Живот без семейство и деца

  • 76 659
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 30 802
Хора, много задълбахте. Няма как да знаеш защо са се самоубили, не си била на тяхно място. Темата е зададена как ние се чувстваме, така че е нормално всеки да говори от своята гледна точка.

Точно тези 2 авторки много са писали за разкъсването между женската природа и творчеството, вкл. и майчинството.

НСЧ, оставилите нещо на света не са единици, по-вероятно са десетки до стотици хиляди. Не говорим само за върхови постижения, високите и средно високите също са важни и не може човек с лека ръка да ги отхвърли. Тоест- щом не си на върха, няма смисъл от нищо. Ами...има, има разлика за качество на живот и всичко останало. За някои жени раждането на деца ще ги държи на много ниско ниво, а без деца биха скочили на следващото. За други няма значение, имат сили. За трети- нивото им е добро поначало, не щат да драпат за следващото, децата не им свалят нивото.

# 271
  • Мнения: 22 698
Децата не пречат на никакво професионално и кариерно израстване. Особено ако говорим за здрави деца без специални нужди. Да, откъсваш се за малко заради бременност и начални месеци на бебето. После или имаш подръка баба, или ако нямаш като мен - има гледачки, ясли и т.н. И си свободен да се развиваш и да си работиш.

Аз и без деца да бях, пак нямаше да летя в Космоса, колкото и да ми се иска Simple Smile Нямаше да съм някъде на спасителна мисия в Африка или да изкачвам върхове. Така че нищо не съм загубила.

# 272
  • Мнения: 47 352
НСЧ, оставилите нещо на света не са единици, по-вероятно са десетки до стотици хиляди. Не говорим само за върхови постижения, високите и средно високите също са важни и не може човек с лека ръка да ги отхвърли. Тоест- щом не си на върха, няма смисъл от нищо. Ами...има, има разлика за качество на живот и всичко останало. За някои жени раждането на деца ще ги държи на много ниско ниво, а без деца биха скочили на следващото. За други няма значение, имат сили. За трети- нивото им е добро поначало, не щат да драпат за следващото, децата не им свалят нивото.
Имам предвид, че са малък % от групата си.
И въобще не съм забелязала връзка м/у това дали нямат или имат семейства. Сума ти успели имат такива, че доста от тях са и пълноценни родители и партньори.
За другото не съм съгласна. Никой не знае как е щял да се развие животът му. Това е абсолютно в сферата на фантазиите. Може и да са били по-зле от сега.

# 273
  • София
  • Мнения: 24 838
Какво му е алтруистичното в създаването на деца? Даже висша форма на егоизъм е - да имаш дете, да си продължиш рода, да пребъдат гените ти, да си "нормален" по Мамасита, да те гледат като остарееш, да не си сам. Създаваш деца, защото така искаш, и някои хора нищо не ги спира - ни война, ни глад, ни мисъл какъв живот очаква детето им. После неискащите деца били егоисти, а проявата на инстинкта - нещо благородно и алтруистично.

Създаването на дете си е чист егоизъм, базиран на инстинкта за продължаване на рода, но отглеждането и създаването на човек, е огромна отговорност.
По това се отличаваме от животните- при тях, щом прогледнат малките, хващат пътя и дотам.

Така че, прявата на инстинкта е само до раждането- после идват и благородството, и алтруизма.

# 274
  • Мнения: 14 651
все едно не знам какво представлява туй чудо "дете"...

Детето си е цял човек, само че още малък, а докато мигнеш с очи, неусетно е станал голям, а бърсането на дупета и сополиви нослета е забравено в миналото. И като плюс за цял живот остават човеците, родени и отгледани от теб. Пък нека не е постижение, важното е усещането за огромно задоволство, което ти изпълва душата. Ето заради това обичам децата и никога не съм свеждала грижите по тях до бърсане на наакани дупета и главоболие от кряскане. Всъщност от родителя зависи доколко децата ще го обсебят, дали ще кряскат и нервничат или ще си знаят мястото и ще са спокойни. На мен лично явлението кряскащи деца, от които оставам без мозък или без сили, никога не ми се е случвало, изключвам най-ранната бебешка възраст.
А с големи деца колко пък е хубаво - няма сополки, няма физическо изтощение, само пълна къща с любими същества.
Прави ми впечатление, че нито една жена без деца и без мъж не дойде да напише какъв ѝ е купон, все жени с деца обясняват колко е гот без семейство - малко като онзи нагъл депутат, дето обясняваше как пенсионерите спокойно могат да си оцеляват със 180 лв месечно.

# 275
  • Мнения: 30 802
Ми не знам какъв е тоя инстинкт, аз лично не съм усещала някакъв вътрешен "апетит" да забременявам, даже по-скоро изпитвах страх, примесен с погнуса. На практика не мога да си представя какво е да искаш да забременееш и да те сърби за това- за мен винаги е било като да се опитваш да се застреляш сам в крака...

Янечек, поотрасналите са съвсем различно нещо- синът ми вече си е само радост, но виж възрастта под пет си е непредсказуема. Може от 3 да се осъзнаят, може и след 5 още да има изблици и драми, колкото и да се опитва човек да действа позитивно.

