Живот без семейство и деца

Свекърва ми обожаваше самотата цели 40-45 години... и сега от време на време негодува, но с напредването на възрастта вече не желае да остава сама.
Всичко е с времето си. На стари години самотата не е хубаво нещо.

абе, аз като ги гледам моите родители, баш на стари години искам да съм сама
в краен случай ще си взема една приятелка, да си живеем заедно и да си завъдим стадо котки
ще дадем единия апартамент под наем, та ще сме и богати бабички
има да ми завиждате тогава, като ви нервират вдетинените ви съпрузи

Ох, как ме разсмя с това последното Звучи като добре обмислен план.

Аз затова си взех по-млад мъж. Докато дойде време да се вдетини, аз ще съм на оня свят

Taкa e, йоко, Най-важото е да сме здрави. Ние тук може да си коментираме до безкрай, но знаем кое е най-важното.
Аз знам какво е без деца, забременях на 36 и доста си поживях и походих. Ако кажа, че ми е било лошо и съм била нещастна, ами ще излъжа! Морета, планини, екскурзии, време за мен - бол! Не ми е било самотно, не съм се чувствала непълноценна. Много пъти съм се чудила дали искам деца или не. Накрая въпросът се реши, като забременях още от първия опит. Имам и докторска степен, но не го смятам за кой знае какво постижение. Беше ми 100 пъти по-лесно от майчинството. Затова мисля, че най-голямото ми постижение е раждането и отглеждането на детето. Аз също си задавах въпросите с "ако", но при мен по-скоро бяха "ако бях избрала друг за баща". Затова всички, които си задавате подобни въпроси, помислете дали проблемът не е в половинките. Аз мисля, че ако една жена е щастлива с мъжа до себе си, няма толкова много да й липсва моминския живот.
Аз в момента гледам детето си без баща, но не съжалявам, че го имам. Може би с 1 е по-лесно, ако бяха 2-3 не знам дали щях да се справя сама. Той порасна, стана по-кротичък. До преди година се тресях и аз от нерви, но и това мина. Само и единствено ми тежи, когато боледува.
А относно кариерата - аз може би щях да съм доцент, ако не бях родила, но не съжалявам. От скоро нещата са под контрол и за това ще има време. Мисля да започна да водя детето с мен на повечето места, където ходя, а не само пазарлъци кой ще го гледа... Мисля, че след още 2-3 години няма да ми е никаква пречка. Като цяло, усещам много повече позитиви, отколкото негативи от майчинството в този момент. Но както казах, до преди година не беше точно така.

И аз така.
Не виждам нищо страшно.


Стига с тая самота, дразня се вече.
За средно грамотен човек е безумие да се чувства самотен, при толкова налични комуникации.
Трябва да си много тъп, за да няма с какво да запълниш дните си.

Има си време за всичко. И за наживяване, и за дивотии, и за семейство, и за кариера. Не пречи човек да ги подреди и да опита различни неща.

Мммм... Виж... При толкова налични комуникации, получаваш  комуникаци, които не влияят на чувството за самота.
Трябва да си много тъп, за да няма с какво да запълниш дните си, но в крайна сметка си оставаш умен и креативен самотен човек с иначе не лошо запълнени дни. Запълнените дни не са пълни дни.

Дано да нямаш представа колко самотен може да се чувства човек именно в един космополитен забързан град, в който времето ти буквално никога за нищо да не ти стига.

Ох, Есме, как да ти обясня, че това усещане за самота не е познато на всички хора???
Мен повече ме плаши мисълта да живея постоянно с някой, отколкото да живея сама.
Разбираш ли?

О, да! Разбирам! И много лесно ще разбера, че не всички самотни са еднакво самотни.
Но точно това е, че който се чувства самотен и прецакан, може да се чувства така и на ваканция с 20 човека.
Можеш да живееш постоянно с някой скучен или постоянно с някой готин и усещането ти за споделеност ще е разлчно.

Самотата е вътрешно усещане и не зависи от наличието или липсата на комуникации. Едно време отшелниците или хората, които са се оказвали изолирани на  места без други хора, са си говорили с Господ или с животните, за да не са самотни и май не са се чувствали особено самотни.
На стари години вече говорят възрастовите изменения в мозъка и поради това изглежда, че възрастните хора започват да се вдетиняват и да не искат да са сами. Предполагам, че е инстинкт за самосъхранение, искат някой да се погрижи за тях.

За децата - веднъж заимаш ли ги, нищо вече, никога, по никакъв начин до края на живота ти няма да е същото.Уж са отделни хора, но завинаги стават част от теб, сякаш остава някаква невидима пъпна връв. Гаджета, мъже, жени, приятели, дори в един момент родителите отстъпват пред децата (за тях внуци), явно така са измислени нещата в живота.

Лично моето мнение е, че човекът е социално животно и изключително рядко се срещат екземпляри, за които да остареят сами е по-добрият вариант. На повечето остарели сами просто така им се е стекъл животът или са направили грешен избор навремето и реално не им се ще да са сами ама не им стиска и да си  признаят, че това им тежи.

Не бой се, те мъжете и без това раничко окапват, та като чукнеш 60, се оглеждай за наематели.....

Да, социални животни сме, но нищо не ни пречи да сме по цял ден с хора по улиците а вечер с други хора по дискотеки. Или да живеем с приятелка и да храним заедно котките. Не са само хората от противоположния пол, които могат да ни направят щастливи и по-малко самотни. С мъж или любовник може и да нямаме общи културни интереси. За мене е важно мъжът до мене да ми харесва, да ме привлича физически, да ме задоволява в леглото и да е щедър финансово, примерно. Може и да е женен. Може и да е женен с друга жена. Може и да е женен с няколко жени  . Не държа да се интересува от история, лингвистика, политика, животновъдство или сладкарство. Но някъде трябва да задоволявам собствените си културни интереси. Затова са приятелите, групите по имтереси, съседките, братчедките итн. Не очаквам от мъж да ме забавлява и вади от самоиндуцирана скука.

Разведените не съжаляват и няма за какво. Те са си изживяли връзката. Съжаления обикновено имат вдовците, защото връзката, макар и идеална, е брутално и невъзвратимо прекъсната.

И за мен най-голямото постижение в моя живот е че родих две деца и ги гледам без да пия антидепресанти. Всичко друго в живота ми е по-лесно от майчинството. Радвам се че са здрави и не искам нищо друго.
Аз без гадже или партньор не мога да живея и ако остана сама ще си намеря партньор поне за секс и да ми казва колко съм красива - сама никога не искам да остана, децата ми да ме гледат също не искам. Искам да си имам мъж.

И на Коледа пак си сама.
Съседките и братовчедките са при съседите и братовчедите и децата на братовчедите.
Не са ти винаги под ръка така изброените задоволители на културни интереси. Даже рядко са на разположение. Омръзва и натежава да висиш по чужди маси. Да ядеш чуждото сготвено. Да им слушаш музиката и да им се смееш на смешките.
А дискотеките са до време. На 50 като станеш, колкото и сили и мерак да имаш да вилнееш по клубовете, компанията ти ще е от 20-годишни. И не си задоволявате едни и същи културни интереси с тях.
Замисли се, колко човека познаваш, които живеят със съседка или с братовчедка в общ дом.