Живот без семейство и деца

Не искам да ходя по болници с децата ми- поне така мисля сега, като одъртея и ми се наложи незнам какъв ще ми е акъла. Но аз и сега не търпя никой около мен когато съм болна, искам да съм сама, никой да не ме закача, да не ме пита какво искаш и добре ли си или да ми виси на главата.
дано не ми се наложи да доживеея да ме обслужват и акъла да си ми е наред, та да не го позволя. Такива спомени определено не искам да имат за мен.

А купоните, професионалната реализация и прочие не са емоционални и физически помощници ?

ама много осъзнато сте ги народили тия деца бре
то е било едно разсъждение - Аз, понеже съм мило, разсъдлива, работлива имам такива и такива ценности и такива и такива черти, значи ако си сътворя едно дете ще мога да го направя прекрасен човек с примера си, ще го възпитавам едикакси итн
а не - ей еди кой си има бебе, така ми се прииска и на мен
или нередкия случай на случайно благословение, което, само да вметна застигна и мен

имчането на деца в огромния процент от случай е чисто физиологически обусловен инстинкт, да създадеш поколение и да оставиш нещо след себе си
няма нищо възвишено, себеутвърждаващо или извисяващо
създадени сме да създаваме потомство, и това е
виж какво правим след това с това потомство е показателно за това какви сме
как се справяме с проблемите на потомството е показателно, ако недай боже имат такива

и няма значение мързелив ли си или не
голяма част от постиженията, които можем да достигнем, са за сметка на пълноценното майчинство
просто такава е действителноста
е, може да има изключения, но те само потвърждават правилото

и ако някой тук списващи са щели да са си на същото ниво и без деца, то просто това им е нивото

като майка на дете със заболяване съм се отказала от редица неща
чисто професионално съм нагласяла работните си места спрямо възможноста да отсъствам, а не спрямо кариерното развитие
не съжалявам за нищо, но не съм и сляпа, за да не го осъзнавам
да, това ме е повело по различен, не по-малко интересен път, но все пак ме е отклонило
та така
децата пречат ли - да, пречат
дали има родители, на които тази пречка не им тежи - има

и последно
средностатистическата масова майка не присъства във форума, поне не из тази му част
тя няма интелектуалния капацитет да се хвърли в дълбокото на тези драматични спорове и д ане се удави от първия път
средностатистическата майка се омъжва и ражда деца, защото още от малка това е идеала и за живот
ако съпруга е прилично доходен, даже е домакиня
идилия
няма нищо възвишено, себеутвърждаващо и прекрасно
чисто средностатистическа българска жена с избутано средно образование и никакви интереси извън дома и домакинството
така че не виждам какво толкова сме се захапали тук

+1000  

Това е най-големият ми кошмар, да не се наложи да стана зависима.
Не искам и да живея дълго и да стана грозилище.
Колкото по-навреме се свърши всичко, толкова по-добре. Не ламтя за дълъг живот изобщо.

Никой не го иска, но има един проблем- сега повярвах на хората, които бидейки на 60- 70 години, казваха че се чувстват много по- млади и се сънуват като момичета.
Не се чувствам на годините си, не съм спряла да се интересувам от нещата, които са ме вълнували преди 20- 30 години.
И не че ламтя за дълъг живот, ама не бързам.....

Моите със сигурност не съм ги родила осъзнато, а най-емоционално. Исках деца, бе, исках си ги! Напук на всички проблеми и трудности и "ау, в тази криза, че и породени, ауууу, и как се прежалваш да си стоиш вкъщи и да затъпяваш, ауууу, ама дай ги на градина да се социализират, че и ти да работиш и човек да се чувстваш, аууууу! УДжас, ако ги слушах тези, хем трябваше да съм бездетна, хем да се гръмна след раждането, че от мен човек вече не става.

Не, това не са хора (децата). Задоволяване на емоционалните и физически нужди с човешки същества - как се нарича това ? Любов ? Щастие ?

Ако имането на дете е егоистично задоволяване на нужда, то отказа от семейство за сметка на личното удобство и развитие какво е ?

Трезво оценяване на ситуацията или средно премерен риск

Имам няколко примера пред мен, които повтаряха, че не искат деца, но заради една или друга причина връзките им се разпаднаха и странно, но в следващите вече искаха деца.
Затова за мен това е най-вероятната причина - неподходящ партньор.

Аз не знам защо така сериозно и отговаряте на Сирената, като да и се връзвате, че чак съвети, и то - за очевидни неща, и давате.
Според мен тя си играе тук, търси изява, пише и си се кефи на написаното, може и да си тренира писането в добавка - според вас не ли?

Я изчакайте детето да се роди, че и да стане на 2 годинки и тогава се обаждайте дали не му изпива акъла. Щото оплакванията не са само от мен, питала съм- и мъжът ми усеща същото. Да, има материални постижения, ама трябва и още време, за да се научат още нови неща. Та едно е 2-3 седмици да поиграе на татко, друго е с години да не му дава мира детето. Ще видим, както казах- нека се роди първо, сега още сте с розовите очила:)

Това е перифраза на крилатата фраза "какво си правила цял ден, от какво си се изморила - детето спи два часа, два часа се разхождате, имаш една манджа да сготвиш! Аз цял ден съм бил на работа и съм скапан, а ти си почивала с детето вкъщи!". Свекървите са особено стриктни да смятат колко се е презорило златният син и колко снахата е мързелувала цял ден вкъщи с детето.

Вярно, че не съм проследила цялата тема, ама Сирен - оплакваш се от децата, че ти пречат ли? Или не съм разбрала добре... Ако е първото, просто не знам какво да кажа.

Пресмята си пропуснатите ползи. Като се замисля, не зная кое е по-вярно - дали човек се успокоява така за несвършените неща, за които не му е стигнала смелост или твърдост, или пък се депресира като потребител в богат магазин, който може да си купи само едно нещо, обаче съжалява за всички останали, които не може да купи, все си мисли, че пропуска по-изгодна покупка.

Предвид това, че на гледането на децата се гледа като на дейност, която е между другото, някаква малоценна в сравнение с всичко друго - от работата до хобитата, то обикновено дори жената да няма усещане за пропуснати ползи, то винаги се намира една камара народ да й ги измисли - затъпявала, изпуснала работа, изпуснала пари, изпуснала учене, изпуснала самоусъвършенстване, изпуснала..., абе, всичко изпуснала, направо жива погребана!