Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Може ли сам мъж да осинови дете?

  • 1 866
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 281
Здравейте! Мой близък е сам мъж - на 43 години е. До момента не се е женил и няма партньорка, но иска да осинови дете. Според вас възможно ли е да одобрят за осиновител сам мъж? Той е университетски преподавател - доцент и е посветил живота си на науката. Казва, че поради това не е успял да срещне жена и сега се стига до това положение. Има собствено жилище и доколкото знам е добре финансово. Смята да подаде документи, но го спира това че не знае дали изобщо ще му разгледат кандидатурата след като е сам мъж и няма жена до себе си. Вероятно ще поиска момче за осиновяване, каза ми че може би ще му е по-лесно да се справи. Той няма братя и сестри, баща му е починал, евентуално може да разчита само на майка му за помощ при отглеждането. Разбира се аз също не бих отказала да му помогна при нужда, но според вас възможно ли е този човек да сбъдне мечтата си и да стане родител-осиновител?

# 1
  • Мнения: 7 213
Да, възможно е.
Да подаде документи и да мине процедурата. Ако бъде одобрен ще го впишат в регистъра на кандидат осиновителите. Ще почака, но може би ще дочака, ако прояви търпение. В закона няма изискване за двойка. Не е обичайно сам мъж да осинови, но и няма законови пречки за това. Няма да е лошо да привлече и майка си, да се види че има нейната подкрепа - морална и като готовност за физическа помощ.

# 2
  • Мнения: 516
Не мисля, че е невъзможно. Мой познат мина през тази процедура, а след това издаде и книга. Прилагам в скрийншот. Може би ще е в помощ на вашият приятел.

    # 3
    • Мнения: 6 167
    Той като не е имал време да срещне жена, ще има ли време да обърне внимание на детето? Все пак в науката кариерата не приключва на 43 или на 45.

    # 4
    • пак там
    • Мнения: 2 848
    Може.
    Мой познат, при това със заболявания (доколкото знам от него - и това имат предвид), преди десетина години си осинови дете. Сам. И си го гледа. Просто трябва търпение. И мноого дебела кожа, за да не обръща внимание на груби реплики.

    # 5
    • Мнения: 281
    Не мисля, че е невъзможно. Мой познат мина през тази процедура, а след това издаде и книга. Прилагам в скрийншот. Може би ще е в помощ на вашият приятел.


    Супер! Непременно ще му пратя линк към тази книга /а може и направо към темата/.
    Радвам се, че е възможно. Това ще го реши да подаде документи.

    Той е отговорен и съвестен човек и съм сигурна, че ще се справи. Според мен проблемът му е че прекарва ежедневието си от университета - вкъщи и обратно. Няма някакви по-широки социални контакти - не ходи по дискотеки, клубове, барове и т.н., а и сякаш няма много приятели извън кръга от колеги в университета и според мен това е причината да не е срещнал подходяща жена. Когато съм ходила у тях винаги е бил зает да пише книги и статии на компютъра. Добре е, че работата му е предимно от вкъщи и така ще може да отделя повече време на детето.

    # 6
    • СИ
    • Мнения: 1 206

    Той е отговорен и съвестен човек и съм сигурна, че ще се справи. Според мен проблемът му е че прекарва ежедневието си от университета - вкъщи и обратно. Няма някакви по-широки социални контакти - не ходи по дискотеки, клубове, барове и т.н., а и сякаш няма много приятели извън кръга от колеги в университета и според мен това е причината да не е срещнал подходяща жена. Когато съм ходила у тях винаги е бил зает да пише книги и статии на компютъра. Добре е, че работата му е предимно от вкъщи и така ще може да отделя повече време на детето.


    Не е проблем, че не ходи по дискотеки и барове. Или, че няма много приятели извън кръга на колегите. Но гледането на дете и особено по-малко няма как да стане между другото, докато си пише статии или проверява нещо на компютъра.
    Мисля, че преди осиновяването някой чисто приятелски трябва да говори с него и да му обясни, че детето не може да е между другото и няма да расте само. Не е играчка или куче, което иска разходка сутрин и вечер. И това дете ще преобърне досегашният му начин на живот с краката нагоре. Дали е мислил за това? Вече е в средната възраст с изградени навици и може би с наченки на егоистично поведение. Не го казвам в лош смисъл. Даже и самият той може да не го усеща. Но при хората които живеят сами, това е съвсем нормално. Наблюдавам го при мои познати, които останаха сами. Няма лошо, че е решил да осмисли живота си, като помогне на дете. Дали е готов да го направи по най-добрия начин?

    # 7
    • Мнения: 8 658
    Смятам, че на сам мъж над 40г ще му е аааадски трудно с бебе или малко дете.
    Може първо да стане ментор на по-голямо дете. Щом е успешен мъж, учен и доказан в сферта си - да подпомогне (не говоря само финансово) някое дете над 10-12г, дори да не се стигне до осиновяване (Макар, че според мен много по-лесно ще осинови дете над 10г). Физическите неща - дрехи, обувки, раница и духовните - рамо, съвет, подкрепа, преподаване на уроци, насоки...

    п.с. за протокола - познавам 2 жени, осиновили сами. И двете над 40, и двете учителки по професия. Децата бяха 4-5 годишни, когато си ги "взеха".

