Цитат
А л...та са част от ежедневието, не бива толкова да сте префърцунени, приемете го, все някой ден се налага да избършем нечий задник - на деца, на родители.
Гениите на музиката и изкуството също ходят до тоалетна.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Разбира се, че са част от живота. Точно затова машините, произвели други машини, си остават подобно на непроизвелите също толкова машини за същото нещо, дето е част от живота, а не се превръщат в машини за нещо по-възвишено.
Гениите на музиката и изкуството също ходят до тоалетна.
Ми аз все още съм на такова мнение, просто го формулирам различно. Достойните пътища в живота са 2: или да имаш деца, или да жертваш децата, за да имаш постижения, ама смислени. Вече ги описах- монашество, креативна дейност, нещо друго, но подобно.
Третият път, да нямаш деца заради хедонизъм, си е идиотска работа, защото накрая хем си без пари, хем без перспективи и постижения, точно "фабрика за Л§*%А". С други думи- лузър.
И понеже в 21 век няма много пътища, изискващи жертви, моето поколение го е ударило на пътувания и веселба. Отчасти и защото вече е доста трудно да си купиш сигурността на предишните поколения- балон на имоти, пренаселване, пренасищане на бизнеса...от друга- заради съзнанието и идейното подковаване.
Но ще се съгласите, че в житейски план да си дадеш младите години само за купон и бачкане си е идиотска работа. Поне да имаш нещо ценно насреща...да не говорим, че т. нар. кариера в повечето случаи също нищо не ти носи, освен временни потоци пари. Та ако един човек е заровил десетилетия в надпреварата за сиренце, не е някакво особено постижение.
Третият път, да нямаш деца заради хедонизъм, си е идиотска работа, защото накрая хем си без пари, хем без перспективи и постижения, точно "фабрика за Л§*%А". С други думи- лузър.
И понеже в 21 век няма много пътища, изискващи жертви, моето поколение го е ударило на пътувания и веселба. Отчасти и защото вече е доста трудно да си купиш сигурността на предишните поколения- балон на имоти, пренаселване, пренасищане на бизнеса...от друга- заради съзнанието и идейното подковаване.
Но ще се съгласите, че в житейски план да си дадеш младите години само за купон и бачкане си е идиотска работа. Поне да имаш нещо ценно насреща...да не говорим, че т. нар. кариера в повечето случаи също нищо не ти носи, освен временни потоци пари. Та ако един човек е заровил десетилетия в надпреварата за сиренце, не е някакво особено постижение.
Ако се обърнеш назад и освен кръчми, изложби,работа и дискове със снимки от пътешествия, нищо друго не си оставил, ще е жалко.
Мхм, Кристо например щеше да е за ожалване, ако на младини не беше сътворил едно чаве. Оттам нататък- някаква си артистична въздухарска кариера...не че се кефя на Кристо, но не може така с лека ръка да отхвърлим креативния труд.
Викаш- една много добра преводачка, оставила след себе си книги да радват хиляди хора, по-добре да беше бърсала дупета с главоболие, вместо да се вбива в някакви си там точни думи и прашасали библиотеки...
Дора Габе? Пффф, машина за л7€€а...наред с Емили Дикинсън.
Мреш да посочиш броящи се на пръсти случаи с известни хора и не схващаш, че изключенията само потвърждават правилото.
При това, имаш ли идея, дали са се чувствали щастливи тези жени?
Дали Джоан Роулинг, например, която има 4 деца, е по- малко творец от тях?
Всъщност, човекът е конгломерат от интереси и емоции, в който влиза и генетично заложения инстинкт за възпроизводство, а природата не бърка- щом ни е " забъркала" така, то не децата ни пречат да се чувстваме цялостни и да постигаме каквото сме решили.
Оправданията, че видиш ли, ако не беше се нагърбила с грижата за семейство, а отглеждаше само себе си, ще сътвориш шедьовър, ги опровергава живота.
Цитат
П.С. Не знам защо нежеланието да имаш деца непременно се отъждествява с егоизъм. Има хора, които просто не намират децата за интересни, не се вълнуват от тях и не примират при мисълта за дете.
Егоизъм е да отглеждаш само себе си и всичко да е само за теб. Масово се смята, че единствените деца може да порастнат егоисти, защото всичко е за тях. Защо за възрастните да е по-различно?
Джоан Роулинг има 3 деца. И да, донякъде е по-малко творец.
Има едно състояние на съзнанието, което ти позволява да летиш високо. С деца...пак може да имаш постижения, материални- няма лимит. Обаче повече е почти невъзможно да постигнеш това състояние на съзнанието. Обикновено човек се приземява, мисълта става по-прагматична, поезията се губи.
Човек не е нищо такова: човек може да се създаде сам, да си разкаже нова история и да я изживее. Няма ограничения- стига да ти стиска да живееш тази история, а не обичайния сценарий.
Има доста нива на креативност, не може да се отрече, че някои творци нямаше да са същите, ако бяха с деца- или нямаше да са добри родители. Потапянето в някаква област се равнява на неглижиране на децата.
