Аз от началото досега (вече 31 г.с.) 8 кг. съм качила. Не се ограничавам в храната като количество, а по - скоро в качеството. Пастички, вафлички, банички и др. подобни храни без никаква хранителна стойност не хапвам редовно, както преди, така и сега. Повече плодове, зеленчуци, крем супи, пълнозърнест хляб, варива приемам. На старта бях 49 кг. Бебето досега върви добре на размери, явно качвам само "на корем". В понеделник съм на трета ФМ, тонове и ЖК.
- Публикувана: 24 окт. 2017, 09:27 ч.
- Последно мнение: 14 март 2018, 09:42 ч.
Момче или момиче е Априлското ни мъниче
Малиш от началото до сега съм качила около 20 кг и сега този застой ми се видя малко странно. Не съм на диета но определено апетитът ми намаля спямо втория триместър.
Гледай да приемаш повече плодове и зеленчуци и протеини.... и внимавай с въглехидратите. Пий си витамините и всичко ще е наред
Здравейте, и аз доста напреднах с килцата. Днес влизам в 30 г.с ,а съм вече +15 и доколкото разбрах лекарят, който съм избрала да ме изражда не гледа с добро око на много качените килограми. Все още не съм се срещала с него, но тази седмица или най-късно другата предстои да се видим. И по повод на раждането, май бях питала по-рано, но никой не ме отрази, та да питам отново мамите, които ще раждат нормално, мислите ли да ползвате епидурална упойка и какво ви е мнението като цяло. Много се чудя, а трябва да съм горе долу наясно със себе си ,когато се срещна с лекаря.
Аз до края на 5-и месец, нито бях качила, нито ми личеше, че съм бременна. За 6-и и 7-и месец качих 9 кг. и ми е малко тежичко, защото не съм свикнала. Като клекна, после ставам като щангист 
Като е хубаво времето, гледам да се разхождам, но бързо ми натежава корема ниско долу и ме е страх. Общо взето, или се движа с колата, или лежа в къщи.
Като е хубаво времето, гледам да се разхождам, но бързо ми натежава корема ниско долу и ме е страх. Общо взето, или се движа с колата, или лежа в къщи. 
И по повод на раждането, май бях питала по-рано, но никой не ме отрази, та да питам отново мамите, които ще раждат нормално, мислите ли да ползвате епидурална упойка и какво ви е мнението като цяло. Много се чудя, а трябва да съм горе долу наясно със себе си ,когато се срещна с лекаря.
Аз съм вече в 34г.с. и съм качила над 12 кг., а знам че последните месеци се качва най-много и си представям какво слонче ще стана
Аз в 31 седмица съм +10 кг. някъде - според мен са в рамките на поносимото.
Мисля да раждам нормално, евентуално ще се помъча без упойка, но ако видя, че болката е повече от това, което мога да понеса и раждането е много дълго, ще си поискам епидурална. Чудеса от храброст не мисля да показвам, никой няма да ми даде медал после.
Мисля да раждам нормално, евентуално ще се помъча без упойка, но ако видя, че болката е повече от това, което мога да понеса и раждането е много дълго, ще си поискам епидурална. Чудеса от храброст не мисля да показвам, никой няма да ми даде медал после.
Аз съм 32 седмица. Качила съм 13-14 кг. Второ дете ми е. Първото напирах да е нормално. Родих след 14-15 часа чакане с форцепс, епизотомия и епидурална.
Ако сега трънем кум нормално със сигурност пак ще искам упойка. Всичко се усеща като контракции и напъни, само болката я няма.
Ако сега трънем кум нормално със сигурност пак ще искам упойка. Всичко се усеща като контракции и напъни, само болката я няма.
Аз също мислех да пробвам без упойка, но всъщност не във всяка болница позволяват да решиш на момента ( до колкото разбирам от всичко изчетено и споделено от вече раждали мами), или искам или не искам и това се решава в предварителна уговорка с лекаря. Относно контракциите, на мен ми беше обяснено,че с епидуралната упойка се усещат и си напъваш, но болката я няма или е притъпена.
Мисля, че е полезно да се прочете тази статия http://www.rodilnitza.com/blog/birth/epiduralnata-epidemia/
Мисля, че е полезно да се прочете тази статия http://www.rodilnitza.com/blog/birth/epiduralnata-epidemia/
Статията е от 1999г., а като гледам кои са авторките не се учудвам, че е толкова едностранчива.
Аз мисля да използвам упойка, ако няма медицинска пречка, и ще си заявя желанието. Мисля, че не съм от "майките-героини", които искат да усещат всичко при раждането и да кърмят до 10 - годишна възраст на детето. Спомням си разказ на моя приятелка, която роди преди 3 години. Когато се видяхме все още беше в шок от раждането - от болката, която е имала. На въпроса ми - защо не си е поискала упойка, тя каза, че искала да усеща всичко, да бъде "натурално" раждането. Когато обаче болката станала нетърпима за нея (всеки има различен праг), поискала, но вече не можело да й поставят, има си време, когато се поставя.
В болницата, в която ще раждам, ще мина задъжителна консултация с анестезиолог (такава е практиката) и с него ще обсъдя страховете и очакванията ми.
В болницата, в която ще раждам, ще мина задъжителна консултация с анестезиолог (такава е практиката) и с него ще обсъдя страховете и очакванията ми.