Не, има го при бачкането в dead-end job. В кариеризма, ако се правил правилно, не би трябвало. Макар че кариеризъм е грешна дума, развитието в рамките на някоя компания няма общо с личностното развитие, даже може да действа зле на личностното развитие.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Както и да го наричаш стрес има и се отразява.
Има и нещо особено критично важно: разликата между стратегия за презареждане от стреса и стратегия за постигане на удовлетворение. Първото запълва дупки, второто изгражда растеж. Двете неща са много, много различни.
Като детето ми е повръщащо мрънкало с температура цял ден и ми е оплана нервите до край, не мога да търся нито ефект уау, нито нещо кое знае какво. Прилагам каквото мога и каквото работи до там, че да изкараме деня. Разходката в гората, музиката като заспи и за***ването на всички останали домакински и кариерни работи ми помагат да не избушонясам и дотам. Не ми водят някакъв дзен или пък дълготраен срес-редуктовен ефект и усещане, че всичко мога и всичко успявам. Второто се гради в други моменти и с други действия.
Като детето ми е повръщащо мрънкало с температура цял ден и ми е оплана нервите до край, не мога да търся нито ефект уау, нито нещо кое знае какво. Прилагам каквото мога и каквото работи до там, че да изкараме деня. Разходката в гората, музиката като заспи и за***ването на всички останали домакински и кариерни работи ми помагат да не избушонясам и дотам. Не ми водят някакъв дзен или пък дълготраен срес-редуктовен ефект и усещане, че всичко мога и всичко успявам. Второто се гради в други моменти и с други действия.
О, и аудио книги съм пробвала- не става. Книгите, които чета, са сложни, искат бавно четене, водене на записки, проверки в други текстове. Не е като да си слушкаш някаква TED боза или булеварден роман.
Именно, аз в момента гася пожари и пълня дупки и осъзнавам, че при такава ситуация растеж не може да има, дори и да се действа маниакално. Ефектът би бил обратен.
Именно, аз в момента гася пожари и пълня дупки и осъзнавам, че при такава ситуация растеж не може да има, дори и да се действа маниакално. Ефектът би бил обратен.
Има и нещо особено критично важно: разликата между стратегия за презареждане от стреса и стратегия за постигане на удовлетворение. Първото запълва дупки, второто изгражда растеж. Двете неща са много, много различни.
Като детето ми е повръщащо мрънкало с температура цял ден и ми е оплана нервите до край, не мога да търся нито ефект уау, нито нещо кое знае какво. Прилагам каквото мога и каквото работи до там, че да изкараме деня. Разходката в гората, музиката като заспи и за***ването на всички останали домакински и кариерни работи ми помагат да не избушонясам и дотам. Не ми водят някакъв дзен или пък дълготраен срес-редуктовен ефект и усещане, че всичко мога и всичко успявам. Второто се гради в други моменти и с други действия.
Като детето ми е повръщащо мрънкало с температура цял ден и ми е оплана нервите до край, не мога да търся нито ефект уау, нито нещо кое знае какво. Прилагам каквото мога и каквото работи до там, че да изкараме деня. Разходката в гората, музиката като заспи и за***ването на всички останали домакински и кариерни работи ми помагат да не избушонясам и дотам. Не ми водят някакъв дзен или пък дълготраен срес-редуктовен ефект и усещане, че всичко мога и всичко успявам. Второто се гради в други моменти и с други действия.
Спирам форума по няколко пъти годишно, дори за повече от месец. Общо взето е същата работа.
Еленна, сбъркала си- аз търся как да се развия и от това произтича драмата: даже си имам конкретни идеи и задачи за развитие, които обаче се сблъскват доста яко с децата, не на абстрактно-извинително, а на конкретно и ежедневно ниво. Както казах- имам стегнати и благи идеи и планове, на децата не им пука за тях.
Освен това не те нарекох идиот, нарекох те IYI, което е едно специфично нещо, главно свързано с академизма. Опитай се да видиш цялата картинка, не се хващай за думата- мисля, че си прекалено интелигентна за това. Надявам се де...
Еленна, сбъркала си- аз търся как да се развия и от това произтича драмата: даже си имам конкретни идеи и задачи за развитие, които обаче се сблъскват доста яко с децата, не на абстрактно-извинително, а на конкретно и ежедневно ниво. Както казах- имам стегнати и благи идеи и планове, на децата не им пука за тях.
