Защо не си отворите една тема за докторати, унивеситети и професионални реализации ? Тази не е темата 
Вместо да я дискутирате нея, Янечек, дайте примери със себе си.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
А за какво е, извинявай, темата? Защото на питането "какво щеше да е ако баба ми беше с дръжка", някои отговориха, че щяха да са защитили докторат и да са стигнали Килиманджарото в кариерата, което си е по темата.
Вместо да я дискутирате нея, Янечек, дайте примери със себе си.
Защо вместо да отида да гледам Бекет, ще отида на куклен театър? Не че ще гледам Бекет, но миналия вторник гледах друг театър за възрастни, което не ми пречи в неделя да водя малкия на куклен театър. Много е тъпо това или-или, при положение че може и двете, ако децата ви пречат даже на театъра, не знам какво да кажа, освен че сте супер зле.
Ако имаш деца, просто се развиваш като човешко същество в посоката на майка, не можеш да ги игнорираш от живота си и те стават по-важни от самата теб. Пак можеш да правиш други работи (излизания, образование, приятели, културни интереси), но основната посока е родителската. Например, вместо да отидеш на гледаш Бекет в Народния театър, ще отидеш в Кукления театър с децата. Или на морето ще избереш комплекс, където ходят семейства с деца, не романтичен оазис или екстремен клуб, нудистки плаж. Ако избираш работа, ще заложиш на сигурността (постоянна, с постоянно работно време, удобно за семейство), вместо договор и предизвикателств
Ако не беше обаче взела решението да имаш семейство и деца, посоката щеше да е различна. За това говоря.
Ако не беше обаче взела решението да имаш семейство и деца, посоката щеше да е различна. За това говоря.
Не съм си чупила хатъра и да следвам стереотипи. Ходила съм си като ми поотрасна дечколинката на каквото си поискам (не понасям пищящи детски сбирки, градинки, кудкудящи майки) и не съм си жертвала заради нея интересите. На море я заведох, когато беше чак първи или втори клас клас. Аз самата не понасям "ходене на море" и за мен си беше голяма саможертва. А камо ли пък на море с деца – ужас. Работата/работите ги избирам според потенциала и целите си, не според детето.
Чини ми се, че затова си тъй потисната от децата. Ми не следвай очакванията и шаблоните за гледане на деца, създай си твой модел и включи в него и себе си, своите нужди, интереси и тези на детето. Осакатявайки себе си, осакатяваш и детето.
Няма как да знаем какво би станало в другия крачол на времето, в което сме решили да останем без деца. Всъщност целият живот е поредица от разклонения и понякога най-малкото на пръв поглед решение води до изцяло друга съдба.
Абсолютно против съм обаче личните неуспехи и не-постижения да се оправдават с деца, защото вярвам, че няма как поне малко да не намразиш това, което считаш, че те е спряло по пътя ти. Предостатъчно книги и филми има за майки с болни амбиции, които си избиват фрустрациите върху децата си. Ей тъй, помежду другото, понякога преоблечено като любов и загриженост.
Абсолютно против съм обаче личните неуспехи и не-постижения да се оправдават с деца, защото вярвам, че няма как поне малко да не намразиш това, което считаш, че те е спряло по пътя ти. Предостатъчно книги и филми има за майки с болни амбиции, които си избиват фрустрациите върху децата си. Ей тъй, помежду другото, понякога преоблечено като любов и загриженост.
Незнам, Down Under, ти си "вътрешна", явно знаеш как се пише и какво се пише тук.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Излизам засрамена, продължавайте да си дискутирате тук 3-5 човека, които се познавате явно от години, знаете си житейските драми, четете си блоговете, сигурно и фейсбуквате между другото.
Предишният ми постинг, които не си прочела, казваше нещо, което мислех по темата, която отворих.
Чак пък засрамена. Пусни го пак. Каква ти е драмата?
Тази на The Siren of Titan не ти е достатъчна, за да прекараш добре деня си Защо вместо да отида да гледам Бекет, ще отида на куклен театър? Не че ще гледам Бекет, но миналия вторник гледах друг театър за възрастни, което не ми пречи в неделя да водя малкия на куклен театър. Много е тъпо това или-или, при положение че може и двете, ако децата ви пречат даже на театъра, не знам какво да кажа, освен че сте супер зле.
Не ми напомняйте за куклен театър, защото по едно време имах чувството, че само не спим там - всяка неделя бяхме на Гурко, а когато попораснаха малко и ремонтътна Младежкия завърши, започнахме и там да ходим. Някои постановки ги гледахме по два пъти. Кой какво прави, ние все на театър бяхме. Беше ми втръснало, ама какво да се прави, по-добре на театър, отколкото... знам ли, отколкото всичко друго, не можех да им откажа, бяха запленени от сцената и винааги трябваше да купувам билети за втория ред по средата.
