Абе, като се замисля, по-добре, че не тръгнах по пътя, по който не тръгнах. Можело е да е по-печеливша сделка, а е можело и да е чиста загуба. И тъй като може би съм от тези, които гледат да не настинат и да не се минат, каквото е станало досега, вероятно е бил по-малкият дявол. Щото си е кофти да се озовеш пред по-големия такъв.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Е то тук в темата не се говори за съвместяване на деца с кариера, а за "пътя, по който не тръгнах". Та се чудя защо заваляха съвети за съвместяване, след като ясно разказах как реалистично щеше да изглежда "пътят, по който не тръгнах", с много голяма степен на вероятност.
Не е, но определено си иска своето- иска си часовете, занимавката, да се оглеждаш за възможности. С деца е невъзможно. Говоря от опит- много добре виждам в момента колегите без деца колко повече възможности по света имат, те са непрекъснато по обучения нанякъде, не се спират, нищо не им пречи. И с времето се получават различия и натрупвания.
Вече писах- не е като преди да си хвана чантата, самолета и чао. Сега не мога да си позволя да пътувам по няколко пъти годишно и да чакам, че всички ще примират от щастие да се оправят без мен.
А, то първото вече развали работата, направо ми стопи лагерите. Пък и не смятам, че журналистиката си заслужава да си огранича броя деца. Общо взето и само с едно дете щеше да е смотана работата- да не забравяме, че днес стандартите са високи, не може и едно дете да неглижираш.
Просто изреждам факти, от директен опит, организация и логистика.
Вече писах- не е като преди да си хвана чантата, самолета и чао. Сега не мога да си позволя да пътувам по няколко пъти годишно и да чакам, че всички ще примират от щастие да се оправят без мен.
А, то първото вече развали работата, направо ми стопи лагерите. Пък и не смятам, че журналистиката си заслужава да си огранича броя деца. Общо взето и само с едно дете щеше да е смотана работата- да не забравяме, че днес стандартите са високи, не може и едно дете да неглижираш.
Просто изреждам факти, от директен опит, организация и логистика.
Децата порастват, а ти ако не си работил нищо, вече си вън от играта.
На много малко хора кариерите- когато говорим за такава са низ от успехи, обикновено се развиват циклично и тези без деца също имат застои, но не си ли била няколко години на пазара на труда,каквото и сиви да извадиш, вече доста си изпуснала
За три или породени не бих си и помислила, защото съм наясно с ресурсите си (особено емоционалните такива) или с лимитациите си (да плагиатствам Контесата). Просто защото трудно се чете за програмиране с висящи от теб деца.
Срамота е при това положение да му оставиш децата на главата, поне на него му осигури спокойствие откъм деца, за да може да се развива, след като той ви осигурява финансово благополучие, за да не ходят те болни по градини, а ти - изнервена да бачкаш.
Ама инак, ако верно и двамата разсъждавате така и все децата ви пречат да се изстреляте във висините, добре сте се намерили.
А за това как програмистът трябвало да си чете след работа, за да напредва, мога само да се смея, тази професия не е от днес и вчера, та да вярваме на приказките ти, някои сме отгледани в такива семейства и много добре знаем, че талантливите винаги успяват да се изкачат в йерархията и да пожънат успехите от труда си, хем с три увиснали на врата деца.
А, да, то по времето на Правец 16 новите технологийки излизаха през седмица...
Колкото и да помагам, децата си искат и таткото- и да, досаждат и на него.
Иначе има и едно нещо- понякога няма "кариерно развитие", тоест бачкането само по себе си не води до развитие, напротив, може да ти затвори очите за някои възможности. Развитието се постига целенасочено, с гледане отвъд сегашната работа. Иначе забиване в бачкане също си е ограничаващо, вече го писах.
Янечек, изненадвате ме и ти, и Уиш. Викаш- без да се чете и учи и стават нещата. Ми явно има заблудени, дето съветват хората да учат по един нов програмен език на година...или на 6 мес., ако могат...
Колкото и да помагам, децата си искат и таткото- и да, досаждат и на него.
