Публикувана: 14 май 2006, 09:36 ч.
Последно мнение: 14 юли 2006, 17:43 ч.

искам бебе, но той не се решава.

7 012
79
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да убедя партньора си да имаме дете?
Какви са причините за отлагането на родителството?
Как да се справя с чувството на спешност за родителство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да убедя партньора си да имаме дете?
  
  Убеждаването на партньора за родителство може да бъде деликатен процес. От съществено значение е да се проведе открита комуникация, като се споделят чувства и мотивация зад желанието за дете. Партньорът трябва да разбере важността на това за вас и заедно да обсъдите причините за отлагане. Не е препоръчително използването на манипулация или налагане на решението. Важно е да се изгради взаимно разбиране и да се намери обща основа за вземане на решение.
- Какви са причините за отлагането на родителството?
  
  Отлагането на родителството може да има различни причини, като финансови затруднения, липса на време, страх от промяна в живота или липса на готовност за поемане на отговорност. Важно е да се проведе открит диалог, за да се разберат мотивите и притесненията на двете страни.
- Как да се справя с чувството на спешност за родителство?
  
  Чувството на спешно родителство може да бъде източник на стрес. Важно е да запазите спокойствие и да проведете открит разговор с партньора си. Разбирането на мотивите и притесненията на двете страни може да помогне за намирането на взаимноизгодно решение. Също така е важно да запомните, че вземането на решение за родителство изисква време и обсъждане.
- Как мога да преодолея чувството за вина, свързано с предишен аборт?
- Как мога да се справя с чувството на безизходица в моята връзка?

# 15 20 май 2006, 23:00 ч.

Мнения: 6 167

бебето не е животинче или играчка да те радва само теб.
бебето е решение на двама души да създадат нов живот и да бъдат отговорни родители поне 18 години. и ако единия има съмнения, а другия иска - трябва да си изяснят нещата в разговор.
женски хитринки аз не подкрепям, защото бебето не е прищявка само на жената, не е никакво тиктакащо нещо в мозъка и и тн. мъжа има точно толкова право да бъде/или не бъде родител, колкото и жената и затова тия простотии с пробитите презервативи аз не ги разбирам.
мое мнение.
поговори си.
още си млада и има достатъчно време, т.е аргумента за възрастта издиша.

# 16 21 май 2006, 09:31 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Цитат на: Lennie в сб, 20 май 2006, 23:00

това добре.ти му казваш,честна си например,той се съгласява и после пак мрънка.истината е че ги е страх. Simple Smile

Аз женски хитринки не съм прилагала.казах му честно и открито.което разбира се не попречи да ми скъса нервите.Ако чаках на него да стане готов,никога нямаше да имаме деца изобщо.В момента в който имахме финанова стабилност,започнахме да правим бебето. Simple Smile

Последна редакция: нд, 21 май 2006, 09:41 от esprit

# 17 21 май 2006, 16:55 ч.

Zdraveite i ot men,pri nas beshe neshto podobno.Muja mi ne iskashe da izburzvame s bebeto,dokato ne sme finansovo nezavisimi ot roditelite(jiveem v cujbina i vinagi nachaloto e trudno).Imashe pravo,kolkoto i da mi beshe krivo.Sega se reshihme,sled 6 godishna vruzka i 3 godini semeen jivot,no ne stava Cry

..a inache golemi planove si pravih...!
V tvoq sluchai,nasila nqma da stane..ako ne e gotov,kolkoto i da nastoqvash samo shte go podraznish.Savetvam te,taka mejdu drugoto da vmukvash po nqkoq replika i nai veche za godinite,vajen factor sa.Uspeh

# 18 21 май 2006, 21:23 ч.

Мнения: 7 716

Ралито, пиши на кирилица. Има КРЕДОР.

# 19 22 май 2006, 16:54 ч.

Здравейте сегашни и бъдещи мами! Имам дъщеря втори клас и страшно много искам второ дете. Вече съм на 36 години, но моят мъж не иска и да чуе. Имаме заеми, едва свързваме двата края. Да вярно е. Но все пак. Мисля, че най-важното не са парите. И все пак като се замисля наистина дъщеря си я отглеждам като се лишаваме от почти всичко, само и само да има за нея. Но все пак искам и второ дете. Не знам как да му внуша тази идея. Говорила съм с него много пъти. Хитрини не искам да прилагам, защото това е решение на двама души. Не знам какво да правя.

