искам бебе, но той не се решава.

Zdraveite i ot men,pri nas beshe neshto podobno.Muja mi ne iskashe da izburzvame s bebeto,dokato ne sme finansovo nezavisimi ot roditelite(jiveem v cujbina i vinagi nachaloto e trudno).Imashe pravo,kolkoto i da mi beshe krivo.Sega se reshihme,sled 6 godishna vruzka i 3 godini semeen jivot,no ne stava  ..a inache golemi planove si pravih...!
V tvoq sluchai,nasila nqma da stane..ako ne  e gotov,kolkoto i da nastoqvash samo shte go podraznish.Savetvam te,taka mejdu drugoto da vmukvash po nqkoq replika i nai veche za godinite,vajen factor sa.Uspeh

Здравейте сегашни и бъдещи мами! Имам дъщеря втори клас и страшно много искам второ дете. Вече съм на 36 години, но моят мъж не иска и да чуе. Имаме заеми, едва свързваме двата края. Да вярно е. Но все пак. Мисля, че най-важното не са парите. И все пак като се замисля наистина дъщеря си я отглеждам като се лишаваме от почти всичко, само и само да има за нея. Но все пак искам и второ дете. Не знам как да му внуша тази идея. Говорила съм с него много пъти. Хитрини не искам да прилагам, защото това е решение на двама души. Не знам какво да правя.

Здравейте! Ох вече си мислех че съм единствената в това положение, но виждам че не е така Не че това ме успокоява. И така и моята история е подобна. Аз съм вече на 29 а приятеля ми на 30. От 5 години и половина сме заедно а живеем заедно от година и половина. На пръв поглед всичко е добре с изключение на това, че мен много ме мъчи факта че и дума не става за детенце. За сватба вече почти се примирих че няма да има защото той е противник на брака.....казах си ОК. Но вече много ми се иска да си имаме бебче, но и това някакси не го виждам в близко бъдеще. Много ми е мъчно и от факта, че всичките ми приятелки и познати вече си имат по едно и правят планове за второ.... Гледам ги и хем им се радвам хем ми става много тъжно. Аз самата съм дете на по-възрастни родители и винаги сам си мислела че искам да бъда млада майка...не че съм недоволна от моите родители, просто като бях малка ми ставаше много мъчно когато някое дете от детската градина кажеше: "Баба ти е дошла да те вземе"....а сега като гледам и на моите деца може да им казват това. Другото, което си мисля е че наистина все пак има вероятност да не стане веднага....не дай си Боже може да има проблем и да се налага ходене по лекари и т.н. а годинките си летят. Не знам какво да направя. Тук имаше някаде съвет да си намерим двойка приятели с детенце и видите ли той като го гледа ше стане чудо.....да ама не.......всички са с деца той  им се радва....но до там. Говорили сме не директно по темата но по принцип. Аз съм му казала че никога не бих го излъгала...т.е. примерно да не изпия хапче или нещо такова....че искам детето да е направено с любов и желание....и ......чакам......обаче нищо..... Та така...не е лесно...знам че им трябва време на мъжете да се осъзнаят....но до кога......

здравейте и от нас,
и при мен мъжът ми все казваше че има време за бебе, така 1,2,3,4 г., то не бе говорене и говорене. Един слънчев ден ми падна 'пердето' и си казах защо пък не........ И колкото и да ме упрекват някои от вас спрях хапчетата без да му казвам, три месеца по-късно бях бременна. И двамата бяхме шашнати и изплашени от това, но развълнувани.... Сега близо 2г след раждането на нашият син мъжът ми го обожава, все казва че не знае как е живял без него, че най-щастливият ден от живота му е този когато нашето слънчице се роди. Аз не исках да имам тайни от мъжа ми и му казах как в действителност стана нашето бебе и знаете ли какво ми каза той, не беше ядосан, потресен или каквото и да е от този род. Падна на колене и ми благодари за това, каза че ако не съм била направила това, той никога, той подчерта никога е нямало да се навие да има дете.
По принцип не съм за малките женски хитринки, и не знам какво ме беше ударило, но не съжалявам  че постъпих така, елате да ги видите двамата ми  мъже сега, то е обич, то е игра, то е всеотдайност............... За второто обещах на мъжо да го уведомя предварително

И аз съм с подобен проблем .Мъжът ми от първия си брак има дъщеря на 13 години.
Сега имаме сладко синче, което той обожава, и го направихме абсолютно планирано.Но наистина се стресна да изживее наново всички тревоги около малкото бебе, безсънните нощи и т.н.И сега като отворя дума за второ,ме отрязва
Попитах го "А ако стане?"Отговаря ми ,че ще си го гледаме..
Така че аз лично не съм против женските хитринки - това бебе няма да е планирано, но пък ще е желано, така че няма да имам никакви угризения!!!
Проблемът е че аз не пия хапчета, просто ме "пази" .Не ми хрумва никаква гениална идея за хитринки в този случай

Явно жените по-бързо се решаваме .При нас също съществува този проблем. Вече 2 год и половина сме заедно , а от февруари тази год аз започнах да говоря че вече искам детенце.След много сълзи от моя страна и след три месеца той си призна че и той иска да си имаме бебче. От почти 2 месеца вече сме решили да работим за бебо , но все още има пъти в които ако не го подсетя моя той ме пази(като не свършва в мен).Напълно съм съгласна че едно бебче трябва да бъде чакано и от двамата.Затова се надявам вече скоро да се реши.
Пожелавам и на всички други които имат подобен проблен скоро мъжете им да се осъзнаят .
А на "претти" пожелавам  да и закъснява ооще 9 месеца и накрая да гушка М§
 "трини" май и двете ще си чакаме и те да поискат бебчеЧ§