Andariel и ти ли живееш вече от години в тази друга реалност ... фикшън всичко. Да ... чудих се и се чудих аз защо толкова теоретично захапваш всяка темичка за деца ...
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Там е проблемът- децата не са нещо, което лесно се "разчиства"...иначе мога да разчистя други неща и да си дам зор, но не искам да виждам, че децата плащат цената.
А предимството на таткото е, че имаше кой да му "разчисти" децата едно известно време, за да се концентрира върху работата.
А предимството на таткото е, че имаше кой да му "разчисти" децата едно известно време, за да се концентрира върху работата.
Няма как да се спори, че в кариерно развитие, жените са равнопоставени на мъжете, та дори и без деца. Все още е факт разликата в заплащането, така че съм склонна с тази част от тезата на Мамасита да се съглася. От там нататък, обаче са единици жените, "жертва" на деца, защото просто имат работа, която ги удовлетворява и имат успехи в нея. Тези, които са истински амбициозни и целят върховете или нямат деца, или почти не се грижат сами за тях.
Ако Мамасита имаше заложби и амбиции за върхове, не би родила три деца, а би развивала накой от многото си таланти, за да постигне съвършенство. А това, че е родила първите си две, заради татковците ми е направо смехотворно. Ако не желаеш деца, а искаш кариера, просто не раждаш и ходиш по горещи точки, разследваш, четеш, пишеш, рисуваш, свириш или каквото там те влече.
Не ми допада удобната и позиция, че не е станала велика, все още, заради децата. Не те са избрали да са част от живота и, а тя.
Ако Мамасита имаше заложби и амбиции за върхове, не би родила три деца, а би развивала накой от многото си таланти, за да постигне съвършенство. А това, че е родила първите си две, заради татковците ми е направо смехотворно. Ако не желаеш деца, а искаш кариера, просто не раждаш и ходиш по горещи точки, разследваш, четеш, пишеш, рисуваш, свириш или каквото там те влече.
Не ми допада удобната и позиция, че не е станала велика, все още, заради децата. Не те са избрали да са част от живота и, а тя.
За друг популярен клонинг в името на науката, както нарече дъщеря си, аз поне не се сещам, при това женски.
Женски не, може да е Виктор/ия на Франкенщайн. Това ми е асоциацията с "в името на науката".
Не е ли чудно защо точно това име се използва толкова често в романите на ужаса:)
Уиш, явно си от тия, които са хванали академичната писта и са я следвали без прекъсване. За мен докторската степен би била постижение, защото пътят е друг. След АУБ общо взето повечето работят и се оглеждат няколко години, докато си харесат магистратура, оттам малка част стават доктори, но пак не по писта, а по мерак и желание. Тоест на 27 това ти е била пистата и обичайното състояние. Аз например се бях засилила да си харесвам докторска степен по когнитивна наука в CEU, и тъкмо си мислех как да го осъществя логистично, те взеха, че затвориха университета. Та различно е да правиш степени след дълго мислене кой университет те кефи и кой ти пасва на живота, различно е да хванеш една специалност и да я докараш до последното академично ниво. Аз лично тръгвам от бакалавър с журналистика и бизнес, минах през магистър в друга област, докторската степен, ако я има, не се знае къде ще е, но със сигурност ще е обмислена и не автоматична.
Има хора, които още от детството са си мечтали да имат деца. Като мен
Родих три.
Ако имаше как, щях да имам поне още едно.
Когато децата пораснат още малко, сигурно ще се опитам да стана приемна майка/foster parent/.
Децата никога не са ми пречили да работя, да уча, да чета, да излизам, да имам приятели и прочие.
Не мога да си представя да нямам деца - какво ли щях да правя тогава по различно?
Щях може би повече да работя, повече да уча, повече да излизам - всичко това нямаше да ме направи по- щастлив човек. Напълно съм сигурна.
Родих три.
Ако имаше как, щях да имам поне още едно.
Когато децата пораснат още малко, сигурно ще се опитам да стана приемна майка/foster parent/.
Децата никога не са ми пречили да работя, да уча, да чета, да излизам, да имам приятели и прочие.
Не мога да си представя да нямам деца - какво ли щях да правя тогава по различно?
Щях може би повече да работя, повече да уча, повече да излизам - всичко това нямаше да ме направи по- щастлив човек. Напълно съм сигурна.
Аз забравих вече на кого и защо е темата. :>
Mies, ти няма ли да кажеш нещо по въпроса?
Някои потребителки рязко нямат връзка с реалността. А приоритетите им са тотално сбъркани. Лаладжийстването по форуми дано поне има файда против ставни проблеми на фалангите.
Сирен, би ли споделила в активния си период на възход на кариерата, за колко време пишеше 1 статия? Бас ловя, че винаги си била извън сроковете и си вбесявала всички около теб. Толкоз хаотична "логистика" в медия е равносилно на самоубийство.
Mies, ти няма ли да кажеш нещо по въпроса?
Някои потребителки рязко нямат връзка с реалността. А приоритетите им са тотално сбъркани. Лаладжийстването по форуми дано поне има файда против ставни проблеми на фалангите.
Сирен, би ли споделила в активния си период на възход на кариерата, за колко време пишеше 1 статия? Бас ловя, че винаги си била извън сроковете и си вбесявала всички около теб. Толкоз хаотична "логистика" в медия е равносилно на самоубийство.
Аз се чудя как от една страна "децата не пречат", от друга виждам как наистина деца на 8 се гледат с изисквания и стандарти, все едно са на 4-5 годинки. Някои майки явно си харесват ролята на загрижени квачки, третирайки второкласник все едно е още бебе като за количка...
Ами на някои жени не им пречи да са майки и да не драпат за друго. Нищо лошо не виждам, щом те се чувстват добре. Имат си социален живот с хора със сходно мислене и си им е съвсем добре.
Осемгодишното ми не скача върху мен, изчаква с въпросите, може да се занимава сам. За разлика от 2- и 3-годишното. Ако му кажа "работя", ще разбере.
Сирен, би ли споделила в активния си период на възход на кариерата, за колко време пишеше 1 статия? Бас ловя, че винаги си била извън сроковете и си вбесявала всички около теб. Толкоз хаотична "логистика" в медия е равносилно на самоубийство.
Осемгодишното ми не скача върху мен, изчаква с въпросите, може да се занимава сам. За разлика от 2- и 3-годишното. Ако му кажа "работя", ще разбере.
във форума тонка, в бг мамата