Има ли значение възрастта на родителите?

Самата истина. Но разликата между биологичната и паспортната възраст обикновено е около 5, в много оптимистичния случай 10 години. Няма как да разтеглиш до безкрай тези граници.

Дами, мисля, че всеки лекар ще потвърди, че след 35 години рискът от увреждане на плода се увеличава много кратно, в геометрична прогресия. Далеч съм от идеята да осъждам родилите след тази възраст, но е добре да си даваме сметка за разумните граници, които ни поставя природата.

То и в тоя форум имаше една тема от 47-годишна, която според себе си изглеждала на 40 и се ядосваше, че жена с вид на 40-годишна, пак според нея, я смятат за баба, а не за майка на 3-годишното и дете и как хората не допускали, че жени около 40 могат да бъдат майки.
Друг въпрос е, че си е изцепка да не се замислиш и да наречеш дори неволно майката "баба" (ако е нарочно - да не говорим), но на мен ми беше смешно нейното мнение на колко изглежда.
Иначе, разбира се, съм твърдо "за" това, вмирисаните 50-годишни да раждат, осиновяват, гледат малки деца и така нататък, щом искат. Смешно е "правото" им на това да се защитава с доводи тип "ама точно тя по изключение изглежда супер за възрастта си".

Аст, цитатът ти не носи никаква фактическа информация освен тази, че индивидуалните различия съществуват. Няма никаква информация, която да показва, нито че при равни други условия жена на 50 е с биологична възраст 36, нито че жена на 35 е с биологична възраст 50. Казано с думи прости, ти бъдИ на 50, пък ми разправяй как биологичната ти възраст е 35, или че можеш да си я мериш възрастта с една 35-годишна. Петнайсет години не е само едно число, а и качествена разлика, защото жената навлиза не само в някакъв възрастов период, а и в качествено различна биологична фаза.
За мен лично прибягването на цитати като дадения от теб показва, че психологически някои жени не могат и не искат да възприемат това, че 50 не е новото 35, нито живеем във филма Сексът и градът. След пет години 35-годишната ще е на 40, което пак е по--близо биологически до 35, а 50-годишната ще е на 55, което е вече климактериум, пък както ще да се чувства.

Те индивидуалните разлики съществуват, ама първо, "биомаркерите на стареенето са многопластови и многостранни" и съответно - един индивид по всяка вероятност може да показва характеристики на по-млад в едни процеси или органи (лаишки казано) и на по-стар - в други, и второ - винаги ние, говорещите, се оказваме с биологична възраст, по-ниска от календарната, не знам как става така.

Ми, иска ни се да е така. Човещинка.

Тези, които предлагат замерванията нали и те имат деца да хранят - клиентът няма да е много  хепи, ако му съобщят, че е по-зле или на възрастта си, а това ще е лоша рИклама. Като цяло няямам особено, да не кажа никакво, доверие в тая работа с възрастта. Доколкото зна, калцирането на костите е маркер за възраст, но и там статистически са натрупани данните. За мозъка също има натрупано сериозно количество данни, особено след въвеждането на образната диагностика, по простонародноому казано скенери. С възрастта на всеки десет години след половата зрялост, мозъчното вещество намалява с 10 процента. А за вътрешните органи съвсем нямам вяра.

Няколко пъти захващам да пиша в тази тема и все се отказвам.

Риска от увреждане е доста по-голям, пълно е с литература по въпроса и не само литература, ами като отидеш на доктор и той почва да ти реди какви изследвания трябва да се направят
Като родила второ на 40 бяхме решили, че ще направя всички възможни изследвания и ако има проблем ще абортирам. Та по кабинетите се засичах доста с родилки в късна възраст.
Не осъждам кой кога иска да роди, а мотивите поради които се прави, при мен не беше въпрос на всяка цена и трябва да стане, ако не се беше получили, въобще не сме си  мислили за инвитро, процедури и прочие, докато при жените с репродуктивни проблеми започва да се превръща в някаква степен в идея фикс на всяка цена, виждала съм и слушала разговори, че изследвания като морфология и амиоцинтеза са излишни и само ще навредят на плода, няма да разказвам детайлно но се наслушах на какви ли не нонсенс аргументи.
Не отричам, че аз бях в другата крайност, и бях решена на всяка цена да направя всичко, за да съм сигурна, че детето няма увреждания.
Относно възрастта, имам самочувствие, че добре изглеждам за годините си, но те са ми тия, нито мисля да ги прикривам, нито пък ме интересува сравнение във физическо, интелектуално, професионално ниво с по-младите майки.
По тази логика сега по- някаква случайност в класа на малкия основно са втори и трети деца, тези младичките мами да кажем ли, че не стоят на място при по-висока средна възраст на родителите.

Та разбирам желанието за дете, но често то замъглява в някаква степен обективната преценка за нещата.
Другото, което много дразнеше тогава е мотива за раждането на дете- да има кой да ме гледа,

Вярно е, сега има огромни възможности за изследвания генетичните проблеми на плода в ранна бременност. Само преди 7-8 години в България нямаше неинвазивни тестове, сега има 10 вида сигурно. Най-вече се повишава риска за Даун от възрастта, а той се изследва със сигурност и резултатите са достоверни.

Аз съм имала късмета да стана майка и на млада възраст, и на късна. Тепърва ще трупам лични впечатления. От себе си мога да кажа само, че ако на по-възрастна жена се е родило здраво бебе, хубаво е да се спестят глупави коментари

Никога не съм имала мотив някой да ме гледа и затова да родя дете.

Е, сори, не се брои, защото вече си била майка. Интересното е, когато бебето е родено в късна възраст като първо.  Първо бебе си е първо бебе.

Повечето хора не мислят за това и не правят дребни сметки.
Създавайки дете обаче над определена възраст за мен е риск.
Познавам човек, който му се роди син на 66г. Детето е прекрасно, но когато има нужда от помощ, да се закара някъде, да се заведе на почивка, даже да се подкрепи в някакво начинание, вече не е същото като с млад баща да речем. Как ще го издържа с едната пенсия и мизерната заплата на майката, докато си вземе хляба в ръцете.
Иначе няма лошо, те всички политици сега е модерно да имат деца над определена възраст, но поне майките им са млади, нали?

Това е вярно, само да отбележа, че за съжаление и днес няма такъв филм да си сигурен, че детето няма генетични увреждания (понеже една от предходните потребителки е писала за сигурност, затова го казвам). Можеш да си сигурен за една част, например за синдрома на Даун, и не само, разбира се. Много от останалите генетични заболявания не могат да се предвидят, признаци за тях не се виждат ни на морфологии, ни на нищо, хиляди гени един по един пък не можеш да изследваш ей така профилактично за всяка бременност, а и за някои няма достатъчно натрупани данни все още.

Ха, че кой го е отричал, бабо- мамо?

И за да приключим спора- ти спонтанно ли забременя с децата си?
Ей така- на 51 година, имаше си нормален мензис и без стимулации, от нормален полов акт, се оказа бременна?

Някой вилнее с " аргименти", други си служим с аргументи, весело да става- нали е форум и всеки е свободен да плесне каквато измислица му мине през главата.

Не знам 44 дали е късна възраст, но моя съседка, която вече е баба и има внуче е родила сина си на 45. След 4 спонтанни аборта се отказва, докато случайно не забременява на 44. И дори не е повярвала, помислила е, че цикълът й е спрял защото е в критическа и чак в четвърти месец, когато корема започва да й расте отива на доктор. Когато и казват, че е бременна пак не може да повярва с думите "докторе не ми слагайте сол в раната, моля ви кажете ми какво се случва". Та така, ражда жив и здрав син, който я направи баба преди 9 години.

Явно, откъм биологична възраст всичко си е било наред, щом спонтанно е забременяла и нормално е родила.

Явно, да. Абсолютно спонтанно забременява, тя даже се примирява с факта, че няма да има деца, успокоява се и хоп, бременна. Смятай каква изненада е било. Тя се е готвела за критическа, а то най-голямата радост в живота й. До ден днешен го приема едва ли не като Божие чудо. А тя е изключително уникален човек, много, много изстрадал. Но пък има много добър син и внучка, като награда за страданията.