Живот без семейство и деца

АбсурТ, сериозно ли това питаш?

Ти току-що закопа пет хиляди години човешка цивилизация и култура. Давай да се връщаме по дърветата, там всички раждат деца и са щастливи и доволни.

Янечек, при мен парадоксът е, че мога наистина да върша много по-смислени неща, когато съм без деца. Но също така и не мога да ги оставя към момента. Иначе не че самото гледане на деца ми тежи- а по-скоро наистина виждам пропуснатите ползи.

Не знам защо не можеш да си представиш, че съм си останала у дома, въпреки че да, мога да върша по-интересни неща- доста интересни при това. Ама не може...

Точно това обясних в първия пост за Джобс - че за мъжете е по-лесно да се развиват професионално, защото имат повече свободно време, тъй като основната задача за отглеждането и възпитанието на децата пада върху майката. И че, ако една жена иска да има шеметна кариера, тя няма да може да успее, ако трябва да се отдава пълноценно на децата. Т.е. децата ще бъдат отгледани и възпитавани от баби и детегледачки, за да може майката да постигне много в живота си. Това не я прави лош човек - прави я лош родител. Също, както и Джобс. Страстта му по работата го прави добър човек и вероятно лош родител. Нещата са еднакви и за двата пола  


Според мен бащата може да бъде лош и отсъстващ, но майката не.

Sharky - истината за това колко обръща внимание на децата си и колко добре се грижи за тях я знаят само тя и децата й. А във ФБ е пълно със снимки на любящи майки и бащи, усмихнати и щастливи деца и т.н., но реалността е съвсем, съвсем различна. Всеки сам си знае какво е в дома му, но едва ли би позволил да го покаже публично, защото в днешно време имиджа е много важно нещо 

Ако те чете човек ще си помисли, че всички мъже и жени, изкачили Еверест примерно, са без семейства и деца.
Но не е точно така. А на някои жени и децата им са по същите стъпки. Така че - оправдания

И защо трябва да се състезава с някого. Те вече са на съвсем различни писти. Ща умра, ако някой го е яд, че не е получавал интересни задачи, докато му се е налагало да будува, докато закрепи потомъкът сам да с егрижи за себе си.

Четейки повечето мнения на жени с деца дето можели и без тях, оставам с впечатление за едно безкрайно мрънкане.
Начи, много губиш, много ти е трудно, много си ощетен да си последователен и да бършеш нос и дупе 3 години, но не е трудно, мръсно и болезнено да катериш някакви чукари.
Ей това се опитвам да кажа – всеки според смислите, които влага. Не бива да се свежда имането на семейство и деца до инстинкт. Защото, да, лесно е да заченеш и родиш, всеки може да го прави, но това какво се случва по-натам, е трудното. И както виждаме, много хора не се справят – семействата се разпадат, те са нещастни, изневеряват си, децата им се провалят. Че то лесно няма, въпросът е какви избори правиш.

Сравненията пък с някакви публични личности са безумни. Че какво ми дреме на мен за личния живот на Джобс и сие. Всяко нещо си има цена и често популярните хора я плащат. Няма нищо общо с живота на редовия обикновен "скучен" човек.

Разбира се, че сериозно питам.
Човешката цивилизация и култура, ако се крепеше само на катеренето по върховете за обгрижване на собствената представа за стойност, да сме останали на дърветата.......

не смея да мисля сериозно по такива въпроси ..
защото не знам какво и как ще ме прехапят в следствие на такива размисли .

при мен жената и децата доведоха тотален прелом в социален план.
преди те да се появят, не че съм живял охолно и на широко,
но имах изпълнен с риск, адреналин, динамика живот.
след като се появиха те, поради простата причина, че вече живота и на други зависеше от моя ..
лека полека преустанових рискваните действия, което доведе до скучно и сиво ежедневие.

в емоционален план живота ми се превърна в говно.
ако говорим за смисъл на съществуването ми обаче .. живота ми се осмисли в някаква степен.
което беше и основната идея на семейния живот според мен.