Освен това не те нарекох идиот, нарекох те IYI, което е едно специфично нещо, главно свързано с академизма. Опитай се да видиш цялата картинка, не се хващай за думата- мисля, че си прекалено интелигентна за това. Надявам се де...
О, и аудио книги съм пробвала- не става. Книгите, които чета, са сложни, искат бавно четене, водене на записки, проверки в други текстове. Не е като да си слушкаш някаква TED боза или булеварден роман.
Разпилявате се в някакви псевдо-полезни измишльотини, за които нямате време и бягате от основния проблем... Недейте да четете "сложни" книги, починете си с проста, препрочетете любима книга от младостта. Сидхарта, защо не Степният вълк? Недейте да си водите записки, каквото остане това. Шокирайте се с Пяната на дните на Виан. Или каквото Ви допада дотолкова, че да нямате търпение да чуете/видите какво е на следващата страница... С онлайн курсове няма да си повишите истински квалификацията, това става само със стаж и работа, които стъпват на стабилна образователна база. Организирайте си времето, започнете малко по-сериозна работа или учете задочно нещо, но системно го учете и така ще стане, не със сложни книги и записки. За времето, за което си пишем във форума, бихте могли да прочетете 2 глави от учебник за джава, да напишете първата си програма или каквото Ви влече. Но трябва да е систематично - не един ден графичен дизайн, следващия предпечат, следващия джава, след това мотивационна психология. Това е също форма на бягство, каквато е и форумът.
Наистина спирам, защото не искам да участвам в поредния "другарски съд" или пък изкълваване на очите между два лагера, накъдето отива тази тема. Сигурен съм, че можете много много повече от сега и че използвате малка част от капацитета си. Както сме всъщност почти всички хора...
Искрено се надявам да намерите правилен за Вас път.
Абе има си едни книги в моята област, дето трябва да се прочетат, няма накъде. И не може да се слушат на аудио книга. Задочно вече учих, че и с дете, ама пак си искаше четенето. И писането покрай него, и концентрацията. Това си е за моята област, не се заобикаля лесно. Аз там вече надграждам, обучението и опитът съм ги минала отдавна и е време точно за задълбаване, задълбочаване и минаване на друго ниво- да речем от дописник през анализатор малко по малко да стигна до ниво The Atlantic. Та- добър опит за приятелски съвети, но безполезен; много добре знам какво ми трябва и на какво ниво. Това с лесните книжки си е лесно и го правя, но не е достатъчно. Вече казах, нещата хич не са псевдо, просто звучат екзотично за незапознатите.
И не, не мога да прочета 2 глави за Джава, защото нищо няма да науча- детето ме вдига и иска разни неща. Ако ми прекъсне форума- няма драма, ама ако ми прекъсне ученето, е дразнещо.
И не, не мога да прочета 2 глави за Джава, защото нищо няма да науча- детето ме вдига и иска разни неща. Ако ми прекъсне форума- няма драма, ама ако ми прекъсне ученето, е дразнещо.
Скрит текст:
Подчертаното ѝ го предложих и аз на Сиренката, но тя ако е преуморена покрай децата ще ѝ е трудно да бъде последователна в каквото и да е. Разпилявате се в някакви псевдо-полезни измишльотини, за които нямате време и бягате от основния проблем... Недейте да четете "сложни" книги, починете си с проста, препрочетете любима книга от младостта. Сидхарта, защо не Степният вълк? Недейте да си водите записки, каквото остане това. Шокирайте се с Пяната на дните на Виан. Или каквото Ви допада дотолкова, че да нямате търпение да чуете/видите какво е на следващата страница... С онлайн курсове няма да си повишите истински квалификацията, това става само със стаж и работа, които стъпват на стабилна образователна база. Организирайте си времето, започнете малко по-сериозна работа или учете задочно нещо, но системно го учете и така ще стане, не със сложни книги и записки. За времето, за което си пишем във форума, бихте могли да прочетете 2 глави от учебник за джава, да напишете първата си програма или каквото Ви влече. Но трябва да е систематично - не един ден графичен дизайн, следващия предпечат, следващия джава, след това мотивационна психология. Това е също форма на бягство, каквато е и форумът.
Повечко простички и наглед обикновени удоволствия и зарядът ще дойде и за по-сложните. Елена спомена, че когато е здраво вътрешното ядро и външно нещата се случват. То вътрешното ядро така се създава, поддържа и надгражда – с малките победи над наглед прозаични неща.
П. П. Предложените книги от бгтатко са чудни, даже аз предпочитам "вълкът" пред "сидхартата". А Виан пък е чудесен да се отнесеш в друга Вселена. А и книгите му не са километрични.
