте сигурни колко е тегаво да си сам?
Като никой в темата не е сам, в този смисъл.
Ако не пълно семейство, поне деца имат всички.

Трудно е когато си болен и имаш нужда от физическа помощ.
Ама то и с деца не е сигурно, че ще се погрижат.
Все се намира начин, приятели, познати.

Живот без семейство и деца - за мен безмислен.

Напротив, може да е много смислен, но решението трябва да е осъзнато. Тоест не да си се шматаросвал и изведнъж да се плеснеш по челото, ами да си поставиш цели и съзнателно да нямаш деца.

А това за кариерата...хем е така, хем не е така. Янечек даде пример с хора, които си имат добре смазана академична писта и си карат по нея. Но има пътища на развитие, които изискват повече работа, ровене и откриване. Има професии, в които определено е предимство да си без деца или да ги отложиш с много. И не става въпрос за големите постижения- да се изучиш, да изкарваш пари, ами за малки неща- пропуснати възможности, отказани пътувания, свиване на срещи и комуникации, ей такива неща, дето се натрупват.

И не ми казвайте, че всички жени живеят на 100% като преди, особено в ранните години на детето. Защото ще излъжете. В смисъл- едва ли едновременно къщата им е като на Марта Стюарт, учат трудна специалност, пътуват по екзотични дестинации, правят много пари и детето го гледат по книга, всичко това едновременно, не през няколко години. По-вероятно е като всички да имат период с лекьосана от мляко блуза.

В приятелския ми кръг съм от малкото жени с деца и единствената с две деца. Не съм забелязала жените без деца да са по-самотни, напротив. Децата са огромна отговорност и разходи. Недоспиване, повече домакински задължения, скука по паркове и детски театри, болести, увеличаване на гъстотата на населението в къщи. Жената без деца може да си прави каквото си иска и когато го поиска. Тя има свободата, която жена с малки деца никога няма докато те не поотрастнат. Моите са големи, но все още ежедневно мрънкат и врънкат де за помощ с домашно, де за ядене, де за нов мобилен телефон. Вчера дъщеря ми си загуби телефона или са и го откраднали. Рев, тръшкане, иска нов, иска го I7, иска го днес. Даже подозираме , че е нарочно загубен, защото не и се чака РД. Синът ми не хареса вечерята, не си беше написал домашното по английски, защото било петък и искаше 2 изпрани и изсушени анцуга за днес. В близките 4-5 години не можем да емигрираме или даже да се преместим в друг квартал. Поне вече мога да си излизам вечер. Преди не заспиваха докато не се приберем с татко им.

Нито живот в семейство с или без деца, нито живот сам са за всеки. За мене най-лекият и удобен живот е бил съжителство с мъж, но без деца. Но и сама бях много доволна и щастлива.