Живот без семейство и деца

Ми всъщност това правят ..по-добрите. Млатят като шантави вечер и уикенда. Иначе са аут много бързо.
 
Средните и по-надолу може би да минават с наученото на работа. Не знам за тях, честно.

 Ако нямах деца, все щях да се чувствам  нещастна, че нямам деца. За себе си съм сигурна и съм още по-сигурна, че щях да си осиновя, ако съм пропуснала биологичната възможност да имам деца. Аз твърдо вярвам обаче, че майката не бива да се раздава прекалено за децата си, за да не се опустоши емоционално. Твърдо препоръчвам децата да се дават на детска градина, да се ползват баби и всякаква налична помощ, майката да работи, да излиза с приятели, да си взима романтични уикенди с половината без децата. Животът с деца трябва да е приятен, а не да е нон стоп битовизъм, защото си длъжен да изпълни о нечии очаквания. Тогава няма и да си задаваме въпроса - живот без деца по-добър ли щеше да е?

[Отделно от горното смятам, че не е нормално да искаш да си най-добрият в професията или да имаш най-образованиео и възпитанието деца. Това за мен говори за някакви дефицити. За мен нормалното е да си щастлив, че децата са ти добре, че имаш работа  и храна. Просто да си доволен.

Важното е да няма дисонанс между качествата на индивида и способността му да отгледа дете и желанието за такова, всичко друго не подлежи на осъждане. Все пак не от всяко дърво свирка става.
Не знам защо непременно хората, които не искат да имат и е било личен избор, биват осъждани като егоисти. Възможно е една част от тях да не желаят, защото са наясно, че не стават за родители, че не биха могли да отгледат стойностни индивиди и тогава решението им според мен заслужава адмирации и не ги прави фабрика за лайна. Точно с помощта на такива, които създават живот, а не са годни да бъдат родители "се произвеждат" лайната.

 Понеделник. Новото създание с дългата коса е голяма работа. Постоянно тича наляво-надясно и ме следва. Не ми харесва така, не ми е до компания. Желая да си седи при другите животни… Днес е облачно, духа източен вятър, мисля, че ще ни завали. Нас? Откъде я извадих тази дума? — а, сега си спомням, новото същество я използва.

Вторник. Изследвахме водопада. Това е най-чудното нещо на света. Новото същество го нарече Ниагарския Водопад, защо, не знам. Каза, че му изглеждал като Ниагарски водопад. Това не е никаква причина, глупаво е. Нямам шанса да наименувам нещата сам. Новото създание им измисля имена още щом се появят и аз нямам шанс за протест. И все под един и същ претекст, просто, защото му изглеждат като такива. Например додо. Каза, че още щом го видяла, вече му изглеждала като това, от пръв поглед си било додо. Разбира се, че всяко нещо трябва да си има име. Това ме тормози, някак си, не е на хубаво. Додо! Изглежда като додо, колкото и аз.

Сряда. Построих подслон, който да ме пази от дъжда, но и така не ме оставя намира. Новото създание ми досажда. Когато се опитах да изкопая дупка за водата, то реши да погледне вътре, разсипа я навсякъде с дланите си и изписка, като останалите животни, когато са в стрес. Бих искал да не говори, но то не спира. Звучи като плисък на падащо във вода животно, като празнословие, но не мисля, че е така. Никога преди това не съм чувал човешки глас, а всеки нов и странен звук ми се натрапва в тишината и ми звучи като нещо фалшиво. А този нов звук е толкова близък за мен, на раменете ми е, в ушите, първо тук, после там, а аз съм свикнал да чувам само отдалечени от мен звуци.

.......


Неделя. Той си седи все още горе. Изглежда си почива. Може пък да хитрува: Неделята не е за почивка, за тази работа си има събота. Изглежда ми като създание, което е по-заинтригувано да почива, отколкото за каквото и да било друго. Бих се уморила да си почивам толкова дълго. Уморявам се дори да седя и да гледам дървото. Чудя се какво прави толкова, а не виждам да прави каквото и да било.

...
 Има лош вкус и не е мил. Когато отидох там вчера вечерта в сумрака, той клечеше и се опитваше да хване малките рибки, които си играеха в езерцето и трябваше да го замеря с пръст, за да го накарам да се качи пак на дървото и да ги остави намира. Чудех се за какво му е това? Нямаше ли сърце? Нямаше ли грам състрадание у него към тези малки същества? Може ли да е направен за тази ужасна работа? Изглежда да. Една от буците пръст го уцели по ухото и той каза нещо. Потреперих, това беше първият път, когато чух реч, освен моята. Не можах да разбера думите, но тонът беше ясен.

