Живот без семейство и деца

  • 76 486
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 810
  • Мнения: 22 657
Желанието за деца за мен идва от сърцето. Или искаш, или не. Същото е като да обичаш някого. Може да си с него, понеже има много плюсове, изгоден и удобен е и пак да не го обичаш от сърце. А може да е труден характер, ти коства усилия и да те ядосва, но да го обичаш. Това са си лични усещания.

Аз никога през живота си не съм смятала или мислила с какво са ме ощетили децата, колко много неща можех да си накупя с парите, дадени за тях и т.н. Но от тази тема се усетих и разбрах, че без деца щях да съм по-неуспешна, както вече писах.

# 811
  • Мнения: 30 802
Определено мога да поспоря, че ако една жена много навлезе в ролята на обгрижваща майка, губи доста в житейски план, не само финансово. Може и да ощети децата си.

А иначе: не, не се умилявам от пищящи тригодишни, но пък някой ден ще съм от готините родители, които не са загубили себе си.

Една жена в един момент ми се зарадва, че си гледам децата, но явно имаше идеята, че ще го правя още поне 15 години- според нея призванието на жената било да стои с децата и да ги възпитава.

Направо ми се изправи косата- защото ако ти дадат такова призвание, после е ясно, че всички ще се интересуват от резултати, как точно ги възпитаваш- и ако детето има кофти ден, на мен ми се пише черна точка за не-възпитаване:) имайки предвид, че може да съм положила тройни родителски усилия, а ефектът върху поведението да е нулев. Та така за призванията- малко сизифов труд си пада, особено с деца, при които фазата просто трябва да си мине.

# 812
  • Мнения: 22 657
Аз не съм имала възможност да се отдавам само на майчинството и не знам как бих се чувствала в такъв случай. В житейски план със сигурност нищо не съм загубила заради децата.

# 813
  • София
  • Мнения: 2 283

Една жена в един момент ми се зарадва, че си гледам децата, но явно имаше идеята, че ще го правя още поне 15 години- според нея призванието на жената било да стои с децата и да ги възпитава.

Направо ми се изправи косата- защото ако ти дадат такова призвание, после е ясно, че всички ще се интересуват от резултати, как точно ги възпитаваш- и ако детето има кофти ден, на мен ми се пише черна точка за не-възпитаване:) имайки предвид, че може да съм положила тройни родителски усилия, а ефектът върху поведението да е нулев. Та така за призванията- малко сизифов труд си пада, особено с деца, при които фазата просто трябва да си мине.

Откъде време за възпитаване при цял работен ден във форума, наравно с "офис планктона"?

# 814
  • Мнения: X
А иначе: не, не се умилявам от пищящи тригодишни, но пък някой ден ще съм от готините родители, които не са загубили себе си.

Това бъдещето ще покаже, а децата ти ще дадат оценката, не ти. Само гледай да не си от тези родители, които са толкова вторачени в себе си и в готиността си, че нищо не вирее в сянката им.

# 815
  • Мнения: 30 802
Кой е казал, че ги възпитавам? Имах един момент на лудост, когато се опитвах да дирижирам поведението, сега виждам, че просто някои изисквания са били нереалистични. Децата са просто устроени създания, не малки възрастни, обичат простички неща. Не че не може да ги свикнеш някой все да пърха около тях, но не е това целта. Иначе съм се нагледала на 7-8 годишни, гледани като 4-годишни...

