Публикувана: 14 май 2006, 09:36 ч.
Последно мнение: 14 юли 2006, 17:43 ч.

искам бебе, но той не се решава.

7 012
79
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да убедя партньора си да имаме дете?
Какви са причините за отлагането на родителството?
Как да се справя с чувството на спешност за родителство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да убедя партньора си да имаме дете?
  
  Убеждаването на партньора за родителство може да бъде деликатен процес. От съществено значение е да се проведе открита комуникация, като се споделят чувства и мотивация зад желанието за дете. Партньорът трябва да разбере важността на това за вас и заедно да обсъдите причините за отлагане. Не е препоръчително използването на манипулация или налагане на решението. Важно е да се изгради взаимно разбиране и да се намери обща основа за вземане на решение.
- Какви са причините за отлагането на родителството?
  
  Отлагането на родителството може да има различни причини, като финансови затруднения, липса на време, страх от промяна в живота или липса на готовност за поемане на отговорност. Важно е да се проведе открит диалог, за да се разберат мотивите и притесненията на двете страни.
- Как да се справя с чувството на спешност за родителство?
  
  Чувството на спешно родителство може да бъде източник на стрес. Важно е да запазите спокойствие и да проведете открит разговор с партньора си. Разбирането на мотивите и притесненията на двете страни може да помогне за намирането на взаимноизгодно решение. Също така е важно да запомните, че вземането на решение за родителство изисква време и обсъждане.
- Как мога да преодолея чувството за вина, свързано с предишен аборт?
- Как мога да се справя с чувството на безизходица в моята връзка?

# 30 28 юни 2006, 21:05 ч.

Мнения: 9 990

Уиш-става въпрос за живот, за дете.Това не е играчка от магазина, която мъжете да осигурят, защото жените много искат...Хората са различни.На нас ни отне 8 години да стигнем до Общата идея за дете.После ни отне още една след като поотрасна пътвото -за същото.Аз съм била инициатор, аз съм повдигала въпроса, но съм го чакала да поиска и той. Peace

# 31 28 юни 2006, 23:15 ч.

Мнения: 337

Здравейте,
най-напред искам да пожелая на всички искащи бебе да намерят правилния подход към любимия и в най-скоро време искането да е и от двете страни Grinning

и искам също така да споделя с вас моята история.При нас до преди около година беше обратното-той искаше,а аз не се чувствах готова.заедно сме вече 5 години и аз да си кажа честно,никога не съм изпитвала каквито и да е влечения да имам дете-до преди няколко месеца.До миналата година мъжо много често повдигаше въпроса,а аз винаги казвах,че има време,че най-напред трябва да се стабилизираме финансово и т.н. обичайните извинения.Няколко пъти дори му казах,че въобще не съм сигурна дали някога ще искам деца.Изглежда в един момент или се примири,или просто му писна да ме пита едно и също и вече доста дълго не е говорил на тази тема.Да,ама аз съм като обсебена от няколко месеца,мисля си само за бебета,заглеждам се по всяко бебе на улицата,сънувам,че съм бременна #Crazy

,ужас,май започвам да полудявам.И едновременно с това,страх ме е да му кажа,че вече се чувствам готова за бебе(сега съм на 26).Имам усещането,че той се е примирил с мисълта и че ако повдигна въпроса,сега аз ще съм тази която ще получи отрицателен отговор.Знам,че мога да разбера единствено като говоря с него,но не знам как да започна темата.Знам също,че и сама съм си виновна за това,че бебешката тема се превърна в табу за нас,затова моля ви,не ме обвинявайте,дайте ми съвет Praynig

Най-лесно ще ми е просто да спра да си пия противозачатъчните без да му кажа,пък каквото стане.Но не искам да го правя,защото някак си ми се струва,че така един вид ще го излъжа Sad

# 32 29 юни 2006, 08:12 ч.

Мъжете разсъждават по коренно различен начин от жените,по темата "деца" - също.На една жена това е в природата, един вид инстинкт - да пожелаеш дете.За мъжете не е така.Това е преди всичко отговорност за още един живот.При нас решението е повече емоционално, при тях - рационално.Ние смятаме, че дори и без пари можем да отгледаме дете, мъжете не.
Това, че в даден момент, когато на нас ни се иска дете, един мъж не се чувства готов, не значи във всички случаи, че той не обича жена си достатъчно или че е егоист.