не мога да преценя, чисто прагматично и разционално, дали ползите от семейния живота са повече или вредите са повече.

ако изключим мисълта, че след мен ще остане нещо,
което ще носи част от мен, ще прилича в известен смисъл на мен
и ще облагородява генетично света  

семейството по-скоро ощетява мъжа от колкото нещо да му дава.

ако нямах семейство, вероятно до сега щях да съм умирисал някоя канавка и вече да съм храна за червейте ..
но рисковия фактор, адреналина и разнообразието носят много емоции, от които човек се чувства добре .
което идва да каже, че вероятно и в канавката да бях свършил, щях да съм свършил с усмивка на лицето

каква полза да живееш дълго в услуга на някой .. разбирайте останалите членове на семейството .
в сравнение с това да имаш кратък, но динамичен живот, който е подчинен на твоето лично щастие.

Напротив, представям си, всеки може да върши къде-къде по-интересни неща от бърсане на дупета, но все пак си избрала бърсането сама, а не под натиск, така че няма какво да говориш за пропуснатите ползи с леко съжаление. Ако толкова не желаеше да пропускаш, нямаше да пропуснеш, просто някой друг щеше да бърше дупетата на децата ти и в 21-ви век нямаше да бъдеш наречена лоша майка. След като имаме свободен избор да бъдем майки, работещи жени или и двете, никой няма да ти повярва как си могла да бъдеш ехей колко напред, ама на - заради децата не си. Децата са удобното оправдание да пропускаш възможности и ползи, всичко друго го разправяй на старата ми шапка. Не познавам жена, която да не се кефи на майчинството, но все пак да си седи години наред вкъщи, както правиш ти. Явно ти харесва все пак и то повече, отколкото ти харесва да работиш. Ако ти се работреше - да си ги разхвърляла по детските градини още годиначета, ама не си.

+1 с разликата, че никога не съм съжалявала хората, които не искат да имат даца, защото съм от тях. Децата са огромна птговорност. Човек, който не иска да има деца си е добре и има свободно време. Лошото е, че родят ли се децата връщане назад няма. И да осъзнаем тогава, че трудно се справяме и ни тежат,  няма спасителен изход за децата.

Нормално е да няма хора без деца, които да защитават позицията си в темата. Първо, защото форумът е за майки и ако влизат тук би било в раздел красота, диети, пазаруване, литература итн и второ- за да не си развалят настроението. Какво да доказват на нетолерантни към техния избор инакомислещи? А и, както някой писа, те не могат да сравнят тези два коренно противоположни начина на живот.

Имах колега от Бангладеш в университета. Обясняваше ми, че иска да се ожени за европейка, но не знае как да подходи и не намира момиче, склонно към брак. Това в многомилионния, тогава гъмжащ от европейки Лондон. Разказа ми и визията си за живота им заедно. С тримата му братя и родителите му купуват голяма къща и всяко семейство си има стая. Жените готвят и чистят заедно, събират се да ядат дружно заедно с бабите, овдовелите беззъби лели и дядовците, гледат телевизия заедно, излизат на разходка в парка  . Има и детски стаи, в които децата след 3-4 годишни се настаняват общо, разделени по пол. Като дете е спал в една стая с още 5 момчета, не само братя. Сестра му спяла с братовчедки. На 20г все още спеше с други хора в стаята и нямаше собствена. Питах го защо не се изнесе - не искал да харчи за наем и събирали пари за по-голяма къща. Носеше си тяхна си, миризлива храна от къщи и освен кафе друго не съм го видяла да купи. Даваше си цялата заплата в къщи и дъртите му даваха джобни. Той съжаляваше женените бели, които живеят сами, съжаляваше старите ергени и моми, живеещите сами в огромни къщи, разведените итн. Казваше ми, че ако в 2 сутринта му прилошее, у тях винаги има някой буден в хола да му помогне. Никога не беше ходил на дискотека, опера, театър, купон с хора от други раси. Ако ми се наложи да живея живота му 2 седмици сигурно ще изкукуригам. След месец, ако не успея да избягам, сигурно ще умра.  Но ако бях дете сигурно щеше да ми хареса спането с родители до 3-4г, игрите с други деца и сготвеното от баба.