# 276
  • Мнения: 13 662
Аз и без деца да бях, пак нямаше да летя в Космоса, колкото и да ми се иска Simple Smile Нямаше да съм някъде на спасителна мисия в Африка или да изкачвам върхове. Така че нищо не съм загубила.
Добре е, когато хората си дават сметка за ограниченията си Grinning

Иначе аз се оттеглям от темата, защото наизлязоха супермайките, чиито деца имат железен режим и спят 18 часа дневно до пети клас, а в такава компания не се чувствам уютно. Само кратичко по зачекнатата тема - аз обичам да си поспивам, и работата ми го позволява, а детето ми до 3-годишна възраст ставаше между 5 и 6 часа сутрин. После почна да спи до по-късно, но пък се налагаше да го будя зорлем за институции - тормоз вече не само за мен, но и за него.
Пък и не виждам защо грижите по едно дете да се отъждествяват само с бебешкия период: да имаш пубер е по-тежко и предизвикателно в много отношения.

# 277
  • Мнения: 77 285
По повод поста на Янечек - тези без деца няма как да опишат и сравнят двете неща, просто защото не знаят какво е да имаш деца.
Преди да родя - съжалявах тези семейства, които са взели решение да нямат деца.
След като родих - не ги съжалявам и съдя, а ги разбирам!

Какво имам предвид - в живота на жените, решили и нямащи деца, го няма постоянното притеснение, мислене за децата. Това, да се притеснявам всичко ли е наред с детето ми, да се терзая дали ще е здрав, да го мисля ежеминутно и прочее, знаете за какво говоря. Да треперя над него, защото ако нещо му се случи, не знам как ще продължа ...и от това притеснение да няма как и къде да избягаш, то вечно ще те придружава...та това го няма в живота на "онези" семейства.

С което не искам да кажа, че не обичам детето си и съжалявам, че го има. Напротив - обичам го повече от мен и така ще е винаги. Но наред с щастието да го имаш, ръка за ръка върви и онова другото - притесненията, най-общо казано.

# 278
  • Мнения: 22 698
Нямам ограничения, просто за Космоса не виждам по каква линия щях да се класирам Simple Smile В Африка не искам да ходя изобщо. А върхове и изкачвания ме притесняват. Така че - не са ми виновни децата, че нямам постижения от този вид Simple Smile

И сам сама да бях, нямаше да се чудя как да се прочуя по света освен това. Просто не това искам.

# 279
  • Мнения: 14 651
За другите пубери не се наемам да отговарям, но моя личен много си го харесвам и се гордея с него.
Сирен, скоро всичките ти деца ще са над 3 и ще живнеш и ти Wink Сигурно е уморително да се грижиш за породени, не знам.
пп: ако трябва да съм честна, завиждам на жените с по три деца, а не на тези без нито едно и шеметна кариера, самата аз съм от семейство с три деца, мм също, имам приятелки, които вече имат по три, та идеята за три деца никак не ми е чужда и не ме плаши, нагласта за три си я имам, но животът ми така се стече, че трето няма да имам или ако успея да имам някой ден, ще е егати чудото.

Последна редакция: пн, 16 окт 2017, 13:06 от Янeчeк

# 280
  • Мнения: 30 802
Говорейки за върхове, имах опция за Килиманджаро, ама нъцки.

Янечек, живването ще стане, въпросът е, че по-скоро вече няма да има високи постижения от горния тип. В смисъл- свалих си сериозното планинарство от приоритетите, не знам дали и до Алпите ще стигна:) та не е само до логистика и живване, а и на какво ниво ще функционира човек. Например, може да изкарвам доста пари с писане, ама няма да пътувам по света и по военни зони, нито ще кисна по 12 часа сред новини и събития. Има качествена разлика с деца/без деца. И разликите се натрупват.

# 281
  • Пловдив
  • Мнения: 20 745
А сериозното планинарство креативна дейност ли е, или просто бонус към липсата на деца, оправдана иначе от други креативни дейности?

# 282
  • Мнения: 30 802
Такава дейност е, която изисква голям % от силите. Както всяка сериозна дейност, ако се прави сериозно, не може да се прави между другото и да се съвместява. Зависи от човека де.

Но както и да е- липста на деца позволява да дадеш 100% за някаква дейност. Ако си с деца, няма как да дадеш 100%. Пак може да си ефективен, пак може да има от пустите материални постижения, но нивото на работа ще е друго.

# 283
  • Пловдив
  • Мнения: 20 745
Аз имах предвид дали е достоен избор да избереш да нямаш деца заради сериозното планинарство. Wink
Щото нали или деца, или креативна дейност.

Поправям се, моя грешка: или деца, или нещо смислено. Тоест въпросът да се чете: "сериозното планинарство смислено ли е?".

# 284
  • София
  • Мнения: 24 838
А сериозното планинарство креативна дейност ли е, или просто бонус към липсата на деца, оправдана иначе от други креативни дейности?

За някои, е силно креативна дейност- по- важна и по- креативна от създаването и най- вече, отглеждането на деца.

Други, явно на принципа на Сирената, " за пред хората" създават деца и хукват да " покоряват" върхове по света, лишавайки децата си и половинките си от присъствие и грижи.
Малко като с отглеждането на кучетата се получава- върховете, които " покоряват" идея нямат какво търсят буболечките, сновейки нагоре- надолу и каквато глупост да направят, каквато мания да обслужват, от тях няма да чуят укор и неодобрение.

Общи условия

Активация на акаунт