    # 8
    • Мнения: 7 213
    Определено детето преобръща ежедневието и навиците се променят. Добре е да си прецени много добре към каква възрастова група ще се насочи. Дете под 3 години изисква страшно много време и внимание, но пък се нагажда по-бързо. Децата 3-5 години са още неосъзнати, но вече с минало и отпечатък, които си носят. Те се нагаждат по-трудно. Някои са прилепчиви, други - дистанцирани. Определено при по-големите деца има нарушена привързаност в различна степен и от различен вид.
    Колкото по-голямо е детето, толкова по-независим и оформен е характерът.
    Много зависи от миналото на детето, какво е преживяло, имало ли е контакт с биологичното семейство, къде е било отглеждано след изоставянето или отнемането от него - институция или приемно семейство и опитът, който е натрупало там. При децата над 5 години може да има дефицити за преодоляване и наваксване. Най-общо правилото е годините до осиновяването по 2, за да догони децата от биологичните семейства.
    Зависи и от характера на Вашия близък.
    Предстои сериозна подготовка, ще има и обучение, за да мине процесът на адаптация по-бързо и по-успешно.

    # 9
    • Мнения: 6 167
    Друго е учителка над 40, тя има педагогически опит, а и си представя какво е да гледаш дете.
    На този мъж майка му не знам доколко е здрава, за да поеме наистина тя самото отглеждане.
    За дете над 10 години виждам следния проблем: то е вече оформена личност и е много трудно да му се променят нагласите, ако това се налага. Не е като да е отгледано и възпитано от конкретния човек.

    Познавам една жена над 40, която си осинови сестрички, бяха в началното училище. Имаха поведенчески проблеми. Положи грижи жената, и напълно изчезнаха проблемите. Предполагам, че и един мъж би се справил, ако е достатъчно всеотдаен. Но не знам дали ще бъде, щом до над 40 не е намерил време даже, за да създаде семейство. Всички знаем колко лесно се създава семейство, а после години ежедневна и еженощна всеотдайност, за да отглеждаш дете.

    # 10
    • Мнения: 8 658
    Uncommon, аз затова уточних професията, на жените, които познавам.
    Да, сами са осиновили, но реално имат около 20 години опит във възпитанието на деца и познават психиката и поведението им доста добре. Това е много голямо предимство.

    # 11
    • Мнения: 281
    Здравейте отново! Аз исках просто да попитам дали хипотетично е възможно в неговото положение да му позволят да осинови, за да е наясно и самият той дали има смисъл да подаде документи.

    За останалото няма как да знам, но предполагам че е обмислил нещата щом е стигнал до това решение. Не е някаква импулсивна мисъл. Той е с педагогическо образование също /състуденти сме/, макар че не работи в системата на средното, а на висшето образование. Искам да кажа, че от гледна точка на възпитание, образование, навици на учене и т.н. според мен ще се справи добре с детето. Майка му не знам на колко е години, но знам че наскоро се пенсионира така че не е на повече от 65 според мен.

    Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми.

    Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата.

    # 12
    • СИ
    • Мнения: 1 206

    ... Здравейте отново! Аз исках просто да попитам дали хипотетично е възможно в неговото положение да му позволят да осинови, за да е наясно и самият той дали има смисъл да подаде документи...

    ... Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми...

    ... Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата...


    На теория всичко е възможно. Законови ограничения едва ли има, за да може да осинови дете. С толкова малко дете ще му бъде много трудно. Ако майка му е в добро здраве, макар и на пенсия, ще може да му помага много.
    Въпросът е дали ще може да се раздели с подредения и еднообразен живот, който е водил досега.
    И още нещо... Оставам някак си с усещането, че майка му го подтиква към това. Или бъркам...?

    # 13
    • Мнения: 7 213
    Първото ми дете беше на 3г и 4м, когато го осинових. Разликата във възрастта ни е 38 години, т.е бях вече навършила 41г и имах зад гърба си около 14-15 години педагогически опит. Не бих казала, че опита ми от преподаване на 5-12 клас ми е бил от полза с тригодишно и специфичните проблеми и трудности. Минало имаше и тригодишното. Спомени на съзнателно и подсъзнателно ниво - също.
    Ако не ме лъже паметта, мъжът, чиято книга дадоха по-нагоре, осинови дете на 3-4 годинки. От чисто психологическа гледна точка и като характери би трябвало да му е по-лесно да се нагоди и да общува с малко по-голямо дете. Така както го описвате ми е трудно да си го представя тепърва да сменя памперси, да се рови в пясъчника и да учи детето да говори. Педагогическия му опит със студенти може да му е от полза в общуването с по-голямо дете, над 7-10 години, а не с бебе.
    Също така една ли ще вземе дете на 1-2 годинки и веднага ще го прати на ясла. Т.е ще трябва да ползва едногодишния платен отпуск за отглеждане на дете (майчинство/ бащинство) и ще трябва да се откъсне от работата си. От друга страна, ако заяви дете на 5-6- годишна възраст едно, че ще има по-голям шанс да осинови в обозримо бъдеще, но и няма да има право на платен отпуск, защото детето подлежи на задължително предучилищно обучение, но ще може да го води на Предучилищна в училище и да си работи от вкъщи, т.е ще съчетае двете, а и за него промяната няма да е чак толкова голяма.

    # 14
    • Мнения: 7 213
    Едно интервю с Павлин Петров - сам осиновил момченце
    https://darikradio.bg/po-pata-na-osinovavaneto-razkaz-ot-parvo-lice.html

    Общи условия

    Активация на акаунт