Живот без семейство и деца

  • 76 690
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 945
  • Мнения: 30 802
Кристина, за теб все си мисля, че скоро би трябвало да ти дойде вдъхновението и да скочиш с двата крака в свободната практика.

А за жилището не ми се говори, направо плача, като си представя какво старомоминско жилище щях да имам (с лимоново дръвче, свободно летящи канарчета и тапети на огромни орхидеи, и всичко в лилаво, да контрастира с лимоните и канарчетата- и с роялче, също лилаво) и какво е сега (функционално обиталище за човешки зверове).

# 946
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 291
Аз съм планктон, които изплаща жилище, имам и две деца не свръх обградени. Трябва ли да съм нещастна? Щото и без деца и жилище духовни висоти няма да постигна.

Именно Hands Thumbsup

Аз съм на същото положение ,но с едно дете без намерение за второ,ще плащам ипотека още 6г като поп,натискам си парцала и и се моля да съм здрава да бачкам ..За висоти и дума не може да става,но благодарение на семейния живот и съпътстващите го екстри и проблеми у мен се зароди трудова дисциплина ,закаляване на характер,ежедневно справяне с различни проблеми и ситуации ,които ме накараха да разбера какъв егоист ,неблагодарнк,лигла и готованка съм била цели 29г  Smiling Imp

# 947
  • Мнения: 2 113
Добре, а дайте пример за духовни висоти. Нещо като да отида в Индия и да намеря своя гуро, такова нещо ли ще рече? И ако никога не ми е хрумвало да постигам подобен род неща, то духовно пропаднала ли съм или негодна?
Не разбирам смисъла на много от казаното тук. Имам предвид житейския смисъл.

# 948
  • Мнения: 119

Цитат, лъжкиньо! Явно си прекалено самотна, за да можеш да водиш нормален диалог с непознати хора.
Момиче, тук е форум, не психиатрия- или си пий хапчетата, или върви да ти ги сменят. Peace
убедена съм вече, че децата ти не те понасят и избягват да се срещат с теб, ако не им се наложи ... затова висиш в този форум да се третираш Simple Smile

# 949
  • Мнения: 119
Не мога да се съглася с теб. Развитието на децата и на родителя вървят ръка за ръка. Всеки се променя с течение на времето, даже по-бързо с деца отколкото без. Ако някой се е обезличил понеже следва развитието на живота на децата си, то е понеже това е негово решение. Какво те спира да живееш на друго място, с други хора?
Когато имаш деца, вземаш решения в зависимост от това, кое е добре за тях - в кой квартал /град, държава/ да живееш /среда/, в какъв апартамент да живееш, близо ли е училището, какво е училището, можеш ли да им предложиш извънкласни занимания /примерно животът на село не ги предлага, там има други предимства/.

Срещаш се главно със семейни с деца, за да могат да общуват и да си играят с някой. Създаваш познанства около тях, не приятелства непременно. Избираш почивките и дестинациите на семейни курорти, съобразяваш се с техните интереси /Уолт Дисни, ски или аквапарк, може и всичките/, но не с твоите.

Какво те спира ? Веднъж направен изборът ти, не можеш просто да си хванеш шапката и да заминеш. Така или иначе децата са създадени и съществуват, те са част от живота ти /там си или те няма/.

# 950
  • Мнения: X
Уиш, не стига, ама ти стига да имаш малко повечко свобода, нали?
Хм, свобода. Каква свобода може да има личното шофьорче, гувернантка и персонален тютор на Нейна Кифленска Светлост? Оки, да кажем, че имам свободата сама да си избера да се натреса за лично слугинче на принцесата.

# 951
  • Мнения: 2 113
[quote author=Mies link=topic=1000317.msg35708154#msg35708154 date=150

Какво те спира ? Веднъж направен изборът ти, не можеш просто да си хванеш шапката и да заминеш. Така или иначе децата са създадени и съществуват, те са част от живота ти /там си или те няма/.
[/quote]
Ами за това си имам израз- човек не може да промени наистина само 2 свои решения- да реши да има дете и да реши да умре😄. Второто е в кръга на шегата, но не е лъжа.

