На 35 си млад и все още изпълнен с живот, планове и мечти. Без да съм я стигнала тая възраст ми е пределно ясно, че няма такова нещо като "правилата на играта" и супер философски да приемеш, че умираш, когато още не си си преполовил живота.
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Не Сирена не знаеш каква е играта. Когато ти застане доктора на среща и ти го каже в прав текст тогава разбираш каква е играта. И това изречение можеш да го чуеш и на 35г.,и на 40 г. и на 90 г. И вярвай ми хич не ти идва на акъла да откажеш лечението. Седиш и слушаш доктора като ученичка и си готова на всичко, за да живееш.
Или когато имаш мъчителна симптоматика, но не знаеш какво ти има и лекарите също се затрудняват да те диагностицират, а ти се мъчиш без да знаеш какво да правиш и ще ти мине ли въобще. Тогава четеш, търсиш, плащаш на всякакви лекари с надеждата някой да е достатъчно компетентен и да ти помогне, щото искаш да живееш и функционираш нормално. Никой не си казва "ех, знам каква е играта, лягам и се отказвам".
На 35 си млад и все още изпълнен с живот, планове и мечти. Без да съм я стигнала тая възраст ми е пределно ясно, че няма такова нещо като "правилата на играта" и супер философски да приемеш, че умираш, когато още не си си преполовил живота.
Както казах, стигни от 24 до 35 и после ми се обади, ако не се чувстваш като претоплено зомби и не си усетила първия повей на хлад в костите си.
Разбира се, че е ясно какви са правилата на играта. Някои хора живеят живота, други го надживяват. Едните изпитват суеверен страх, другите- не.
Мнението на Сирената е мнение на човек, който не е имал особено досег със смърт на близки, късметлийка е. Но ето, фантазията работи - измислила си е стилна смърт, в която кротко ще пийва вино, набримчена с морфин до небесата, и ще чете Бодлер, докато слуша меланхоличните творби на Ерик Сати.
Да бе, като я набримчат с морфин, нито ще приема, нито ще предава. Няма да има пийване на вино, четене на книжки и гледане на филми, слушане на музика, разговори с близки и пр., защото ще е неконтактна. А вярно си трябва морфин при неизлечимите болести, за които сесещам, защото болките са силни. По-добре, като научи диагнозата, и направо да се уговори тайно да я евтаназират, вместо да вегетира със седмици или месеци, упоена с морфин.
На 35 си млад и все още изпълнен с живот, планове и мечти. Без да съм я стигнала тая възраст ми е пределно ясно, че няма такова нещо като "правилата на играта" и супер философски да приемеш, че умираш, когато още не си си преполовил живота.
Както казах, стигни от 24 до 35 и после ми се обади, ако не се чувстваш като претоплено зомби и не си усетила първия повей на хлад в костите си.
Разбира се, че е ясно какви са правилата на играта. Някои хора живеят живота, други го надживяват. Едните изпитват суеверен страх, другите- не.
Както казах, стигни от 24 до 35 и после ми се обади, ако не се чувстваш като претоплено зомби и не си усетила първия повей на хлад в костите си.
Ненормално е на 35 да чувстваш първия повей.
Съвсем сериозна съм- от четенето на каквото ти падне пред очите и от мерак да се издигнеш в очите на слепите, ще си докараш психическо заболяване, което да те отвее млада младина.
И как от обикновена профилактика излизаш с лош резултат. И си прав и видимо здрав, но отказваш лечение, защото е много скъпо и с неизвестен краен резултат.
По същия начин, по който цитонамазка или биопсия преди операция не дава отклонения, а на масата се оказва, че има и разсейки. Съпрайз, съпрайз!
Аз вече не разбирам за какво е темата. Всеки има право да приеме или откаже лечение. За съжаление има случаи, в които роднините настояват на лечение, за да изчистят собствената си съвест, че са направили всичко, без да мислят понякога, че това правене на всичко причинява само мъка и агония.
Не Сирена не знаеш каква е играта. Когато ти застане доктора на среща и ти го каже в прав текст тогава разбираш каква е играта. И това изречение можеш да го чуеш и на 35г.,и на 40 г. и на 90 г.
И тогава ти става ясно, че само си си мислел как добре я разбираш тази игра, а всъщност дори не си я играл, само си бил кибикът с торбата съвети.
Добре де, но не е ли ясно на всеки, че дори да се вманиачи в лекуването, резултатът пак ще е същият или близък? Пак ще трябва да свикнеш с идеята, че в един момент купонът свършва. И да си достатъчно интелигентен, та да не използваш медицината така, че да сътвориш тотално грозна ситуация.
В смисъл- да се надяваш, че едва ли не с още и още лечения някак ще решиш проблема и едва ли не ще си нещо като безсмъртен.
В смисъл- да се надяваш, че едва ли не с още и още лечения някак ще решиш проблема и едва ли не ще си нещо като безсмъртен.
Добре де, но не е ли ясно на всеки, че дори да се вманиачи в лекуването, резултатът пак ще е същият или близък? Пак ще трябва да свикнеш с идеята, че в един момент купонът свършва. И да си достатъчно интелигентен, та да не използваш медицината така, че да сътвориш тотално грозна ситуация.
В смисъл- да се надяваш, че едва ли не с още и още лечения някак ще решиш проблема и едва ли не ще си нещо като безсмъртен.
В смисъл- да се надяваш, че едва ли не с още и още лечения някак ще решиш проблема и едва ли не ще си нещо като безсмъртен.
Не, не е ясно на всеки. Медицината не е математика и често 2+2 не е 4. И дано не ти се налага да разбираш, че "надеждата умира последна" не е никакво клише.
Моите родители също бяха едни от по-възрастните спрямо тези на приятелите и съучениците. Вярно, второ дете съм, но никога не съм усещала да има някакъв проблем във възрастта им. В крайна сметка по-важно е на колко се чувстват, как се държат... Има хора, които и на 20 са със застарели, пенсионерски разсъждения. Аз имам късмета да имам много млади духом, еродирани родители, които и до днес бият по точки много от наборите си. Единственото, от което се страхувам е, че дацата ми след време няма да ги помнят така добре, както аз бих искала. На 33 съм, все още нямам деца и колкото и да се надявам, че мама и тате ще са дълголетни като баба ми и дядо ми, ако продължавам в същия дух шансовете сериозно намаляват. Свекърите ми са доста по-млади от нашите, макар че ММ е по-голям от мен с 4 години. Зълва ми вече е с големи деца и всеки път като ги гледам се връщам към мисълта за нашите деца и моите родители. Дано са ми живи и здрави още дълги години и Господ ни дари с възможността да се радват на внуци възможно най -дълго време. Всичко друго е без значение....