Когато открих, че може да говори, в мен се разгоря нов интерес към него, обичах да говоря, говорех по цял ден и през нощта, докато спях и ми беше интересно, но когато намерих още един, щеше да ми е два пъти по-интересно и нямаше да се спра, само да поисках.

Ако това влечуго е мъж, то то не е то, нали така? Не е граматически правилно, нали? Мисля, че трябва да е той, неговият и т.н. Добре де, ако реша, че това е мъж, бих ли могла да му викам Той, докато не измисля нещо по-подходящо? Ох, трудно е с толкова много несигурности.

Неделя, на следващата седмица. През цялата седмица се разхождах подир него и се стараех да ме забележи. Трябваше да започна разговор, тъй като Той беше срамежлив, но тогава не знаех. Изглежда беше благодарен, че съм покрай него, използвах „Ние“, тъй като той не се ласкаеше, че го изключвам.

Сряда. Вече се познаваме добре, завързвахме все по-добро и по-добро познанство. Вече не се старае да ме избягва, което е добър знак и показва, че му харесва да е с мен. Това ме ласкае и аз се опитвам да му бъда полезна, когато мога и така да спечеля уважението му.

През последният ден два цялата работа по наименоването на нещата беше в моите ръце, това трябва да е голямо облекчение за него, тъй като Той нямаше грам талант в тази област и ми бе изключително признателен. Той не можа да измисли рационално име за себе си, но аз не го оставих да забележи своя дефект. Винаги когато някое създание се изправи пред очите ми, аз му измислях име, преди Той дори да почувства неудобството от тишината. И така му спестявах редица неудобства. Нямам неговия дефект.


......

 Понеделник, по обед. Ако има нещо на тази планета, от което тя да не се интересува, то не е в моя списък. Има толкова много животни, към които съм безразличен, но не и Тя. За нея няма значение, тя мисли за всичките, мисли си, че всички са съкровища, всяко ново е добре дошло.

Когато в лагера дойде могъщият бронтозавър, тя го изгледа като свое собствено завоевание, помислих, че иде гибелта ни, ето един добър пример за липсата на хармония между нашите възгледи за нещата. Тя искаше да се запознае с него, аз исках да избягам.


...

40 години по-късно

Това е моята молитва, това е моят копнеж, нека продължим живота си заедно, копнеж, който няма да умре на земята, а ще бъде в сърцето на всяка жена, която обича, до края на дните и ще бъде назована с моето име.

Но ако някой от нас трябва да си отиде по-скоро от другия, то нека бъда аз, той е силен, аз — слаба, не съм му толкова необходима, колкото той на мен, живот без него, не би бил живот, как бих могла да го живея! Тази молитва е безсмъртна и няма да погине, заедно с мен. Аз съм първата жена, но и последната ще я повтаря.
На Гроба на Ева

Там, където бе тя, бе Рая.

Отговарям само на Вашите 19 мнения по темата, 45 страници нямам нерви да прочета. Прочетох, че имало някаква житейска драма със Сирен, но след като не е пуснала отделна тема, допускам, че се намира на приказка, а не търси коментари насочени към нейния въпрос/проблем.

И така, няколко неща:

1. докторантурите са образователни степени. Като всички образователни степени са просто една тапия. Има значение какво е научил човек, което в известен смисъл е свързано и с кой университет/институция издава тапията, кой е в комисията и т.н. За моята докторска диплома примерно ми пука толкова малко, че мога да си избърша някои не особено чисти части с нея. И това е, защото е издадена в България. Но самата ми дисертация е добра и съм доволен от нея. И един от оценяващите е световен специалист в областта и ми беше преподавал много години преди да се случи така, че да ми стане и оценяващ. Неговата рецензия, бележки, книжката, която ми подари и надписа лично - това струва за мен колкото 10 професорски тапии (вече и такива издават).