Джоан Ролинг забави с повече от година една от частите на Хари Потър, докато си изгледа детето. Не е като да го е писала на прибежки между кърменията. Виж в другата тема, там ще ти обяснят защо освен това не е велика литература с висока мисъл.
Има едно състояние на съзнанието, което ти позволява да летиш високо. С деца...пак може да имаш постижения, материални- няма лимит. Обаче повече е почти невъзможно да постигнеш това състояние на съзнанието. Обикновено човек се приземява, мисълта става по-прагматична, поезията се губи.
Човек не е нищо такова: човек може да се създаде сам, да си разкаже нова история и да я изживее. Няма ограничения- стига да ти стиска да живееш тази история, а не обичайния сценарий.
Има доста нива на креативност, не може да се отрече, че някои творци нямаше да са същите, ако бяха с деца- или нямаше да са добри родители. Потапянето в някаква област се равнява на неглижиране на децата.
Джоан Ролинг забави с повече от година една от частите на Хари Потър, докато си изгледа детето. Не е като да го е писала на прибежки между кърменията. Виж в другата тема, там ще ти обяснят защо освен това не е велика литература с висока мисъл.
Имам близка позната, която на 20 + години е започнала работа в детска градина, а след няколко години е станала начален учител. Тази жена категорично е отказала да има деца, решила е, че не желае да си причинява това и така и си остана без деца. Като е минала 30 години се е оженила за разведен мъж с големи деца и си е подредила живота така, както си го е представяла. Знам и за случай с директорката на дом за изоставени деца, която не е женена, но това не й е попречило да осинови няколко от децата в поверения й дом. Просто тя си е майчински настроена и това, че няма мъж и семейство не й е попречило да осинови и да се грижи за няколко чужди деца /мисля, че са 4, но може и да греша с бройката/. Затова винаги уважавам правото на избор на всяка жена. Тъй като желаните деца са много по-щастливи и обичани от тези, които са родени просто "защото така трябва."
за Джоан Роулинг - ами да, по-малко творец е
щото ако имаш намерение да прокарваш идеята, че Хари Потър е литературен шедьовър, ще удариш на камък
пак адмирации на жената, че е била плодотворна, освен плодовита и го е написала всичкото това, ама...
и това, че някой с деца е написал нещо дълго, не омаловажава постижението на някой без деца направил същото
нито единия е повече възвишен, нито втория по-малко
и като си говорим на тази тема, на всички тук децата ли ще станат прекрасни личности допринасящи за благоденствието на планетата
и ще имат собствени наследници, задължително
и ничие дете няма да е гей, пази боже, такъв срам
щото дали сме оставили нещо след себе си, не се разбира като си отидем от тоя свят, а като можем да отсъдим за живота на децата си, това, което те са оставили
иначе си е празно оставяне на поколение, пък каквото излезе, я гении изобретил лекарство за рака, я посредствен егоист, я сериен убиец
щото всичките имат майки, те горди ли да са, че са се възпроизвели
много хубаво обобщаваме иначе, жената не е пълноценна докато не даде живот
щото ако имаш намерение да прокарваш идеята, че Хари Потър е литературен шедьовър, ще удариш на камък
пак адмирации на жената, че е била плодотворна, освен плодовита и го е написала всичкото това, ама...
и това, че някой с деца е написал нещо дълго, не омаловажава постижението на някой без деца направил същото
нито единия е повече възвишен, нито втория по-малко
и като си говорим на тази тема, на всички тук децата ли ще станат прекрасни личности допринасящи за благоденствието на планетата
и ще имат собствени наследници, задължително
и ничие дете няма да е гей, пази боже, такъв срам
щото дали сме оставили нещо след себе си, не се разбира като си отидем от тоя свят, а като можем да отсъдим за живота на децата си, това, което те са оставили
иначе си е празно оставяне на поколение, пък каквото излезе, я гении изобретил лекарство за рака, я посредствен егоист, я сериен убиец
щото всичките имат майки, те горди ли да са, че са се възпроизвели
много хубаво обобщаваме иначе, жената не е пълноценна докато не даде живот
Аз съм като Бианка, повечето от това, което съм постигнала, и което съм и си харесвам, се е случило до голяма степен заради децата. Иначе имам една склонност към леност и минаване по най-малкото съпротивление.
Покрай децата съм сменяла работи с по-перспективни и добре платени; с по-нормално работно време и т.н., докато попаднах където ми е мястото. Заради тях внимавам какво готвя и каква храна внасям вкъщи; покрай тях спортувам и ходя по планини и разходки.
Ако не бяха децата най-вероятно пак щях да се развивам служебно, но не дотолкова; а другите изброени сигурно изобщо нямаше да ги правя. Като остана без деца, мога да не си подам носа навън и по цял ден да гледам филми, да чета книги и да си поръчвам храна по телефона. Еми - не е особено градивно
Та за мен е по-добре, че имам деца
Разбирам умората от децата, особено като са малки; разбирам и това, че реално няма такова нещо като "спокойна съботна сутрин"; че изпиват и времето, и съзнанието ти и не оставят място за друго - но, честно казано, това е само в рамките на няколко години, които на фона на целия ни живот са доста малък процент.