# 33 29 юни 2006, 08:22 ч.

Linz
Мнения: 11 609

Цитат на: Tiny в чт, 29 юни 2006, 08:12

Това е така, но не решава проблема на искащите дете.
При нас се получи с много дуднене от моя страна. Чаках го да се навие 5-6 год. за първото. За второто беше много по-лесно. За трето казва, че няма проблем ако аз искам Mr. Green

Така е- трябва индивидуален подход. Някой не искат първо, други- второ. На мъжа трябва да му се влезе под кожата и да се "обработва" до постигане на целта.

# 34 29 юни 2006, 08:38 ч.

UK
Мнения: 1 351

РЕНИ напълно съм съгласна с теб... моя мъж сам поиска да имаме дете и то мога да кажа, че никога не съм имала проблеми в това отношение. Дори мога да кажа, че отначало аз се колебаех но всичко си дойде на мястото, започнахме да говорим за брак, семейство и т.н. и просто само си дойде желанието след което се оженихме и сега действаме сериозно. Смятам, че един мъж първо трябва сам да поиска да има дете ( с малко женски хитринки понякога) но най- интересното е, че когато стане неволно те не мислят за друго освен за това на кой ли ще прилича и чакат с нетърпение да се роди. Такаче мъжете са много нерешителни понякога и ние трябва да ги побутнем лекичко за да се решат на тази стъпка, има мъже които се страхуват от всичко което е ново и различно покрай тях. Страх ги е да остареят и да пораснат, мислят си, че ако имат дете това означава, че вече живота не е същия... Ооо, да няма да е същия, просто ще стане по-прекрасен с едно детенце... Hug

# 35 29 юни 2006, 08:45 ч.

Цитат на: Megita в чт, 29 юни 2006, 08:38

.. но най- интересното е, че когато стане неволно те не мислят за друго освен за това на кой ли ще прилича и чакат с нетърпение да се роди..

Ами така е Wink

И моят мъж ми заяви че ако случайно забременея в никакъв случай няма да го махам, а ще си го гледаме и обичаме.
И аз мнооого искам да стане случайно, но аз не пия хапчета, а ме пази Wink

Идея нямам как да забременея в такъв случай newsm78

# 36 29 юни 2006, 08:54 ч.

UK
Мнения: 1 351

Цитат на: Tiny в чт, 29 юни 2006, 08:45

Цитат на: Megita в чт, 29 юни 2006, 08:38

Ами така е Wink

Идея нямам как да забременея в такъв случай newsm78

Те хубавите работи стават случайно Wink

и Той е човек и греши newsm10

# 37 29 юни 2006, 09:38 ч.

apoklistika, съветвам те да повдигнеш въпроса уж на шега(нещо от рода на "Ох,трябва 1 месец да си почина от хапчетата.Ще се пазим ли тоя месец или не?") Аз бях в подобно положение. 4 годиния моят мъж ми опява за второ,а аз се дърпам и изведнъж ми дойде музата. Имаше малко чудене как да му дам знак.Ама така на шега....

# 38 29 юни 2006, 10:13 ч.

Мнения: 337

Благодаря ти за идеята,може би ще пробвам така,защото това определено ми се струва по-удачно,така по-лесно ще започнем разговор.Никога не съм имала проблем да говоря с него на каквато и да е тема,но сега,като че ли си гълтам езика.Изпитвам пианически страх как ще реагира.Може би ще се почудя още само няколко дни,защото вече не издържам,и ще повдигна темата,пък да става,каквото ще.

# 39 29 юни 2006, 16:19 ч.

Аз съм с теб! Давай смело! Simple Smile

# 40 29 юни 2006, 17:36 ч.

Мнения: 140

И аз съм с теб! Стискам палци!

# 41 29 юни 2006, 19:54 ч.

Мнения: 337

Благодаря ви,момичета bouquet

Тези дни така или иначе чакам лелката,а след това подхващам темата Simple Smile

Ще пиша какво съм направила,надявам се и аз от другия месец да съм от бебеправещите.
Тайно се надявам любимия да се зарадва,че и аз най-накрая съм на вълна бебе.А и ни предстои ходене на море,какво по-хубаво място от това за правене на бебе Sunglasses

# 42 29 юни 2006, 20:58 ч.

Мнения: 145

Здравейте!
Днес за първи път видях тази тема и ми стана приятно, че има и други дами в моето положение. Аз съм на 29 години и много искам да имам дете. Приятелят ми обаче е категорично против. Смята, че не е готов, че нямаме финансова възможност, че момента не е подходящ, че трябва да изчакаме още малко и т.н. Аз знам мнението му от самото начало - ние сме заедно вече 7 години и въпреки това се надявах, че може да го промени и с времето да приеме такава мисъл. Незнам какво да направя, за да го убедя. Има и още нещо, което много ми тежи в тази връзка и което дори се страхувам да споделя с вас, защото считам за най - голямата грешка в живота си. Преди 5 години направих аборт, защото все пак забременях от него без изобщо да имам представа как е станало /взимаме всякакви предпазни мерки/. Когато разбрах, че съм бременна го приех със смесени чувства. Все още не бях сигурна, че искам да имам дете от него, а и знаех категоричното му мнение по въпроса. Сами разбирате, че когато разбра за бебето той направо се побърка и беше абсолютно категоричен, че не го иска и че трябва да го махна. Не искам да влизам в подробности как се чувствах тогава заради това. Беше ми много тежко. Мислех си за варианта да го родя независимо от неговото мнение и да го отгледам сама ако трябва, но не се реших. Знаех, че и родителите ми нямаше да го приемат. Живея в малък град, а те са доста известни хора тук. Това, което направих много ми тежи, но в този момент нямах друг избор. Сега най - голямото ми желание е да имам дете. Той е все така категоричен, но вече започва да споменава думата може, но не сега. А аз се притеснявам, че съм вече почти на 30. Какво да правя?

/много се извинявам за дългия пост, но толкова ми тежеше и имах нужда да го споделя с някой/

# 43 29 юни 2006, 21:52 ч.

Мнения: 992

Щом ти казва "не сега", а ти не можеш да чакаш повече, попитай го директно "кога". С мъжете е по-добре да се говори открито. Не става въпрос да го насилваш, а да си изясните отношенията. Ако перспективата, която той ти предлага, не те устройва, поне да не ти губи времето и шанса да си подредиш живота както на теб ти се иска. Но не е честно да те държи в неизвестност - това е мъчение!

# 44 29 юни 2006, 22:01 ч.

Мнения: 337

Най-напред искам да ти кажа да не се самообвиняваш за това,което си направила преди 5 години,така си преценила за добре тогава,така си направила.А за сегашната ситуация,наистина,най-добре би било да го питаш директно какви са причините.Обясни му и как се чувстваш ти самата,че все пак вече си почти на 30 и времето лети неусетно бързо.Не знам какво да те посъветвам,защото и аз самата съм в подобна тъпа ситуация,само че аз сама съм си виновна.Само мога да пожелая и на двете ни,в най-скоро време да не ни се налага да пишем в тази тема Hug

Препоръчани теми

Късна овулация

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 101

421
Искам бебе

Слънце, пясък и мечти - бебе, скоро идвай ти ! ~бебеправене 627~

146
Искам бебе

Втора бледа черта на теста за бременност

1 112
Искам бебе

Причина:

Причина: