Живот без семейство и деца

да, тук си го прочела, че съм амбициозна, но не, не работя във форума. Сега сигурно ще ме питаш каква е тази работа и дали изобщо работя, щом вися тук. Мога да ти подам и следващата реплика, чиято цел ще бъде да ме уязви. Този диалог съм го водила с други потребители милион пъти, та съвсем спокойно мога да те улесня какво обичайно ми пишат и ме питат.

И все пак, не отговори на въпроса ми - какво искаш всъщност?

От няколко дни следя темата и все започвам нещо да пиша, после се отказвам.
При мен и семейството и детето (засега едно, дай Боже още поне едно в скоро време), дойдоха трудно и след много разочарования и загуби. Междувременно, може би за постигане на глобален баланс, всичко друго ми се случваше. Не ми падаше естествено от небето, с но с достатъчно воля и усилия нещата се подреждаха като в мечта: мечтаното образование на пълна стипендия в световно престижен университет, посещения на много кътчета по света, добри приятели, много приключения, успешен старт на кариера и т.н. И все пак много исках да срещна човек за стабилно бъдеще и деца, случи се и това и винаги ще бъда благодарна, че стана така. Промяната разбира се, особено в началото, беше шокираща. От раждането на дъщеря ми са минали 3 години, не помня да съм била толкова изтощена колкото през тях. Завърших доктората си, смених 2 работи, купихме си къща, кърмих 18 месеца и 22 месеца бях у нас с детето, за да не изпусна нито един важен момент от първите 2 години.. чак ми е малко сюреалистично колко много се случи.
Разбирам добре усещането на умора и понякога пълна досада от това, че времето вече не е само мое, че ако беше, можеше да приема например много блазнещо предложение, което имах пролетта, за страшно престижна работа на другия край на страната. Компромисите са ежедневни и не винаги ги правя с лекота и грациозност. Ако повечето пишещи тук са наистина честни и наистина имат алтернативи освен семейство и деца, не виждам как не се припознават поне донякъде в думите на авторката. Аз лично съм имала много такива моменти. Но винаги опирам до това, че изборът беше мой, съдбата беше на моя страна да се сбъдне и че това не е нещо вечно. Всичко е преходно и след него идва нещо ново. Когато съм на предела на силите си, къщата е с главата на горе, детето реве, чакат ме 1000 крайни срока, а съпругът ми е с грип (това точно се случи онзи ден), просто си пускам силно някоя любима песен, слагам единия крак пред другия и започвам малко по малко да отмятам задълженията, а пък след като постигна поне малко прогрес винаги се чувствам много добре. Гледам да не мисля за това което би могло да бъде, а си канализирам енергията да подобря това което е, в посока на това, което искам да е.

Просто си мисля, че във форума може да се говори съвсем неангажиращо и приятно на някаква тема, без специално да искаш нещо. Какво толкова, задала съм най-обикновен въпрос, ако не ти харесва, подминаваш и отиваш да плюеш в съседната и да показваш колко си важна, и амбициозна ("хинт": утре е петък, може да пуснеш тема Амбициозни ли сте ? - сигурна съм, че ще събереш овациите.)

Благодаря, elenna, много хубав постинг, абсолютно съм съгласна

На мен въпросът ми харесва, и всичко ми харесва. Единствено се изненадвам на твоите реакции, защото хем питаш нещо, хем после се репчиш на потребителите, чиито отговори не ти харесват, и ги наричаш какви ли не, включително като циганка им правиш прокоби (последното беше към АбсурТ). Не е много уравновесено поведение като за приятни разговори. Иначе, всякакви екземпляри са щъкали из форума.

И между другото, като човек който наистина, а не теоретично, съчета новородено/малко дете с писане на дисертация, мога да се изкажа, че това не беше никак така лесно както излиза под нечии клавиатури. Времето ми беше толкова разкъсано, мисълта ми не течеше плавно в 3 часа през нощта след целодневно кърмене, пране на многократни пелени и сменянето им при насиране, учене на гърне с цената на 20 напикавания на ден и т.н. и много пъти буквално съм заспивала над научната си разработка. Така като чета в темата излиза че половината бг мама потребителки са извършили това и много още величествени достижения без грам усилие. Ами, много нереалистично звучи. В моето обкръжение жените на моя възраст в голямата си част гонят или едното, или другото и познавам единици, които правим и двете в реалния живот и то с доста компромиси във всяко. Много пъти съм търсила жени в моята позиция да се подкрепяме и намерих 3, с които станахме добри приятелки. Пък те били във форума, аз на грешното място съм ги търсела.

Твоята приятелка АбсурТ и ти пишете лъжи. Цитат искам - кого съм обиждала, квалифицирала и реакциите, които не ти харесват. Твои ли бяха думите към мен, че съм истерясала, в критическата и в депресия ?

