Има ли значение възрастта на родителите?

Сред всички самозвани генетични чистачи за каузата най-ревностно работи Калифорния, където издаденото през 1909 г. разпореждане за задължителна стерилизация на всички държавни пациенти, чието състояние бъде определено като „сексуално или морално извратени, ментално болни или слабоумни“ развихря скалпелите. Четири години по-късно законът е разширен и вече обхваща нехоспитализирани индивиди, които страдат от „очевидни отклонения от нормалното ментално състояние“.
През 1927 г. насилственото обезплодяване бива санкционирана от най-висока инстанция, когато млада, неомъжена майка на име Кари Бък е стерилизирана против волята си по решение на Върховния съд, написано от Оливър Уендъл Холмс. Този документ не просто разрешава процедурата, а и я препоръчва „с цел да предотврати затъването в некомпетентност… принципът, според който задължителната ваксинация е достатъчно широко понятие, което включва прекъсване на фалопиевите тръби… Три поколения имбецили са ни достатъчни“.
Детето на Кари Бък — въпросният представител на „третото поколение имбецили“ — става блестящ студент. Самата Кари Бък впоследствие е освободена от Колонията за слабоумни и епилептици във Вирджиния и прекарва остатъка от живота си като съпруга на шериф в малък град. По-късно е установено, че не е умствено изостанала.
Решението Бък издига в подем насилствената стерилизация и повече от шейсет хиляди души, предимно държавни пациенти, са подлагани на операция в цялата страна чак до седемдесетте години.
През 1933 г. решението Кари Бък е възприето като закон в Германия и за една година са стерилизирани петдесет и шест хиляди германски „пациенти“. До 1945 г. под егидата на нацизма цифрата достига два милиона. Както пише Хитлер в „Майн Кампф“: „правото на лична свобода отстъпва пред задължението да се запази расата. Необходимостта да се попречи на дефектни хора да създават също толкова дефектно потомство е основана на най-чист разум и ако се прилага систематично, представлява най-хуманният акт в полза на човечеството“.
След Втората световна война настъпва отлив от идеята. Отвращението от чудовищните престъпления на нацистите — но най-вече бремето на военната служба върху хирурзите — постепенно снижава популярността на евгеничната стерилизация, и макар че продължава да се практикува десетилетия след това, постепенно повечето закони са отменени поради научните доказателства за несъстоятелност.
Но идеята не отмира.
Нищо подобно.
При това обезплодяването изглеждаше направо цивилизован подход в сравнение с други идеи, на които се натъквах. Сякаш бях попаднал в етическа клоака.
Призиви за подпомагане на самоубийствата, които неусетно преминаваха в препоръки да се облекчава нещастието на хора, които нямат за какво да живеят.
Доклад от Холандия, където самоубийството с лекарска помощ е либерализирано, че почти една трета от евтаназиите — „убийства от милосърдие“ — се извършват без съгласието на пациента.
Някакъв австралийски „биоетик“, който проповядва, че религията вече била недостатъчна основа за морални оценки, а концепцията за неприкосновеността на човешкия живот вече не била валидна. Неговата алтернатива: етиците да приписват числена оценка на „качеството на живот“ на хората и да разпределят здравните грижи в зависимост от събраните точки.
Така бавноразвиващите се, старите хора, слабите ще останат на края на списъка и ще получат съответното лечение. При раждане на увредено или умствено изостанало дете на родителите да се дава двадесет и осемдневен срок да изберат детеубийство пред „живот, започнал много зле“.
Така всеки, който не покрива критерия „личностност: рационална мисъл и самосъзнание“ може да бъде убит без страх от наказание. Човечно.
Нежно удушаване, няма що.
Наскоро Британската национална здравноосигурителна служба беше въвела нова политика, според която на майки с генетично увредени деца се дава право на безплатен аборт — анулирайки ограничението от двадесет и четири седмици, което позволява операцията да се извърши и почти преди самото раждане.
Също в Англия, на годишната конференция на Зелената партия, било предложено в името на спасяването на планетата населението на Обединеното кралство съзнателно да се ограничи с двадесет и пет процента, което бе предизвикало опоненти да напомнят за увлечението на Нацистката партия по екология, естествена чистота и антиурбанизъм.
Правителството на Китай отдавна бе изпреварило всички тези идеи с вече установената практика да налага контрол върху броя на населението чрез принудителен аборт, обезплодяване и умъртвяване чрез глад на деца сираци в държавните институции.
В Съединените Щати призивите за приоритет в ползването на здравните услуги в ерата на твърдия долар и контрола над социалните грижи бяха накарали мнозина да се запитат дали е редно тежко болните и генетично онеправданите да „доминират“ разходите за здравно осигуряване.
Попаднах на една статия в „Ю Ес Нюз енд Уърл Рипорт“, в която подробно се описваше борбата на една тридесет и четири годишна жена с Даунов синдром да се подложи на животоспасителна сърдечно-белодробна операция. Медицинският център на Станфордския университет отхвърлил молбата й, понеже: „Не смятаме, че пациенти с Даунов синдром са подходящи кандидати за сърдечно-белодробни трансплантации“, както и Калифорнийският университет в Сан Диего, тъй като преценили, че е непригодна за програмата на лечение. Лекуващият лекар се възпротивил и публичното огласяване на случая принудило болниците да преразгледат становището си. А всички, които оставаха извън обсега на медийното пространство?
Това ми припомни един случай, с който се сблъсках преди много години, когато работех със сърдечно болни пациенти в Уестърн Педиатрикс Хоспитал. Ставаше дума за четиринадесетгодишно момче с диагностицирана остра левкемия, тогава все още в лечима фаза, с отлична прогноза за пълно възстановяване. Но пациентът бе умствено увреден и неколцина стажанти и щатни лекари започнаха да мърморят, че само щели да си загубят ценното време.
Тогава им изчетох една лекция, но не постигнах почти никакъв резултат — защото нямах магистърска титла по медицина и нямаше аз да извършвам химиотерапията и радиотерапията, значи просто не разбирам за какво става дума. Лекуващият терапевт — емоционален и всеотдаен човек — дочу за протестите и произнесе бурна реч за Хипократовата клетва и морала, която накара протестиращите да замлъкнат. Но се подчиниха с нежелание.
Какви ли лекари са излезли от онези стажанти?
Кого ли съдят сега?
Качеството на живота.
Бях работил с хиляди деца с вродени дефекти, деформации, умствени увреждания, проблеми в усвояването и най-различни хронични, болезнени и нелечими заболявания.
Повечето от тях бяха в състояние да изпитват пълния спектър на човешките емоции, включително и радост.
Помня едно момиченце, осемгодишно, с талидомид. Нямаше ръце, вместо крака имаше прилични на перки чуканчета, но очите му грееха и гореше от желание да прегърне живота.
Животът на това дете бе от много по-високо качество в сравнение с някои напудрени психопати, с които се бях сблъсквал.
Не че има значение, понеже не съм аз човекът, който има право да съди.
Привържениците на евгениката твърдяха, че общественият прогрес може да се измери по постиженията на талантливите, което в частност е вярно. Но какъв смисъл има от прогреса, ако води до безсърдечие, жестокост и хладни преценки кой какво заслужава, убивайки златната искра у всеки един от нас?
Кои ще са новите богове? Генетиците? Етиците?
Учени прегръщаха идеологията на нацизма в рекордни мащаби.
А политиците?
А водените от най-долни инстинкти служители на ръководни длъжности в Здравната организация?
И като почистим света от едни „дегенерати“, кои ще са следващите в хромозомния списък?
Физически слабите? Не очарователните? Скучните? Грозните?