Защо не си отворите една тема за докторати, унивеситети и професионални реализации ? Тази не е темата 
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
залитането в крайности не е окей.
блестящите учени са едни ненормалници,
които са такива поради невъзможност да са нормални ..
а да си нормален не е толкова лесно.
не е добре нито да си абсолютната домакиня ..
с деца и без никакви други способности и възможности за нормален доход, работа,
нито е окей да супер кариерист/ка, без семейство посветен/а изцяло и само на науката или работата ..
златната среда .. без крайности!
блестящите учени са едни ненормалници,
които са такива поради невъзможност да са нормални ..
а да си нормален не е толкова лесно.
не е добре нито да си абсолютната домакиня ..
с деца и без никакви други способности и възможности за нормален доход, работа,
нито е окей да супер кариерист/ка, без семейство посветен/а изцяло и само на науката или работата ..
златната среда .. без крайности!
Защо не си отворите една тема за докторати, унивеситети и професионални реализации ? Тази не е темата
Подобни постове винаги са ми странни. Ти с какво допринесе точно по темата?
Темата се развива и в общи линии участниците в нея я насочват. Ако искаш да смениш ракурса, давай, свободна си да го направиш, ако имаш какво да кажеш.
Незнам, Down Under, ти си "вътрешна", явно знаеш как се пише и какво се пише тук.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Няма обаче форум за стари моми, нито за самотни, а и те си живеят живота вместо да пишат във форуми.
Е не може ли да са на градини и училище и да не работя? Все пак още съм в майчинство с третото- нея къде да я пратя, на луната ли?
Много хора не предполагат колко лесно е, всъщност, да си краен, ограничен, самоцелен.
И колко трудно е да съвместяваш всичко, за да не залиташ в крайности и да се чувстваш добре.
Сирен, сивотата е май само в твоята глава.
Напомняш ми на тийнейджърите дето са пощурели за рейтинг сред връстниците си.
И колко трудно е да съвместяваш всичко, за да не залиташ в крайности и да се чувстваш добре.
Сирен, сивотата е май само в твоята глава.
Напомняш ми на тийнейджърите дето са пощурели за рейтинг сред връстниците си.
Почти се убедих,че е голям зор и лишения да имаш деца.То вярно е лесно -една овца ,едно легло,ама пък и други лесни работи си има животът.Късно е да съм без деца,но сама съм, понякога има човеци наоколо,идват и заминават. Но ме е страх сама-гледам по диреците все връстници налепили.И аз не исках нещата дето писахте, дори да остарявам не искам.Не съм престарила на 62,ама когато се окажеш на ръба на пропастта и ти е време да паднеш като гнила круша е различно усещането.Всичко съм давала за децата си докато можех. Сега не мисля баш същото. Има и нещо друго.Чета за него тук.Само не знам дали си става това другото ,дали е по-хубаво от семейството.
Незнам, Down Under, ти си "вътрешна", явно знаеш как се пише и какво се пише тук.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Чак пък засрамена. Пусни го пак. Каква ти е драмата?
Mies, няма нужда да се фръцваш и да кокетничиш. Ако търсиш място под слънцето, няма как да стане с фръцкане, защото тук отдавна не се впечатляваме от такива чупки и стойки. Имаш за казване - казваш. Нямаш за казване, но искаш да ти обърнат внимание - пишеш някаква глупост и готово.
Каква ти е драмата?
Защо не си отворите една тема за докторати, унивеситети и професионални реализации ? Тази не е темата
Почти се убедих,че е голям зор и лишения да имаш деца.То вярно е лесно -една овца ,едно легло,ама пък и други лесни работи си има животът.Късно е да съм без деца,но сама съм, понякога има човеци наоколо,идват и заминават. Но ме е страх сама-гледам по диреците все връстници налепили.И аз не исках нещата дето писахте, дори да остарявам не искам.Не съм престарила на 62,ама когато се окажеш на ръба на пропастта и ти е време да паднеш като гнила круша е различно усещането.Всичко съм давала за децата си докато можех. Сега не мисля баш същото. Има и нещо друго.Чета за него тук.Само не знам дали си става това другото ,дали е по-хубаво от семейството.
Ако имаш деца, просто се развиваш като човешко същество в посоката на майка, не можеш да ги игнорираш от живота си и те стават по-важни от самата теб. Пак можеш да правиш други работи (излизания, образование, приятели, културни интереси), но основната посока е родителската. Например, вместо да отидеш на гледаш Бекет в Народния театър, ще отидеш в Кукления театър с децата. Или на морето ще избереш комплекс, където ходят семейства с деца, не романтичен оазис или екстремен клуб, нудистки плаж. Ако избираш работа, ще заложиш на сигурността (постоянна, с постоянно работно време, удобно за семейство), вместо договор и предизвикателств
Ако не беше обаче взела решението да имаш семейство и деца, посоката щеше да е различна. За това говоря.