Там е работата- "пробиването" на друго ниво не се случва систематично и по план, а малко "на магия", иска си потапяне. Систематично се учат някакви оперативни неща, които не водят до истинско развитие.
А книгите, които искам да чета, не са ми натоварващи и са много интересни- стресът идва не от тях, а от прекъсването и липсата на потапяне.
А книгите, които искам да чета, не са ми натоварващи и са много интересни- стресът идва не от тях, а от прекъсването и липсата на потапяне.
Съжалявам, че не успявате да чуете това, което ви казва бгтатко. Мога да потвърдя всяка негова дума и от позицията си на майка.
Хобито би могло да се превърне в работа. Битовизмите да се оптимизират, така че да се отвори място за нови хобита. А включването на детето в тях ще направи щастливи и двете страни.
Също не виждам героизъм в отглеждането на деца без помощ. Не знам доколко е сериозно, но четох статия за някакво изследване, според което най-умните и надарени деца са израсли в домакинства от три поколения.
Впрочем, няколко месеца след раждането се включих в проект, заради който изучавах технология далеч по-абстрактна от джавата. И слава богу, защото от бременността мозъкът ми се беше спихнал тотално.
Хобито би могло да се превърне в работа. Битовизмите да се оптимизират, така че да се отвори място за нови хобита. А включването на детето в тях ще направи щастливи и двете страни.
Също не виждам героизъм в отглеждането на деца без помощ. Не знам доколко е сериозно, но четох статия за някакво изследване, според което най-умните и надарени деца са израсли в домакинства от три поколения.
Впрочем, няколко месеца след раждането се включих в проект, заради който изучавах технология далеч по-абстрактна от джавата. И слава богу, защото от бременността мозъкът ми се беше спихнал тотално.
Бърди, не съм и предполагала, че ме виждаш така и съм приятно изненадана. Благодаря.
За себе си мога да кажа, съвсем сериозно при това, че не съм успяла кой знае колко и много може да се желае. Но у нас всички страдаме от това да искаме повече, да не се задоволяваме с лесното дълго време и когато постигнем нещо все да заискваме нещо друго също толкова силно Та угода няма.
Сирен, знаеш, че те чувствам близка и сме много сходни като характер и отдавна ти го пиша, че е време да помислиш за себе си и как да продължиш да живееш в мир с изборите си.
Децата са налице и много години ще изискват от теб.
И това ти обясних, че с малки деца е лесно, но от 7-8 нагоре проблемите са съвсем различни от наакано дупе или погрешно държане на молива и ще ти трябват много повече сили за проблеми, които ще изискват не само физическото ти присъствие, комбинативност, мулти-таскинг и ангажираност, а доста повече енергия, логистика и сложност.
Намери си начин да не се чувстваш неудовлетворена, за самата себе си, и се съхранявай, защото пред-пубертета и другите сложности с подрастващите ще изискват повече психична енергия от всякога.
И ти го казвам съвсем отговорно, въпреки, че смяташ, че живота с разумни и големички деца е по-лесен. По-лесен е откъм базови покривания на нужди и повече самостоятелност, но изискват повече ангажираност, време, не просто присъствие на тялото докато детето си играе с куклите на пода до теб, а ангажираност на ума и организация на множеството дейности и задачи.
Мен лично ме спасява много доброто познаване на себе си, озаптяването на романтичните стремежи за повече деца, още по-голяма къща, повече степени и прочие повече (в повечето случаи) и осъзнаването, че благодарение на това, че съм много организирана.
Организация, оптимизация и имане на време и за себе си, както ти харесва и го разбираш-форум, филм, разходка, спорт, арт или сън.
Ако нямах семейство и деца навярно щях да правя същото, което и сега, но в още по-раздаден вариант.
За себе си мога да кажа, съвсем сериозно при това, че не съм успяла кой знае колко и много може да се желае. Но у нас всички страдаме от това да искаме повече, да не се задоволяваме с лесното дълго време и когато постигнем нещо все да заискваме нещо друго също толкова силно
Та угода няма.Сирен, знаеш, че те чувствам близка и сме много сходни като характер и отдавна ти го пиша, че е време да помислиш за себе си и как да продължиш да живееш в мир с изборите си.
Децата са налице и много години ще изискват от теб.
И това ти обясних, че с малки деца е лесно, но от 7-8 нагоре проблемите са съвсем различни от наакано дупе или погрешно държане на молива и ще ти трябват много повече сили за проблеми, които ще изискват не само физическото ти присъствие, комбинативност, мулти-таскинг и ангажираност, а доста повече енергия, логистика и сложност.
