Греша ли, че чакам да срещна правилния човек

А аз не мисля, че грешиш, като си търсиш правилния човек. Макар, че то правилен, правилен...малко сложно понятие. Не е по-гот да се събереш с някой, само и само да си играете на семейство.
Друг е въпроса, че времето си минава и когато човек е дълго време сам си става един егоист, не му се правят компромиси с нищо и работата става малко по-сложна.

Добър съвет за смяна на работното място са ти дали. Не само защото там трудно ще срещнеш Правилния. А защото подобна среда влияе върху самата теб и критериите ти.

Смени работата, за да не си задаваш и същия въпрос на 37.

Много благодаря на всички не вярвах, че ще получа толкова отговори. То не знам дали мога да го нарека ПРОБЛЕМ, просто исках да споделя това и от там да чуя друго мнение. Знам, че в залата няма да срещна свестен то това е на 10000% аз не казвам, че го търся там аз си го чакам да се срещнем ей така от съдбата и да знам, че това е той и той да знае, че аз съм неговия човек. По принцип не знам дали аз съм му казала на въпросния клиент, че живея сама или колежката е обсъждала живота ми с него . И аз съм твърдо ЗА това да не приказвам на тоя и ония за любовния си живот и като цяло.  Просто ми стана тъпо, че си нямам приятел и че хората си мислят вече че съм обратна Наистина не ми пука много много или поне се уча да не ме интересува хорското мнение и все пак ме накара да се замисля.
Още веднъж ви благодаря  за коментарите и  Съжалявам за хаотичното писане.

Според мен си струва човек да изчака. Тази работа само с търсене не става, трябва и много късмет и най-вече наистина човек да е свободен и готов, ако има шанс, да го хване. Защото много хора са с неподходящ човек, за да не останат сами и неизбежно подминават много по-подходящи. Естествено някои нямат задръжки да търсят докато с някого, но аз не съм никак фен на подобна стратегия, а и потенциалните хора, които се намират така, са сред тези, които нямат нищо против да разбият нечия връзка. Което ограничава и преселектира типа партньор поне донякъде....  

Явно съм бил много смотен в периода 20-30, но когато някое момиче ми каже, че си има гадже, напълно я отписвах като потенциална цел и я приемах единствено като приятел. Пък тя може да се е скъсвала да ми прави намеци, ама на - аз не го възприемах изобщо в такава ситуация.

Жените много често мислят за интимните отношения както мъжете мислим за работата - никога не седиш без, не напускаш преди да си намерил следващата, ако вземат, че те съкратят, преструваш се, че си работил нещо там (дори и 1 лев да не е паднал от него), за да нямаш празнини в CV-то... Защото е много важно да имаш сигурност и да не си "сама" и да не си помислят другите нещо (че си "лесбийка" или "стара мома" в женския вариант на аналогията).

Нищо чудно, че при това положение повърхностните хора в игралната зала си мислят всякакви шантави неща. Но това си е правилният подход - ако човек не харесва някого достатъчно, по-добре и за двамата е да не бъде с него/нея.

Ако приемате съвет - недейте да опитвате с хора от залата, дори да изглеждат нормални и да не са от "редовните" посетители. Дори и да Ви допаднат. Огледайте се в разширения си приятелски кръг какво има Освен някои особености на хората, които ходят по игрални зали, има и едно много добро правило, което по-стриктните мъже спазваме - да не си вадиш салама там където си вадиш хляба. Мисля, че за жени би трябвало да е направо закон подобно правило, ако искат пълноценна връзка, независимост и равнопоставеност.

Много зависи колко време си решила да го чакаш този правилния. Също така зависи и какво разбираш под правилен.
Направи ми впечатление, че от 3 г. нямаш връзка, ти дори не даваш шанс на никой да ти покаже, че той е човека. Нали не мислиш, че им пише на челото.
Не си престаряла. Но пък, за да създадеш семейство си трябва време. Да го опознаеш, да си походите, после да пробвате да живеете заедно и чак тогава евентуално деца. За мен това са поне 2-3 години. Е вярно е че някои се хвърлят с главата напред, но не е особено разумно според мен.