В България ситуацията с докторските и всички други степени е много кофти. Преди години имаше един орган ВАК, който допускаше само некадърници с големи връзки да растат академично, вкл. и да защитават докторантури. С първия кабинет на Бойко го махнаха ВАК и резултатът сега е, че всички некадърници - и тези с големи връзки, и тези с мънички започнаха да си печатат докторантури. Но това не значи, че докторската степен е нищо. Същото е като с бизнеса - по принцип успешен печеливш бизнес да направиш не е лесно. Да, у нас го правят мутри и измамници, но това не отнема от ценността по принцип. С други думи - направете една докторантура в ivy league университет и пак кажете, че е просто "административно" какво беше. Никога няма да успеете. Не без деца, ако ще стипендията да Ви платят - няма да можете, убеден съм.

Защото:

"Под развитие разбирам "себе-развитие": да бъдеш себе си, да израстнеш духовно, физически и умствено, според това, което те е дарила природата"

2. В края на деня (както викат на ингилизки) Вие нямате никакви идеи и мечти. Една мечтичка дори не видях! "Себеразвитие" е куха приказка на драскачите на мотивационно-психологически книжки, които взимат парите на скучаещите домакини и прекалено богатите (по незаслужен начин) парвенюта. Поне да бяхте казали "себеактуализация" по Маслоу, ама то... Една мечта да имахте, една цел, дори една вяра само...

"Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
 
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
 
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
 
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
 
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
 
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
 
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
 
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

(Н.В.)


Стихове пишете ли тъй както умеете? А някой чете ли ги?

Бихте ли летели с пробна машина в небето? А във взривна ракета бихте ли влезли?

Бихте ли се спускали до дъното на окена, бихте ли покорявали 8-хилядници?

Бихте ли пребродили Африка за да откриете нов тип насекомо?

Бихте ли изобретили нещо ново?

Бихте ли умрели за вярата си?


Професионалната и академичната реализация е нещо, с което хората, които са го споменали, очевидно се гордеят и не сте Вие човекът, който ще ги принизява тези успехи, след като можете само някакво абстрактно "себе-развитие" да предложите в замяна. Себеразвитието в общия случай е на мързеливия човек да си седи пред телевизора, защото ако горяхте с жив пламък, задушен от битовизми и деца, щяхте да го кажете какво е това, за което нямате сили и време, щяхте да посочите конкретно каква кариера, какво (себе)развитие или каква мечта сте предали заради децата.  

Опитах се деликатно да Ви го кажа в предишен пост, но някои приказки ме ядосаха леко, така че ето директно - добре е, че имате деца, с които можете да оправдаете липсата си на реализация, защото ако нямахте такива - тогава с какво щяхте да я оправдаете? В този смисъл правите същото като тези, които са намерили своята реализация в децата (в което само по себе си няма нищо лошо), само дето вкарвате и някаква нелепа претенция. Не го правете последното. Лъжете само себе си така...

Когато човек си намери правилната половинка - своята си, тази, която го допълва и прави цял - изобщо не си задава такива въпроси "какво щеше да е ако..." И семейството (децата включително) са най-важното нещо, което е постигнал в живота - но, което е по-съществено - те са най-важното нещо,което би искал да постигне... онова, което осмисля всички останали. Работата - дори когато е творческа, интересна любима - се превръща първо в средство да поддържа важното - семейството - и на второ място - в лично забавление. Не защото така трябва - понеже това е единствения избор, който някога би могъл да се чувства като личен. Всичко различно би могло да е само външно наложено, насила.
Уви, рецепта за това - за намиране, първоначално, на верния партньор - на онзи, с който заедно ще се променя в една и съща посока... не ми е известна.
Въпрос на късмет, предполагам.
Но ако някъде по пътя единият се промени в една посока (всички се изменяме с възрастта, да - при това далеч не само и дори не основно физически) - а другият - в напълно различна... Е, тогава се оказва, че краката се опитват да ги носят в различни посоки - а те насила се влачат в някаква средна, газейки безогледно препятствията, спъвайки се - без да повдигнат другия, с огромни усилия, някъде уж един до друг, а всъщност на разстояние. И децата, препъващи се по средата, лашкащи се ту наляво, ту надясно, не са ценност, която по естествен път се поддържа между двамата, крачещи един до друг, а тежест, който някой трябва периодично да се отклони да повдигне... с цената на много усилия и лутане и загуба на без друго липсваща енергия... И да, тогава е трудно и хората се питат какво би било... ако поначало си бяха вървели всеки по своя си път, без да си турга каишка, дърпаща го в погрешна - за него - посока.


