Цитат на: possessed
чисто средностатистическа българска жена с избутано средно образование и никакви интереси извън дома и домакинството
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Аз правя това, за което ми се отваря възможност...
Уф. Великите наши ежедневни журналисти такива статии бачкат като ги гледам, че се чудя времето в тоалетната ли преползват ... защото ако си пишеш статиите докато детето 60 мин. упражнява тромпет все нещо по качествено ще иълезне.
Не само ХАри Потър се е родил на салфетка в заведение. Ама българите сме по/специални. То трябва луксозно бюро за да наредим 4 снимки на разсъблечени млади амбициозни, но с толкова способности провинциалистки на една страница и да напишем няколко закачливи коментара около тях.
Не само ХАри Потър се е родил на салфетка в заведение. Ама българите сме по/специални. То трябва луксозно бюро за да наредим 4 снимки на разсъблечени млади амбициозни, но с толкова способности провинциалистки на една страница и да напишем няколко закачливи коментара около тях.
Аз правя това, за което ми се отваря възможност...
Добре де, като е толкова лесно развитието с деца, като има такива космически постижения, ми що не вземат татковците да хвръкнат напред, да си удвоят и утроят доходите, че да се стигне до "лукса" да си седиш у дома...ама явно не е толкова лесно.
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
Ми аз без деца си бях съвсем добре- доста над нивото на стандартната жълтина, имаше си и пътувания, и перспективи, и всичко.
През пролетта имах седмица пътуване...еми не е същото, беше си направо военна операция. Не е като да си хвана чантата, самолета и чао. Едва ли бих го повторила скоро. Но като госпо'ица не бих отказвала пътуванията.
И хонорарите няма въобще нужда да са жълти стотинки. Та като за българско ниво, ако пак ще пиша за БГ пазара, мога лесно да се впиша в Bloomberg, Форбс, абе по-сериозните, няма да е дир-а и Брадва.бг.
Иначе мъжът ми без мен и децата можеше и да е по-напред финансово, а и като знания, също факт. Защото моите оплаквания съм ги чувала и от него. Трудно се учи в неговата област, ако висят от теб деца.
Брат ми няма деца, при него има огромна гъвкавост за местене, смяна на работа, дълъг работен ден- еми определено реализацията е на съвсем друго ниво. Дори с едно дете щеше да му е много по-трудно.
През пролетта имах седмица пътуване...еми не е същото, беше си направо военна операция. Не е като да си хвана чантата, самолета и чао. Едва ли бих го повторила скоро. Но като госпо'ица не бих отказвала пътуванията.
И хонорарите няма въобще нужда да са жълти стотинки. Та като за българско ниво, ако пак ще пиша за БГ пазара, мога лесно да се впиша в Bloomberg, Форбс, абе по-сериозните, няма да е дир-а и Брадва.бг.
Иначе мъжът ми без мен и децата можеше и да е по-напред финансово, а и като знания, също факт. Защото моите оплаквания съм ги чувала и от него. Трудно се учи в неговата област, ако висят от теб деца.
Брат ми няма деца, при него има огромна гъвкавост за местене, смяна на работа, дълъг работен ден- еми определено реализацията е на съвсем друго ниво. Дори с едно дете щеше да му е много по-трудно.
Иначе мъжът ми без мен и децата можеше и да е по-напред финансово, а и като знания, също факт. Защото моите оплаквания съм ги чувала и от него. Трудно се учи в неговата област, ако висят от теб деца.
Темата верно се превърнала изповедалня и мрънкоч.
Айде, стига превземки, глезотии и чупки – аз също се занимавам професионално с писане и не твърдя, че съм за Пулицър, а и нямам подобни амбиции, но изкарвам достатъчно пари, за да съм независима материално, грижа се за дете, семейство, за себе си и дома си (а той не е малък), имам двор, градина, домашни любимци.
Работя, когато аз реша и с които клиенти искам. Понякога вкъщи, понякога в някое приятно кафе, парк или на двора.
Не мисля, че имам пропуснати ползи от това, че съм гледала дете и не съм можела да имам всичко ТОГАВА, което в момента имам.
Всичко по реда му!
П.П. Надявам се госпожа Сирен да не е с подобна дисциплина и маниер като професионалист, защото аз като редактор или собственик на медия не бих разчитала на нейните услуги. Голямо мрънкане, голямо обсебване на темата, голямо рИване.
Айде, стига превземки, глезотии и чупки – аз също се занимавам професионално с писане и не твърдя, че съм за Пулицър, а и нямам подобни амбиции, но изкарвам достатъчно пари, за да съм независима материално, грижа се за дете, семейство, за себе си и дома си (а той не е малък), имам двор, градина, домашни любимци.
Работя, когато аз реша и с които клиенти искам. Понякога вкъщи, понякога в някое приятно кафе, парк или на двора.
Не мисля, че имам пропуснати ползи от това, че съм гледала дете и не съм можела да имам всичко ТОГАВА, което в момента имам.
Всичко по реда му!
П.П. Надявам се госпожа Сирен да не е с подобна дисциплина и маниер като професионалист, защото аз като редактор или собственик на медия не бих разчитала на нейните услуги. Голямо мрънкане, голямо обсебване на темата, голямо рИване.
Хари Потър не е надраскан на салфетка. Може да са нахвърляни някакви идеи, но не се е появил по магичен път на салфетка в кафенето, докато детето е един час на тромпет. Какъвто и талант да има човек, не става между тромпета и готвенето. Неслучайно писах, че това не е физическа работа - да хванеш мотиката и да копаш на почивки, независимо какво ти е в главата и дали можеш да мислиш. Умственият труд иска ум, а той е деликатна материя. Аз може и да си мисля някакви неща, да си анализирам идеи, докато пътувам в градския транспорт, ама нали трябва да седна и после да ги приложа на практика, а тогава вече нещата започват да изглеждат различно, откриват се много бъгове в една уж изпипана идея.
Тази тема май не е за децата, а за Его-лъжите, които си повтаряме, когато осъзнаем, че не сме изключителни.