# 952
  • Мнения: X
Не мога да се съглася с теб. Развитието на децата и на родителя вървят ръка за ръка. Всеки се променя с течение на времето, даже по-бързо с деца отколкото без. Ако някой се е обезличил понеже следва развитието на живота на децата си, то е понеже това е негово решение. Какво те спира да живееш на друго място, с други хора?
Когато имаш деца, вземаш решения в зависимост от това, кое е добре за тях - в кой квартал /град, държава/ да живееш /среда/, в какъв апартамент да живееш, близо ли е училището, какво е училището, можеш ли да им предложиш извънкласни занимания /примерно животът на село не ги предлага, там има други предимства/.

Срещаш се главно със семейни с деца, за да могат да общуват и да си играят с някой. Създаваш познанства около тях, не приятелства непременно. Избираш почивките и дестинациите на семейни курорти, съобразяваш се с техните интереси /Уолт Дисни, ски или аквапарк, може и всичките/, но не с твоите.

Какво те спира ? Веднъж направен изборът ти, не можеш просто да си хванеш шапката и да заминеш. Така или иначе децата са създадени и съществуват, те са част от живота ти /там си или те няма/.
Именно.
Но това е за определен брой години, а след това ще е друго.

# 953
  • Мнения: 30 802
Добре, а дайте пример за духовни висоти. Нещо като да отида в Индия и да намеря своя гуро, такова нещо ли ще рече? И ако никога не ми е хрумвало да постигам подобен род неща, то духовно пропаднала ли съм или негодна?
Не разбирам смисъла на много от казаното тук. Имам предвид житейския смисъл.
Когато нямаш деца, в живота има една специфична лудост- да търсиш, да питаш...има спомен, че всъщност май ни се полага да живеем в облачни палати и да имаме домашни еднорози.

С децата човек се овъртолва в битовизми още повече, става прагматичен, понякога губи тази лудост и донякъде вярата си.

Да не говорим, че и самата личност също страда- ставаш по-канализиран, по-прям, прагматичен, с други думи - безинтересен:) и вече не си от хвърчащите хора...поне временно.

Иначе избор на почивки, курорти и стил на живот...едва ли децата ще го променят. Това е американският подход- всичко да се върти около децата. Френският е- децата да свикват да са търпеливи и да си съобразяват живота с родителите. Американски подход: уикенд с деца, внимателно организиран. Френски подход: обикновени уикенд задачи, детето придружава възрастните и се държи прилично.

Контеса, докато дойде другото, и ти си друга...

Аз например не съм подбирала групички "заради децата". И не съм мазохист да се срещам с други майки с деца.

# 954
  • Мнения: 11 510
Ах Сирен  да бях се омъжила  за ит. Така да ти завиждам.

# 955
  • Мнения: X
Пища Хуфнагел сигурно е бил ИТ.  Mr. Green

# 956
  • Мнения: 9
Непрекъснато слушам колеги:
"Жената това, жената онова, децата това, децата онова". Хленчат все едно ако бяха сами щеше да им е добре да си гледат спортните канали и да се чудят коя поредна бира са изпили. Ок може да звучи добре но така до кога? За винаги ли?
Истината е че без семейство твоя дом е празен и на никой не му пука за теб. Ако някой сега му се вземе семейството ще си мечтаеш след време да се върне момента в който детето ще е счупило прозореца а жена ти се кара кога ще го оправиш.
Знам че битовизмите са част от семейството. Но винаги може да се намери време за това когато ще вземеш семейството си ще отидете някъде за малко и ще си прекарате добре заедно.
Самотата е жестока най много когато разбереш че никой не го е грижа за теб и ти си сам на този сваят.

Без семейство този живот няма много смисъл според мен.

# 957
  • Мнения: X
Сирен, то и без деца се променяш с годините така или иначе.

Няма американски или френски начин за гледане на деца. Има индивидуален подход и личностни различия.

# 958
  • София
  • Мнения: 24 838

убедена съм вече, че децата ти не те понасят и избягват да се срещат с теб, ако не им се наложи ... затова висиш в този форум да се третираш Simple Smile

Как се третирам, че не можах да проследя полета на мисълта ти? newsm78

Що се отнася до децата- въобще, не само до моите- когато растат с чувството че са обичани и желани, няма начин да не те понасят и да избягват срещи с теб.
Но, когато усещат, че ти пречат, че с тях си извиняваш некадърността да постигнеш нещо в жалкия си животец, а те го усещат от малки още, като големи ти дават цялата свобода, за която толкова си рИвала. Mr. Green

# 959
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторке, кажи какво искаш да чуеш, за да вземем да ти го напишем.

Общи условия

Активация на акаунт