Покрай децата съм сменяла работи с по-перспективни и добре платени; с по-нормално работно време и т.н., докато попаднах където ми е мястото. Заради тях внимавам какво готвя и каква храна внасям вкъщи; покрай тях спортувам и ходя по планини и разходки.
Ако не бяха децата най-вероятно пак щях да се развивам служебно, но не дотолкова; а другите изброени сигурно изобщо нямаше да ги правя. Като остана без деца, мога да не си подам носа навън и по цял ден да гледам филми, да чета книги и да си поръчвам храна по телефона. Еми - не е особено градивно
Та за мен е по-добре, че имам деца Разбирам умората от децата, особено като са малки; разбирам и това, че реално няма такова нещо като "спокойна съботна сутрин"; че изпиват и времето, и съзнанието ти и не оставят място за друго - но, честно казано, това е само в рамките на няколко години, които на фона на целия ни живот са доста малък процент.
Мен грам не ме влече да стана доцент или изобщо да имам някаква титла. Едва ли щях да направя важно за целия човешки род откритие. В никакъв случай не искам да ставам монахиня, нито да се "извисявам духовно". Всъщност хората, които твърдят, че "работят над себе си" и търсят някакви си духовни пътища, обикновено са в пъти по-меркантилни от нормалните, обикновени хора. Така че тия неща са безинтересни за мен, предпочитам да си бъда щастлива в обикновения човешки смисъл.
Цитат
Достойните пътища в живота са 2: или да имаш деца, или да жертваш децата, за да имаш постижения, ама смислени. Вече ги описах- монашество, креативна дейност, нещо друго, но подобно.
Креативна дейност значи нещо като музициране, рисуване и черен колан, предполагам? Писане на книги и стихове, ама с популярността на тези на Джоан Роулинг, или на Дора Габе, или на блогъра Пешо, или на Мимето, авторка на чалга-текстове, или някой, който си пише за себе си?
Джоан Роулинг има 3 деца. И да, донякъде е по-малко творец.
Има едно състояние на съзнанието, което ти позволява да летиш високо. С деца...пак може да имаш постижения, материални- няма лимит. Обаче повече е почти невъзможно да постигнеш това състояние на съзнанието. Обикновено човек се приземява, мисълта става по-прагматична, поезията се губи.
Човек не е нищо такова: човек може да се създаде сам, да си разкаже нова история и да я изживее. Няма ограничения- стига да ти стиска да живееш тази история, а не обичайния сценарий.
Има доста нива на креативност, не може да се отрече, че някои творци нямаше да са същите, ако бяха с деца- или нямаше да са добри родители. Потапянето в някаква област се равнява на неглижиране на децата.
Джоан Ролинг забави с повече от година една от частите на Хари Потър, докато си изгледа детето. Не е като да го е писала на прибежки между кърменията. Виж в другата тема, там ще ти обяснят защо освен това не е велика литература с висока мисъл.
Има едно състояние на съзнанието, което ти позволява да летиш високо. С деца...пак може да имаш постижения, материални- няма лимит. Обаче повече е почти невъзможно да постигнеш това състояние на съзнанието. Обикновено човек се приземява, мисълта става по-прагматична, поезията се губи.
Човек не е нищо такова: човек може да се създаде сам, да си разкаже нова история и да я изживее. Няма ограничения- стига да ти стиска да живееш тази история, а не обичайния сценарий.
Има доста нива на креативност, не може да се отрече, че някои творци нямаше да са същите, ако бяха с деца- или нямаше да са добри родители. Потапянето в някаква област се равнява на неглижиране на децата.
Джоан Ролинг забави с повече от година една от частите на Хари Потър, докато си изгледа детето. Не е като да го е писала на прибежки между кърменията. Виж в другата тема, там ще ти обяснят защо освен това не е велика литература с висока мисъл.
Пак го удари на " дрън- дрън"
Аз Хари Потър не съм чела и не мисля да си го причинявам, но след като в наше време, няма човек на земята, който да не е чувал за него и Ролинг, а има много, ама наистина много хора, на които името Емили Дикинсън нищо не говори, нещо в теорията ти куца.
За Дора Габе пък, да не говорим- излез на улицата и попитай колко народ е чел нещо от нея..........
Егоизъм е да отглеждаш само себе си и всичко да е само за теб. Масово се смята, че единствените деца може да порастнат егоисти, защото всичко е за тях. Защо за възрастните да е по-различно?
Тоест, освен, че трябва да се стремим непременно да имаме деца, за да не се окажем егоисти, трябва да се погрижим да имаме повече от едно дете, за да не би и отрочетата ни да израстнат егоисти, правилно ли разбирам?
Цитат
П.С. Не знам защо нежеланието да имаш деца непременно се отъждествява с егоизъм.
Кафе с мед, кое точно не е ясно? Въпросът ти виси извън контекста, но все пак ще се опитам да поясня. Писах, че има хора, които просто нямат интерес към децата и това може да не е породено непременно от егоизъм. Може например да не желаеш да имаш деца, но да даряваш крупни суми за болни хора и да спасяваш животи - това значи ли, че си егоист?