# 20 8 юни 2006, 15:37 ч.

Здравейте! Ох вече си мислех че съм единствената в това положение, но виждам че не е така Не че това ме успокоява. И така и моята история е подобна. Аз съм вече на 29 а приятеля ми на 30. От 5 години и половина сме заедно а живеем заедно от година и половина. На пръв поглед всичко е добре с изключение на това, че мен много ме мъчи факта че и дума не става за детенце. За сватба вече почти се примирих че няма да има защото той е противник на брака.....казах си ОК. Но вече много ми се иска да си имаме бебче, но и това някакси не го виждам в близко бъдеще. Много ми е мъчно и от факта, че всичките ми приятелки и познати вече си имат по едно и правят планове за второ.... Гледам ги и хем им се радвам хем ми става много тъжно. Аз самата съм дете на по-възрастни родители и винаги сам си мислела че искам да бъда млада майка...не че съм недоволна от моите родители, просто като бях малка ми ставаше много мъчно когато някое дете от детската градина кажеше: "Баба ти е дошла да те вземе"....а сега като гледам и на моите деца може да им казват това. Другото, което си мисля е че наистина все пак има вероятност да не стане веднага....не дай си Боже може да има проблем и да се налага ходене по лекари и т.н. а годинките си летят. Не знам какво да направя. Тук имаше някаде съвет да си намерим двойка приятели с детенце и видите ли той като го гледа ше стане чудо.....да ама не.......всички са с деца той им се радва....но до там. Говорили сме не директно по темата но по принцип. Аз съм му казала че никога не бих го излъгала...т.е. примерно да не изпия хапче или нещо такова....че искам детето да е направено с любов и желание....и ......чакам......обаче нищо..... Та така...не е лесно...знам че им трябва време на мъжете да се осъзнаят....но до кога......

# 21 8 юни 2006, 16:32 ч.

Мнения: 2 269

Симона П, и аз бях в твоето положение, но един ден събрах смелост и предизвиках сериозен и откровен разговор на тази тема! Изложих всички аргументи, които имах- поспорихме, но стигнахме до съгласие! Съветът ми е да не губиш време, защото ние 3 месеца работим за бебче (сега имам закъснение и се надявам да е едно малко човече), мисълта ми е, че не става от раз, въпреки,че аз си мислех - той ще се съгласи и веднага ще се получи!!!
Желая ти много смелост и късмет, но също така ще те посъветвам да не го насилваш и притискаш, по-скоро го накарай той сам да го пожелае!!!
Успех!!!

# 22 28 юни 2006, 07:32 ч.

здравейте и от нас,
и при мен мъжът ми все казваше че има време за бебе, така 1,2,3,4 г., то не бе говорене и говорене. Един слънчев ден ми падна 'пердето' и си казах защо пък не........ И колкото и да ме упрекват някои от вас спрях хапчетата без да му казвам, три месеца по-късно бях бременна. И двамата бяхме шашнати и изплашени от това, но развълнувани.... Сега близо 2г след раждането на нашият син мъжът ми го обожава, все казва че не знае как е живял без него, че най-щастливият ден от живота му е този когато нашето слънчице се роди. Аз не исках да имам тайни от мъжа ми и му казах как в действителност стана нашето бебе и знаете ли какво ми каза той, не беше ядосан, потресен или каквото и да е от този род. Падна на колене и ми благодари за това, каза че ако не съм била направила това, той никога, той подчерта никога е нямало да се навие да има дете.
По принцип не съм за малките женски хитринки, и не знам какво ме беше ударило, но не съжалявам че постъпих така, елате да ги видите двамата ми мъже сега, то е обич, то е игра, то е всеотдайност............... За второто обещах на мъжо да го уведомя предварително Wink

# 23 28 юни 2006, 08:44 ч.

И аз съм с подобен проблем Cry

.Мъжът ми от първия си брак има дъщеря на 13 години.
Сега имаме сладко синче, което той обожава, и го направихме абсолютно планирано.Но наистина се стресна да изживее наново всички тревоги около малкото бебе, безсънните нощи и т.н.И сега като отворя дума за второ,ме отрязва Cry

Попитах го "А ако стане?"Отговаря ми ,че ще си го гледаме..
Така че аз лично не съм против женските хитринки - това бебе няма да е планирано, но пък ще е желано, така че няма да имам никакви угризения!!!
Проблемът е че аз не пия хапчета, просто ме "пази" Mr. Green

.Не ми хрумва никаква гениална идея за хитринки в този случай newsm78

# 24 28 юни 2006, 08:51 ч.

Явно жените по-бързо се решаваме Wink

.При нас също съществува този проблем. Вече 2 год и половина сме заедно , а от февруари тази год аз започнах да говоря че вече искам детенце.След много сълзи от моя страна и след три месеца той си призна че и той иска да си имаме бебче. От почти 2 месеца вече сме решили да работим за бебо , но все още има пъти в които ако не го подсетя моя той ме пази(като не свършва в мен).Напълно съм съгласна че едно бебче трябва да бъде чакано и от двамата.Затова се надявам вече скоро да се реши.
Пожелавам и на всички други които имат подобен проблен скоро мъжете им да се осъзнаят Wink

