Има ли значение възрастта на родителите?

Мадам Бътерфлай, много хубаво е това за Германия, но у нас държавата не поема нищо дори за децата пострадали в резултата на задължителните ваксини. Да не си на мястото на такова дете или родител на болно дете. За родителите това е една непрекъсната борба, с непосилно скъпо лечение, рехабилитация и т.н. На дете с Даун му намалят процента ТЕЛК, с което от втора става трета група и родителите (майката, защото бащата го няма) взема с около 25% по-малко пари. А това е нелечимо. Защо са му намалили процентите? Помните ли "По жицата"? Грижата за специалните деца е изключителна в ръцете на родителите им. Ако имат средства плащат за нужната рехабилитация, ако нямат - просто го отглеждат. Какво им струва финансово, емоционално и физически само те си знаят. Но сред познатите ми такива деца май само на едно майката работи. Другите са се посветили на грижата за децата си, които не могат да посещават градина и училище като всички деца.

Тогава излиза, че е социален геноцид, но вината за слабата система се прехвърля върху родителите - не раждай, не зачевай, защото не можеш да го гледаш, а държавата ич.

Знам, че в България е така и тръпки ме побиват от този факт. Не само заради окаяното състояние на домовете, за бедността на пенсионерите, за мъката на тежко болните, но и за криминалността, корупцията и шуробаджанащината. 

Социалният геноцид и абдикиралата ни държава са факт, но това с нищо не прави по-лека дилемата на жената, която има опасност да роди увредено дете. Съмнявам се, че много ще я стопли фактът, че държавата поддържа прекрасни домове за хора с увреждания, ако нейното собствено дете е увредено. Не мога да заема категорична позиция дали да раждат жените, които са застрашени от подобно нещо. Преди време в темата за аутизма тук във форума пишеше една потребителка, Дезидерата. Тя имаше едно дете с аутизъм. За нейн ужас, следващото дете също се оказа с аутизъм. Ако ме попиташе дали да роди следващо дете, по-скоро бих я посъветвала да не рискува. Поне аз не бих имала сили да поема такъв риск.

Добре, че не те е питала - и първо нямаше да роди. Не можете да разберете, че хората зачеват и раждат деца въпреки всичко. И именно ако едно дете е с проблем, въпреки страховете е добре да родят второ, за да иммат шанс за здраво дете. Една от най-големите грешки, които правят някои жени и семейства с първо дете с проблем е, че толкова се фокусират върху него, толкова ги е страх, че се оотказват от идеята за второ дете. А второто дете и изобщо наличието на още едно дете действа положително на всички. най-добрият терапевт за едно дете с проблем и за цялото семейство е имането на брат или сестра, без значение по-големи или по-малки. В повечето случаи второто и третите дори деца са здрави. Мисля, че просто не можете да разберете логиката на нещата, защото ви звучи парадоксално. Не е важна вероятността за раждане на увредено дете, а вероятността за раждане на здраво и съсем естествено хората се възползват от този шанс, защото е надежда  за цялото семейство.

Вероятно не си прочела внимателно, затова правиш извода, че и първо дете е нямало да роди жената. Тук става въпрос за жена, на която двете поредни деца са с аутизъм. Теорията за раждане на второ дете, което да е здраво, отпада по простата причина, че и второто не е здраво, а има същото увреждане като първото. Става въпрос за трето дете и рискът за трети път да се роди дете с такова увреждане. За съжаление, все още не съществува пренатален скрининг, който да открива аутизъм при ембрионите. Дали детето има аутизъм или не, се разбира доста по-късно след раждането му. Аз си признах, че не бих имала сили да понеса това за трети път. Ти би ли могла?

Тоест когато си отидат родителите,потенциалното здраво второ дете да гледа първото с увреждания?По стечения на обстоятелствата познавам такова семейство - малката дъщеря гледа много възрастните си родители и сестра си с психично увреждане.Не се е омъжила,вече е на близо 60..защото винаги е трябвало да слага на първо място семейството си,което е имало нужда от нея..особено сестрата.Преди все пак родителите са се грижили и е успяла поне да направи кариера,но в момента и 3мата са й увиснали на ръцете - двама възрастни родители,вече инвалиди и сестрата..Тежи й,че не е могла да създаде собствено семейство,няма деца и й тежи много това,че живее живот,който не е избрала тя,а и е наложен..отделно мисълта,че си създаден за да служиш.
А какво става ако и двете са болни - трето с надеждата да е здраво,за да се грижи за тях ли?