Намери си начин да не се чувстваш неудовлетворена, за самата себе си, и се съхранявай, защото пред-пубертета и другите сложности с подрастващите ще изискват повече психична енергия от всякога.
И ти го казвам съвсем отговорно, въпреки, че смяташ, че живота с разумни и големички деца е по-лесен. По-лесен е откъм базови покривания на нужди и повече самостоятелност, но изискват повече ангажираност, време, не просто присъствие на тялото докато детето си играе с куклите на пода до теб, а ангажираност на ума и организация на множеството дейности и задачи.
Мен лично ме спасява много доброто познаване на себе си, озаптяването на романтичните стремежи за повече деца, още по-голяма къща, повече степени и прочие повече (в повечето случаи) и осъзнаването, че благодарение на това, че съм много организирана.
Организация, оптимизация и имане на време и за себе си, както ти харесва и го разбираш-форум, филм, разходка, спорт, арт или сън.
Ако нямах семейство и деца навярно щях да правя същото, което и сега, но в още по-раздаден вариант.
Еййй, я, да се надуя и аз след комплиментите на Бърди!
Направо ще си кажа, че едва устисках през годините, а от полуумрялото състояние ме спасяваше ученето, НГ и подобните канали с несапункава насоченост, и от един момент, когато се включих в тукашната лудница. Иначе си бях жива загинала от безкрайната въртележка.
Да, децата трябва да пораснат, просто трябва да пораснат. А честно да ви кажа, за порастване го броя едва когато влязат в гимназия, защото вече са почти съвсем самостоятелни бойни единици, минало е всичко суперизнервящо с физическо опазване, кандидатстване и подобни. Е, да, има ги страховете за свързването с лоша компания и странични ефекти от пубертета, но като цяло си е възраждане. До осми клас са съвсем като избити електрони, уязвими от глупости, конфликти, кофти учители и всичко, каквото се сетиш, все едно са 3-годишни. Избуташ ли ги в гимназия, нататък е почти шапка на тояга до дванайсти клас.
Просто хората, чиито деца ходят или са ходили на градина не помнят или не обръщат особено внимание колко всъщност несамостоятелни са децата в тази възраст. Уж го гледаш ходи, говори, яде самичко, обаче при всяка възможност гледа да се възползва от вниманието и помощта на всеки възрастен, който се окаже наоколо и покаже, че по някакъв начен е склонен да му обърне внимание. За шума, който произвеждат от самото си съществуване две деца не ми се говори. Както баба ми казваше навремето - мълчат само като спят.
Направо ще си кажа, че едва устисках през годините, а от полуумрялото състояние ме спасяваше ученето, НГ и подобните канали с несапункава насоченост, и от един момент, когато се включих в тукашната лудница. Иначе си бях жива загинала от безкрайната въртележка.
Да, децата трябва да пораснат, просто трябва да пораснат. А честно да ви кажа, за порастване го броя едва когато влязат в гимназия, защото вече са почти съвсем самостоятелни бойни единици, минало е всичко суперизнервящо с физическо опазване, кандидатстване и подобни. Е, да, има ги страховете за свързването с лоша компания и странични ефекти от пубертета, но като цяло си е възраждане. До осми клас са съвсем като избити електрони, уязвими от глупости, конфликти, кофти учители и всичко, каквото се сетиш, все едно са 3-годишни. Избуташ ли ги в гимназия, нататък е почти шапка на тояга до дванайсти клас.
Просто хората, чиито деца ходят или са ходили на градина не помнят или не обръщат особено внимание колко всъщност несамостоятелни са децата в тази възраст. Уж го гледаш ходи, говори, яде самичко, обаче при всяка възможност гледа да се възползва от вниманието и помощта на всеки възрастен, който се окаже наоколо и покаже, че по някакъв начен е склонен да му обърне внимание. За шума, който произвеждат от самото си съществуване две деца не ми се говори. Както баба ми казваше навремето - мълчат само като спят.
Kontesa, това с ангажираността на ума го мога оттук до другото дърво- все пак имам тренинг да мисля и да виждам умозрително. Те нека стигнат до тая възраст, ще се оправя с драмите, там имам способност и визия. Но постоянното нерационално създаване на хаос изтощава- не само физически, а и психически хаос.
Пазаруването ни е оптимизирано до военно ниво.
Пазаруването ни е оптимизирано до военно ниво.