.
А на "претти" пожелавам да и закъснява ооще 9 месеца и накрая да гушка newsm30

М§
"трини" май и двете ще си чакаме и те да поискат бебчеЧ§

# 25 28 юни 2006, 09:41 ч.

Мнения: 133

Аз през януари забременях от 'пазене' Hug

... за жалост неуспешно Cry

Странното беше, че моето слънце се ушашка много, гледаше като изтребител и многозначително мълчеше, но ми направи подарък и започна много да внимава за мен?!? Някак си не го свърташе, но не каза нищо - нито "браво", нито "ужас"! След седмица, като се разбра, че няма да го бъде и се успокои доста. Утешаваше ме, че има време и тям подобни (обикновенните приказки с отлагането във времето) ... и аз се успокоих наистина! Започнах да си обръщам повече внимание - това кремче, онази дрешка и така си върнах душевното равновесие..., но той не!!!!
Не мина и месец и започна да прави намеци, заглеждаше се по децата на хората.. изобщо стана много странен!?! Аз не обръщах внимание, защото си мислех, че му се иска, ама не му стиска Laughing

и той се принуди да ми постави въпроса ребром! Grinning

Та си мисля момичета, че ТЕ ИСКАТ ДА БЪДАТ ИЗЛЪГАНИ
Очакват жената да поеме сама отговорност и сама да вземе решението и те някак да бъдат поставени пред свършен факт!
Не смятам, че е честно и не ви съветвам да го правите - след като са силния пол, принудете ги да се държат като такъв!

Успех на всички bouquet

# 26 28 юни 2006, 11:20 ч.

на пистата
Мнения: 6 379

какво да ви кажа момичета, newsm78

моя изведнъж сам ми предложи макар преди месец да беше твърдо против.сега иска повече от мен и почти всеки ден ме пита станало ли е.успех ,и дано скаро ви видя в седмичната тема.

# 27 28 юни 2006, 11:39 ч.

MUC
Мнения: 297

Браво, браво, браво! Hug

Много се радвам за теб и стискам палци да стане по-скоро бебчето.

И на мен доста ми се иска, но при нас е тооолкова далечно... "Малки" сме още, на по 23, не сме готови със следването, живеем в чужбина и то не заедно, защото следваме на 280 км един от друг... Не можем още за себе си да се грижим май като хората, какво остава за бебе...
Но на мен толкова ми се иска да се съберем най-накрая, а след някоя и друга година... кой знае, защо не и бебче... Crazy

Ех, мечтиии... Laughing

# 28 28 юни 2006, 17:26 ч.

Мнения: 140

От два дни мисля дали да пусна подбна тема. Да споделя и аз.... вече шеста година откакто сме заедно и все си търси някакви оправдания - първо беше финансв проблем, после беше липсата на време, сега си гворим, че ако стане - дбре, а ако не стане - следващия път. А той кога ще е....... Thinking

Бях спряла да пия хапчета, но поради неговото настояване обещах да започна пак. Единия вариант е просто да излъжа, че ги пия...... но не е честно, нали.

# 29 28 юни 2006, 21:01 ч.

Мнения: 1 701

Не знам дали изобщо трябва да се изказвам по тази тема, но от 10 минути съм спряла да чета и си мисля ... Момичета не знам какво да ви кажа...
Чудя се какво значи това, че вече 4,5,8 ... години сте заедно, а той не иска и намира прични да си имате детенце. Това е нещо което вие желаете, а той не желае да осигури.
Дано да е просто страх от неизвестното и когато видят малкото розово вързопче да се разтопят сърцата им, но не мога да си представя да искам нещо толкова много и човека който обичам да не е съгласен с това ...
Имах връзка с човек, когото обожавах и той твърдеше, че ме обича. Дойде момента в който посиках семейство и деца и отговорите бяха "да, мило, и това ще стане някой ден", "разбира се, всяко нещо с времето си", "не сме готови още за тази сериозна крачка", "нека изчакаме още малко" ... и т.н. И всеки път завършваше "ти си всичко за мен и аз те обожавам" ...
Аз бях на 24, а той на 29 ...
Сега не сме заедно, аз съм с човек, който ме познава от 5 месеца и никога не ми е казал че ме обожава или че съм всичко за него, но непрекъснато ми показва обичта си. Пожела да живее с мен, пожела дете от мен, прави планове с мен .... Аз присъствам в живота му наистина.
Намерете пътечката към своите мъже - откъдето и да минава тя!

Препоръчани теми

Слънце, пясък и мечти - бебе, скоро идвай ти ! ~бебеправене 627~

133
Искам бебе

Втора бледа черта на теста за бременност

1 107
Искам бебе

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори №69

431
Искам бебе

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 101

394
Искам бебе

Причина:

Причина: