Има ли значение възрастта на родителите?

Абсурт, нищо не разбирам какво ми цитираш и обясняваш. Изгубила съм три бебета. Да легна и да умра ли или да се стерилизирам доброволно в резултат на това?

В този смисъл, разбирам Елена и Магдена- те са привърженички на правото да убиваш зародиш след зародиш, с надеждата да стигнат до здраво.

Приели са и себе си да унищожават аборт след аборт- да имат дете на всяка цена.

Не ставай смешна, ами прочети каква е била доктрината на Хитлер.

Не ти ли е поне малко, ама малко неудобно, ей така, от кумова срама? Досега - с ръка на сърцето -
 никой не си е позволявал да ми обясни като теб каква съм и какво ми има защото е такава съдбата ми. Даваш ли си изобщо сметка - колкото и да си изгубила връзка с реалността от киснене и дръглене във форума - че срещу теб седи реален човек с реална трагедия?

Но знай едно: каквото и да ми се е случило, не ме е унищожило, няма да успееш и ти със махленската си злоба, колкото и да сипеш нарочно сол в раните.

А за думите си и делата си всеки отговаря. Стоя напълно за моите, че за да се правят такива изказвания като горното, насочени лично към човек, който ти каза вече че е изгубил 3 деца за 5 години не по собствен избор, се изисква или злоба, или невменяемост.

АбсурТ, много неприятно дискутираш, защото си измисляш и сменяш сценариите. Но ще се опитам все пак да ти отговоря. Доколкото разбрах хипотетичната/реална ситуация, жена със здраво или болно дете иска да има второ, а е носител на моногенно или друго наследствено заболяване. Но нещата са далеч откакто си ги представяш:
1. Ако вземем например моногенното заболяване муковисцидоза, рискът е максимум 50%. Обърнато, 50% шанс за здраво бебе. При целия напредък на генетиката, един селектиран здрав ембрион дава 60% за бременност в най-модерните и напреднали клиники в САЩ. В Бг условия: значително по-малко. А цената - физическа и парична - никак не е малка. Стимулация за ин витро, неуспяла, може да има в пъти по-съкрушителен ефект отколкото аборт по медицински причини в 11-12 седмица.
2. Никой не кара жената НАСИЛА. Няма закон, порядки, или семейство, което да я бута. Прави избор, личен и свободен и информиран.
3. Ти, която се мислиш за недосегаема, вече не си на детеродна възраст. Но децатата ти и внуците, при всяко забременяване като здрави, млади, неболедуващи от нищо хора имат: 20-25 процента риск от фатални хромозомни грешки (често прекъсващи импланирана бременност толкова рано, че жената дори не получава положителен тест), около 1 процент риск от количествени хромозомни аномалии установени пренатално след първи триместър и/или след раждането (синдроми на Даун, Патау, Едуардс са най-честно срещаните), 10-15 процента риск от преждевремнно раждане с потенциал за много сериозни увреждания от това, 3-5 процента риск от случайни сериозни заболявания/дефекти по рождение (например липса на мозък или необразувано сърце), и комбинирано под 1 процент риск от смърт при раждане или загуба на бебето по случайни причини, например оплетена пъпна връв. В работата си ежедневно обработвам тези данни. И какво излиза: май стана някъде към 50% и техния шанс от положителен тест за бременност да се роди здраво и незасегнато от нищо дете. Статистиките от там нататък какво може да му се случи няма да ги започвам.

Ако не си живяла дотук под похлупак, не е нужно да си статистик или специалист по майчино и детско здраве, за да знаеш, че за всеки пример около теб на здраво дете, има поне 1 трагичен. Казва се естествена селекция, природа, еволюция и засяга всички по равно, без оглед раса, интелект или пари. Цялата модерна акушер-гинекология и репродуктивна медицина бори тези статистики и тези рискове; напредъкът е голям, но пак сме дотук. Всеки един лекар ще ти каже, че такава увереност, с която ти сипеш диагнози и предлагаш решения, дори и те нямат. В личния ми кръг имам пример за това как един от най-известните специалисти в света съветва жена носител на моногенно заболяване с фатален изход (мускулна дистрофия), да опитва естествено, защото и дава по-голям шанс за здраво дете: тя няма нито здраво, нито болно биологично до момента, че го да ражда за да гледа някой, има осиновени две деца, едното здраво, едното със специални нужди, поради които е било оставено за осиновяване. Жената има вече един аборт по медицински причини.

И въпреки това, хората раждаме, обичаме, живеем, борим се, страдаме от избори и пак ги правим от желание да сме по-щастливи: защото в това е смисълът на цялото ни съществуване. Някой го наричат "човешко състояние", това е то. Без болка и загуби никой не е минал през отредените ни години. Но независимо дали са ни отредени по-малко болезнени карти, или немислимо трагични, принципите на състрадание и смирение диктуват не да сеем наляво и надясно какво е патологично и какво нормално, но да си кажем, както и да кажем на човек попаднал в тази ситуация: "Съжалявам, не разбирам и не знам какво ти се случва, но очевидно е, че не е лесно и много, много боли. Желая ти мир и по-добри дни." да помогнем с каквото можем, а ако не можем, поне да не вредим и да не трупаме още болка на другия с ненужни приказки и действия.

Това е много, много лесно, но се иска едно съвсем друго ниво на мислене, интелект и отношения, което не демонстрираш. Ти си запецнала на ниво "за мене това е патология пък". От теб зависи там ли ще си седиш или ще прогресираш. Някои науки и религии казват, че така или иначе събития ще дойдат и ще те принудят да прогресираш, чрез теб или близките ти. Колкото повече съдиш и се пениш, толкова по-скоро и по-силно ще те треснат, казват тези които го наричат карма, Господ, съдба и т.н. това явление. Не вярвам много на тях, и все пак доста примери на фататици има около мен, прозрели за емпатията чак когато и в техния двор удари трагедията. На ФБ имах позната която денонощно сипеше материали против абортите, докато не установи в 20 седмица на видеозон, че детето и няма формиран мозък. Направи аборт и сега пък е активист за правото на свободен избор и благодари всеки ден, че законът не беше сменен така както по-рано искаше (за забрани аборти), за да може да постъпи така както направи. И сама казва, че тъй като е имала право и достъп на медицински аборт, в болница, с упойка; на грижи след него и на изследвания, е родила вече 2 здрави деца след това, за 3 години. Ако нямаше как да направи този аборт при тез условия, най-малкото щеше да и коства още много месеци травма и страдание да роди дете без мозък и да погребе. Изводите оставям на теб.

ТИ, Абсурт, се обръщаш ЛИЧНО към МЕН, с твърдението, че убивам ембриони и унищожавам себе си за да имам дете на всяка цена. Ако ще и да се пукнеш, няма как да се отменеш от това. Това те прави ТЕБ изключително грозен човек. Надявам се никога живота да не ме среща с такива.
Иначе, стой си и си лафи теоретично какво да прави една майка загубила децата си с такива, на които това им е приятно и им носи удоволствие. Давай си меродавното мнение. За МЕН, такива теми са заредени с толкова лична болка, че освен ако не мога да кажа нещо да подкрепя хората, не стъпвам около тях. Моя е грешката, че тъй като не кисна нон-стоп във форума, се опитах да водя разговор с местния сеирджия на човешка болка. Сега виждам, че другите отдавна са се отказали.

Аст, ако трябваше да се явяваш на изпит, свързан с дееспособността, умствената изостаналост и т.н., още на първа и втора точка щяха да те зацафарят. Правиш копи и пасти, ама не си вникнала в това, което си копирала. Ама, грам не си вникнала. Дори се съмнявам да си го прочела внимателно. Как скочи на дееспособността и неадекватността не знам. На мен ми е трудно на открия това, което си написала вярно, а ако тръгна да изброявам всички грешки, няма да ми стигне числовата редица.

Ти хубаво ми даваш линк, ама не си прочела това, което си копирала,  това си личи по начина, по който го коментираш и използваш в частта с адекватността и дееспособността. Твоето е робско копиране - хабер си нямаш какво пишеш.