---

Да, прочетох какво си написала. И именно заради твърдението ти, че ти не би могла, написах, че ако те е питала, нямало и първо да роди, защото не мислиш в перспектива, а съединяваш точките назад във времет. Точно пък, за аутизма нещата са изключително сложни. Скрининг, ама друг път! Те още не могат да изолират нищо конкретно, за да кажат, че може да се предвиди дали ще се роди дете с аутизъм или не. Малшанс е първото да се роди с аутизъм, а за второ и трето, съвсем е изненада, а и за да има някаква представителност на случая, трябва да имаме статистика в колко семейства каква е честотата на раждане на второ или трето дете с аутизъм след първото. Не си заслужава заради нещо неясно да се рискува да се остава без деца.Все едно да не излизаш на улицата, защото стават много катастрофи точно на тази улица. Ми, риискуваш и излизаш. То пък, като има скрининг за Даун, сякаш много е точен! Малко ли деца се раждат здрави заради това, че вероятността се е оказала грешната, а майките са ррешили да не абортират? Животът е руска рулетка - или я играеш, или не.

Не, не става въпрос за гледането, защото докато второто и третото дете пораснат, та да гледат болното, трябва да минат двайсет години. Всички в семейството имат шанс за нормален живот, а наличието на други деца в семейството има положително въздействие върху развитието на болното от всяка гледна точка - физическа, интелектуална, емоционална. Дори само с присъствието си другите деца в семейството дават тласък, сякаш по магичен път дават енергия.

Да де, и аз това казах. Скрининг, ама друг път. От там дойде и въпросът ми, ако двете ти поредни деца бяха с аутизъм, би ли поела риска да забременееш трети път? Аз не. Бих пукнала от ужас. Въпросната потребителка, за която писах, също не мисля, че е забременявала отново, макар че поне от година насам не е писала и не мога да го твърдя с абсолютна сигурност.

Не би, защото не си в тази ситуация. Много хора го правят, готови са да рискуват, както допълних поста си - дава шанс за цялото семейство за нормален живот.

Къде го виждаш този нормален живот? Децата с аутизъм ще си останат с аутизъм. Ще остане и тревогата за тяхното бъдеще, когато родителите им няма да са живи. А, ако третото дете е без увреждане, колко нормален ще е животът му с двама братя с аутизъм и родители, луднали покрай тях? А в допълнение, очакване то, нормалното да се грижи за братята си, когато родителите няма да ги има. В мига, в който само с едното ти дете се случи нещастие, нормалният живот изчезва безвъзвратно за теб.

Съгласна съм за енергията,но това все пак не ги оздравява.А след 20 и повече години говорим вече за възрастни хора,където разликата 2-3-4-5 години не е забележима.Особено ако болното е по-голямо - много възможно е всички да започнат да имат нужда от здравото,още преди то да може да има собствен живот..както днес се ражда по-късно.Ако аз бях в тази ситуация,както и всеки друг емпатичен човек..ще го отглеждам когато родителите не могат вече...но честно ли е да ти се превърне в това живота,без ти да си го избрал,а да ти е наложено.Какъв нормален живот..

Ами, така, хората се приспособяват и намират начин да не се в капана, а да живеят нормално. Все едно чувам родител на отличник - ау, как родителите на Иван живеят нормално, ми той има само двойки и тройки, нищо няма да стане от него! А се оказва, че колкото и да се тревожат родителите на Иван, си го обичат и избутват някак, радват му се на двойките и тройките, защото си е техен, макар понякога да му се ядосват.

О, Анди, не можеш да сравниш двойкаджия с дете с аутизъм, Даун или друго тежко увреждане.

Илюстрирам начин на мислене от определена гледна точка на наблюдателя.  В случая майки на здрави, прави деца обсъждат каква мъка е за други и как не биха родили, пък как братя и сестри щели да страдат... Също като майките на отличниците, които съжаляват майките на двойкаджиите и си казват, че никога не биха понесли дете-двойкаджия, защото ще иска много усилия и нерви, и пак ще си стои с двойките, и какво ще го правят, каква работа ще му намерят.