ПП
bgtatko81
, ако "81"-о е годината на раждане...  (  не намерих свалящо шапка емотиконче). Не очаквах, че има хора на такава възраст, които да познават Вапцаров...

Дано не е ирония, защото Вапцаров и сред по- млади има фенове : ))

П.П. Пише се парвеню.

Много мило експозе, благодаря Не съм искала да ви ядосвам, простете! Нямам оправдание за провала си

Представете си, че се случва на някои индивиди да нямат призвание да са реализирани професионално и семейно. Не е достатъчно, не е това, което тяхната природа изисква. Осъзнават след много години, че не са искали това. Може да се правили избори, когато са били млади, под влиянието на семейните и обществените ценности, без да са осмислили решението си и неосъзнавайки го.

Случвало ви се е да срещате хора, които имат деца, семейство от години и откриват, че са гейове/лесбийки, например, които разбират че са такива в зряла възраст. Или хора, които правят радикален завой в живота си и от успешни кариери в престижни области, отиват да живеят на село и да гледат животни, да садят домати или пък стават мисионери в развиващите се страни. Имам и познати семейства, където родителите се разделят, защото единият иска да живее в България при семейството си, а другият емигрира. И това се случва в късен стадий на семейния им живот и не защото не се обичат, ами защото ги влечат различни работи.

Животът на хората някак не е праволинеен и предопределен. Могат да вземат решения, които да са в противоречие с по-ранни такива техни. Могат и да не вземат решения, пазят статуквото по инерция /или докато смърта ги раздели/.

п.п. не са мои твърденията, че децата пречат на нещо си, темата и пишещите я развиха така. Аз просто исках да знам дали има други хора, които виждат живота си различно или отстояват до край многогодишните си избори.

Втори п.п. Щях да го питам Вапцаров какво мисли по въпроса, ако не беше загинал толкова млад. Не е имал време да преосмисли светогледа си. 

Марк Твен и Никола Вапцаров за завършек. Браво, много силно! 

Приключихме ли с житието на жалкото wannabe The Siren of Titan?

"A purpose of human life, no matter who is controlling it, is to love whoever is around to be loved."

Авторке, какъв ти е проблемът? Пишеш някакви глупости ширпотреба, все едно си се нагълтала с мотивациони книжки от типа Монахът, който продаде .своето ферари, както и разни филмчета по НГ и ТЛС за всякакви откачалки. На колко години си? Ако си в кризата на средната възраст, най-добре спри всякакви мотивационни шитни и се захващай с нещо, ако ще да е да кОпаш с мотиката пред входа на блока. Ако си в дълбока д епресия - отивай на психиатър. Ако просто се чудиш къде да се почешеш, защото ти е скучен животът, със сигурност скоро ще се случи нещо, което ще те размърда, ако не се размърдаш сега. С вде думи, не ни занимавай с щуротии, защото не сме в пубертета. В момента ми приличаш на екземпляр от приказката "оправданието е като г.за - всеки си го има". Чуждите животи няма как да станат оправдание за твоя живот, така че няма нужда да ги използваш, за да оправдаеш своите действия или бездействия.

Случва се. При това, нерядко. И доколкото безплатният обяд е все още само в мечтите ни, тези индивиди нямат особено богат избор- могат или тихо с достойнство да изсърбат това, което са надробили, или докато сърбат, да врещят гръмогласно, или да се гръмнат.

Абе, Кристина, ти с много лека ръка го раздаваш това определение за дефицитите. Дефицити имаше според теб и жена, която иска повече от три деца, а сигурно и за други случаи си го казвала. Още малко, и половината свят според тебе ще се окаже дефицитен.

----
Ако ще слушаме оправдания, искам си Мамасита. Ако не друго, тя казва нещо, докато авторката на темата не казва почти нищо съществено в повтарящите се свои мнения в тази тема.
И да, и според мен Мамасита пише добре. Достатъчно добре във всеки случай.

Който иска повече от три деца ги ражда и не му пука  дали за мен това е прекал2но. След като във всяка тема се дърлиш за това с мен, за мен имаш и ти проблем с това да се грижиш за повече от три деца. Едно е да искаш, друго е да го направиш. Същото е и с професията -който иска го прави, който не иска търси причини.
По темата - леля ми не е искала деца и не се е омъжила. Не съжалява за избора си, но иска грижи от мен. Аз съм ок с това защото тя ме е подкрепяла поне емоционално, за разлика от майка ми.

Ау! Две теми са "всяка тема"!