Ми ако не ти тежат много образователните степени, може и да можеш...както казах, лесна е, но не знам защо някои хора срещат големи трудности.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Мне. Аз зная какво искам и си действам по него. Журналистическият занаят никога не е бил в тази графа.
Е второто си е вече на градина, доживях:) много ясно, че има един момент, в който децата е по-добре да си имат свой свят, а не аз да им правя густото на всяка крачка. По-здравословно е някак. Нямам нужда от консултация, а от още една година, докато и третото си поеме пътя и така. А портфейлът ме търпи, именно защото в последните месеци имам участие в дебелината му, главно като удържам децата и оставям време за мислене, доколкото мога.
Останалото вече е друга приказка.
Останалото вече е друга приказка.
Ми то вече 16,30 отива. Тия деца кой ще ги прибира от училища и градини? Портфейлът?
Не знам дали знаете, но е забранено от Женевската конвенция да се използва детски рев за тормоз над пленници. Децата не са задача като задача, понякога буквално ти изсмукват силите от нищо, най-вече с рев и мрънкане. Сори, слаба ми е психиката и не нося. Има огромна разлика с вестникарско дежурство. Там всеки си гони задачите, никой не руши нарочно.
Разбира се, че таткото прибира децата, нали излиза с кола:) прибирането от градина е тривиална дейност.
Иначе третото ми дете съвсем обективно е най-лесно и спокойно. Говоря само с факти, не си измисляйте истории и психологически теории. Просто реве и се тръшка най-малко и има слънчев характер, носи на фрустрация, спи и яде като хората без особени усилия, оправя се, вместо да драматизира. Другите ревяха повече, второто е много драматично.
Разбира се, че таткото прибира децата, нали излиза с кола:) прибирането от градина е тривиална дейност.
Иначе третото ми дете съвсем обективно е най-лесно и спокойно. Говоря само с факти, не си измисляйте истории и психологически теории. Просто реве и се тръшка най-малко и има слънчев характер, носи на фрустрация, спи и яде като хората без особени усилия, оправя се, вместо да драматизира. Другите ревяха повече, второто е много драматично.
Не знам дали знаете, но е забранено от Женевската конвенция да се използва детски рев за тормоз над пленници. Децата не са задача като задача, понякога буквално ти изсмукват силите от нищо, най-вече с рев и мрънкане. Сори, слаба ми е психиката и не нося. Има огромна разлика с вестникарско дежурство. Там всеки си гони задачите, никой не руши нарочно.
Разбира се, че таткото прибира децата, нали излиза с кола:) прибирането от градина е тривиална дейност.
Иначе третото ми дете съвсем обективно е най-лесно и спокойно. Говоря само с факти, не си измисляйте истории и психологически теории. Просто реве и се тръшка най-малко и има слънчев характер, носи на фрустрация, спи и яде като хората без особени усилия, оправя се, вместо да драматизира. Другите ревяха повече, второто е много драматично.
Разбира се, че таткото прибира децата, нали излиза с кола:) прибирането от градина е тривиална дейност.
Иначе третото ми дете съвсем обективно е най-лесно и спокойно. Говоря само с факти, не си измисляйте истории и психологически теории. Просто реве и се тръшка най-малко и има слънчев характер, носи на фрустрация, спи и яде като хората без особени усилия, оправя се, вместо да драматизира. Другите ревяха повече, второто е много драматично.
Е и? Ти без тези деца, какво толкова щеше да направиш? Наистина?
Чела съм ти блога преди време, разбрах коя си, видях какво си писала, ами сори, ама надали щеше да имаш шеметна кариера.
Ами не знам какво ТОЧНО щях да направя. Понякога количествените натрупвания дават качествени изменения. Ако 10 години работиш без прекъсване, след това опциите и предложенията се променят и вече може да се скочи и на следващо ниво. Така че не се знае какво ТОЧНО. Но със сигурност ако ти реват на главата и те подръпват, е доста по-трудно да се хванат тия моменти на късмет и човек да реагира адекватно.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
Даун, това си е блог с цел блогване, защо реши, че по него ще ми определяш кариерата? Нещата са доста различни.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
Даун, това си е блог с цел блогване, защо реши, че по него ще ми определяш кариерата? Нещата са доста различни.
Нататък всички пътища са открити, то и без това започва кризата на средната възраст, та всичко си е както трябва - всички са в пубертета и изтрещяват. Ами не знам какво ТОЧНО щях да направя. Понякога количествените натрупвания дават качествени изменения. Ако 10 години работиш без прекъсване, след това опциите и предложенията се променят и вече може да се скочи и на следващо ниво. Така че не се знае какво ТОЧНО. Но със сигурност ако ти реват на главата и те подръпват, е доста по-трудно да се хванат тия моменти на късмет и човек да реагира адекватно.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
ОК, реши най-накрая, дали си щяла да станеш втора Вирджиния Улф, Ванеса Мей, изкачила Еверест или си ок с децата си. Някак ще им е гадно да прочетат, колко неудовлетворена е била майка им, заради тях. Може би, биха го преглътнали, ако ти преди това си демонстрирала заложби. Тогава можеш да ги цакаш с вина, ама ти някак не си. От твоят блог, съдейки по писанията ти, очаквах повече. Оказа се един напълно скучен и не добре направен.
Ами не знам какво ТОЧНО щях да направя. Понякога количествените натрупвания дават качествени изменения. Ако 10 години работиш без прекъсване, след това опциите и предложенията се променят и вече може да се скочи и на следващо ниво. Така че не се знае какво ТОЧНО. Но със сигурност ако ти реват на главата и те подръпват, е доста по-трудно да се хванат тия моменти на късмет и човек да реагира адекватно.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
Просто защото виждам как също толкова обикновени като мен хора, само защото са там и са на разположение, имат наглед доста лъскави постижения без прекъсване.
ОК, реши най-накрая, дали си щяла да станеш втора Вирджиния Улф, Ванеса Мей, изкачила Еверест или си ок с децата си. Някак ще им е гадно да прочетат, колко неудовлетворена е била майка им, заради тях. Може би, биха го преглътнали, ако ти преди това си демонстрирала заложби. Тогава можеш да ги цакаш с вина, ама ти някак не си. От твоят блог, съдейки по писанията ти, очаквах повече. Оказа се един напълно скучен и не добре направен.
Ми блогът съм си го писала след децата, именно от скука. Имала съм тотални блокажи и доста мрачни дни в тоя период, абе да си го кажем- нормално тежка следродилна депресия. Плюс недоспиване.
Затова говоря от опит, като казвам, че писане както си трябва + деца са несъвместими.
Преди това бях млад репортер и тепърва се учех на каквото имах да се уча. Оттам нататък вече нещата, както казах, стават с натрупване.
Затова говоря от опит, като казвам, че писане както си трябва + деца са несъвместими.
Преди това бях млад репортер и тепърва се учех на каквото имах да се уча. Оттам нататък вече нещата, както казах, стават с натрупване.
Да става какво? Почивам си, какво искаш да стане, за 8 часа да издам роман? да мина на пълен работен ден? Друго? С дете на две се грижа първо за нуждите на детето, а те не позволяват голяма гъвкавост.
Затова говоря от опит, като казвам, че писане както си трябва + деца са несъвместими.