Ми не знам сериозно ли е или не. Но е факт, че пречат. И то някак човек не очаква, че ще пречат чак толкова- именно защото всички се надпреварват да ти казват, тииии ако наистина искаш, ще го постигнеш. Но никой не подчертава, че може да е физически невъзможно и да се откажеш заради умората, дори много да искаш. Защото целите, докато си без деца- почваш и ги изпълняваш. Но за да направиш същото с деца, трябва да преодолееш доста повече пречки, а някои са непреодолими. Да, ще ги хвърлиш по градини...ми ако заболедуват? Тоест не всичко е под твоя контрол и съответно не всичко зависи от теб по отношение на проф. реализация.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Предвид, че смъртността на Еверест е 20 пъти по-висока от риска да загинеш, летейки в космоса, описаното от теб съдържа немалка доза безотговорност: реална, осмислена възможност да оставиш деца сираци и жена - вдовица.
Като родител смятам, че е по-добре високорисковите и екстремни дейности да са запазени за хората, които отговарят само за своя собствен живот. Поне докато децата са малолетни. После пък си дърт за сериозни спортни постижения.
Като родител смятам, че е по-добре високорисковите и екстремни дейности да са запазени за хората, които отговарят само за своя собствен живот. Поне докато децата са малолетни. После пък си дърт за сериозни спортни постижения.
Вече повдигнах въпроса за това, че никой не може да предвиди как ще се отрази майчинството. Може да имаш много благи идеи и да се окаже, че просто сили не ти достигат. Да, знам, всички тук остават наострени и нахъсени и след децата. Само че не е точно така. Може да станеш друг човек. А без децата нямаше да го има тоя шок и удар по физическите и психически сили. И няма как да го предвидиш- може да си мислиш как всичко ще е тип-топ, а детето да те прегази като бързия влак и да не може да се съвземеш.
Ми не знам сериозно ли е или не. Но е факт, че пречат.
Е какво пишат жените в темата: не е като да са подхванали някакви мега-различни и трудни неща, просто са си подхванали пак работата и са я работели както си могат. Факт: това лято спечелих едно обучение, защото седнах да си проверя Фейсбука, вместо да се занимавам с децата. За пет минути щях да го изпусна. Буквално.
Децата няма как да ми дадат стимул да се юрна по света и да не излизам от редакцията- абсурдно е. А това се иска, ако ще е успех, а не някакъв компромис. Иначе работа за пари се намира, но въпросът е дали това се търси или наистина да се раздадеш. Има разлика.
Децата няма как да ми дадат стимул да се юрна по света и да не излизам от редакцията- абсурдно е. А това се иска, ако ще е успех, а не някакъв компромис. Иначе работа за пари се намира, но въпросът е дали това се търси или наистина да се раздадеш. Има разлика.
Вече повдигнах въпроса за това, че никой не може да предвиди как ще се отрази майчинството. Може да имаш много благи идеи и да се окаже, че просто сили не ти достигат. Да, знам, всички тук остават наострени и нахъсени и след децата. Само че не е точно така. Може да станеш друг човек. А без децата нямаше да го има тоя шок и удар по физическите и психически сили. И няма как да го предвидиш- може да си мислиш как всичко ще е тип-топ, а детето да те прегази като бързия влак и да не може да се съвземеш.
Вече повдигнах въпроса за това, че никой не може да предвиди как ще се отрази майчинството. Може да имаш много благи идеи и да се окаже, че просто сили не ти достигат. Да, знам, всички тук остават наострени и нахъсени и след децата. Само че не е точно така. Може да станеш друг човек. А без децата нямаше да го има тоя шок и удар по физическите и психически сили. И няма как да го предвидиш- може да си мислиш как всичко ще е тип-топ, а детето да те прегази като бързия влак и да не може да се съвземеш.
Хем искаш децата, ама хем не ги искаш.