Според мен Правилният човек не съществува (или шанса да го срещнеш е идентичен с печалбата ти от джакпота). Връзката се изгражда във времето, с много компромиси и разбиране. До въпроса, че си сама, няма нищо лошо в това, но трябва да поддържаш контакти и с други хора. Любовта няма как да дойде и да ти чука на входната врата, за да се събудиш. Ако не се чувстваш готова е друг въпрос.

Да ти кажа, двойките около мен, които изчакват да видят дали са един за друг и дали евентуално да създават свемейство, доста години продължават да си чакат и да обмислят На мнение съм, че срещнеш ли правилния човек, някак го усещаш и не ти трябва много време за обмисляне. Пък и колкото и да сме разумни, коагто любовта почука на вратата....

Да съгласна съм с теб. Особено при по-младите, хвърлят се заради пеперудите в стомаха. Някои си създават стабилни семейства, други се разделят.
Така мисля може би защото аз подходих така. Поживях си и вече на 26-27 години взех да си мисля за семейство. Но на тази възраст вече  мислех и с главата, не разчитах на пеперудите.Но пък хората сме различни

То, ако бачкаш такава работа в такава среда, по-добре наистина да не бързаш.

Шегувам се, животът си е твой, като искаш ще си лягаш всяка вечер с различен, ако искаш ще си лесбийка или пък няма да имаш мъж до края на живота си. Това си е лично твоя работа и не касае никого. Особено пък чужди хора като "клиенти", колежки и тем подобни скучаещи и занимаващи се с глупости човечета.

Но. Ако все пак се надяваш да срещнеш твоят Мъж, ако не можеш да смениш работата, ограничи контактите там и разшири приятелския кръг и средата, когато не си на работа.

На въпросът ти дали грешиш, че чакаш правилния човек - в никакъв случай. Аз си имам едно правило: "По добре сам, отколкото в лоша компания!". Това важи и за приятелския кръг, освен за партньор в живота. Не разбирам и съветът да си смениш работата. Просто не си търсиш мъж на работното място и точка. А пък съветът да пробваш да живееш с един и после с друг и така нататък, направо ... Докато си с тоя и оня, правилния ще мине и замине.

Е според теб как ще си проличи един мъж правилен ли е или не. Докато обикаляте по ресторантите и го карате само на купони.
А и за съжаление имаме гадното качество да се влюбваме безумно в най-неподходящия човек.Ама кел файда да го разбереш след като дундуркаш бебе вече.

Не е необходимо да живееш с някой, за да можеш да го прецениш дали е или не точния човек, камо ли дете да създавате заедно! 27 г не са малко години, но една жена няма как да се чувства готова за семейство (както и мъж) докато не срещне човека с когото ще иска да го направи.

Вариантите да не останаха два - или живееш с партньора или излизате по купони и ресторанти! Явно съм се омъжила прекалено рано, но при нас имаше съвсем други възможности (все пак тогава бяхме студенти и нещата стояха по друг начин).

Като казвам ресторанти имам предвид всякакъв вид ходение напред назад и приспивания от време на време.
За да се види едно семейство ще го бива ли, трябва да се сблъска с битовизма, тогава всеки си показва рогата. Поизтрезняваш от любовта и виждаш недостатъците на милото. И ако прецениш, че можеш да живееш с тях, без да те докарват до истерия значи си уцелила човека.

Мда, може би съм попаднала на правилния човек от първия път и не ми е било необходимо да живея с различни мъже, за да ги преценявам и отхвърлям, до точния. Както се казва всеки гледа от камбанарията си, а аз съм консервативен тип човек. Разбира се, това не означава че живота не е шарен.