Иначе има и едно нещо- понякога няма "кариерно развитие", тоест бачкането само по себе си не води до развитие, напротив, може да ти затвори очите за някои възможности. Развитието се постига целенасочено, с гледане отвъд сегашната работа. Иначе забиване в бачкане също си е ограничаващо, вече го писах.
Янечек, изненадвате ме и ти, и Уиш. Викаш- без да се чете и учи и стават нещата. Ми явно има заблудени, дето съветват хората да учат по един нов програмен език на година...или на 6 мес., ако могат...
Зари65, не възприемай нещата като една-единствена игра или едно-единствено влакче, и ако не си в играТА или не си на влакчеТО, то край, вече си извън всичко. Игрите и влакчетата са много - днес си в една игра, а утре можеш да се изключиш от тази игра, да погледаш или да решиш да се включиш в друга. Същото е и с влакчетата - гари и разписания колкото щеш - днес може да хванеш влака за Варна, а след три или пет, или десет години за Видин. Човек сам се приклещва, и то много успешно и благодарение на традиционните послания на индустриалното произвоство, че или си 0 или 1, и то е фатално завинаги. Слава Богу, в реалността нещата не са така, има дори случайно възникващи променливи, които могат да променят гледната точка и дори с цената на сътресения да дадат ново редене на нов пъзел. Иначе е точно като в Опасен чар - траурна музика и на следващия ден те забравят.
А, да, то по времето на Правец 16 новите технологийки излизаха през седмица...
Знаех си, че това ще кажеш, но баща ми се пенсионира миналата година и дотогава ръководеше такива като мъжа ти, нищо че е започнал по времето на перфокартите. И го правеше не само с деца, но и с внуци на шията
Май на вашето семейство децата му идват в повече, дано не позволите и те да се усетят като камък на шиите ви.
Зари65, не възприемай нещата като една-единствена игра или едно-единствено влакче, и ако не си в играТА или не си на влакчеТО, то край, вече си извън всичко. Игрите и влакчетата са много - днес си в една игра, а утре можеш да се изключиш от тази игра, да погледаш или да решиш да се включиш в друга. Същото е и с влакчетата - гари и разписания колкото щеш - днес може да хванеш влака за Варна, а след три или пет, или десет години за Видин. Човек сам се приклещва, и то много успешно и благодарение на традиционните послания на индустриалното произвоство, че или си 0 или 1, и то е фатално завинаги. Слава Богу, в реалността нещата не са така, има дори случайно възникващи променливи, които могат да променят гледната точка и дори с цената на сътресения да дадат ново редене на нов пъзел. Иначе е точно като в Опасен чар - траурна музика и на следващия ден те забравят.
Влакчето няма особено значение, въпроса е да се качиш на някое или да искаш да го направиш, може да е лесно, може да е трудно, а може и да не искаш да го правиш, но да неси признаваш А, да, то по времето на Правец 16 новите технологийки излизаха през седмица...
Знаех си, че това ще кажеш, но баща ми се пенсионира миналата година и дотогава ръководеше такива като мъжа ти, нищо че е започнал по времето на перфокартите. И го правеше не само с деца, но и с внуци на шията
Еми тия, дето ръководят, са на друго ниво, няма нужда да знаят всички детайли. А мъжът ми и в момента се опитва да мине на следващото ниво, защото никой не остава разработчик цял живот, дори и напреднал.
Освен това, както вече писах, в кариерата си има някои критични моменти, когато дори малко неща водят до натрупване.
Ако говоря за себе си, уж моят път е "нищо особено", но има разлика дали път от рода на "нищо особено" ще се върви без сътресения или ще има прекъсвания. С деца, за да постигна ефекта от "нищо особено", вече трудността е в пъти по-голяма. Е, ако жената не е пълен непукист де. А аз не съм. Не съм обгрижващ тип, но и не съм непукист- обичам каквото хвана, да е както трябва. Ако няма да е, предпочитам да не го захващам. По принцип най-малко ме блазни идеята за офис планктон+ деца на градина.