Аз също не виждам никакво творчество и сериозна дейност в планинарството. В началото, преди върховете да са били покорени - да, постижение е да си пръв. Сега е на мода да си платиш таксата от няколко десетки хиляди долара и някой нещастен шерп да те извлече до върха, където да си направиш снимки за спомен. Полза никаква, чиста суета да си 17845-я, изкачил някой връх. Дори деца започнаха да ги изкачват, имаше новина за някакво 13 или 14 годишно на Еверест, след което тамошните власти стегнали контрола. Пръв веган, пръв диабетик, пръв подскачайки само на левия крак...

Предвид, че смъртността на Еверест е 20 пъти по-висока от риска да загинеш, летейки в космоса, описаното от теб съдържа немалка доза безотговорност: реална, осмислена възможност да оставиш деца сираци и жена - вдовица.

Като родител смятам, че е по-добре високорисковите и екстремни дейности да са запазени за хората, които отговарят само за своя собствен живот. Поне докато децата са малолетни. После пък си дърт за сериозни спортни постижения.

Да бе, съвсем лесно е с годиначета да си събереш мислите и съзнанието, да се отръскаш от безсънието и да ти текне една мисъл и идеи...ми да, много ясно, че не е само да организираш гледането. Все пак децата ти повлияват и на физическото състояние. За мен това беше непредсказуемо. Моята професия е с писане и безсънието и хормоните буквално пряко влияят на способностите, факт. Не го очаквах, но наистина е така- просто не бях продуктивна. Така че невинаги е избор, не всичко в живота е планиране, съзнателен избор и натискане на газта. Не всичко е до амбиция и желание- понякога може да желаеш, а да виждаш как просто е невъзможно.

Янечек, все едно аз сега да ти кажа- бе ти що не седнеш и да си утроиш доходите, виж колко е лесно, ще готвиш по-малко у дома, курсове и така. Единствената причина да не са ти тройни доходите е, че не искаш...

Аз станах майка късно, на 36, не защото не исках дете, а защото не исках бащата да е който и да е. Много често се връщам назад, във времето, когато си живеех сама и си правех, каквото ми душа искаше. Но не с носталгия, напротив. Осъзнавам колко е различен животът ми сега и съм благодарна за всичко, което имам сега. Искам много детето ми да не е само, но много ме е страх (след неуспешна втора бременност) и се надявам да събера смелост в следващите няколко месеца  
ПС: уважавам усещането на всички, които не искат да имат семейство и дете. Това не е на всяка цена, но...ако искате дете, но смятате, че то ще ви пречи, за мен това не е сериозно.

Не знам какво точно значи сериозна личност, а и не е ставало дума за сериозни личности и шматки. Стана дума за смислени и несмислени дейности. Сериозните личности се занимават със смислени неща, шматките - с безсмислени, или как?


Аз питах нещо съвсем, съвсем друго: сериозното планинарство смислено ли е, че достойно да оправдае нямането на деца, щото нали достойният избор е или деца, или смислена дейност, ти го каза.

Колкото до горния въпрос (който, да повторя, няма особено отношение към моя) - никога не съм била фен на заклеймяването на имането на деца от някого, какъвто и да е и с каквото и да се занимава този някой, като безотговорно. Дори са ми противни подобни опити. Та - който както си прецени за децата.

Не помня някъде във форумния си живот да съм коментирала доходите си, нито пък да съм се оплакала, че заради децата не са ми тройни, та е странно да ти хрумва подобно сравнение. Даже в темата писах, че и без деца пак щях да съм в същото положение, както и сега.
Но ти говориш за докторат и научна кариера, които би имала без деца и затова си позволявам да коментирам, че не е заради децата, защото и във форума, и извън, все мога да изброя жени, които имат деца и научна кариера.