Физическата умора се превъзмогва, важното е какво искаш да правиш със себе си. Ако знаеш, намираш начини. Ако не, все си мислиш, че в една друга, романтично хипотетична ситуация можело да си много по-доволна, успяла и страхотна. Оставам с впечатление, че децата ти са някакви тотални дяволчета и ти скапват живота денонощно.
Факт: това лято спечелих едно обучение, защото седнах да си проверя Фейсбука, вместо да се занимавам с децата. За пет минути щях да го изпусна. Буквално.
Късмет, че си седнала да провериш фейса, а не форума, щеше да ти отиде обучението
На мен ми е по-интересно за каква научна кариера би драпала, та децата се явяват такава пречка.
Е как я превъзмогвате тая умора бе...явно тук са само от Wonder Woman нагоре...
Искам да пиша роман, да правя Камино, да свиря Дебюси и да тренорам в Хонбу Доджо в Токио, . Чакам инструкции кое върша неправилно, та не стигам до тия неща.
За децата- само 2 от 3-те са ужасни, третото е хубаво. Но и двете са достатъчно да ти изпият акъла.
Пак питам, как се превъзмогва умора от прекъснат нощен сън, продължаващ, чакай да видя, има-няма 7 години вече.
Qrye, не е само до време, а до "продуктивно време". Не само колко часа, а колко хубави часа, без разсейване.
Нали питахте представям ли си живота без деца. Е, представям си го. Щом имам 3 деца, значи явно като хипотетично бездетна също не съм някаква шматка и щях да имам по-скоро високи постижения.
Искам да пиша роман, да правя Камино, да свиря Дебюси и да тренорам в Хонбу Доджо в Токио, . Чакам инструкции кое върша неправилно, та не стигам до тия неща.
За децата- само 2 от 3-те са ужасни, третото е хубаво. Но и двете са достатъчно да ти изпият акъла.
Пак питам, как се превъзмогва умора от прекъснат нощен сън, продължаващ, чакай да видя, има-няма 7 години вече.
Qrye, не е само до време, а до "продуктивно време". Не само колко часа, а колко хубави часа, без разсейване.
Нали питахте представям ли си живота без деца. Е, представям си го. Щом имам 3 деца, значи явно като хипотетично бездетна също не съм някаква шматка и щях да имам по-скоро високи постижения.
Сирен, и на мен ми е любопитно каква точно реализация - реална -
си изпуснала покрай грижите за децата?
Понеже аз самата, както казах, не бих се напъвала излишно, ако нямах деца. Щях да си кютам и да си живея ден за ден, без особени планове и техните реализации
Аз самата в момента съм перманентно недоспала, но не съм и очаквала друго, като съм с бебе. В същото време появата на това бебе за мен е едно чудо и ме прави много щастлива. Мисля, че бих била много по-инертен човек, ако бях без деца, макар и по-добре наспана и ползваща повече козметика и т.н.
си изпуснала покрай грижите за децата?
Понеже аз самата, както казах, не бих се напъвала излишно, ако нямах деца. Щях да си кютам и да си живея ден за ден, без особени планове и техните реализации
Аз самата в момента съм перманентно недоспала, но не съм и очаквала друго, като съм с бебе. В същото време появата на това бебе за мен е едно чудо и ме прави много щастлива. Мисля, че бих била много по-инертен човек, ако бях без деца, макар и по-добре наспана и ползваща повече козметика и т.н.
Доколкото познавам форумния ти образ, нито можеш да свириш на ниво, което ще ти позволи изява на това поприще, нито пък заниманията ти с айкидо са довели до нещо друго, освен травма, та явно нямаш особени таланти за музикант и боец, не са ти децата виновни. Ако ще си дрънкаш на пианото и ще размахваш крака и ръце, децата с нищо не ти пречат, можеш да им свириш със същото удовлетворение котешкия марш и "Тръгнал кос". И ще идете до Мусала, а не до Килимандажаро ако е толкова зор да се юркаш из чукарите.