Пише се с писане, не с четене. Важно е да се чете, но не колкото да се пише. Всички в занаята го твърдят. Пише се всеки ден по няколко часа, няма вдъхновение, няма муза. За проза става дума.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Запада той. 
На някои приказките им идат повече от делата.
Всичко е в практиката – да. Стил се гради с писане, не с четене. Че и на глас трябва да си четеш написаното, за да видиш дали не звучи твърде глупаво. Сирен, пробвайте да четете на глас постовете си тук като начало.
много време отделих на темата, отивам да работя скучни неща.
На някои приказките им идат повече от делата.
Всичко е в практиката – да. Стил се гради с писане, не с четене. Че и на глас трябва да си четеш написаното, за да видиш дали не звучи твърде глупаво. Сирен, пробвайте да четете на глас постовете си тук като начало.
много време отделих на темата, отивам да работя скучни неща.
...да съм десет стъпки нагоре в кариерата и заплащането ...
дам заплащането не расте пропорционално.
е сега как се пише
пише се и с четене, ако трябва да си запознат с факти и събития, ако си политически коментатор да речем
налетяхте като хиена жената
на нея и е трудно
това, че някой от вас може, не значи, че всички от вас го могат
хората си имат различен начин на съсредоточаване
баща ми не може да проведе телефонен разговор, ако работи до него телевизора
аз мога да водя два разговора без проблеми
той не е по-малко интелигентен от мен
а аз съм направо гений, ако се чудите
и какво значи постижение
за един е постижение да стане професор, за друг е голямо постижение да завърши университет
всеки надскача себе си, тъпо е да сравнявате постижения за нобелова награда с постижение над това, което си мислел че е достъпно за теб досега
ако си взимал 500 лв. заплата и си намериш работа за 2000 си е постижение
нищо, че има хора, дето и по 10 000 взимат
айде отивам аз да си изкарвам моите джобни, че ...
пише се и с четене, ако трябва да си запознат с факти и събития, ако си политически коментатор да речем
налетяхте като хиена жената
на нея и е трудно
това, че някой от вас може, не значи, че всички от вас го могат
хората си имат различен начин на съсредоточаване
баща ми не може да проведе телефонен разговор, ако работи до него телевизора
аз мога да водя два разговора без проблеми
той не е по-малко интелигентен от мен
а аз съм направо гений, ако се чудите
и какво значи постижение
за един е постижение да стане професор, за друг е голямо постижение да завърши университет
всеки надскача себе си, тъпо е да сравнявате постижения за нобелова награда с постижение над това, което си мислел че е достъпно за теб досега
ако си взимал 500 лв. заплата и си намериш работа за 2000 си е постижение
нищо, че има хора, дето и по 10 000 взимат
айде отивам аз да си изкарвам моите джобни, че ...
И е факт, че съм бизнес журналист с опит, не тип в-к Марица уау шок.
Това, плюс 2 обучения от Ройтерс, тренинг от ЕЦБ, други квалификации и сертификати, още 2.5 години като репортер/редактор в сайт за акции и финансови продукти между 2012 и 2014. Да се съгласим, че съм мъъъничко над нивото на дописка в Брадва.бг.
В Дневник бях между 2005 и 2009.
Не е, но определено си иска своето- иска си часовете, занимавката, да се оглеждаш за възможности. С деца е невъзможно. Говоря от опит- много добре виждам в момента колегите без деца колко повече възможности по света имат, те са непрекъснато по обучения нанякъде, не се спират, нищо не им пречи. И с времето се получават различия и натрупвания.
Вече писах- не е като преди да си хвана чантата, самолета и чао. Сега не мога да си позволя да пътувам по няколко пъти годишно и да чакам, че всички ще примират от щастие да се оправят без мен.
А, то първото вече развали работата, направо ми стопи лагерите. Пък и не смятам, че журналистиката си заслужава да си огранича броя деца. Общо взето и само с едно дете щеше да е смотана работата- да не забравяме, че днес стандартите са високи, не може и едно дете да неглижираш.
Просто изреждам факти, от директен опит, организация и логистика.
Вече писах- не е като преди да си хвана чантата, самолета и чао. Сега не мога да си позволя да пътувам по няколко пъти годишно и да чакам, че всички ще примират от щастие да се оправят без мен.
А, то първото вече развали работата, направо ми стопи лагерите. Пък и не смятам, че журналистиката си заслужава да си огранича броя деца. Общо взето и само с едно дете щеше да е смотана работата- да не забравяме, че днес стандартите са високи, не може и едно дете да неглижираш.
Просто изреждам факти, от директен опит, организация и логистика.
Пък и не смятам, че журналистиката си заслужава да си огранича броя деца.
После размислих.
Е то тук в темата не се говори за съвместяване на деца с кариера, а за "пътя, по който не тръгнах". Та се чудя защо заваляха съвети за съвместяване, след като ясно разказах как реалистично щеше да изглежда "пътят, по който не тръгнах", с много голяма степен на вероятност.
Така че нямаше нужда супермайките да ми обяснят какъв човек съм, та не мога да съвместя 3 деца с топ-кариера, след като те, видиш ли, магически успяват да съвместят...1 дете и посредствена такава...
Така че нямаше нужда супермайките да ми обяснят какъв човек съм, та не мога да съвместя 3 деца с топ-кариера, след като те, видиш ли, магически успяват да съвместят...1 дете и посредствена такава...
Що ти трябваше три да раждаш?