Ако имаш деца, просто се развиваш като човешко същество в посоката на майка, не можеш да ги игнорираш от живота си и те стават по-важни от самата теб. Пак можеш да правиш други работи (излизания, образование, приятели, културни интереси), но основната посока е родителската. Например, вместо да отидеш на гледаш Бекет в Народния театър, ще отидеш в Кукления театър с децата. Или на морето ще избереш комплекс, където ходят семейства с деца, не романтичен оазис или екстремен клуб, нудистки плаж. Ако избираш работа, ще заложиш на сигурността (постоянна, с постоянно работно време, удобно за семейство), вместо договор и предизвикателств
Ако не беше обаче взела решението да имаш семейство и деца, посоката щеше да е различна. За това говоря.
Ако не беше обаче взела решението да имаш семейство и деца, посоката щеше да е различна. За това говоря.
Не съм си чупила хатъра и да следвам стереотипи. Ходила съм си като ми поотрасна дечколинката на каквото си поискам (не понасям пищящи детски сбирки, градинки, кудкудящи майки) и не съм си жертвала заради нея интересите. На море я заведох, когато беше чак първи или втори клас клас. Аз самата не понасям "ходене на море" и за мен си беше голяма саможертва. А камо ли пък на море с деца – ужас. Работата/работите ги избирам според потенциала и целите си, не според детето.
Чини ми се, че затова си тъй потисната от децата. Ми не следвай очакванията и шаблоните за гледане на деца, създай си твой модел и включи в него и себе си, своите нужди, интереси и тези на детето. Осакатявайки себе си, осакатяваш и детето.
Ти не си обичала море, ами хубаво. Това са само примери за "посока".
Ти си свободолюбива, още по-хубаво. Мъкнеш децето си там, където на теб ти интересно. Моделираш го по свой образ и подобие. Същото ли е да се отиде на нудистки плаж с дете на 7-10 години и сам ? Същото ли е да се отиде на Ком - Емине с малко дете, отколкото сам ? Представям си също как отиваш да скачаш с параплан от Комините, а детето ти те чака долу ? Можеш разира се и сама да го направиш ? Или защо не се възползваш максимално от представяне на нова книга в културен център, мъкнейки малкото си човече, вместо да "правиш" контакти и обсъждаш книгата с автора й ?
Кой ти каза, че става въпрос за осакатяване на детето обаче ? Кой ти каза, че аз съм осакатена ?
Много обичате да давате квалификации тук. Да вкарвате виртуалните образи в модели, сравнявайки със себе си.
Не те сравнявам с никого и не те карам да правиш нищо като мен или някой друг от форума, Mies.
Питаш ни, отговаряме.
Напомни ме на една потребителка от форум преди години. Аз отдавна пиша по различни форуми, но отскоро в този, та тя се опитваше да ме убеди колко не съм била като виртуалния си образ и нямало как да съм такава. То не е нужно някой да го вярва или да се доказа.
Е, то вярно, че човек изхожда от себе си, но нали затова пита и пише на подобни места, за да прочете и срещне и различни от него хора и мнения, да му помогнат да се погледне отстрани и опознае.
Не го приемай като обида, а като начин да ти кажа, че не е нужно да се чувстваш нещастна, защото си решила, че трябва да се раздадеш изцяло за детето си.
Питаш ни, отговаряме.
Напомни ме на една потребителка от форум преди години. Аз отдавна пиша по различни форуми, но отскоро в този, та тя се опитваше да ме убеди колко не съм била като виртуалния си образ и нямало как да съм такава.
То не е нужно някой да го вярва или да се доказа.Е, то вярно, че човек изхожда от себе си, но нали затова пита и пише на подобни места, за да прочете и срещне и различни от него хора и мнения, да му помогнат да се погледне отстрани и опознае.
Не го приемай като обида, а като начин да ти кажа, че не е нужно да се чувстваш нещастна, защото си решила, че трябва да се раздадеш изцяло за детето си.
Истината е, че няма да отидете нито на Бекет, нито в Кукления. Ще останете в бг-мамма да обяснявате как се живее в перфектното семейство с деца.
Хм, предвид предишните ѝ теми, целта на тази е по-скоро автотерапевтична. Което е добре- така ще излее поне част от насъбраната неудовлетвореност, което ще спаси домочадието ѝ от удар с тежък предмет по главата, а нея от търсене на алиби, адвокат и място, на което да скрие труповете.
Ми да напише, де. А дано. Но то не е толкова лесно да вкараш емоциите на всички пишещи в един текст, дори и да им копираш дословно мненията.
П.П. Mies, ако копираш мненията ми и ги открия в нечий чужд текст из интернет, имай предвид, че съм запозната добре с авторските права и ще бъдеш "нашмулена".
П.П. Mies, ако копираш мненията ми и ги открия в нечий чужд текст из интернет, имай предвид, че съм запозната добре с авторските права и ще бъдеш "нашмулена".
Абе златната среда подозрително мирише на офис планктон...
като не можеш да живееш извън работната атмосфера и работата ти превзема съзнанието изцяло ..
да е изключителен човек въобще не е толкова трудно .. въпроса е, че като станеш изключителен започваш да си изключителен по принцип и да не се вписваш никъде .. а това е по лошо от колкото да си планктон