# 816
  • София
  • Мнения: 62 595
Има го този момент с черните точки, включително от първо лице съм чула и изчела тонове такива подмятания и набивания на канчето. Естествено, всяко трето лице от улицата по подразбиране знае как трябва точно моите деца да бъдат отгледании и възпитавани, какви са им способностите на тях, какви са ми грешките (специално се търсят грешки, останалото не се смята за важно, защото им подбива на третите лица родителското самочувствиие) и т.н. Мога цялл поменик такива реплики и дълбокомислени съвети да напиша. Като цяло "какво толкова правиш, те децата сами си растат, как на другите жени децата имат същите, че и по-големи постижения, а и на работа ходят, а ти не можеш като тях...". Такива реплики говорят повече за изказващите ги, отколкото за мен. Само пропускат малката подробност, че на мен мисията в живота ми не е да отговарям на нечии чужди прИтенциЙ и да завоволявам нечие чуждо самолюбие. Важни са ми моите деца, а на когото не му харесва може сам да се сети какво ще получи в отговор.  Като онова клише с приоритетите - всеки си решава кое му е важно и веднъж решил върху какво да е фокусът на вниманието и действията, вече нищо друго няма значение. Останалите да си гледат работата.

# 817
  • Мнения: 63 284
За себе си вече казах, че исках да имам деца, даже 2. Но след първото ми се изпари желанието за второ. Wink
Убедена съм, че колкото и да съм била уморена и затруднена досега, детето със сигурност не ме е ограбило. Това с две ръце мога на го напиша. Peace

Обаче във връзка с тези разсъждения си мисля, че има доста родители, които на преклонна възраст наистина ограбват децата си. Това за мен е по-сигурно, отколкото твърдението, че децата ограбват родителите си.

# 818
  • Мнения: 30 802
А най-тъпото ми е, че някой друг ще ми държи сметка: ама как така маалко си се видяла у свободно време и да дишнеш въздух? Я бързо на тръстиката да работиш офис планктон за никакви пари, че виж другите...

# 819
  • Мнения: X
Мамасита, както вече писах, не зная защо толкова ти пука кой какво мисли за теб, кой как те оценява и какво ти плямпа. Наистина ли това има някакво значение за теб?

# 820
  • Мнения: 30 802
Не, разбира се, няма значение- просто ми е много интересен като цяло тоя обществен феномен, не лично за мен. Аз рядко чувам такива изказвания, по-скоро резюмирам какво виждам около себе си, майките едва ли не изпитват чувство за вина, ако след годинката не работят.

# 821
  • Мнения: 22 657
Аз не знам с кой акъл някой се присмива на хората, които работят, за да живеят и да си платят сметките.

Siren, това, че си намерила кой да плаща, докато са малки децата, не те прави с нищо по-велика от работещите хора. Нито умението ти да пишеш те извисява с нещо над касиерката в супера. Даже те принизява, защото е гадно да говориш така за работещи хора. Много гадно.

# 822
  • Мнения: 30 802
Ми смешно е, защото това, което виждам е:
1. Нямат нужда от плащане на сметките, нали и таткото работи и взима добри пари;
2. Работата дори не е интересна и развиваща;
3. Изпива ти силите и те забива на едни позиции, вместо да се развиеш и да минеш на друго ниво.

Тиквен медал за бачкане без нужда не дават, да не говорим, че и при развод тия жени няма да са "финансово независими" заради дългите часове и сравнително ниското заплащане на офисния планктон.

Та цялата картинка е смешна.

# 823
  • София
  • Мнения: 62 595
Ми, то, точно работещите тръгнаха да й държат сметка защо висяла във форума, а не си гледала децата. Нали същото и на мен ми го пишеха тук десет години, то не се е променило нещо в схемата! Хубаво, тя е мързелива, ама работещите какво правят във форрума, нали са много работни! А, да, не забравяйте и мен да ме питате какво правя във форума, нали работя. Целият сценарий е ясен, та е редно всеки да си каже репликите, за да има представление.

# 824
  • Мнения: 22 657
Кое е смешно? Че на бащата може да не стигат парите да издържа сам  семейството? Хич не е смешно, гадно е, но се случва. И това не прави хората лоши или планктони.

А самотните майки? Те на първия срещнат на врата ли да се увесят да им плаща?

Отвратно е някой да говори така за хора, които работят.

Мен не ме бърка Сирен да си е все във форума. Неприятно ми е, че обижда хората, които работят най-нормално за заплатата си.

Общи условия

Активация на акаунт