Аз се опитвах да чета Феноменология на възприятието, докато малкият, покатерен върху мен, гледаше Томас и Приятели...

Кофти е съзнанието ти да се дърпа в 2 посоки...

АбсурТ не ми е приятелка, но това няма значение - ти започна да й кобиш каато циганка, на която не са й дали пет лева. А аз за кое точно  съм излъгала? Аз на твоето цитата ще го сложа - това е най-лесната работа, обаче ти какво ще правиш с моите цитати?

Елена, аз не прочетох някой тук да е направил чудеса от героизъм между кърменията и гърнето. Точно обратното писах аз - времето е толкова разпокъсано, а човек така изцеден и изтощен, че няма кой знае колко сили за нещо смислено. Затова всяко нещо, колкото и малко да изглежда отстрани, си е сериозно постижение предвид обстоятелствата. Детето не можеш да го паркираш да чака, все едно преместваш една папка в някое чекмедже да почака до утре.

Аз чак сега, 3 години и няколко дни след раждането на детето, успях да прочета малко художествена литература. Даже това не е точно така, защото всъщност изслушах аудиокнига. А преди тя да се роди ЖИВЕЕХ за момента на хубава книга, кафе и тишина или класическа музика в слушалките, така прекарвах всеки възможен свободен момент от професионалните ангажименти. След това четях книги за кърмене или гърнета и професионална литература, и то пак с много бели петна поради липса на концентрация. Липсваше ми, разбира се, четенето като хоби, но винаги знаех, че това нито се губи, нито се връща, а и някой ден (както и стана), пак ще му дойде времето. А и даже от хилядите изчетени преди това книги си припомнях сюжети и изводи, с които да запазвам перспектива.

Та в този ред на мисли, малко ми е измислено това нещо семейство или кариера, деца или забавления. Това са хипотетизми. Реалният живот е доста хаотичен и никога не подлежи на такива разделения.

Ето ти го цитата! Нещо друго? Мога поне още два да извадя, ако искаш.
Сега, ако обичаш, кажи за какво съм излъгала, съответно с цитати!

Андариел, ами не знам какво значи "нещо смислено", но без да си паркирам детето успях да постигна много неща, всички до едно бих определила като смислени. Но просто не станаха лесно, това исках да кажа. И не съм визирала въобще твое мнение, просто като цяло опростяването на идеята, че децата никак не пречат, даже мотивират и т.н. И мен детето ме научи на дисциплина и ми даде мотивация, ама сякаш че повече ми изяде време и ресурси, ако ще теглим на кантар  

Сигурно няма да те впечатля отново, но ти изпълни смисъла на липса на лична позиция.

И, да, показа, че не приемаш чужди мнения, особено ако се опитват да те накарат да се погледнеш от различни страни.

Не даваш обосновани отговори, пускаш някакви въдички и после скачаш на потребителките. Хора разни, какво като са си казали мнението – едни са по-обстойни, други строги, трети менторски настроени. Е и? На теб какво точно не ти харесва, за мен точно това са смислени разговори, а не розови мантри.

Вместо да се включиш в дискусиите, които се получиха чудесни, започна да пускаш тънки злобни коментари. Никак не ме кефи някой да се прави на умряла лисица и да си мисли, че другите не го надушват. Спокс, нищо, че пишем в бг-мама, не сме чак тъй залюхани.

Като на някого му се изчерпат доводите и започва дежурната фраза за психиатрите и хапчетата.
Mies поиска цитат, точно защото думите и постоянно биват грешно интерпретирани и изопачавани. Но вместо цитат, получава агресивни отговори.
И тази агресия към сравнително нови съфорумки е отвратителна.

Е, то и мен ме мотивираха, дори бих казала, че по-смислени неща от тези, които направих, откакто родих децата, не съм правила никога през живота си. Но беше трудно и няякак въпреки обстоятелствата, а не благодарение на тях. Все още по някои от учебниците ми има "коментари" от децата от превербалния им период, а между страниците на други наскоро открих листчета с написани задачи по математика за първи клас - рисувала съм комикси по тексттови задачи за някакви костюми. Не е някакво постижение от национален мащаб, ама си е мое, а обстоятелствата го правят дори още по-ценно за мен.

Бътерфлай, като я чета, хич не ми прилича на новачка, нищо чудно да се окаже някоя преродила се стара. Тя ми поиска цитат - дадох й го. Всеки носи отговорност за проява на собствената си агресия и това, че някой друг е бил агресивен не е позволение отговорът да е агресивен. Както се видя, темата си течеше и без авторката, обаче тя много държеше да се появява на ен броя страници и да напише нещо гадно.

Еленна, помня те от една друга тема.
Осъзнаването на трудностите щом още не те е де-мотивирало да имате и 2ро дете, значи още нищо не си видяла 

Аз бягам като дявеол от тамян от такава мисъл, но това е защото се познавам доста добре.