Живот без семейство и деца

Ако изобщо има някаква връзка, тя би следвало да е в обратна посока.
Самотните хищници (дори и мъжките ) поемат много по-МАЛКО рискове. И най-малкото нараняване може да е равносилно на гладна смърт. Няма кой да ги замени и подкрепи - дори и за малко. Затова всеки рисков ход просто се заобикаля. Хищниците, живеещи в общност, поемат много по-големи рискове (отделен индивид). Ако нещо стане другите от групата ще поемат. Човек, който няма на кой да се опре в случай на неуспех, едва ли би предприел рискова стъпка - с рискуване с нов проект, поприще и каквото там искаш. Паднеш ли, ако си сам и няма кой да те повдигне... просто си оставаш паднал. А после ставаш храна за червеи.




Всъщност е точно обратното. Няма предимство - получава, ефективно, по-малко с/о вложеното време. Като пари, като признание - все едно - но е по-малко. Влага цялото си време, а получава колкото теб - т.е. полувава, примерно, на 1/3 от теб за 1-ца време.

Да, де ясно. Ама това е почин, който се ползва от по-прости началници (обикновено на по-ниско ниво), за да те държат "под напрежение". На такова място не се вирее и всеки с поне малко потенциал бяга своевременно.
Иначе и в личния живот се срещат много такива "градивни критикари". Ми не, мерси, по-далече.

Не знам, за мен си е напълно реалистична цел например да искам да пиша по-сложно и специализирано съдържание за повече пари. И затова се местя, намирайки си хора, които ценят това, което правя, вместо да намират кусури.

Щото например е доста обидно да съм вложила време и труд да се науча на техники и мислене, а да се окажа с шеф, който иска нещо по-просто и некачествено, така че вместо да цени качествата ми, ще ми набие канчето, че за нищо не ставам. В такива случаи не си правя извода, че той е прав, а аз имам прекалено самочувствие, ами си търся човек, който да ме оцени. В тоя ред на мисли наистина е по-вероятно да се пласирам във Форбс, а да ме отхвърлят в драскаческите сайтове (между другото, доста често са ме отхвърляли по драскачески сайтове, именно защото НЕ МОГА лесно да се впиша в нивото на уеб драскач).

Сакън недей, ти току-що описа офис планктона. 

Реалистично, колко години можеш да изкараш така? Нали се сещате, че това не е "финансова независимост", а е връх на зависимостта, защото и времето ти е заето? Утре те заменят, години си ръбал на една работа, четенето след работа е табу, щото сме си гледали кефа...и какво правим?

Същото, което прави и една жена, която не е работила в последните 5-6 години, защото е гледала деца- разчита на мъжа си, стиска палци, намира си друга, не особено претенциозна работа, която ѝ носи някакви доходи и я удовлетоврява.

Разбира се, че тук има много клишета.
Собствената ми сестра е така. Сама. Без семейство в смисъла на съпруг и деца.
Какво прави ли? Всичко, което реши, че иска да направи. Не, не е кариеристка. Работи си нормална работа, просто има свободата да избира. Дали да отиде по-късно или по-рано на работа, дали да си тръгне по-рано или по-късно (не гони режим, не взима деца, не бърза за пазар-готвене). Излиза, или си готви-както и хрумне точно и както иска.  Закъснява или се прибира рано-както и се иска в момента. Лежи до късно или става рано-както и се иска. Ходи на танци, ходи на йога, пътува (не круизи и невероятно скъпи места, а съвсем нормални), не инвестира в бижута. Не е закачена за колата си (както съм аз-семейната с деца, защото бързам да закарам или прибера някой), кеф и с кола, кеф и пеша. Ходенето някъде на почивка е свързано с моментно хрумване също така-решава, хвърля два парцала в чантата и тръгва. Има ужасно много приятели (моите се броят на пръстите на едната ми ръка), вечно има с кой къде да отиде (за разлика от мен, която все трябва да стикова с някой нещо). Животът и не е подчинен на всички онези клишета за "старата мома" и си живее съвсем чудесно, спокойно, интересно и задоволително за нея, необременено.
Имам и такава колега, едно към  едно.  Споделяйки какво мисля да сготвя (неангажиращ разговор в почивката), ми каза съвсем откровено-не мога да си представя да трябва сега да се прибера и да мисля за сто неща-пък какво да им сготвя, пък кога, защо, абсурд, казва, не е за мен (има още време да стане семейна, ама си чука на вратата възрастта и, в която ще стане почти невъзможно, та не изглежда да е само поза, т.е. беше съвсем искрена в думите си).
И въобще не става дума за някакви таланти и развитието им-съвсем нормални хора, като мен. Просто са избрали да нямат деца, не са срещнали мъжа по някаква причина, живеят си и така добре.
[/quote]


Описанието малко ми звучи като фабрика за ла**а.
Отпред - храна, отзад - знаем какво, а по средата... нищо.



Нея наистина никой никога не е нарекъл "мама"...
Но портретът й виси туку срещу входа на ДМТ вече близо 40 години (аз по-назад не помня това място понеже).
Живият спомен за нея беше цветен в думите на моята баба - и аз съм ги запомнила, разказвам ги на моя Вряк когато всеки път на минаване докосване портретите...

Кой ще помни твоята сестра - след 1-2 дядовци време? Нейният портрет къде ще е? Кой ще свежда поглед пред него? Какво друго ще остави, освен л**а и храна за червеи? Като мине някой век от смъртта й ще я цитира ли някой в някой форум?

Не, човек не бива да живее само в името на това, което ще остави. В никой случай.
Но пък е и тъпо целенасочено да живее така, че от него гарантирано да не остане нищо -сякаш единствената причина да съществува Света е да му осигури забавление...

Имам една бездетна пра-пра леля в семейството. Никой не я споменава с лошо- била е учителка. Все пак тия, които имат деца, няма да цензурират от живота на децата си бездетните сестри и братя, нали? Моите деца ще носят спомена за тия, които са нямали деца. Всеки може да докосне с нещо нечий живот, дори без да е биологична майка.

Уиш, а какво правим, ако неработещата майка в уж неработните години е развила интересни способности, докато офис планктонът си е изпържил мозъка от бачкане? Никога не се знае кой ще е по-конкурентен...

Нали не се очаква да седна да рева, ако ме заменят?! Имам си професия, ще намеря друго място за планктонския ми дирник.  

Извинете за отклонението, но от вчера място не мога да си намеря да се чудя как се казва номер 3 на Сирената, кръстено на нАуката.

Ако всички стоящи си вкъщи са като теб, Сирен, няма да са особено конкурентни.

След 5000 години може и човечеството да не съществува, та няма да се знае и Бетовен кой е. Суета на суетите, всичко е суета. Дори и да имаш деца, идва ден, в който умира последният човек, който те е познавал. И това е.

Олее, недей сега, че ще те нарекат гнусна и невъзпитана. Истината не ухае.

И какво точно разбираш под конкурентен?

Нали все пак трябва да си оправдае съществуването на нечий офисно-планктонен гръб . Тя е възвишена жертва, чакаща момента да се освободи от всичко и да направи гениално нещо, до тогава, офисният и планктон ще я спонсорира.